Благодаря за съвета,но семействата си имат доста мед,явно ще въртя!Дали като не е запечатан ще се вкисне за пролетта?
Преглед за печат
Бихте ли ми казали някоя книга да си купя която ви е помогнала във пчеларството ?
Първата по-подробна книга на тема пчеларство ми беше календарния справочник.Впоследствие си купих и прочетох още 7-8 книги(добих чувството че повечето книги са преписи на други и спрях да купувам) и книжлета като с времето малко позабравих за справочника.След като мина малко време започнах по някой въпроси пак да отварям календарния справочник и установих че май няма друга книга в която всичко да е описано толкова добре и толкова подробно.На мен четенето на литература + четенето във форума мога да кажа,че помогна много :)
Здравейте! При мен се получи страшно нападение от оси. Преди 4 дни си замина един кошер,който беше пълен с умрели и разкъсани пчели и само майката с няколко пчелички бяха останали живи. Вчера друг по същия начин. Стесних входовете на минимум,но полза няма. Днес осите са се насочили към трети кошер. Избих сигурно над 500 оси излизащи от кошера,но също е обречен.
Вземи бутилка от кола,разрежи с остро ножче 3см. П образен отвор,вертикалните не по дълги от 15 мм.Подгъваш отрязаното надолу леко,колкото да могат да влизат оси,стършели мухи и други гадини.В него пускаш парчета ябълки ,малко оцет,захар и бира.Дано проработи при теб.Два пъти зареждам шишетата.Оси, мухи,стършели и какви ли не други гадини,най се кефех на стършелите,че са,като врабчета.Опитай,може да се получи.Отвора да бъде малко под конуса на шишето,за да е по високо от течността,в която загиват.Закачени на метър височина близо до кошерите.Успех!
Здравейте, малко е късно но по добре късно от колкото никога.Третирах моите кошери със варостоп и йод да ги третирам ли със нещо друго за болести ,като Оксаловата киселина или мравчена киселина.
Здравей колега. Аз лично не бих се доверил на Варостопа и бих третирал със ОК. Най добре е да се третира с поне два различни препарата. А и с третиране сега с Оксалова може да пропуснеш третирането напролет. Пролетта може да бориш акара само със строителна рамка.
Та отговора ми е ДА третирай с ОК.,че с тези сухи ленти на Варостопа да НЕ береш ядове!
В духа на Матеев, който "изобличи ";) програмиста продаващ стари буркани, ще ти отговоря аз.
По начина на писане , израз и граматика , колегата отговаря на профила на 17-годишен.Категорично не чете темите във форума.Или поне тая за оксаловата киселина не е чел.Ако попиташ защо? Отговорите са много. То и на мене напоследък не ми е интересно за четене.blush;
Та мисля , че го разбирам, младежа.:bigsmile:
Днес третирах с оксалова киселина.При отварянето малка част от пчелите вирваха дупета.Приемам го като реакция при стрес или е показател за някакъв проблем?!
Заплашват те. Показват си, че са кисели в това студено време и отварянето им е неприятно. Нормално поведение в студеното време.
Aranis благодаря ти много за отговора.Имах леко съмнение,но е добре когато някой по-опитен се изкаже.
Е, все пак не е топло. Не следя температурите в югоизточна България, но предполагам с разлика от 2-5 градуса са приблизително равни. В западна България температурите стигат 12-15 градуса чак към 13-14 часа и се задържат такива за не повече от 2-3 часа. През останалото време са между -2 и +7, което за пчелите си е студено. В момента (9:18 часа) температурата е -1С. Колкото до облитанията и сравнително високите температури за месеца, само може да ни радва :) - малко изразходена храна, малко притеснения за зимните месеци :).
Здравейте колеги,какво мислите за разтоянието между рамките през зимния сезон.При мен до сега са били така както и през лятото,но съм чел,че е хубаво през студените месеци да са с няколко милиметра по на широко защото така в едно междурамие се събира по-голямо количество пчели и се поддържа по-лесно температурата.
Здравейте.От подхранването през септември ми е останал малко, 2-3литра,апиинверт.Понеже е топло времето дали мога да им го дам.Иначе в едно от семействата днес гледам,че още отглеждат пило.Малко е,колкото кибритена кутия ,но има.Дано да привършват вече ,кое време е
Здравейте,
Имам около 5000 лева спестявания и съм решил да ги вложа във закупуване на кошери.Кой от двата вариант е по добър според вас
1-Да си купя от някой готови 20-25 кошера.
