Здравейте, шашнах се от четене. Искам да попитам дали мога да инвентирам захарен сироп без инвертаза и как? Благодаря за вниманието.
Преглед за печат
Здравейте, шашнах се от четене. Искам да попитам дали мога да инвентирам захарен сироп без инвертаза и как? Благодаря за вниманието.
А кой ще разкъса молекулата на захарта?
Можеш да инвертираш сиропа с мед, но това става много бавно. Но дори и при този метод инвертирането пак се извършва от инвертазата, съдържаща се в меда. Става много бавно защото и количеството на инвертазата е малко. По-скоро инвертазата си е в достатъчно количество в меда, но в рецептата за инвертиране се слага малко мед, защото е скъп.
Ясно. Питах тъй като одеве с един приятел, стар пчелар ми разесняваше, газа че има машина и инвертаза за приготвяне на сиропа. Реших да попитам дали има и друг начин без инверназа но явно става сложно. Тези дни като се видим, ще го помоля март, април да ми нарпави сироп а аз ще си платя масрафа. Както и да е. Благодаря за мненията бяха много цени и поучителни за мен.
П.с - извинявам се за правописа. Но ползвам телефона и копченцата са малки и трудни за натискане.
Март-Април не ти трябва инвертиран, вариш си го на котлона и пчелите са доволни.
Какво помага това варене??
Захарта чудесно се разтваря със студена вода по технологията " Ритни бутилката докато си вършиш другата работа".
Пак химиците се проявиха. Колеги топлата вода е открита - Апиинверта също.То си е просто купуваш храниш нищо сложно но въпрос на кинти. Пчеларство без кинти не става същото е с мацките.
Това го практикувам от 5 6 год. слагам захарта наливам от бойлера вода и легнали в колата.
Как мога да проверя дали даден захарен разтвор е инвертиран, освен с анализ в лаборатория или с лентички за урина, които реагират на глюкоза? По това ,че остава течен в камерата на хладилника, може ли да се съди? И ако да, каква е достоверността на този тест? Ако знаете други начини, споделете моля.
Уважаеми пчелари!
Прости ми, ако аз пиша ненужни неща. Надявам се, че моето послание ще бъде интересен човек.
Четох в тази тема, че много от вас са мислене за инверсия сироп. Няколко души в този форум вече са купили "ПЧЕЛИТ" (зуница, Todor Mitev Тодоров, Матев Валентин Николов). Аз просто исках да ви съобщим, че колективната ред ще струва по-малко от няколко индивидуално. Спестявания на транспорта (ако ние изпращаме всички поръчки в една клетка).
Може би там е собственик магазин за пчелари? Бихме могли да си сътрудничат. След пчелар едва ли купуват един буркан "ПЧЕЛИТ", ако пратката е на стойност повече от банката. И ако той вижда буркана в магазин, вие вероятно ще искате да го купи.
Спомням си, че когато инверсия "ПЧЕЛИТ", ХМФ, не формира. Специално топъл сироп не е необходимо. Инверсия температура от 20 до 60 градуса. Инверсия продължение на 2 дни.
Цени на пчелите имат тук (в рубли) http://pchelit.ru/buy.html
P. S. Съжалявам, че не говоря български. Използвах Google-преводач.
Почему не пишеш по русски. Так лучше будем тебе понимать. Google не надо верит - перевод у него плохой.
И если возможно, напиши какова будеть цена в EUR, посколько обменный курс вашей рублей каждый день меняется.
Току що попаднах на линка http://pchelitbg.com/ някои да го е ползвал?
Здравейте на всички!
Нов съм във форума, както и по въпроса за инвертирането на захарта. Прочетох темата до момента и имам въпрос, чиито отговор не намерих тук, а и на друго място. Става въпрос за материала от който са изработени съдовете за инвертиране и по-точно дали ламарината е от неръждаема стомана 304 или 316. Има един специалист по всичко около нас, който се радва на голям авторитет в интернет, но не и сред хората, които го познават лично .... Та тоци госпонид разправя наляво и надясно че съдовете трябва да са от стомана 316, защото ако са от 304, то сиропа получен в тях щял да отрови пчелита. Той лично си бил отровил пчелите преди време ..... Предлага да прави съдове от 316 .... Горе долу картинката е ясна, но винаги остава капка съмнение. Та заради тази капка свъннах на Лега и ги попитах от каква стомана правят техните уреди - отговориха 304! Всички ли? - Всички! Прочетох в интернет за разликата между 304 и 316
http://www.ajmfg.com/faq/304-vs-316-stainless.html
Represented by ASTM-A240 AND ASME SA240.
