Еводия – най медоносното дърво
Родина на еводията (корейска акация) е Китай и Корея. На Балканския полуостров е пренесена през седемдесетте години на XX век. Расте относително бързо, достигайки до 15 метра височина, с широка разклонена корона. Цъфти от средата на юли до средата на август. Съцветията са подобни на бъзовите и отдават много нектар и прашец. Пчелите ги посещават през целия ден. Едно развито дърво дава 60-90кг висококачествен мед, който наподобява акациевия, но е с характерен аромат. Важно е, че еводията добре понася сушата и високите температури и в такива условия добре нектароотделя. По събрани данни понася добре и ниските зимни температури, и дори да се случи върховете на клонките да измръзнат, пак има изобилен цвят.
Високите летни температури, дъждовете или сушата не влияят на нектароотделянето на еводията. Тъй като цъфти в средата на лятото, когато температурните условия са стабилни, то няма опас ност от компрометиране на медосбора, а знаем, че тогава е летният безпашен период.
Еводия по време на цъфтежаЕводията не е капризна относно категорията на почвите и не изисква специални грижи на отглеждане. Понася по-бедни, сухи и песъчливи почви. Подходяща е за парково дърво и като декоративно дърво в населените места.
Цветовете й са бели, но към края на цъфтежа цялото съцветие придобива червен цвят, с което се постига пълната красота на цялото дърво. Размножава се изключително чрез семена, които узряват през октомври. В един килограм се съдържат 175 000 семена, които са дребни, черни и твърди. Смята се, че кълняемостта е слаба, но все пак от един килограм семе се получават около 45 000 броя разсад, което никак не е малко.
Практиката показва, че някои семена покълват едва на втората и третата година. Семената се засяват в началото на април. Впрочем, за да може по-лесно да се разпукне обвивката на семенцето, т.е. да покълне, е необходимо през зимата то да се постави в замразител на два пъти за кратко време.
Други твърдят, че семенцата, паднали през есента под дървото, през зимата са изложени на студ и влага, обвивката им омеква и голям брой от тях поникват през пролетта. Може би този опит е за предпочитане и ако го следваме, ще бъде по-добре да посеем семенцата късно на есен, като ги покрием с тънък слой пръст. Напролет ще поникнат много фиданки и на втората година може да ги засадим на постоянно място. Добре е да се садят в редица или на синори, тъй като еводията обича слънчеви места, а и короните са големи и пищни, фиданките започват да цъфтят три-четири години след засаждането.
Най-новите данни сочат, че еводията рядко пропуска да цъфти. Като имаме предвид, че цъфти 20-30 дни и пчелите на ден събират по над 3 кг нектар и доста прашец, може да се каже, че за нас, пчеларите, еводията е много добър медонос, още повече, че цъфти през летния безпашен период.
сп. “Пчелар” – Белград, 11/1998
Превод: МАРГАРИТА ДИКОВА