каква дебелина трябва да бъде ??? и има ли разлика в зимуването при 2,5см и при 3,5
Преглед за печат
каква дебелина трябва да бъде ??? и има ли разлика в зимуването при 2,5см и при 3,5
При нашите условия е почти едно и също .
Има разлика в упражненията - ротация , носене и товарене .
защото повечето казват че е по добре да са 3.5 но стават много тежки за тази система и затова питам защото мисля да минавам на такава система от дб и се чудя с каква дебелина да са :)
тези в 2,5 по лесно излизат да се облитат през зимата
за мен 2 см си е ОК макар че е прието 2,5 см
не е ли много тънко зимата как ще зимува на пролет дали ще има нещо вътре
Може ли, да ви помоля, да пишете малко по-грамотно. Поне използвайте главни букви и препинателни знаци. ТОВА НЕ Е ЧАТ.
Стандартната дебелина е 2.5 см. Хората са преценили, защо трябва да е така. При мен, презимуването на пчелите в такъв кошер не е проблем. Проблем има само през пролетното развитие. Когато пчелите изпълнят един корпус и им добавя втори курпус с празни пити отгоре се получава рязко разширение и преохлаждане на гнездото. Обемът на гнездото се увеличава 2 пъти. Пчелите не успяват да затоплят такъв голям обем. Тогава те усвояват едната страна на горния корпус, а другата остава празна за продължителен период от време. При ДБ, разширяването на гнездото става плавно с по една до две пити на един път. При това положение, семействата в ДБ изпреварват в развитието си семействата в ЛР.
Някой практикува ли ЛР технологията с 8 рамкови корпуси? Има ли някаква разлика м-у 8 и 10 рамковите корпуси в развитието на семействата? Догодина ще бъде годината на екпериментите за мен в ЛР технологията, с Венер, без Венер, 5 ЛР съм нагласил, мисля да поръчам и 5 осмака, и затова Ви питам!
Според мене от гледна точка на пчелното семейство дебелината на стената на кошера няма никакво значение. Има три нива на защита на семейството от метеорологичните условия:
1. Защита от валежи (дъжд, сняг, градушка и т.н.)
За тази цел е достатъчен какъв да е покрив, стига да не тече или да не капе върху питите в гнездото.
2. Защита от вятър
Интезивното движение на въздушни маси (вятър или силно течение) се являва ФИЗИЧЕН ФАКТОР, благодарение на който пчелите или пчелното кълбо могат да бъдат много бързо преохладени. Наистина пчелите са в състояние да генерират някакво количество топлинна енергия, но тя би им помогнала САМО ПРИ СПОКОЕН ВЪЗДУХ. Поради тази причина защитата от вятър или от силни течения е изключително важна през есента, зимата и пролетта.
За защита от вятър е достатъчна каквато и да било кутия с каквато и да било дебелина на стената - стига тази дебелина да осигурява достатъчна механична здравина, за да не се разпадне конструкцията. Тоест можете да си направите кошера дори и от плат с някакви заздравяващи конструкцията греди. Нещо като палатка например.
3. По-добър топлинен режим
Тука всъщност е проблема, на базата на който можем да обсъждаме каква трябва да бъде дебелината на стената на кошера и от какъв материал да бъде направен. При потенциал на пчелното кълбо да генерира само около 30W топлинна мощност, въпросът е каква изолация да направим, за да може поне част от тази мощност да не напуска стените на кошера, а да остане вътре и да повиши поне с няколко градуса целия обем на кошера.
Отговора ще ви изненада. Дори и кошера да бъде направен с 5 или 10 сантиметра топлоизолационен материал (което например отговаря на 1 метър дървена стена), пак количеството на загубената енергия ще е по-много от това, което може да генерира пчелното кълбо. Следователно НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ КАКВА Е ДЕБЕЛИНАТА НА СТЕНАТА. При дървените кошери разликата в температурите между външната и вътрешната стена е максимум 1-2 градуса, което е едно нищо. При кошерите от топлоизолационен материал (фибран, полистирен и др.) тази разлика вече може да достигне до 4-5 градуса, но това също е много малко на фона на реалните нужди на пчелното семейство. Именно поради тази причина в дивата природа пчелното семейство търси само покрив над главата си (защита от дъжд и сняг) и някакви стени без пукнатини по тях (защита от вятър). С температурата само се справя, като топли само пчелното кълбо и въобще не си прави труда да топли целия обем на помещението (кошера).