2-Да купя кошер после пчели и така да си изградя сам кошерите .Ако се сещате за някой друг вариант ?
1. Ако си голям мераклия и си нетърпелив - най-доброто решение е напролет през Април да си купиш около 20 готови семейства със стари кошери по 250 лева.
2. Ако си пресметлив и искаш с малко пари да постигнеш повече, би могъл със същите пари да си купиш например 30 нови кошера и 30 отводки през месец юни.
3. Ако си уверен в себе си, би могъл да заложиш на следния план:
- Купуваш 40 кошера и само 10-12 семейства през април
- В края на май ги разфасоваш на по 3-4 отводки (основното семейство също става отводка)
- Храниш изобилно и в зимата влизаш с 40 кошера, пълни със силни семейства.
- Възможен вариант е да купиш евтини кошери на 1 корпус - това е достатъчно да създадеш и съхраниш през зимата дори 50 семейства, а следващата пролет ще си купиш допълнителни корпуси.
- Забрави за мед през тази първа година и се концентрирай в направата на много пило. Това предполага ежедневно хранене - с малки дози (за да няма задръстване на майката), но редовно (за да нямаш нито един пропуснат ден, в който майката да снесе по-малко яйца).
PS: Все пак не забравяй, че кръчмарските сметки обикновенно се провалят. Вариант 2 изисква познания и опит, а вариант 3 - висш пилотаж. Ако нещо не го направиш както трябва, можеш да объркаш всичко.
Купи си нови кошери и отводки. Вземаш си рамки, основи и така ще усетиш тръпката от начало. Ще развиеш силни, средни и слаби семейства. От едни ще вадиш мед, на други ще се ядосваш . И така ще усетиш тръпката
Аз тази година си купих 2 кошера .1 кошер 75 лева и 5 рамки със пчели 100 лева и ги изградих до 10 рамки .Но не извадих никакъв мед ,сега искам да извадя мед за да си върна част от парите .
Най - добрия вариант е да иззимиш тези 2 кошера за да видиш какво ще се получи. След това си купи на пролет още 5 и то ако може по тънко. Матеев каза 250, но може да си намериш и по - евтино. Започни да ги храниш по усилено и края на юни, началото на юли ги разделяш максимум на две. Пак започваш да храниш и зазимяваш 14 силни семейства. След като направиш тези операции за които говорих мисля, че поне малко ще си навлязъл в занаята. Ако тези 14 кошера ги иззимиш успешно, то вече можеш да си вложиш останалата част от 5000-те хиляди. Ако ги бръмнеш още сега - ГУБИШ ГИ. Пчеларството е като тотото.
От тези които имаш сега 2-та, до срока който съм дал по - горе, ще можеш спокойно да си извадиш по един магазин от акацията. Дори и два. Тези които ще си купиш рано напролет няма как да знаем в какво състояние ще са. Но сега да се спазарим с теб. Предлагам когато се правят кошери за бройка да не се мисли за мед, който да избива разходи.
thegame999. Разбира се че ще ги профукаш тия 5000 лв. Как иначе ще започнеш и ще се научиш. Във форума има колеги от които можеш да си купиш кошери и отводки. Аз на твое място бих си купил 20 кошера от Тотевски и 20 ранни отводки от Матеев. Тази зима купувай книги и чети. Влизай и във форума. Давай с рогата напред и успех ти желая.
Е ,еее...... не бързай толкова ! Това не е магическа пръчка .Мисли винаги ,че си с единия крак вътре .Като професионалистите –шофьори .Засега ,колегата Соларис ти дава най доброто за теб .Парите ще си възстановиш /върнеш/ след 2–3 години .Не бързай,бързата кучка ,слепи ги ражда .
Може и да е реклама, но не това е била целта ми. Само за сведение не съм виждал очите нито на Тотевски нито на Матеев. И последно, ако съм сгрешил си има модератори
Политиката по рекламите във форума е следната:
1. Саморекламата и търговските предложения са забранени, освен в специалните раздели за ПОКУПКА или ПРОДАЖБА.
2. Разрешено е обаче създаването на теми, в които даден производител подробно да описва как изглежда или как се прави даден собствен продукт.
3. Цитирането на продавачи на някакви стоки или услуги е разрешено в целия форум. Обсъждането на цени - също.
