Слънчогледът е типично топлолюбиво растение. Той устоява на всякакви почви, с изключение на песъчливите и богатите с вар почви. Най-добре вирее в ниските плодородни равнини, където е възможно напояването му. Той издържа на летните засушавания, понеже кореновата му система е достатъчно мощна и навлиза дълбоко в почвата и подпочвата. Понеже развива голяма надземна маса, той изтощава почвата. Засяването му трябва да се извършва рано напролет в редове, като на един декар се побират до 5000 растения. След поникването и по време на растежа на растенията трябва да се извършват съответните мероприятия и обработка на почвата.
Отглеждането на слънчогледа е повсеместно, с изключение на високопланинските райони. Най-широко разпространение има в Шуменски, Русенски, Варненски, Бургаски, Старозагорски и други окръзи.
Досега са известни над 100 вида от рода Helianthus. Културни и медоносни растения са едногодишният слънчоглед и гулията (топинамбурът). Слънчогледът развива мощна коренова система и стъбло, достигащо на височина до 2,5 м. Листата са големи и имат сърцевидна форма със заострен връх. Цветовете са събрани в съцветие – кошничка във вид на плосък диск, или пита. На всяка пита има голям брой цветове, които често надминават 1000-1500. Цъфтежът на питата продължава средно 15-20 дни, а цъфтежът на целия блок продължава 30-40 дни. Цъфтежът на цветчетата на отделната пита започва от най-външния кръг и постепенно преминава навътре към центъра. При хубаво ясно време отделното цветче цъфти 2-3 дни. Понеже тичинките на цветчето се развиват 1-2 дни по-рано от плодниците, първия ден цветчето отделя само прашец. На втория ден от цъфтежа се появява рилцето на плодника и цветчето започва да отделя и нектар. След като цветчето започне да отделя прашец и нектар, извършва се опрашването, след което тичинките увяхват и нектароотделянето се преустановява. При захлаждане на времето, валежи, вятър и др. отделното цветче се запазва свежо и с нектар до 15 дни, т.е. докато настъпи подходящо време и се извърши опрашването.
Установено е, че за да завържат семе, цветовете на слънчогледа трябва да се опрашат кръстосано. От друга страна, вятърът като преносител на прашец не играе абсолютно никаква роля. Единствени опрашители на слънчогледа си остават насекомите, в това число и пчелите. Пчелите играят първостепенна роля в това отношение, тъй като те извършват над 80% от опрашването. На един декар е необходимо едно пчелно семейство за извършване на пълно опрашване. При пълно използване на пчелите за опрашване на слънчогледа добивът може да се повиши с 45-50%.
При слънчогледа както нектарът, така и цветният прашец са лесно достъпни за пчелите, но за да има добро опрашване и пълно използуване на нектара, е необходимо пчелните семейства да бъдат в непосредствена близост до слънчогледовите площи.
Слънчогледът като медоносно растение отделя достатъчно нектар и при правилното му използуване пчелите могат да съберат по 10 кг и повече нектар от декар. Нектарът обикновено има високо захарно съдържание – до 45%. Слънчогледовият мед има тъмножълт до светлокафяв цвят и приятен вкус и аромат. Той може да се съхранява дълго време, без да се измени. При кристализиране образува едри кристали с прозрачен цвят. Като храна за пчелите той е много добър. Особено подходящ е за попълване хранителните запаси на семействата и за доброто зимуване на пчелите.
Освен нектар и прашец слънчогледът отделя и голямо количество клей. При застудяване и суха почва този клей става силно леплив, вследствие на което пчелите често пъти залепват за него, не могат да отлетят и загиват там.
Значението на слънчогледа като медоносно растение се увеличава и от това, че на много места у нас той започва да цъфти през лятото, когато тревната и дървесната растителност са вече прецъфтели. В райони, където слънчогледът е застъпен на големи площи, при благоприятни условия от него може да се получат големи количества стоков мед.
Източници на информация:
Пчеларски вестник