ОСНОВЕН ИЗВОД
При дървените кошери НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ КАКВА Е ДЕБЕЛИНАТА НА СТЕНАТА. Много по-важно е кошерите да не се разсъхват (заради вятъра), а дебелината на стената им се определя само по конструктивни причини (корпуса да е достатъчно здрав).
Пчеларите, които правят кошерите си дебели по 35 мм, си вкарват автогол на самите себе си. Кошерите им стават по-скъпи и по-тежки, но в никакъв случай не стават по-топли. Това просто е поредният пчеларски мит (35 мм стени), от който за съжаление страдат много пчелари. Според мене и 20 мм стена е достатъчна, стига дървото да не се измята или разсъхва. Достатъчни са дори и 5 мм, ако материала е здрав и неразсъхващ се, стига по ръбовете да има заздравяваща конструкция.
В Гърция всички кошери са дебели 20мм. Аз не виждам някакъв проблем за пчелите в това, пък празните корпуси са доста по-леки.
Ако това ти се получава, значи или избързваш със втория корпус (припомни ми защо зимуват на един?) - медената шапка, брат, тя пречи, или два корпуса за плодник на твоите пчели им са много. Не случайно, там където се ползват два корпуса за плодник, пчелите зимуват на толкова, дори и да покриват само един.
Специално за материала, от който са направени стените на кошера, има още един фактор - топлопроводимоста и специфичната топлоемкост на материала. Ако те са много високи (например камък, метал, керамика), то тогава на локално ниво ще има много бързо отнемане на енергия. По-лесно ми е да ви го обясня с пода в някоя къща. Ако е от дърво, спокойно можете да ходите по него боси. Ако обаче е покрит с плочки или е например мозайка, то тогава той интензивно отнема енергия от стъпалата ви, и или трябва да си обуете чехли, или да постелете на пода килим.
Та за да избегнем този ефект в кошера, достатъчно е от вътрешната страна на стените му да има тънък слой фурнир или например разпенено PVC. Тоест важна е само топлопроводимоста на първия 1 mm от стената на кошера. Останалата стена няма значение от какво е направена. Може дори да е от ламарина или от керамика (имаше едно време такива кошери).
Още един път най-важните изводи:
1. Кошера може да бъде направен от всякакви материали, стига да бъде осигурена достатъчна конструктивна здравина
2. Вътрешната стена трябва да е покрита с тънък слой от някакъв топлоизолационен материал
3. Дебелината на стената и материала на стената НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ.
Ааааа .... забравих - кошера трябва да е непрозрачен, защото преминаващите през прозрачния материал инфрачервени лъчи от слънцето могат много лесно да прегреят затворения обем.
Според вече не съществуващия БДС (Български държавен стандарт) дебелината на стените на многокорпусните (ЛР) кошери е 26 мм.
8р лр както и 10р зимуват поне на 2 корпуса. И се прави рутация когато пчелите не се събират в първия и са навлезли във втория-долния. Като ги завъртиш момемнтално се качват пчели в горния. Ако искаш това да стане още по-бързо. Качваш 2р с пило от долния корпус горе и слагаш 2 основи или просто правиш размяна на рамки....
Само да допълня. Размяната на корпусите се прави, когато в долния вече има някакво пило. С тази процедура медената шапка остава по средата и пчелите са принудени да реорганизират гнездото и освобождават големи пространства за снасяне на майката в един топъл участък от гнездото. По този начин пчелите се принуждават да отопляват целия обем, всичкия мед се превръща във пило и ако има останал, той заминава в страничните рамки (или поне при мен е така).
През останалото време ротацията е просто създаване на излишна работа за пчелите, със съответните негативни последствия от това.
Тъкмо мислех да пиша в тремата за полистиреновите кошери, но понеже стана дискусия ще пиша тук. За първите две дето писа колегата Матеев (защита от валежи и вятър) нещата са ясни. Обаче за този пуст температурен режим не съм много сигурен къде е истината. Говоря най- вече за момента рано на пролет, когато започва развитието на семейството. Това че дървените кошери няма смисъл да се правят по-дебели от 2.5 см звучи логично, а и повечето специалисти така казват. Обаче ония дена Дони беше пуснал един сайт на швед, който вадеше луди добиви. Направи ми впечатление, че този човек ползва стиропорени корпуси за плодник и дървени за стоковия мед. Отделно гледах клип с оня човек дето продава финландскките термокошери и той твърди, че това са масовите кошери там. Отделно твърди, че с тези кошери се изкарва 50% повече мед в сравнение с дървените (лично аз съм малко скептичен). Но в крайна сметка не вярвам скандинавците да са толкова заблудени , след като ползват термокошери явно все пак изолацията има значение.