Elements by Percentage by Weight - Maximum Unless Range is Specified.
Състав на 304
C = .08 / Mn = 2.00 / P = .045 / S = .030 / Si = 1.00 / Cr = 18.00 - 20.00 / Ni = 8.00-12.00 / N = .10
Състав на 316
C = .08 / Mn = 2.00 / P = .04 / S = .03 / Si = 1.00 / Cr = 16.00 - 18.00 / Ni = 10.00 - 14.00 / Mo = 2.00 - 3.00
Аз го разбирам така /може и да греша/: Заменянето на част от никела с молибден прави стоманата по-устойчива на киселини и соли.
Type 316 is considerably more resistant to solutions of sulfuric acid, chlorides, bromides, iodides and fatty acids at high temperature. In the manufacture of certain pharmaceuticals, stainless steels containing molybdenum are required in order to avoid excessive metallic contamination.
Превод на последния абзац от Гугъл:
Тип 316 е значително по-устойчиви на разтвори на сярна киселина, хлориди, бромиди, йодиди и мастни киселини при висока температура. В производството на определени фармацевтични продукти, неръждаеми стомани, съдържащи молибден са необходими, за да се избегне прекомерно замърсяване металик.
При положение, че не сме във фармацевтичната промишленост, не ползваме сярна киселина, хлориди, бромиди, йодиди и мастни киселини при висока температура си мисля, че не е необходимо да се ползва 316 /тя е и значително по-скъпа/.
Та исках да попитам тези от форува, които отдавна се занимават с инвертиране: Колко кошери са си отровили до момента?
Кошер може да си отровиш ако си тръгнал да правиш нещо и не си прочел и бъкел преди това как се прави. Последния виновник ще е вида на стоманата. Ако не искаш да се занимаваш с киселини, скъпи съдове и куп други параметри разгледай това което е дал колегата.
Аз го ползвах на есен и засега забелязвам много ниска консумация през зимата, но факторите за това може разбира се да са много.
а това добре ли е или зле ако има ниска консумация на мед при презимуването
В пчеларството се ползват иноксова , неръждаема стомана подходяща за хранителни цели.Това е аустенитна стомана 304 , 18/10 и т.н., зависимост от стандарта в, който е описана.Дори за центрофуги е предпочитана ,въпреки и изработваните от някои фирми от феритна стомана 430 .За пчеларите е за предпочитане стомана 304, 18/10.
Зунеца, и 304 и 316 са иноксови, неръждаеми, аустенитни стомани. Разликата между двете е в това, че при 316 хрома е с 2 единици по-малко, никела е с 2 единици повече, няма азот и има 2 единици молибден. Доколкото си спъмням от трите семестъра металознание неръждаемите стомани при производството си се окисляват то повърхността от окиси на хрома и никела. Тези окиси са с много плътна структура и същевнеменно са много устойчиви на въздеиствия от средата. Добавянето на молибден ги прави и по-корозионно устойчиви. Това обаче съм го учил доста отдавна преди 20 г. и е много вероятно да греша!!! При центрофугите обаче се контактува само с мед при стайна температура и за кратко време и 304 е напълно достатъчна. При инвертирането на сироп, обаче разтвора е с рН 4.5 /слабо киселинен/, контакта е 24 - 48 часа и при температура 50 - 55 градуса, което марко се различава от ситуацията при другите съдове за обрамотка и съхрануване на мед. Въпросът е може ли тази минимална разлика в състава на двете стомани и минимална разлика в услотията на средата при инвернирането спрямо нормалните условия да доведат до нежелани ефекти. Аз смятам, че неможе, явно и в Лега смятат така, но аз незнам достатъчно, а Лега и други производители имат търговски интерес.
Пак казвам, че не съм наясно с химията и процесите в нея, но си мисля, че когато се говори в описанията че "316 е значително по-устойчиви на разтвори на сярна киселина, хлориди, бромиди, йодиди и мастни киселини при висока температура." по всяка вероятност се има предвид по-значителна концентрация на тези вещества или доста по-висока температура или значително по-продължителен контакт, например с морска вода. И понеже това са само МОИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ, и понеже виждам, че в темата пишат по-запознати от мен и хора с продължителен опит, та си позволих да попитам за техните наблюдения или съответно знания.
