Пчелно семейство « Pchelari.com – Българският пчеларски портал

Пчелно семейство

Медоносните пчели живеят в многочислени семейства, съставени от 3 различни форми индивиди:

  • пчелна майка,
  • търтеи
  • пчели работнички.

Трите форми индивиди се различават както по своите анатомични и физиологични особености и по дейността си, така и по своята численост. Те обаче се намират в сложни биологични взаимоотношения и в тясно единство помежду си. Майката, пчелита и търтеите не са в състояние да живеят продължително време самостоятелно извън пчелното семейство.

Майка.

Пчелната майка е женски индивид с напълно развита полова система. В пчелното семейство има само една майка. Нейната роля е да снася оплодени и неоплодени яйца, от които се развиват трите форми индивиди. След като се съеши с търтеите и започне да снася яйца, майката не напуска семейството освен при роене. Само съешените майки могат да снасят оплодени яйца, от които се развиват женски индивиди – майки или пчели работнички.

При нашите условия снасянето на яйца започва през февруари и постепенно се усилва, като най-интензивно е през май и юни до началото на юли. Тогава майката снася средно дневно до 1500-2000 яйца, чиято маса (2000 x 0,132 мг = 264 мг) надхвърля масата на самата майка. През лятото и есента темпът на яйцеснасянето постепено отслабва и спира напълно през октомври.

Майката може да живее до 4-5 и дори повече години, но е най продуктивна през 1-2 година от своя живот. След това тя е вече физически и физиологически изтощена. Поради намаляване на запаса от сперматозоиди в нейното семенно мехурче, значителна част от яйцата са неоплодени и от тях се развиват партеногенетични (девствени) мъжки индивиди – търтеи. Семействата със стари майки не успяват да се развият добре за главната паша и дават значително по – малко мед и восък. Водени от инстинкта за осигуряване съществуването на семейството, пчелите сами се стараят да сменят старата си майка, като си отглеждат млада. От качеството на майката твърде много зависи силата и продуктивността на пчелното семейство. Тя трябва да бъде млада, от добър произход, да е да е отгледана в силно семейство и да е добре развита. Едрите и по – тежки майки имат по – добре развити яйчници с по – голям брой яйчни тръбици и снасят повече яйца. По–едрите и по–силни майки по–успешно зимуват, по-малко заболяват от нозематоза и са по – жизнени. Семействата с такива майки отглеждат много пчели за главната паша и дават повече мед и восък.

Пчели.

Пчелите работнички са женски индивиди с недоразвита полова система, поради което не могат да се съешават с търтеите. Техните яйчници имат 3 до 20 яйчни тръбици, от които при нормални условия в пчелното семейство не се образуват и не се отделят яйца. Пчелите извършват цялата работа вътре и извън пчелното гнездо: събират и пренасят нектар и прашец и ги складират като хранителни запаси, произвеждат восък и изграждат пити, охраняват гнездото, приготвянето на кашицата и млечицето и храненето с тях на ларвите и майката, удивителните грижи, които те полагат при отглеждането на пилото, като поддържат необходимата температура и влажност на въздуха и чистота в килийките и гнездото, и пр. Дължината на хоботчето при местната пчела е 6,3 – 6,7 мм, а при кавказката сива, планинска пчела е най–дълго и достига 7,25 мм. Пчелите са най–многобройните индивиди в пчелното семейство – няколко десетки хиляди. Броят им зависи от сезона, от плодовитостта на майката и от условията на развитието на семействата. Тялото на пчелите е сравнително по – дребно от тялото от тялото на майката и търтеите и достига дължина 12 – 14 мм, а масата на отделната пчела е около 100 мг, т.е. в 1 кг има средно 10 000 пчели.

Вследствие на усилената работа, която извършват през активния сезон, пчелите бързо се изтощават и живеят до 36 дни при силните семейства, а при по – слабите около 28 дни. През зимата живеят 6 – 9 месеца, тъй като са в относителен покой. Пчелите са не само работна сила – те направляват и контролират развитието и растежа на пчелното семейство и размножителния процес.