Всъщност се замислих върху идеята да сложа стиропорени корпуси на дървените ми кошери (тези в които се гледа пилото), а за стоков мед да си ползвам дървените, но дали това ще помогне за по-добро пролетно развитие, това е въпроса.
Топлоизолационните свойства на материала, може да имат някакво значение, ако кошера е затворена система. Но той обаче не е, така че както каза Матеев, няма особено значение. Финландските кошери, доколкото съм ги виждал, са почти изцяло с мрежесто дъно.
Докато не пробваш -няма как да разбереш.Преди години като млад мераклия си направих няколко плодника -тип сандвич.Дървена рамка ,от двете страни фазер ,по средата 25 мм. стиропор.Не забелязах никаква разлика с останалите дървени ,които бяха 35мм.По-късно всичките ми са правени от 25мм. дъски.Истински полистиролни кошери съм нямал и не знам как е при тях ,но вярвам на Матеев ,за това което е писал.
Наистина финландските са с мрежесто дъно и дистрибутора, който доколкото разбрах е работил 3г. като пчелар във Финландия казва, че цялата зима си стоят с отворено дъно, като температурите там падат до -35.
https://www.youtube.com/watch?v=eF32YHq-9aE
Дебелината на стените няма никъкво значение за пчелната колония . Дебелината се определя единствено от технологичните особенности при изработването на даден кошер . Нищо не пречи да са 20 мм , но например когато искаме отделните елементи на кошера да се срещат на фалц явно не може да е 20 мм . А в БДС е приет размера 25 мм по съвсем други причини също не късаещи пряко пчелите . Размера 25 мм има единствено за цел по висок рандеман при производството на кошери и рамки . Подчертавам и рамки :) Тоест дебелината според съвременните разбирания не е фактор . Към колегата ves . Аз не съм с финландски кошери както и други колеги пък пчелите ни си живеят целогодишно на отворени дъна (мрежести ).
Аз вече минаха по този път преди години след избора на система дойде ред и на дебелината. Тогава нямах и представа как се гледат пчели но имах голям мерак. Та разговарях със стари пчелари и всички ме съветваха да са с дебелина 3,5см. но след това намерих изгодна оферта на 3см. и взех такива. След 1вата година разбрах че съм направил грешка, но вече беше късно, корпусите се оказаха доста тежки и се наложи да мина на друга система с 2 корпуса и 3 магазина. На 3см. са тежки а на 3.5см. не ми се мисли какво е. Другото голямо неудобство е че не са стандартни и трябва да си ги правя по поръчка а и на дърводелците този размер не им е удобен. Несгодна работа, но какво да се прави сега ги до окомплектовам и след това почвам със стандартен размер 2.5см. Единствения плюс според мен е през лятото, защото при тях е по хладно и пчелите по малко вентилират а имам оплодни сандъчета на 2см. като пчелите в жегите излизат от вън. Но този проблем се решава лесно с мрежестото дъно и стериопорения капак и на 2,5см. няма да им е толкова жега.
Добре, ще ви кажа какъв експеримент направих преди около 2 месеца по един друг повод, но на базата на него можем да си вадим изводи за дебелината на стените.
Експеримента се състоеше в следното - взех един рутов полистиренен корпус, сложих го върху 5 сантиметров фибран (за изолация отдолу) и още един път 5 сантиметров фибран, за изолация отгоре. Идеята беше да се опитам да измеря топлинните загуби през стените на стиропорения корпус. Става въпрос за финландски корпус с дебелина на стените 4 сантиметра, но в областа на дръжките дебелината е само 2 сантиметра.
За да измеря колко енергия се губи сложих вътре в корпуса нагревателна плоча от алуминий, на която имаше като нагреватели мощни транзистори и обратна връзка с терморегулиране, настроено на температура 30 градуса. Температурата на стаята беше 20 градуса, така че тези 10 градуса температурна разлика предизвикваха загуба на енергия, която я мерех посредством един DC ватметър, който се използва в моделизма и който може да натрупва измерените показания, давайки ни много точна представа за преминалата през него енергия.