На база на логигата си /която е вероятно да не е правилна/ смятам, че при инвертирането с използване на инвертаза, съдове от инокс 304 са достатъчни. Моля обаче, ако някои знае нещо по-подробно и обосновано, да го сподели! Смятам, че ще е полезно за всички ни.
Нека да попитам още нещо. Какви са изискванията за водата, използвана при инвертирането? Ако не се лъжа някъде бях прочел, че категоричто НЕ ТРЯБВА да съдържа хлор, някои споменават, че трябва да се дестилира преди това /което на мен ми се струва доска крайно/. Та нека опитните да споделят и това, ако желаят.
PH на меда е около 4.5 така че тук няма разлика с инвертирания сироп. Преди да си сложа климатик в стаята съм вадил мед и на над 40 градуса. Аз лично не виждам как едни 15 градуса ще извлекат някакви неща от метала, че да изтрепят пчелите. Ако някой си е утрепал пчелите с инвертиран сироп то най-вероятно е от високия HMF.
Матеев ще трябва да питате нали той инвертира с маркови казани с водни ризи.
И аз мисля така, но както казах в предишния си пост, човекът, който твърди тези неща е доста голям пчелар, инвертира сироп от поне 3 години и смята, че разбира от всичко. В същото време няма пчелар, контактувал с него, който да не е прецакан по един или друг начин. Хората които не го познават лично го смятат за капацитет в пчеларството.
Надявам се Матеев да прочете постовете ми и да вземе някакво отношение.
Колега Ванчо ,откъде си? Кажи го тоз голям пчелар кой е.По места хората се познават.Казвай и да го изядем с парцалите.
Ванчо, от кой регион си? - от Северозапада ли си? Това за което говориш, за номерата на материала, визираш конкретни постинги от темата, или мнението на някой който не се изявява във форума, а предпочита да поства снимки(в социалните мрежи), с повече на брой правописни грешки отколкото са броя на думичките в коментарите му...?!?
;)
Неграмотността, няма нищо общо с региона от който си. Тя си е бреме на пишещия, само че понякога проблема е, че с нея той обременява четящите...
Не се опитвай да ми вадиш думите от контекста - с по-горният си постинг визирах човек, когото не съм виждал да се изявява на страниците на форума, или поне не съм го разпознал...
Колега, Ванчо,
Цял свят ползва споменатата стомана 304, 18/10 за хранителни нужди.Предполагам все някой някога по света е направил необходимите изследвания за безопасност щом е станало стандарт.Не знам случай някой да е варил сладко от вишни ,круши ( слага се оцет) и други сладка в ,които се слага лимонтузо и да се е отровил от състава на иноксовия съд заради по-високата температура на приготовление.Без съмнение тези продукти в много случаи са по-кисели от меда и се получават на по-висока температура от инвертирането.
А относно "големите пчелари" не забравяй , че един "голям пчелар на годината " го снимаха да краде кошери.Не робувай на мнението на "големите" , защото не знаеш как са "пораснали".
И накрая, ако толкова те притеснява температурата ползвай ниско температурна инвертаза.Във форума се предлага:
http://pchelitbg.com
Нама да коментирам колеги пчелари каквито и да са .... ! Мога да кажа само две неща по повод на лицето:
1. Не съм виждал негови постинги в тази тема тук. За форума незнам - не съм го чел целия.
2. Не не нужно "да го изядем с парцалите", защото той си е самодостатъчен - трябва му само време.....
Освен това НЕ ВИЗИРАМ ПОСТИНГИ В ТАЗИ ТЕМА !!!! В нея не съм видял някой друг, освен себе си, да пише за подобни глупости!
Що се отнася до продуктите на Пчелит ето какво пище за него в предоставения сайт:
" “ПЧЕЛИТ” - Използва се за есенно подхранване и в периоди на липса на паша. Инвертираният сироп се приготвя от стандартен захарен сироп. За да проготвите сиропа затоплете 50 литра вода и изсипете 50 кг. захар, разбъркайте до пълното разтваряне на захарта. Когато сиропа се охлади до 35 градуса С, прибавете “Пчелит” към сиропа. За 50 кг. захар използвайте 20 гр. “Пчелит” (една опаковка). Разбъркайте добре и оставете да се извърши инвертирането за 48 часа при стайна температура в диапазона 20-30 градуса. Разбърквайте сиропа периодично за по-добър резултат. Не нагрявайте сместа над 35 градуса С! Готовият инвертиран сироп трябва да се използва до 3 дена след инвертирането. Ако се съхранява в хладилник може да се използва до 30 дена след инвертирането."