4. Критикуването на продавачи също е разрешено, но само след представяне на надлежни доказателства.
Преди месец храних пчелите със 1;1 вода и захар и йод. Единия кошер си е изпил всички сироп във хранилката .Другия не пипнал от сиропа,този кошер който не си е пипал от сиропа във хранилката имаше удавени пчели .Защо кошера не са пили от сиропа ?
Миналата есен единия ми кошер беше доста слаб, но с много запаси. Плодниците ми са от два рутови корпуса. Този кошер есента не взимаше сиропа, но на пролет се разви като най-силен. Предполагам че не са взимали сиропа, понеже са били ниско под големия медови венец /говоря за моя случай/. Аз използвам стандартните пластмасови хранилки по 700-800мл. Предполагам че и ти си с такива. Преградката винаги я слагам така, че отделението от където смучат пчелите да бъде по-тясно и удавени пчели нямам. На една отводка, от недоглеждане, преградката я бях сложил така, че отделението за пчелите да е по-широко и намирах удавени пчели, даже и през прелката ги изхвърляха. Преместих преградата и пчелите спряха да се давят. Не знам с какви кошери работиш и какви хранилки използваш. Дано да съм помогнал.
Здравейте колеги,
искам да ви попитам за акара. Какъв % акари трябва да останат в кошера за зимния период. Ясно ми е че не мога да ги премахна всичките но се чудя кое е нормално 5 , 10 , 15 %.... Тази седмица правих проба и на около 50/60 пчели бяха останали от 5 до 8 акара и се чудя много ли е или малко. Третирах с ОК накапване 3 пъти през 7 дни от асредата на Октомври.
За нормално се считат 5% акари когато едно семейство не е третирано. Тоест във всеки един момент от активния сезон. След третиране 5% акари е много зле, а 10% си е направо катастрофа. Това означава, че акарите вече са резистивни към препарата, с който третирате, в резултат на което третирането не е дало ефект. Трябва да смените препарата, да третирате отново, и да направите проба за опаразитяване отново.
Специално за влизане в зимата е най-добре, когато успеете да смъкнете опаразитяването под 1%. Това е така защото през зимата липсва едно от самопочистващите мероприятия - това, че през лятото старите пчели умират по полето и по този начин акарите върху тях не се завръщат в кошера. Също така през зимата акарите много лесно се прехвърлят между отделните пчели в кошера, и така отварят рани по гърбовете на много пчели. Тези рани се явяват като входна врата на различните инфекции, в резултат на което живота на пчелите силно се скъсява. През лятото скъсения живот не е проблем, защото непрекъснато се раздат нови пчели, но през зимата това може да е катастрофа за цялото семейство.
Едно силно опаразитено зимно семейство или умира през зимата, или през пролетта и началото на лятото все още си стои като отводка, която няма да донесе никакви добиви през целия сезон. Пчеларя само ще навърта разходи по това семейство, а няма да получи никакви приходи. Поради тази причина може да се приеме, че есенното третиране е КЛЮЧОВО за добивите през следващия сезон. С некачествено есенно третиране може да се провали целия следващ сезон или силно да се намалят приходите от него.
Направи ми впечатление това изречение в което се засягат две тези по които никога не съм срещал никаква информация.
1. През зимата акарите прехвърлят ли се между различни кошери? Знаем колко малко се облитат пчелите и колко е засилена охраната по прелките, почти никакъв шанс през зимата пчела да се връща с товар (с изключение на вода) и това да я направи добре дошла в чужд кошер. Летежа през зимния период се ограничава почти изцяло до облитане на метри пред кошера и шанса за грешно прибиране е доста нисък.
2. Какво прави акара през зимата? Ясно е че не се размножава, но прехвърля ли се от пчела на пчела или стои върху едни и същи пчели?
Здравейте,на отводките ми запасите от мед са по-намаля ли мога ли вече да слагам твърда храна?
Дори и да имат 100кг. медови запаси пак можеш да слагаш питки или суха захар...
Би било неизгодно за оцеляването му през зимата да направи пробивни рани на голямо количество пчели. Всяка паразитирана пчела/какавида има САМО ЕДНА пробивна рана, от която се хранят всичките на брой нейни акари. А наличието на акар върху някоя пчела, не означава непременно, че се храни от нея или пък, че тя има пробивна рана ( все пак не става въвпрос за кърлежи по говедата). Всъщност по време на форетичния стадий (неразмножителния) на акара, той не се нуждае от много храна, тъй като няма репродуктивни функции и ако не се лъжа, може да оцелее с месеци без да се храни.
