Пчелен мед в зависимост от произхода

Нектарен пчелен мед.

Не всички цветя отделят нектар, от който може да се направи хубав мед. На вкус и цвят, медът се определя от източника на нектар. Но както и при виното, вкусът и цветът на меда могат да се различават всяка година, дори и да е от едно и също място и пчелар – разликите във времето и сезона за цъфтеж се отразяват на вкуса и аромата на меда. Такива различия се наблюдават и когато медът е направен от нектар на един и същ вид растение, но от различни региони. Някои видове мед на вкус наподобяват техния източник, например, медът от елда. Но не е задължително медът да има вкуса на плодовете на растението, тъй като той е направен не от извлек на плода, а от нектара на цвета му.

От своя страна, нектарният пчелен мед може да се раздели на монофлорен и полифлорен.

Монофлорният мед е получен от нектара на много растения, но при него силно доминира нектарът на едно от тях. Сто процентов монофлорен мед би могло да се получи, само ако пчелинът се намира в област с диаметър 4-5 км., засята с едно единствено растение.

Полифлорният мед се получава от нектара на множество едновременно цъфтящи медоносни растения, в приблизително равни количества.

В зависимост от източника на нектар, съществуват стотици видове пчелен мед, с цвят от тъмно кафяво до почти прозрачен, с лек, деликатен до силен аромат и разнообразен вкус.

● Манов мед.

Пчелите правят манов мед от сладък, безцветен сок, наречен мана. Маната бива два вида – растителна и животинска.

Растителната мана се секретира от листата и прилистниците на дървесни, храстови и тревни растения, във вид на малки капчици, затова се нарича още и медна роса. Пчелите я събират, когато съдържа над 4% захари и е богата на ароматни и други съединения.

Животинската мана се отделя от различни видове листни въшки, които смучат от листата медна роса. Храносмилателната система на тези насекоми е устроена така, че не всичкият сок преминава през стомаха им. В стомаха попадат белтъците и други съставки, които се усвояват, а излишните захари се изхвърлят през хранопровода във вид на малки сладки капчици – животинска мана. Пчелите събират тази течност и я преработват в манов мед.

Съществуват различия в химичните, физичните и биологичните свойства на нектарния и мановия мед. Мановият мед съдържа голям брой свободни аминокиселини, органични киселини, от 5 до 9 пъти повече минерали и до 6 пъти повече декстрини, които предотвратяват кристализацията на мановия мед, въпреки по-голямата му гъстота. Поради богатото си минерално съдържание, мановият мед не трябва да се оставя за храна на пчелите през зимата, тъй като може да им причини манова токсикоза. Може да се използва само за ранно пролетно подхранване. За хората обаче, мановият мед е изключително ценен и полезен и обикновено е с по-висока изкупна и продажна цена.

● Смесен пчелен мед.

Този вид пчелен мед се получава в райони, бедни на медоносни растения, поради което пчелите събират едновременно мана и нектар. 

● Експресен мед.

Представлява пчелен мед, изкуствено обогатен с лекарствени или други хранителни вещества. През пролетта и есента, когато в природата няма достатъчно медоносни растения, пчелите са принудени да се хранят от основните си запаси мед. Пчеларите предварително отстраняват този мед от кошерите и подхранват пчелите със сладък захарен сироп, с добавени лекарствени вещества, витамини, минерали, плодови или зеленчукови сокове. Пчелите бързо преработват този разтвор в мед и запълват килийките си с него. Питите с експресен мед обаче, бързо трябва да се отстранят от кошера и да не се оставят за подхранване на пчелите, тъй като този мед е различен по съдържание от нектарния и може сериозно да навреди на пчелите.

По този метод се произвежда витаминен мед, женшенов мед, мед с пектин, с ендокринни препарати и много други. С течение на времето, лекарствата и витамините губят своята активност. Експресният мед запазва за дълго качествата на вложените лекарствени продукти и е много по-приятен за прием от самите лекарства. Може да се използва за лечение и профилактика, но е вид фалшификат и не трябва да се продава с етикет на пчелен мед. 

● Токсичен мед.

Пчелен мед, произвеждан от цветовете на рододендрон понтикум (зеленика), зокум и азалия, може до доведе до интоксикация на консуматора. Токсичността на меда се дължи на алкалоида андромедотоксин, намиращ се в нектара цветовете. Симптомите включват световъртеж, отпадналост, изпотяване, гадене, повръщане, в някои случаи дори загуба на съзнание. В райони, в които тези растения са разпространени, пчелите могат да се използват само за восък.

Известен е метод за обезвреждане на отровния мед чрез загряване до 46°С, при налягане 65 мм. живачен стълб. При тези условия, токсичните вещества се разрушават, а вкусовите свойства на меда се запазват.