1. Никъде не видях приготвяне на инвертиран сироп по-гъст от 65 %;
2. Така или иначе за да се разтвори захарта при по-гъсти разтвори, ще е нужно да се загрее;
3. Производителя препоръчва периодично разбъркване за по-добър резултат.
До тук нищо което значително да се различава от метода с Инвертаза ...
4. Ще трябва да си купя доста хладилници за 1500 кг. сироп;
5. Какво правя ако някои семейства не изядат количеството, което съм им сипал за 3 дни, защото явно има някакъв проблем с трайността, след като производителя е указал срок.
6. Във връзка с 5 - предпочитам да направя сиропа когато мога и да го използвам когато ми трябва;
7. Някой правил ли е анализ на сироп получен от Пчелит? - какъв % е инвертирането, защото в сайта пише "Този щам съдържа високи нива на инвертаза която хидролизира захарозата до 70-90%" - едно е 70, а друго 90 % .
Затова към настоящият момент, аз лично ще изчакам с използването на Пчелит.
В продължение на предишния ми пост 1 опаковка от Пчелит струва 14 лв. и е за 50 кг. захар + 50 кг. вода, докато в посочената в тази тема рецепта 150 кг. захар + 64 литра вода + 12 гр. инвелтаза - при цена 500 лв. за 500 гр. инвертаза се получава 12 лв. за инвертиране на 150 кг. захар, което е 3.5 пъти по-евтино.
Така е - инвертазата е много по-евтина от Пчелит-а, и освен това вече е изпробвана и на получения резултат вече са направени надлежни изследвания на съдържанието на Захароза, Глюкоза, Фруктоза и ХМФ. Би трябвало колегата, който предлага ПЧЕЛИТ, сам да направи изследвания на процеса на инвертиране при различни параметри на температура, концентрация на захарта и време на обработка. След това да публикува тези изследвания във форума (става въпрос за сертификатите от лабораторията). И чак след това да се опита да приложи малко МАРКЕТИНГ - тоест да се опита да ни обясни с какво неговия продукт е по-добър от Инвертазата и защо трябва да ползваме именно него.
Нека колегата да не ми се сърди, но в момента неговата обява изглежда малко несериозно на фона на огромното количество информация за инвертазата и на изследванията, които аз и много мои колеги вече направихме. За цената не говорим - може и да е висока, но за сметка на това може да се окаже, че има някакво допълнително предимство. Но всичкото това трябваше да ни го каже продавача, а не да се опитваме да вадим думите от устата му с лъжичка.
Искам да кажа няколко думи и за състава на неръждаемата стомана, от която са направени съдовете на Lyson и Lega. Не знам точно от коя сплав са направени, но знам със сигурност, че тази сплав издържа безпроблемно контакта с меда или инвертирания сироп при всякакви температури. Имам много на брой съдове и машини на тези две фирми, но всичките без изключение до ден днешен нямат абсолютно никакви следи от корозия.
Есента подхранвах с инвентиран сироп от следния вид:
http://www.toshev-ltd.com/bg/Produkt.../161/products/
Остана ми около половин литър в една бутилка, и след няколко месеца престой на студ в мазата се е образувала тази утайка, а нагоре в бутилката си е сиропа с нормална гъстота:
Прикачен файл 3455Прикачен файл 3456
Нормално ли е? Уж го дават да не кристализира.
Щом кристализира, значи не е инвертиран достатъчно. Сиропа в моята бутилка във фризера все още си е течен. Имах обаче проблем с един от бидоните със сироп в Ловеч. При него също започна да се появява кристализация.
Причината според мене е в неспазване на рецептата за инвертиране. Ако не е спазена температурата, или количеството инвертаза, или времето за инвертиране, или периодичното разбъркване - всичко това води до непълно инвертиране, а то от своя страна води до кристализация на неинвертираната захар.
Когато си купувате от някъде другаде инвертиран сироп, хубаво е да направите едно изследване на видовете захари в него.
