Терминът „propolis”идва от две гръцки думи: “pro” – “преди” и “polis”- “град”. Този древен термин се е появил преди векове, когато ранни гръцки изследователи на природата установили, че пчелите използват прополиса за стесняване на отворите на своите „градове” (кошери), за да се предпазят от нежелани натрапници.
Прополисът е лепкава смола, която се стича от пъпките на някои дървета или се изпуска от кората на други, предимно иглолистни дървета. Пчелите събират прополис, наричан още пчелен клей и го отнасят в кошера в „кошничките” си за цветен прашец. Там те го смесват с восъчните люспици, секретирани от специални жлези на коремчетата си. Прополисът се използва за измазване вътрешността на клетките за пило, при подготовката им за полагане на яйца от пчелата-майка – най-важната процедура. Със своите антисептични свойства, прополисът осигурява среда с болнична чистота, за отглеждане на потомството.