Колкото до мобилността му през зимата, да има такава, въпреки че се изразява в нищо повече от прехвърлянето му от умиращ гостоприемник, върху нов. Въпреки че често през зимата могат да бъдат забелязани акари върху пчели от зимния подмор. Често акарите остават върху умрелия труп на пчелата до няколко часа след нейната смърт (предполагам става въпрос за камуфлажен инстинкт, който позволява прикачването върху пчелите, които се опитат да изхвълят подмора)
Когато дадено семейство не взима сиропа бързо, това означа, че или е слабо или си предозирал йода. Забелязал съм, че в такива случаи има удавени пчели в преградката. Когато забележа такова нещо, слагам 4.5 стиропорени топчета и тогава пчелите успяват да излязат от хранилката. Тази година третирах семействата с Нозевит плюс и за 3-4 кошера не ми достигна от лекарството и използвах останало лекарство ЦЕРАНОН. Направих разтвора и видях, че в шишето са останали 10 тина млл и тъй като е на билкова основа, реших, че няма да е опасно за пчелите и ги сипах и тях в сиропа. На следващия ден забелязах, че на тези 4 кошера в хранилките сиропа не беше взет и имаше много удавени пчели. Предозирал съм лекарството. Изхвърлих удавените пчели и досипах само сироп в хранилките и на следващия ден хранилките бяха сухи.
Нито ти, нито аз имаме конкретни доказателства по въпроса. Според мене борбата с акара се води на различни нива и по различни начини съобразно разбиранията, познанията и вярванията в различни информации или в различни пчеларски митове. Именно поради тази причина ефекта от третиранията (борбата) е много различен при различните пчелари. Камбанарийките им са различни, резултатите - също. Има пчелари, които доказано имат нула броя акари в кошерите си, а има и такива, на които семействата им измират от акар и после те пищят по медиите, обвинявайки всички други, но не и себе си.
Нищо повече не може да се направи по въпроса. Всеки сам да си взема решенията и след това сам да си носи последствията. Аз обаче съм привърженик на по-голямата предпазливост и в предпремането на действия, които да ми дават по-голяма увереност, че акара наистина е изчистен. Залог на непочистения акар е цялото семейство, струващо поне 200 лева, а не икономията на 1-2 лева с която да заменя некачественото третиране с още по-некачествено, и после дори да не направя проверка каква съм я свършил.
Както вече казах - различни пчелари - различни камбанарийки - различни резултати ...... различни последствия .....
Благодаря
това значи че травя да третирам още веднъж може би с друг препарат, до колко трабва да ги огранича 3 , 5 %
Освен перицин какви препарати за напушване използвате. Ни ми се ще да ги отварям отново
Аз лично не ползвам никакви препарати. Може да ползваш Оксалова к-на или Амитраз. Има много информация по въпроса, сам си прецени.
На изложението в Белград масово се предлагаше Амитраз - ВАРОЛИК и сръбските колеги масово го купуваха, явно се използва много. По тази причина не си купих основи от там. Това е едно много ефективно средство за борба с акара, но е много вредно , като бойно-отровно вещество е и се натрупва във восъка. Но ако се притесняваш много за акара, използвай го, но не прекалявай с него. На лентичка се капват 4-5 капки и лентичката се запалва и започва да пуши и се пъха през прелката. Но трябва да се третира по обед при температури над 10 градуса, защото лекарството принуждава пчелите да направят облитане. В нашите магазини се предлага като ВАРСТОТАТ.
Аз третирах с ОК в края на октомври и направо щях да падна като видях колко много акари имаше на контролните листове, а август третирах с мравчена киселина във вид на гел и то два пъти.
Благодаря и на двамата.
всъщност като се замисля преди 4/5 години слагахме само ленти от сръбските но явно инвазията е голяма затова ще проуча препаратите и ще третирам още един път мисля че ще има подходящо време.
Успех
Тъкмо обратното. От всички твърди химии, само амитраза не е мастно разтворим (восъка е вид мастни киселини). Остават някакви количества от него и от неговите метаболити по восъка, но и дума не може да става за абсорбация или попиването му като гъба от восъка, така както е при мастноразтворимите пестициди.