Аз пък си имам това в бутилките, различни партиди, от дясната бутилка съм давал за изследване и показателите бяха перфектни(то е и видно от снимките). Това в лявата бутилка е доста наподобява на апи фондата(не е твърдо, нито е течно, по-скоро е като желе), лесно се месят питки с него, само се добавя пудра захар и фийд бий.
Прикачен файл 3466
Прикачен файл 3467
Прикачен файл 3468
Предполагам и в моята бутилка утайката е нещо подобно като в лявата на iskren.
Като му дойде времето ще го проверя.
колеги и аз имам като това бялото в бутилката от снимката на Искрен,само че при мен е около 50-60кг.Опитах да го инвертирам миналата есен,но явно не съвсем успешно.Дали мога да го ползвам сега при направа на захарен сироп и има ли вероятност да си натровя пчеличките ако го използвам?
Здравейте,
някой използвал ли е руският продукт "пчелит" за инвентиране на сироп и дали е нормално сиропа да остане по-мътен, а не бистър както е например Апиинверта. При мен след 48 часа сиропа все още е мътен, концентрацията му е 60%, като идеята е да добавя още по 200 мл на литър екстрат от билки или други неща, които искам да включа за пролетното развитие. Благодаря предварително на отзовалите се.
Нормално е за сиропа с "Пчелит" да е леко мътен.Има и лек дъх на мая.В инструкцията му пишат, че е възможно да се комбинира и с други добавки.Проблема при инвертирането е , че нямаме достъпен обективен метод за контрол на степента на инвертиране на захарния сироп.
Благодаря за отговора Зуница, наистина не може да се провери степента на инвертаза, но със сигурност е по-добре от неинвентиран сироп, пък аз за момента не разполагам с мед собствено производство, затова ще разчитам на заместители.
Инвертирай с ИНВЕРТАЗА. Инвертирания сироп е прозрачен, пък и самото инвертиране излиза поне 2-3 пъти по-евтино спрямо инвертирането с ПЧЕЛИТ. 12 гр. инвертаза се слага на 150 кила захар и 64 литра вода. Като цяло за да се инвертира 1 кг захар се добавя по-малко от 10 стотинки инвертаза или оскъпяването е само 10%.
Да бих могла, но самият процес е по-трудоемък и изисква подходящо оборудване, а за момента за два кошера, ми се струват излишни главоболия, използвам Апиинверт, но изпробвам и различни други методи, един от тях с Пчелит, за да видя разликата и за в бъдеще да имам по-голяма подготовка. Ще използвам случая да попитам, дали някой е прилагал Beetonik,комплекс аминокиселини , мисля че бяха на турска фирма, купих ги от изложението в Плевен, препоръчват се в периоди с недостиг на прашец?
Разходите за ел. енергия и инвертаза са нищожни спрямо тези за оборудването.
Просто пишеш думичката ИНВЕРТАЗА в Google и на първо място излиза сайта, от които купуват всички в България:
http://www.analytica-bg.com/bg/enzym...ful/invertase/
За загряването на 1 тон вода с 1 градус е необходима около 1 киловатчас електроенергия. От тука за една моя варка от около 215 килограма (150 кг. захар и 64-65 L вода за да я загрея от 10 до 45 градуса отива енергия (45-10) * 0.215 = 7.5 kWh. Самата машина (металния казан) също се загрява, но неговата маса е не повече от 50 kg. Нека да приемем, че общото количество на електроенергията, необходима за загряване на разтвора и машината, е максимум 10 kWh. След това тази температура трябва да се поддържа около 48 часа, но когато стените на машината са топлоизолирани, загубите на енергия са много малки. Въпреки това нека да приемем, че за поддържане на температурата отиват още 10 kWh (при добра топлоизолация са много по-малко).
Като цяло в най-лошия случай губим 20 kWh електроенергия, или това е около 4 лева за разтвор, струващ 150 лева захар и 12 лева инвертаза. Или себестойноста от 162 лева се покачва на 166 лева. Това са само 2-3 процента оскъпяване, което е едно нищо. Нека да добавим и 1 час труд (още 4 лева). Получава се себестойност от 170 лева за 215 килограма 70% сироп.