В основата на опита стоеше факта, че колкото енергия се загуби през стените на кошера, точно толкова енергия ще дръпне от захранващия източник терморегулираната плоча. Та направихме няколко опита при различни външни и вътрешни температури, и стигнахме до извода, че загубите, които преминават през стените на един 4-сантиметров финландски корпус са от порядъка на 1 W на градус Целзий температурна разлика. Грешката беше може би 10 или дори 20%, но това не е чак толкова важно. Получихме един сравнително точен ориентир, на базата на който можем да правим нашите си изводи.
И така - ако един кошер е с 2 корпуса и ако те са напълно херметични (което не е така), загубата на енергия при -10 градуса външна температура и +20 градуса температура на кълбото е 30*2=60 W, а пчелното кълбо е в състояние да генерира само 30W. От тука аз си правя всички последващи изводи, а именно:
Дори и финландските стиропорени кошери с 4 сантиметра дебелина на стената НЕ СА В СЪСТОЯНИЕ ДА ОСИГУРЯТ НЯКАКВА СЕРИОЗНА ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ, а какво остава за дървените корпуси, които като материал са с 10 пъти по-лоши топлинни параметри. Няма какво да говорим повече по този въпрос ....... Спора за 25 или 35 mm дървени стени е направо смешен от енергийна гледна точка. Ако започнем да говорим за 50 сантиметра стени или за 1 метър, тогава може би ....... но с тези смешни 25 или 35 милиметра по-добре да не се излагаме.
Колегата го е казал точно и ясно - дебелината 25mm на стените на кошера е следствие от технологични и икономически съображения и най-малко от чисто пчеларски. За семейството е важно да е топло в края на зимата и началото на пролетта, когато започне да отглежда интензивно пило, а навън е все още доста студено. Тогава едно семейство в добре топлоизолиран кошер ще се справи с отглеждането на пилото с доста по-малкои ресурси, отколкото друго семейство в не добре топлоизолиран кошер.
За цялата година разбира се. Въпреки че аз предпочитам без ротации въобще. Когато меда се превърне във пило прекалено рано - има силни семейства, но няма паша за тях и ако не се минава редовно с лейката до началото на пашата, нужни са само няколко дъждовни дни за да започнат да изпукват от глад. Дори и след това такива семейства да бъдат спасени, от тях стоков мед няма.
Във скандинавските страни фибранените кошери са вървежни защото:
1) са малко по-евтини от дървените
2) пролетното развитие на пчелите започва още докато са покрити със сняг. След това зимата бързо се сменя със пролет и още по-бързо със лято и време няма. Поради някакви причини (дали топлоизолация или топлопроводимост) фибранените кошери им позволяват по-разпуснато кълбо (съответно по-голяма площ за пило) през онзи период.
Моите пчели зимуват на два корпуса. При пролетния преглед, в долния корпус питите са напълно празни. Аз отстранявам празния корпус, бракувам старите празни пити и когато семейството изпълни оставения им корпус с пчели, пило и мед, им го поставям отгоре, зареден с качествени светли пити и допълнен с восъчни основи. При мен, в Северна България, през пролетта нощите са студени и такова рязко разширение спъва пролетното развитие на пчелното семейство.
Тогава това спъване дали означава че МК система не е по добра от ДБ
При мен, при пролетното развитие на пчелните семейства, ДБ се представя по-добре от ЛР. Тази година успях да избягна този проблем, като поставих запечатаното пило в долния корпус и го допълних с празни пити, а откритото пило, празни пити и восъчни основи поставих в горния корпус. Още един или два пъти свалях горния корпус и прехвърлях запечатано пило долу, а качвах празни пити горе. Така, с доста повече труд успях с ЛР да постигна резултати, близки до ДБ. За първи път успях да извадя акациев мед от ЛР кошер. Друго неудобство при ЛР е боравенето със строителната рамка. Ако бъде поставена в горния корпус, в нея освен търтеево пило, пчелите ще сложат и мед. Ако бъде поставена в долния корпус, пчелите доста по-бавно я изграждат, а за нейното изваждане ще трябва да се сваля горния корпус, което прави процедурата по-трудоемка.
