Восъкоотделяне и градеж на пити « Pchelari.com – Българският пчеларски портал

Восъкоотделяне и градеж на пити

Пчелното семейство има добре развита способност да отделя восък и да го използва за градеж на пити. По този начин то си построява пчелното гнездо. Восъкоотделянето от пчелите на семейството е сложен процес, който зависи от условия, а също и от физиологичните особености на восъчните жлези. Тези жлези са 4 двойки, разположени  от долната страна на коремчето на пчелата и са видоизменени хип

Развитието на восъкоотделителните жлези започва от третия ден след излюпването на пчелата и достига максимум на 12-18 дневна възраст. В силно нарасналите клетки на жлезите се образуват малки празнини (вакуоли), отделящи течен восък, който преминава през порите на восъчните огледалца и излиза на повърхността на коремчето. Под въздействието на по-ниската външна температура той се втвърдява и образува бели пластинки с неправилна петоъгълна форма. Тези восъчни пластинки са много малки – около 1250 тежат 1 g.

Установено е, че най-много восък отделят пчелите на възраст между 12 и 18 дни. Минимални количества восък те започват да отделят след 4-5-дневна възраст. По-старите пчели също могат да отделят восък, но това става вече за сметка на запасите от мазнини и белтъци в мастното тяло. Напълно дегенериралите жлези при стари пчели по същия начин могат да започнат да функционират, при условие че семейството бъде лишено от млади пчели и пити, но те отделят за кратко и минимални количества. При отгледаните през есента пчели жлезите, отделящи восък, обикновено се развиват слабо или въобще не се развиват поради неблагоприятните външни условия. След презимуването жлезите на тези пчели може да се активизират и да отделят восък. Ако жлезите на зимуващите пчели са се развили непълно през есента, на следващата пролет не отделят восък. След като пчелите станат летящи и започнат да работят извън кошера, спират да отделят восък. Восъкоотделянето е не само физиологичен процес при отделната пчела. То има много по-голямо значение като функция на цялото семейство и зависи главно от състоянието на семейството и от външни влияния. Восъкоотделяне може да има само при определено състояние на пчелните семейства. То се колебае значително от притока на нектар в кошера, от количеството на отглежданото пило, от състоянието на майката, от наличието на цветен прашец и др.

Най-силно е восъкоотделянето при благоприятно съчетаване на всички тези фактори.

Редовното постъпване на нектар в кошера усилва восъкоотделянето, като това става малко преди и по време на главната паша. Тогава в кошерите се поставят рамки с восъчни основи за изграждане на нови пити. Колкото по-обилно е отделянето на нектар и притокът му в кошера е по-голям, толкова по-бързо пчелите изграждат восъчните основи. Друг фактор, който ускорява восъкоотделянето, е наличието на незапечатано пило. Работещите в кошера нелетящи пчели приемат и преработват донесения отвън нектар и хранят личинките. Така те поемат повече храна, жлезите им се активизират и започват да отделят восък. Щом намалее и спре притокът на нектар, намалява и пилото, тъй като майката снася по-малко яйца. Вследствие на тази закономерност рязко се ограничават работата и храненето на отделящите восък пчели, жлезите им престават да функционират и градежът на пити спира. При следваща главна паша, процесът се възстановява с други млади пчели и восъкоотделянето започва отново. Количеството на отделения восък зависи от силата на семейството. При слабите семейства то е по-малко и градежът на питите става по-бавно.

Майката в семейството има голямо значение за процеса. Най-добро восъкоотделяне и градеж има, когато тя не е ограничена в движенията и работата си. При изолирането й в клетка вътре в семейството восъкоотделянето намалява. Ако семейството осиротее, пчелите почти не отделят восък и не градят пити въпреки наличието на всички благоприятни условия. Установено е, че летящите пчели работят нормално само когато отделянето на восък е съчетано с отглеждане на пило. В случаите, когато не се отглежда пило и не се отделя восък, работят близо 70% от летящите пчели. При отделяне само на восък без отглеждане на пило са ангажирани 30% от тях. Следователно работата на летящите пчели се нарушава, когато в се отделя восък, без да се отглежда пило. При медоносната пчела инстинктът за роене е свързан с обособяването на пчелното семейство и със специализирането на женските за пчели работнички и майки. Така се получава потребността от размножаване не само на отделните индивиди, но и на семействотo. Роенето се състои в отделяне на част от пчелите и майката и в образуване на ново семейство. За да се рои пчелното семейство е нужно да се съчетават вътрешни и външни условия.