За който не може да си сметне колко ще бъде при други количества на варката, ще преизчисля тези суми към 1 килограм захар. И така .... за да се инвертира сиропа, получен от 1 килограм захар, са необходими допълнително следните други разходи:
ИНВЕРТАЗА - 8 стотинки
ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ - 3 стотинки
ТРУД - 3 стотинки
Или колкото струва захарта (около 1 лев), има още само около 10-15% оскъпяване за нейното инвертиране. Тоест струва си човек да си направи труда да инвертира, като така ще икономиса износване на организмите на пчелите в пчелните си семейства. Специално за есенното подхранване инвертирането си е едва ли не задължително, защото не се изтощават зимните пчели като правят преработка. Те само свалят сиропа и директно го складират по килийките. За пролетното подхранване ползите са следните:
1. Ако сиропа е инвертиран с гъстота 66-70%, може да се сложи много по-рано в хранилките, защото не замръзва, не кристализира и не се вкисва.
2. Това че не се вкисва, когато е с гъстота над 66%, позволява еднократно през март да се сложат 5-10 литра в голяма хранилка, и така на пчелина ще се ходи много по-рядко (икономия на транспортни разходи и труд).
А каква захар ползвате, чул съм че от захарно цвекло била най добрата, но и по скъпа?
Захарта от захарно цвекло е C3 захар (става въпрос за радиоизотопен въглероден анализ). Всички растения, от които пчелите събират нектар, също съдържат само C3 захари. Ако приемем, че това има някакво значение, то тогава захарта от захарно цвекло е максимално близка до захарта от естествения нектар, с който се хранят пчелите.
Захарта от тръстика, която масово се предлага в България, е C4 захар. Също така C4 са захарите, получени посредством инвертиране на различните видове нишестета (царевица, ечемик, жито и т.н.). Тези захари са несвойствени за пчелите, защото те никога през своята еволюция не са имали шанса да ги ядат. Сега обаче днешните пчелари тъпчат пчелите с такива захари и глюкозо-фруктозни сиропи, но се предполага, че те са по-трудно усвояеми за пчелите от естествените C3 захари.
Като цяло захарта от цвекло е единствената захар, която по вътрешната си въглеродна структура е максимално близка до захарта от нектара, събиран от пчелите. Вие вече си решавайте струва ли си пчелите да ги храните с естествени C3 заместители (захар от цвекло) или с изкуствени C4 такива (захар от тръстика и глюкозо-фруктозни сиропи, произведени от нишесте).
И как да разберем захарта от какво е. Или да разбирам че масовата предлагана в търговската мрежа е тръстикова. А от цвекло предлага ли се и как ще я познаем.
А един съвет как да разпознаваме коя захар каква е?
Защото едно е сигурно: Българска захар НЯМА! А и доверието ми към "какво пише на етикетите и сертификатите" е отдавна изчерпано.
п.с. Аз че доста време го писах е вярно, ама колегата ме е изпреварил с къде 30 минути...
Цвекловата захар образува много повече пяна. За аромата на загнило - не е сигурно защото има по-модерни инсталации преработващи захарното цвеклото по-добре. Въпреки това се усеща различен аромат, понякога направо гаден. Няма начин да направиш сироп със захар на Захарни заводи и Румънска и да не намериш разликата. Цвекловата захар трябва да е по-евтина, но в Европа се случва точно обратното. Свързано е с квотите - нас не ни интересува.
Внесената от Румъния захар е сигурно над 80% цвеклова, но никъде няма да го напишат. ДДС и квоти гонят хората :)
В Русия си е национална политика да използват цвеклова, но как се внася в България е друг въпрос.
Тоест, внасят евтина цвеклова и я пишат тръстикова само заради квотите - схемата е много голяма. Ако искаш да си я купиш с името цвеклова на нея, то цената е по-висока.
После започва едно месене и всяка фирма получава различно съотношение цвеклова/тръстикова или само тръстикова или само цвеклова.
Има и менте захар която много трудно се разтваря и пада на дъното, същата почти не става на буца - различно количество фруктоза/глюкоза и най-вероятно подсладител.
Ние тези неща не сме ли ги говорили и преди?!?!
Масовата захар в търговската мрежа на България е тръстикова и ако доставчика не знае каква е - значи е тръстикова.
Аз лично купувам захарта на цели ТИР-ове и задължително искам да е цвеклова и да има към нея сертификат за цвеклова. И горещо се надявам, че наистина ми доставят цвеклова, като за гяволука обикновенно си плащам по 10-15 стотиники повече, отколкото е тръстиковата.