Едно от предимствата на ЛР е свързано с лесното отстраняване на старите пити. При ДБ това става след престой на тези пити зад преградната дъска, съпроводено с периодично разпечатване на меда до неговото пълно пренасяне от пчелите, което прави процедурата по-трудоемка.
е нали уж предимството на ЛР технологията е, че се работи с цели корпуси, а не с отделни рамки - ако ще трябва да се ровичкам пак из корпусите, да преценявам коя рамка къде да я дяна, то по-добре да си остана с Дадан.Блат-а
Както вече казах, проблема ти е в медената шапка, а не рязкото разширяване. В такъв случай, смействата трябва да зимуват на три корпуса (ако не им сваляш мазагинните корпуси - могат и на повече). Алтернативните варианти са:
1)от рано да поставяш празен корпус отдолу до слизането на майката в него, след което да ротираш
2) качването на пити с пило в горния корпус (прекъсване на медената шапка), което както вече сам си открил - работи, въпреки че гнездото е с двойно по-голям обем от преди.
При мен зимуват на 2 корпуса, като при първата ротация качвам открото пило във втория и няма никакъв проблем с преразширяване. След това ако майката е качесъвена започва да работи и на 2та корпуса и не се налагат следващи ротации до есента. Строителната рамка я ползвам само на 2ри корпус, там майката винаги работи на нея и няма грам мед. Всичко си има цака само трябва да я хванеш. Проблема при мен е с роенето пролетта, тази година съм набелязал мерки да видим дали ще има ефект.
И при мен зимуват на два корпуса, като семейството и запасите са в горния корпус, долния е с празни пити. Тази пролет и даже юни месец нощите бяха доста хладни и имах два случая на измръзване на пилото след ротация и след демариране. Тази година съм решил да пробвам без ротации, на всеки 6-7 дни ще смъквам по 2 рамки със запечатано пило в долния корпус и на тяхно място ще слагам ВО, така няма да преразширявам гнездото и ще се боря и с роевото настроение чрез градежа на 5-6 пити минимум на семейство а и ще си подменям и старите пити по този начин. Вярно, че ще е повече работа, но аз от работа не се страхувам. Кошерите ми са в полупланински район на 800 м надморска височина и пчелите ми се нуждаят от по-голямо внимание. А и винаги пчеличките се отблагодаряват за положените грижи от страна на пчеларя.
Това е много труд, при повече от 10 кошера е прибиване. Правя по 1 ротация и да се оправят, който не върви му сменям майката. С демарирането не направих нищо тази година и новата няма да правя.
Да, труд е, но пък си наясно постоянно как се развива семейството. Имам над 20 семейства и с натрупването на трудов стаж и практика, нещата са по-лесни. Някои трудови дейности вече доста са ми омръзнали, но труда по пчелите не е сред тях.
Една възрастна пчеларка ми е казвала, че пчелите обичат да им обръщаш внимание, още повече когато и им даваш , а не само им отнемаш.
И когато работиш бавно и спокойно и с любов......изтъркана фраза, ще речеш май ?
Не,ще кажа "просто секс"...
Стремя се да ги отварям възможно най малко. Тази година минаха с 3 -4 отваряния ако не се броят рязането на строителни рамки и ваденето на мед. От летежа и строителната рака добивам представа какво става в кошера и не се налага да ровя гнездото. При всяко посещение на пчелина отделям по 30 мин. и оглеждам летежа на всеки кошер и ако има промяна правя преглед. Ако правя осведомителен преглед избирам 2-3 кошера и отварям само тях.
При положение, че дебелината на корпусите няма значение, това означава ли, че полистиролните кошери нямат никакво предимство пред дървените, относно развитието/живота на семействата, освен по-лекото тегло, което на моменти е минус - при силен вятър примерно.
По-лекото тегло е минус на полистиренените кошери от гледна точка на силните бури, но този проблем много лесно се разрешава с един колан за 2-3 лева.
По-лекото тегло обаче е плюс от гледна точка на размъкването на корпуси насам-натам.
От топлинна гледна точка полистиренените кошери са по-добри когато трябва да се покриват малки температурни разлики или когато студовете са за кратко. Например пролет, когато денем е топло, а нощем студено. При дървените кошери студа навлиза в семействата за по-малко от 1 час, а при стиропорените цялата нощ в кошера все още е топло, стига мрежестото дъно да е затворено. Това е и основното предимство - топлина за семейството по време на пролетното развитие.