На правих сироп със йод преди около седмица и го сипах във хранилките.Вчера като отидох те бяха пили малко от него и 70-80 процента от сиропа си седи във хранилките ,Какво да правия със този сироп да го оставя във хранилките зимата или да го махна от хранилките ?
Твърдо си решил да измориш пчелите и не се предаваш. Изхвърли този сироп и ги остави на мира, те вече са в покой и не им трябва нищо друго освен спокойствие. Ако си направил каквото трябва август и септември ще иззимят ако не пролетта почваш от начало, ама зимата прочиташ малко информация а не правиш глупости като сироп през ноември.
Колеги този ноември е доста по различен, вече е 18 ти а средните температури са около 20 градуса. Пчелите не са в покой и дори масово отглеждат пило. Така ,че колегата щом се притеснява за запасите не е проблем пчелите да го вземат. Не гледайте датите от календара а следете времето.
Не само ноември и районите са различни.Бях писал колегата да посочи в профила си ,но няма.Моите пчели при дневна температура 20-22 градуса са си много спокойни.Почти няма летеж ,но на всеки кошер има по десетина пчели ,които гонят осите.Дали има пило не съм гледал ,но ако има ще е малко и само в отделни семейства.
Ако няма запаси, сироп се дава август септември а сега се слага твърда храна над кълбото или евентуално инвертиран. Въпреки топлото време голямата чат от пчелите са в покой, вярно носят прашец и консумират повече мед но масово отглеждане на пило не е нормално. При мен отдавана няма пило, ако има някъде е съвсем малко. Пчелите не са толкова прости, толкова години са се адаптирали към променящият се климат.
Хранене по това време привлича и осите, също има риск и от нападения.
Колегата явно е мераклия .Ще стискам палци да му иззимуват двата кошера и да не му се убие мерака.
Моя ГРЕШКА този сироп е от септември месец и те не го изпиха и аз само го разбих на ново със повече захар преди седмица,За да не осещат йода .Да махам ли сиропа или да го оставя във хранилката ?
Щом не го взимат, махай го. Само с него ще вкарват излишна влага вътре в кошера.
Гледах външни прашецоуловители мисля другата година да се опитам да събирам прашец .Да ви питам ако почна да събирам прашещ това оказва ли влияние да се вади по малко мед ?
Разбира се, че оказва влияние. Всеки един продукт, който се изземва от семейството, оказва влияние върху количеството на останалите продукти. Няма как да е другояче. Работниците в една фабрика (в случая кошера) могат да свършат някакво лимитирано количество работа. Ако част от работниците се отклонят да вършат нещо друго (прашец за изземване), ще пострада основната работа и ще намалее количеството на основния произвеждан продукт.
В кошера взаимовръзките между различните видове производство са много, в резултат на което могат да се наблюдават най-различни сътресения в нормалния (заложен от природата) производствен цикъл. В конкретния случай изземването на част от прашеца ще принуди пчелите да излизат и да носят нов прашец, което обаче ще рефлектира като по-малко донесен нектар (а от там и мед). Също така може да доведе до по-малко отгледано пило, което в дългосрочен план означава по-малко родени нови пчели, което пък като цяло може да доведе до значително намаляване на добивите от главната паша.
Редовното изземване на прашец от кошера води до редовно заделяне на един значителен ресурс от пчели-работнички, които не правят нищо друго освен да носят прашец за пчеларя. Тези пчели са изгубени като работнички за семейството, и ако техния брой е над 50% от старите пчели (което се получава на практика), ефекта за семейството ще е същия като този, който го наблюдавате когато при пръскане на някой арендатор ви изтрови половината от летящите пчели. Добивите на мед секват, семейството заслабва и всичко останало, което предполагам вече сте го виждали.
Не знам - трябва да попиташ някой производител на прашец. Моите лични разсъждения са следните: Ако се концентрирам в това да правя само прашец, едва ли ще изкарвам повече от 5-6 килограм а на кошер на година. Тоест общо ще получавам по около 100-120 лева на кошер на година, което е по-малко, ако се концентрирам да произвеждам по 30-40 кг. мед. Тогава парите от кошер ще са 150-200 лв. на година.