Като цяло горещо се надявам, че наистина храня с цвеклова, но на практика нямам истински гаранции. Имам само една ксерокопирана хартийка - сертификат, но дали тя се отнася точно за моя ТИР, никой не може да ти каже. Просто разчитам, че доставчика няма да ме излъже, защото все пак очаква и следващия път да купя от него. Иначе изследвания не съм правил - много са скъпи и се правят само в западни лаборатории.
И в България могат да се направят изследвания, но не е отъпкана пътека. Бях изкарал дори и ценоразпис, но в коя ли тема е...
Никога няма пълна гаранция, но поне някакво доверие...Дори и да не е 100% цвеклова захар, то поне ще бъде по-добра от нишестето в питките. Викам си днес да не ги дразня, но продават вредни за пчелите продукти.
Аз без да искам съм уцелил, купих 4 чувала сръбска захар и на чувала си пише че е произведена от Šećerna repa :laughing:
Дали ще може необходимата температура да се подържа с нагревател директно в сиропа, а не с водна риза?
По-скоро - НЕ !!! Цялата отдадена енергия ще създаде температурен градиент и близко до нагревателя температурата на сиропа ще надхвърли 100 или дори 200 градуса. Последиците от това ще са нагаряне, карамелизиране (както каза Solaris60), и най-вече - много много ХМФ.
Водната (пропилен-гликоловата) риза се слага именно заради това. Ако има някакви прегрявания около нагревателната пръчка, то те си остават вътре в ризата, а към сиропа се подава константна ниска температура.
Ами да, не можеш ли да си го представиш? За да има отдаване на енергия, трябва да има ТЕМПЕРАТУРНА РАЗЛИКА. И колкото по-много енергия се отдава, толкова по-голяма е температурната разлика. Ако сиропа не се разбърква, в близост до нагревателя температурата ще стане няколко стотин градуса. Интензивното разбъркване ще подобри ситуацията, но пак няма как да се оттървеш от тази температурна разлика. Иноксовата тръба около нагревателя ще подобри ситуацията (ако тази тръба е запълнена с пропилен-гликол), но тя е с малка площ - следователно температурния градиент пак ще е голям. Най-доброто е водната риза, защото при нея площта е много голяма. Но дори и при нея пак има температурна разлика, но тя вече е сведена само до няколко градуса.
Температурната разлика зависи правопропорционално на количеството отдадена енергия и обратнопропорционално на площта, през която преминава тази енергия. Или с други думи:
1. По-много енергия, по-голяма температурна разлика.
2. По-голяма площ, по-малка температурна разлика.
Тъй като енергията не можеш да я регулираш, защото времето за загряване трябва да е точно определено, остава ти единствено да регулираш площта, мъчейки се да я направиш колкото се може по-голяма.
Значи около нагревателя дори и да се разбърква сиропа пак температурата ще бъде много висока?
При водната риза пак ми е трудно да си представя ситуацията, имам казан за варене на ракия, в охладителя топлата вода винаги е най горе, а студената се вкарва от долу. В случая водата във водната риза трябва ли да циркулира за да бъде с еднаква температура?
Тя си циркулира от самосебе си, защото в долната част (където са нагревателите) и в горната част температурата е различна. Тази разлика от температури във височина автоматично създава вътрешна циркулация.
Като цяло температурата на водната риза в различните нейни точки е различна, но разликата е много малка (под 10 градуса). Голямата температурна разлика е само около нагревателя на дъното, но обикновенно около него водната риза се прави по-дебела, за да може температурния градиент на дъното да е по-малък.
Най-идеалния метод е нагревателя да е външен, а стоплената вода посредством помпа да циркулира през водната риза. Това обаче е доста скъп метод, така че с известни компромиси може да се сложи вътрешен за водната риза нагревател с дебел слой вода (пропилен-гликол) около него.
Другия метод е нагревателя да е с голяма площ, което автоматично означава малка температурна разлика. Това се постига посредством проводник за подово отопление, обвит около външната страна на казана, и топлоизолиран отгоре с някакъв топлоизолационен материал. По този начин аз си направих центрофугата отопляема. Направих така и един матуратор за проба дали меда ще се утаява по-бързо.
Моят съд за инвертиране е с точно такова нагряване(в предишни постинги съм го описвал), и не е чак толкова скъпо, един стар електрически бойлер(приспособен) с два нагревателя от по три киловата всеки, плюс водна помпа, стотина метра маркучи за парно и изолация. При мен ролята на водната риза изпълняват маркучите за парно, които са насновани от външната страна на съда по дъното и стените. Сметнах си, че този вариант ще ми излезе по-евтин от колкото изработката на друг съд, който да е "класическа" водна риза.