Иначе при продължителни студове (през зимата) и в двата вида кошери си е студено - каквито са външните, приблизително такива са и вътрешните температури на стените. По-точно около 1 градус по-топли при дървените и 3-4 градуса по-топли при полистиренените.
Благодаря на г-н Матеев за информацията която сподели отностно този въпрос и мисля ,че доста неща научихме който повечето хора отричат и са сигорни ,че има разлики в развитието на семейството заради разликата от този 1 см дебелина на стените на кошера.
Лятото в горещините, ако кошерите не са на сянка, дървените прегряват. Ако дъската е по-тънка прегряването ще е по-силно. При кошерите от полистирен това го няма.
Когато температурата на въздуха е 40*С а дървото е нагрято от слънцето до 60*С, то мрежестото дъно улеснява вентилацията и чрез изпарение на вода кошера се охлажда. Тогава обаче над 90% от летящите пчелите носят вода, а останалите висят на прелката или покриват мрежата на дъното в плътен слой. Процентите съм ги чел някъде, не си спомням къде, но мисля че са близо до истината.
Например от корк. Не се заяждам, всички външни стени на моят апартамет от много години са облицовани отвъре с корк. До този момент, 28.11.2015, не съм позвал отопление за т.г. Нямам парно и топла вода, всичко е на ток, а сметките през януари за ток са около 200 лв. Не ползвам никакви печки, докато темпераурата отвън не стане под нулата -2-5 градуса, а сега ви пиша само облечен с една риза.
Сега слагам корк отвътре на някои от корпусите, пък ще видя, и ще ви кажа какво ще стане.
Испанските традиционни кошери представляват кората на корково дърво (т.е. от корк).
Първия ми купен кошер е от дърво с мрежесто дъно и още стои върху бетонна плоча на пристройка. Прелката е насочена на юг. Лятото гнездото /пилото/ се измества на исток, а есента - на запад. Във възглавницата съм сложил фибран и въптеки това се налагаше да слагам треви на капака и под кошера /върху бетона/. Отварянето на всички прелки + мрежесто дъно, при горещ и сух въздух, не затруднява ли допълнително пчелите. Няма ли опасност да изсъхне пилото от топлото и сухо течение? Ако има нектар то водата от него ще овлажнява и охлажда въздуха, но при суша нектара не секва ли? Последните ми кошери са от фибран /само сандъците/. Прелки имат само на дъното и никакви други дупки. При тях кълбата са образувани по средата. Няма топла или студена страна. И последно: не съм казал, че носенето на вода не е бачкане, но няма полза от него.
Сигурно е така, но плодниците пращят от пило а магазините от мед.,.. Дори един от ркордьорите ми е стар дадан с плътно дъно... на силните семейства нищо не им пречи. А и в радиус от 1км имам 3 язовира, като най-малкия е на 40-50 ...
Радвам се че пчеларстваш в хубав район и пчелина ти е на хубаво место. Успех.
И за да не е пълен спам кошерите са ми с 25мм стени. имам магазини с 17мм страници
Преди няколко години реших да си направя кошер ДБ от стиропор за опит. Направих си дървена рамка с дебелина 3см. и изрязах стиропор за попълване на страниците,а от външна страна сложих ламинат,за да е стабилен кошера. 3 или 4 години беше в експлоатация,но последната година изобщо не им направих преглед преди зазимяване,оставих го още Август без да го пипам,за да видя какво ще стане без човешка намеса. В средата на Март месец го отворих за да ги видя как са и да им сложа малко сипоп (ползвам найлон върху рамките) пчелите си бяха добре. Към Април имаше топли и слънчеви дни и реших да разровя питите и останах доста изненадан! Бях видял преди това,че им е скучно и гризат стиропора,ама чак пък толкова - бяха изнесли всичкия стиропор и са зимували само на ламината,който е с дебелина 6мм!!! Даже дъното им го бях сковал с няколко летви на две на три и отгоре само поставих корпуса,изобщо не съм се старал да го правя плътно и каквото и да било. Естествено ги прехвърлих в друг кошер,но е факт,че са изкарали зимата на стени с дебелина от 6мм. и дори не съм стеснявал и не съм им слагал преградни дъски! Кошера си го пазя още и даже започнах да му слагам нов стиропор,който мисля да шпакловам отвътре,за да не го гризат и да видя,как ще я карат в него.