според мен е рано за начинаещи пчелари да отнемат прашеца на пчелите си - по-полека отначало!!, аз лично не бих им взимал прашеца на моите пчели, освен ако го изкупуват по 100лв килото!!....което няма да стане скоро.....единствено бих им вземал прашеца, за да им го дам обратно рано напролет, примесен заедно с мед, като питки, вместо да се чудя с какви боклуци/химии да ги тъпча!
Би ли пояснил какво точно имаш в предвид?Аз също се каня лятото да събера по малко прашец за питките в края на зимата.
Има в предвид, че ако едно семейство ти е болно върнатия прашец във всички кошери води до заразяване на всичките ти кошери от болния кошер.
..... и един мармот завива прашеца в станиол.....
Не ми се сърди, но аз не вярвам на това ..... Дори и да си прав, то това означава, че си 1 на 1000. За повечето начинаещи пчелари твоите приказки са само една илюзия, която може да ги подтикне да направят неразумни неща. Пиша този постинг заради тях - за да не хвърчат прекалено високо в небето, защото падането от високо много боли ....
Аз съм сериозен и отговорен човек и никога няма да си позволя да говоря глупости, още повече че видях че този въпрос е зададен от начинаещ пчелар. Ти обичаш да "разбиваш" митове, но този не си успял - какво общо има между отнетия от семейството прашец и внесения нектар. В горния пост ме подразни твоята неаргументирана категоричност, а не каза дали си правил опити и този извод от действителността ли е или..."една жена каза".
Моята логика е много проста - щом отнемаме прашец, значи пчелите трябва да си възстановят отнетото. Това е допълнителна загуба на работно време. Няма как да ме убедиш, че всичко идва от нищото и не струва нищо на семейството - това е несериозно.
Колкото до меда, едно семейство годишно се нуждае от около 100 кг мед за собствена употреба. Ако приемем, че то доставя 120 кг., от тях 100 са за лична употреба и само 20 са за пчеларя. При това положение ако ние отслабим семейството само с 20%, изземвайки му част от прашеца, то това означава че меда за пчеларя ще падне до 0 килограма - тоест ще падне със 100%. Това е логиката на отслабването на едно семейство поради някаква причина - ефекта за пчеларя е, че това семейство не му носи мед през тази година.
Ако наистина от едно семейство се отнемат по 5 килограма прашец на година, то това е над 30% от всичкия донесен прашец. Отслабването на семейството е с много повече от цитираните от мене 20%, така че аз съм много скептично настроен към твоите твърдения. За да получиш 50 килограма мед и 4-5 килограма прашец ти буквално трябва да имаш двумайчини семейства или да прилагаш някакви други хватки или технологии, за които услужливо премълчаваш (например подвижно пчеларство с 3-4 паши). За нормално статично едномайчино семейство това, което го твърдиш, според мене граничи с невъзможното. Твоето ако е истина, е по-скоро изключение, а не масова практика.
Не виждам с какво можеш да помогнеш на един начинаещ пчелари, ако го мяташ по върбите, давайки му фалшиви надежди за небивали доходи. За съжаление реалноста е друга, средностатистическите добиви - също. Кажи му че средно за странада добивите са около 20 кг. мед, 30-40 са възможни ако стане специалист по въпроса, но е много по-вероятно през първите години докато натрупа опит, да се задоволява само с по 10-15 килограма..
Ти също си начинаещ пчелар и...имаш право да не вярваш! Достатъчно съм писал в този форум много преди ти да знаеш за неговото съществуване. Когато аз и други като мен пишеха, към форума имаше огромен интерес, а и много хора благодаряха че са научили нещо. Ти имаш богата обща култура, но за сметка на това никаква пчеларска. Много неща ще научиш и след 10-тата ти пчеларска година ще се смееш с глас на неща, които пишеш в момента. Тогава примерно ще се чудиш как си могъл да предлагаш маточници за 5 лв., които ще доставиш с "Еконт", как си бил с предубеждение че от един кошер могат да се извадят 20+ кг. мед, или 4-5 кг. прашец. Това не са митове, а рутина и няма да бъде лошо, ако научиш модераторите си да не трият моите постове и на такива като мен....поне от уважение за това, че нямаше да имат възможност за такива своеволни изяви, ако ние не го бяхме направили преди 5 години.
Аз също никога не съм се занимавал с добиване на прашец (не че имам такива намерения), но от чисто любопитство задавам един въпрос, който досега не е получил еднозначен отговор. Еднакви ли са добивите на мед от семейства, на които им се отнема прашеца и на такива, на които такъв не им се отнема?