Роенето се извършва при наличие в семейството на 3,5 до 5,5 кг пчели, от 18 до 21 хил. килийки със запечатано пило и от 8 до 13 хил. с незапечатани личинки. При такова съотношение между пчелите на запечатаното и на незапечатаното пило в кошерите бързо се натрупват голям брой млади пчели кърмачки, неангажирани със свойствена за тях работа поради малкото количество незапечатано пило. Инстинктът за роене започва и се усилва с появяването и натрупването на млади бездействащи пчели в семейството. При това положение започва и подготовката за роенето. Най-напред пчелите изграждат по краищата на питите основи за роеви маточници. Майката увеличава количеството на снесените от нея яйца. След този подем в яйценосната дейност на майката настъпва рязко намаляване. По-слабата активност на майката, след снасянето на яйца в основите за роеви маточници, предизвиква бързо намаляване на площите на откритото пило, а оттам и на работата на пчелите кърмачки. Излюпващите се млади пчели в семейството се увеличават. В кошера се натрупват все повече млади пчели, които не могат да се ангажират с отглеждането на пило поради вече намалената яйценосна дейност на майката. Тези млади пчели се събират и се натрупват по всички свободни места в кошера и главно за тяхна сметка се образува първият рой.

След запечатване на всички маточници излиза първият рой със старата майка. През това време в гнездото на роилото се семейство загубата от излезлите с роя пчели се попълва за сметка на излюпващото се пило. При благоприятни условия семейството може да даде втори рой, който се формира от пчели, получени след излизането на първия. Тъй като не всичкото пило се е излюпило, има възможност роилото се семейство още веднъж да възстанови силата си за сметка на останалото неизлюпено пило след излизането на втория рой. Роенето се прекратява след излюпване на запечатаното пило от снесените яйца по време на активизирането на старата майка.

За правилното протичане на подготовката и на роенето голямо значение имат външните условия – топло време и относително слаб цъфтеж на медоносната растителност. При такива условия в кошерите постъпва сравнително малко количество нектар, който не е достатъчен да ангажира младите нелетящи пчели за преработката му в мед, а само поддържа в активно състояние семейството. По-голямата част от пчелите приемачки също бездействат.

Инстинктът за роене може да отслабне и да изчезне само при продължителна промяна на външните условия. Ако времето се влоши и притокът на нектар спре, бързо се изчерпват запасите на семейството, пчелите обикновено разрушават маточниците и не се роят. При силно увеличаване на количеството на постъпващия нектар в семейството настъпва голямо възбуждане и пчелите бързо се включват в събиране, приемане и преработване на този нектар. В кошера вече няма бездействащи пчели. Така инстинктът за роене стихва и се замества от инстинкт за събиране на храна. Пчелите разрушават маточниците и роене също не последва. Когато настъпят благоприятни условия за роене, семейството отново може да започне подготовка за него.

Роенето се извършва в безветри слънчеви дни. Пчелите от роящото се семейство излизат непрестанно и летят около кошера, като издават специфично бръмчене. Въздухът се замрежва от роевите пчели и от далеч се чува тяхното жужене. След излизането на по-голямата им част излиза и майката на прелетната дъска и оттам излита и каза на близо. Следвана от разлетелите се роеви пчели, се събират около нея във форма на  плътно кълбо или грозд. Това е подходящият момент в който роят трябва да се хване и да се засели в предварително подготвен кошер. За да не избяга роят, кошерът трябва да бъде чист и в средата на гнездото да се постави пита, на която има яйца и личинки. При горещо време кошерът, в който е заселен роят, е нужно да се осигури сянка. При нормални условия трябва да се използва енергията на роевите пчели, като своевременно им се дават рамки с восъчни основи за изграждане на питите. Ако е необходимо, роят се подхранва.

Ако желаете да спрете повторното роене на семейството, трябва на следвеащият ден да бъдат отстранени всички маточници, с изключение на един, от който ще се излюпи майка за роилото се семейство. По-нататък се следи за нейното оплождане и за нормалната работа на семейството, като се вземат необходимите мерки. Естественото роене е един от най-леките начини за увеличаване броя на пчелните семейства. За малките любителски пчелини този метод е добър, но за големите, промишлените, не е подходящ. Голям недостатък е, че най-често се роят слаби и нископродуктивни семейства, които не трябва да се размножават. Друг недостатък е, че роенето протича стихийно (не се поддава на планиране), затова не може да се разчита на планово увеличаване на броя на пчелните семейства. Често роенето съвпада с времето на главната паша и роилите се семейства не, само че не могат да дадат стокова продукция мед, но и не събират необходимите за тях хранителни запаси и те трябва да се попълнят чрез подхранване или чрез даване на пити с мед, взети от други семейства. Като основен метод на размножаване на пчелните семейства се налага изкуственото роене. Неговите основни предимства са, че пчеларят размножава в най-удобното за него време семейства, и то само високопродуктивните. Това води до увеличаване на средната им продуктивност и до снижаване себестойността на продукцията.