Стиропора ги дразни нещо и буквално го разтапят с клей. С фибран е по-добре. А вместо да го шпакловаш защо не пробваш да му приковеш отвътре алум. плака и ще споделиш как е лято и зима. Плаката е добър кондензатор. Влагата ще кондензира по нея и ще се стича надолу към дъното.
Здравейте,
За мен, ал. плака не е добро решение. Алуминият има много добра топлопроводимост.
Преди време си направих 2 кошера ДБ-10 рамкови. Направих рамка от летви (не си спомням 2 или 3см.) от вътрешната и от външната страна сложих шпертплат. Добре зимуват, няма голям подмор, напролет се развиват добре, но за това не съм сигурен дали се дължи на стиропора, или на това че са 10р. Кошерите ми са на 150 км. и нямам възможност да ги наблюдавам по точно. Това е от 2006г. до сега са пребоядисани веднъж. На капака също съм сложил стиропор и съм го покрил с шпертплат.
Поздрави, Г. Георгиев
Някъде имам клип,как посред нощ през прелката хвърчат трици от стиропор! Минавах край него и чувам някъкъв шум от кошера,помислих си,че има мишка или някакво животно вътре и когато светнах с телефона…гледам хвърчат стиропорени трици,абе циркуляр направо ти казвам. А колкото за плаките,мисля си,че зимата ще са доста студени и ще ги тормозя по този начин,не знам…
Колегите ви подхвърлят бонуси вие пак хортувате! Ами първо опитайте с някой кошер и тогава приказките!
Пробвай на 3 страни с шпертплат и на една страница с плака от вътрешните страни на плодника. Именно, че алуминия е добър проводник осигурява контролиран конденз в кошера и оставя топлината в него а влагата дренира през дъното.
Още по-добре ще е да подгънеш плаката да излиза леко навън през дъното или подпокривната. Сутрин плаката е ледено студена и в топлия кошер става конденза. А по-добър убиец на влага от конденза аз не знам.
kli6о , ползвай гладък фибран и режи колкото можеш по-гладко. Пчелите ръфат там където е грапаво. Имам заселени кошери от фибран и им ръфат само прелките.
Здравейте,
За да не ти го "ръфат" още при направата можеш да "облечеш" прелката с дървени летвички.
Поздрави, Г. Георгиев
Аз слагам метални мишепредпазители и нямам проблеми. Имах предвид, че прелката е най- уязвима .
Другата година(2016) ще пробвам с обличане на всички страни с плаки. На теория всичко е "6 точки", на практика - ще видим. Алуминият е много добър топлопроводник, но в същото време отразява топлината към източника и.
Идеята е лятото да не се загрява кошера от слънчевите лъчи, а зимата вътрешната плака да връща топлината към кълбото. За лятото съм сигурен, че ще се получи, но за зимата...не толкова.
Предполагам, че при по-студено време, пчелите ще излизат по-късно, защото ал. ще пречи на лъчите да загряват кошера.(проблем при темп 10-20 C) Ако това е така, то има вероятност да си създам проблем с гнилцовите.
А за конденза, може да се направи дъното с лек наклон и канал през който да капе отвън. Няма смисъл пчелите да газят през подмор и вода, че да стигнат до прелката.
Това е просто един от опитите, които ще правя и не го препоръчвам, докато не видя с очите си какъв е резултата!
Имам 8Р с дебелина на страниците 20 мм и такива с 10 мм. Разлика в зимуването и в развитието им не намирам. Всички са с изцяло мрежести дъна , които никога не се затварят. Имам и отводка , която презимува успешно в 5Р нуклеус от ламиниран паркет 7 мм
Ако минеш на мрежесто дъно с фазер под него пчелите целогодишно ще са на чистичко. Чак четирите страни ми се струва, че ще е излишно. Помниш ли един разговор от зимата, едно парче плака 20х15 см. намаля влагата с около 5-6% при равни други условия.
Кошерите ми не са така защото проблем с влагата нямам, но на теория това е енергийно най-ефективния вариант. Някъде бях срещал, че при кондеза 10% от топлината се печели обратно вместо да се издухва през капака. Дали е така не знам, но някой физик може да помогне.
Не представлява проблем да облека кошера и дали ще има полза от 4-те страни - само практиката ще каже.
Помня разговора, но ти така и не каза тогава как си успял да свалиш %-та.