Навсякъде горе говоря за среден добив(на мед и прашец) и никога не съм си поставял за задача да проследявам това. Прашецоуловителите поставям на всички кошери на 01.04. и ги свалям към 01.10. Трябва да е ясно, че с тях се отнема една малка част от внасяния в кошера прашец и това не оказва никакво влияние на развитието на пчелното семейство.
Ако единственото съображение да не се връща обратно в кошера един пчелен продукт е евентуална зараза от болно семейство, мисля че е малко излишно притеснението в случая. Ние, пчеларите, сме най-вероятната причина за разпространяване на зарази между кошерите според мен, при прегледите с една и съща четка, повдигач и ръкавици на всички кошери, или Вие си сменяте целия инвентар при отварянето на всеки нов кощер?..защото аз не, карам с едни ръкавици/четка наред. А за подаването на прашеца с мед, го четох в Календарниия Справочник на Л.Радоев, ред мед, ред прашец, и накрая се завършва с мед, за да се консервира/запечата прашеца, аз съм склонен да му вярвам!....по въпроса за отнемането на прашеца и влиянието му в-у медодобива и развитието на семейството споделям тезата на г-н Матеев
Отнетия прашец от пчелите не е повече от 15-17 % . Колкото е по-силно едно семейство толкова по ряско секва и тръгва да дава прашец. Това е така, защото майката я ограничават при паша и на тях прашеца не им е нужен. Семействата на които им се отнема пило, пак наваксват развитие и дават повече прашец от силните готови за паша! Или инъче казано, с правилна техника и работа може повече от 5кг да се добива. Но за да печелиш нещо трябва да знаеш какво губиш!
П.П. Замислете се, че пчелите се запасяват единствено с мед за зимата. Явно прашеца го има целогодишно, за разлика от нектара...
Тия приказки знам кой ги приказва доста убедително, само дето не са верни. Ако на есен в кошерите няма пити със прашец/перга, значи на пчелите ви им има нещо. Различните пчели складират пергата по различен начин - едните я складират отворена, другите я запечатват със слой мед ( и питата на външен вид изглежда като медова, до момента в който не бъде поставена в центрофугата :)). Може би от там да е дошла заблудата, че пчелите не складират прашец за зимата (т.е. пролетта), НО АЗ ДОСЕГА НЕ СЪМ ВИДЯЛ ПЧЕЛИ, КОИТО НЯМАТ СКЛАДИРАНА ПЕРГА КЪСНО НА ЕСЕН и през зимния период, преди да има какъвто и да било прашец.
Тази година би трябвало да са добре запасени с прашец.До преди 2 дена продължаваха да внасят.Проблема е с медовите запаси.Кошерите са олекнали доста и ще трябва да се прави спасително подхранване.
Г-н Илиев, по времето, когато е написан Календарния справочник, повечето от болестите и патогените, от които трябва да се пазим днес, тогава още не са били открити. В миналото пчеларството е било много по-елементарно ( от гледна точка на санитарния конрол). Естествено, който иска пак може да си пчеларства по същия начин, само дето риска е по-голям. Сигурен съм че всички хипита, които на времето са проповядвали "свободен секс", днес ползват кондоми. Както при всеки друг рисков елемент, относителният риск е въпрос на мащаби. Ако храниш със един и същ необеззаразен прашец 10 и 100 кошера, рискът някой от тези 100 кошера да се разболее е много по-голям ( което пък от своя страна довежда до друга лавинообразна поредица от събития)
По другия въпрос - дали човек може да пренесе зараза от Ам. гнилец посредством ръцете и рамкоповдигача си? - Отговорът е НЕ, стига семействата преди това да са били клинично здрави, или ако някое от семействата е било болно - точещата маса (умрелите ларви) да не са имали пряк контакт със рамкоповдигача или ръцете на пчеларя. Същото обаче не се отнася за обмяната на пити между клинично здави семейства - едно здраво семейство, всъщност може да зарази друго здраво семейство.
Или както казва д-р Хаус, "не е въпрос на ДАЛИ, а КОЛКО".
Лично аз не бих препоръчал подаването на прашец или какъвто и да било друг пчелен продукт, обратно на пчелите, ако преди това не е бил дезинфекциран посредством радиолъчение (като най-надежден метод). Tsc беше намерил няколко действащи такива установки в БГ.