  • от това как те хранят майката, зависи до голяма степен нейната яйценосна дейност;
  • от качеството и количеството на храната, която дават на младите ларви, зависи дали от тях ще се отгледат пчели работнички или майки;
  • подготвят и извършват смяната на майката и естественото роене или го усуетяват, ако условията се променят;
  • пчелите участват активно при съешаването на майката, като я изтласкват и принуждават да излети навън;
  • те решават съдбата на търтеите, когато вече не са нужни и пр.

Въпреки, че половата система на пчелите е недоразвита, при известни условия, като например при естественото роене на пчелните семейства, и при недостиг или липса на младо пило в гнездото поради лошокачествена майка, яйчните тръбици при част от пчелите започват да се развиват – появяват се т.нар. анатомични търтовки. Ако семейството остане за по – дълъг период (15 – 20 дни) без майка или пило и няма маточник, анатомичните търтовки се превръщат във физиологични търтовки. В яйчниците им започват да се формират зрели яйца, които се снасят в търтееви или работнически килийки. Една такава пчела може да снесе 20 – 30 неоплодени яйца, от които в работническите килийки се отглеждат търтеи джуджета.

Търтеи.

Търтеите са полово развити мъжки индивиди, чиито предназначение е да се съешават с младите майки. Развиват се партеногенетично, т.е. от неоплодени яйца. Те носят и предават на поколението наследствените качества на майката, която е снесла неоплодените яйца, и на търтея, който е оплодил тяхната баба, т.е. търтеите имат майка, баба и дядо, а нямат баща. Търтеите имат доста дебело тяло с тъпи краища, достигащо дължина 20 – 25 мм и маса 200 – 260 мг. Гръдният дял е със силно развита мускулатура, осигуряваща бързо и често пъти доста далечно летене по време на съешаването с майката. Коремчето е широко, тъй като в него е разположена добре развитата полова система. Особено впечатление правят двете силно изпъкнали сложни очи отстрани на главата, които почти се сливат на темето. Благодарение на тях, търтеят може добре да се ориентира при преследването на майката.

Търтеите не изпълняват никакви други функции в пчелното семейство. Те обаче са биологически необходими, тъй като осигуряват размножаването и продължаването на вида. Появяват се в пчелното семейство през пролетта и особено през роевия период, понеже през това време има млади майки за съешаване. Тогава пчелите се отнасят доста грижливо към търтеите. През първите 7 дни след излюпването им те ги хранят с млечице и кашица от мед и цветен прашец. След тази възраст търтеите сами си вземат храна от килийките, като свободно се разхождат из кошера.Броят на търтеите в едно семейство е от няколко стотици до няколко хиляди в зависимост от възрастта на майката, от качеството на питите, от състоянието на семейството и от външните условия.

Търтеите обикновено живеят около 30 – 40 и рядко до 60 дни. Те извършват първите си ориентировъчни полети на 4 – 7 дневна възраст и стават полово зрели на възраст 14 – 16 дни Към края на лятото, когато притокът на нектар намалее или спре и нагонът на пчелните семейства за размножаване и отглеждане на майки попремине, отношението на пчелите към търтеите коренно се променя. Майката спира снасянето на неоплодените яйца, а пчелите престават да хранят търтеите, като постепенно ги изолират по стените и дъното на кошера. След това ги изхвърлят навън, където те загиват. Търтеите може да се запазят до късно през есента, ако има приток на нектар или семейството се подхранва. Пчелите запазват търтеите и когато семейството загуби майката или е с майка, която не се е съешила. В такъв случай търтеите дори могат да презимуват. Има съобщения, че презимувалите търтеи могат да се съешават с млади, неоплодени майки.

В пчеларството отглеждането на необходимия брой търтеи за съешаване с майките трябва да се допуска само при определени племенни семейства. При всички други семейства в пчелините трябва да се води системна борба срещу търтеите.

Целият цикъл на развитието от снасянето на яйцето до излюпването на:

  • майката 16 дни,
  • пчелата 21 дни,
  • търтея 24 дни.