И аз нямам проблем с влагата. На теория би трябвало да има ефект от върнатата топлина към кълбото, но на практика каква ще е ползата и дали ще има проблеми - другата година.
Братушките гледам, че използват ал. рефлектори под капаците, но сме скарани с руския и не знам дали са правили замервания или опити...
Най-голяма полза трябва да има над кълбото, но...това са само предположения.
Ами точно така я свалих с парче плака по едната страница. Ако е директно над кълбото риска е да ги къпеш, по страницата се дренира към дъното. Аз мисля, че ефекта не е от рефлектирането а от кондензирането което е екзотермичен процес, част от топлината която се поглъща от изпарението при конденза се освобождава обратно.
Конденза се случва предимно при отрицателни външни температури а тогава пчелите са на кълбо, при положителни температури плаката няма да играе роля.
Мисля, че ролята на тази плака я играят крайните медови рамки и затова при кофти вентилация при отрицателни температури върху тези рамки става перманентна кондензация и мухлясват.
П.С. Не съм попадал братушките какво правят, но предполагам като облицоването при камините може да се използва вата със станиол от едната страна.
Чист късмет: Намерих клип :laughing:
Виж след 4:20 (4 мин и 20 сек)
https://www.youtube.com/watch?v=LuVFLTnp024
Понеже тия кошерчета са доста изкорубени, човека се е погрижил да стопля постъпващия отвън студен въздушен фронт. Те нивга няма да имат проблем с конденза. Защо ли си играем да ги оцветяваме- розови, лилави?
Ха ха много ме разсмя клипа, на 10тата минута дядото като извади кабелите паднах. Саундтрака също е добър.
Намерих и малко цифри. Процента на спечелена енергия при кондензацията е между 10 и 30.
от тук: http://www.tlv.com/global/TI/steam-t...-recovery.htmlЦитат:
Reduced Fuel Costs
Condensate contains a significant amount of sensible heat that can account for about 10% to 30% of the initial heat energy contained in the steam.
от тук: http://www2.spiraxsarco.com/resource...e-recovery.aspЦитат:
Figure 14.1.5 compares the amount of energy in a kilogram of steam and condensate at the same pressure. The percentage of energy in condensate to that in steam can vary from 18% at 1 bar g to 30% at 14 bar g; clearly the liquid condensate is worth reclaiming.
П.С. Още нещо интересно: http://www.explainthatstuff.com/heat...ntilation.html
Енергията не се губи в нищото. Колкото енергия е нужна за изпаряването на водата, точно толкова би трябвало да има след кондензирането. Затопля се плаката в случая, защото там е настъпила кондензацията. Когато темп на плаката се изравни с темп на въздуха, тогава кондензацията ще спре. Тъй като водата ще пренесе топлината от плаката навън, загубите са големи. Влизащият в кошера въздух трябва да се затопли от водата или от плаката.
Системата изглежда прекалено сложна и прекалено скъпа, но не е невъзможна. За топлообменник може да се ползва елемент изпълняващ ролята на мишепредпазител. Ако искаш да излезе нещо практично, то трябва да бъде съвместимо със всички видове системи, да бъде евтино, да не създава проблеми при работа с кошера. Представи си супер система, но да отделяш 1 час на кошер докато разкачиш всички кабели, датчици и всякакви джаджи... Също така е най-добре системата да бъде пасивна, тоест да не използва електричество.
Трябва да имаш на предвид и че когато въздуха изстива, неговия обем и скорост намаляват.
Възможно е да се направи рамка от метал с елемент на пелтие(или друго) и температурата на тази рамка да отговаря винаги на точката на оросяване. Тук без електричесво е почти невъзможно да стане. Казвам почти, защото при голяма разлика в елемента на пелтие е възможно да се връща електричество към батерия. Зимата имаме студ външно и топлина вътре, а разликата...разбра ме вярвам.
Ей запънахте се с тези плаки,с тази топлина на аванта.Дамянич,струва ми се,че зорлян се опитваш да ликвидираш пчеличките и да завъдиш печурки...Обгръщайки ги от всякъде с плаки ще се получи нещо,като в баня след къпане-демек мокри стени,а тез мокри стени могат дори и да позамръзнат,а като замръзнат.........
Ето ви друга насока за алуминия:Във един от филмите си др.Осташов добавяше алуминиева пудра в боята за кошера и обясняваше нещо за създаване на фон,който предпазва пч.семейство от различни външни влияния..Дерзайте.