
Първоначално публикувано от
agro
Аз пък помня по татово време, че ако не идеш до 2 - 3.00 часа следобяд за хляб, после свършва и няма. Майка ми бягаше от работа, за да купи хляб, а ако знаеше предварително, че няма да може, ми заръчваше на мене да купя на връщане от училище. И като забравя, ядем без хляб и всички ме гледат накриво, кофти тръпка. Това в града, на село при /при баба ми/ имаше фурна и там хляб до 12 на обяд, после няма. Пращат ме навреме, нареждам се на опашката, ама пък хляба беше един път. Докато се върна с хляба, изял съм половината от долната кора и ми четат конско /сега такъв хляб няма или не съм достатъчно гладен/. Такива ми ти спомени.