Мехурчестият гнилец се причинява от вирус, който попада в ларвите чрез храната, но болестта се проявява след тяхното запечатване. Боледува пилото както на пчелите, така и на търтеите и на майката. По външен вид картината на болестта прилича на картината при американския гнилец. Пилото е прошарено, като капачетата на килийките с умрелите ларви са по–леко хлътнали или продрани и потъмнели. Свежите трупове имат свтлокафяв цвят и са легнали по долната стена на килийките, но без да залепват. Имат вид на мехурчета, изпълнени с течност, откъдето този гнилец носи името си. Съдържанието им отначало е воднисто, след това–зърнеста мажеща се маса, която не се точи. Ако пчелите не успеят да изхвърлят труповете, те засъхват по долната стена на килийките като мумии с тъмнокафяв цвят и черна приповдигната глава. Заразата се разпространява както при другите гнилци. Лошите условия на живот на пчелните семейства, особенно при слабите, допринасят за проявяване на болестта.
За разлика от американския и европейския гнилец, мехурчестият е много по–слабо разпространен у нас. При появяването му трябва да се вземат мерки да не се разпространи заразата и да се дезинфекцира инвентарът. Ветеринарният лекар обявява карантина. Питите с по–голям брой умрели ларви се унищожават, гнездата се стесняват и се затоплят и семействата се подсилват с люпещо се пило. При възможност за градеж се дават восъчни основи за подмяна в гнездата. Лечебни средства срещу мехурчестия гнилец засега няма. Много слабите и силно заразените семейства се унищожават, като застрахованите се оценяват и собствениците им се обещетяват.