Искам да възстановя дискусиите в тази тема, защото се появи един много странен проблем с инвертирането на захарния сироп. Става въпрос за кристализирането на сиропа. При определени неизвестни засега обстоятелства започва да кристализира на много дребни кристали. Получава се консистенция на рядък млечнобял крем.
Различни мои колеги по различно време се оплакваха, че при тях се е получило нещо подобно. При мене го нямаше този ефект и предположението беше, че не са спазили технологията на инвертиране. Впоследствие обаче през пролетта ефекта започна да се проявява и при мене. При това не навсякъде, а само в отделни бидони. Инвертазата е същата, рецептата е същата, изработката е същата, въобще всичко е същото, но в някои бидони кристализира, а в други - не. Нещо повече. Сега като започнаха пролетните прегледи установих, че при някои семейства захарния мед от есента е кристализирал, а при други - не. Същото е и с хранилките по кошерите - на два съседни кошера, в които е налята една и съща партида сироп, в единия е кристализирал, а в другия - не. Иначе във фризера ми още стои едно шише със сироп от септември миналата година, който си е в перфектно некристализирало състояние.
Определено има някакъв външен фактор, който все още не го знаем. Нещо извън технологията. Нещо по съдовете или във въздуха - знам ли. Замърсяване по хранилките или микроб във въздуха - кой да ти каже.
Та търси се химик или биолог, който да даде компетентно мнение какво по дяволите се случва с инвертирания сироп. Защо понякога седи без да кристализира месеци наред, а в други случаи кристализира само за 1-2 седмици?
:) Немският "Апиинверт" не кристализира при никакви обстоятелства!
За сироп инвертиран с българска инвертаза ли пишете?
Защо изобщо сте решили, че трябва да бухате инвертиран сироп който да остава чак до напролет. Аз давам само по 3 литра на есен за допълване на запасите, който се консумира някъде до края на декември, после си минават на мед. Освен това преди време когато коментирахме темата, изразих мнение, че е добре сиропа да е само частично инвертиран за да може пчелите да си го до-направят сами на мед според спецификата на всяко едно семейство.
Тогава обаче Матеев наливаше огромни количества инвертирани на 98%.
Апиинверта е инвертиран на 70%, но за съжаление бие в кръста, той не кристализира, но потфейла ми кристализира.
Тествал ли си го, или предполагаш?
Бутилките с образци от различните ми варки също не кристализират, но там на пчелина в хранилките и по питите същия този сироп в 20-30% от случаите се изхитрява да кристализира. Та би ли ми обяснил колко широкомащабен е твоя експеримент? Защото при мене мащаба вече достига и надхвърля 50 тона ......, а проблемите започнаха чак на 6-тия месец.....
И аз съм го ползвал Апинверта, никога не ми е кристализирал, а и до сега не съм чул и една дума за негова кристализация от когото и да е, тъй че можем да приемем, че наистина не кристализира при никакви обсоятелства, а може да има и някаква тайна съставка?!?
Истинският Калоян Кисьов на една лекция за продуктите на ЗюдЦукер обясняваше, че производствените им линии били недостъпни за външни лица(фирмена конфеденциалност)...
И, да не забравяме:
http://pchelari.com/forum/showthread.php?t=191&page=29
:) Ооо, твоите мащаби не мога да ги достигна! И не защото не мога, а защото няма смисъл. Може би с около 500 кг.(преди около 10-тина години) разбрах кога, как и защо да го давам на пчелите. Инвертирания сироп не е панацея за неудачното пчеларстване, но е необходимо средство на избор(според мен) за успешно такова при условие, че разбираш какво правиш.
Не съм химик, но разсъждавайки ... :-)
Едни от основните фактори са темппературата, влажността и процентното съдържание на глюкоза.
При случая описан от г-н Матеев за бидоните, които са от една и съща варка и се съхраняват в едно помещение, единствения фактор, който остава е влажността. Причината може да е била още по време на пълненето на бидона или начина по който е затворен.
В кошерите и хранилките вече оставям и двата фактора температура и влажност.
Ето една интересна статия за "управляване" на процеса на кристализация на меда:
http://www.beemasters.com/rus/public/Cristal_meda_2.htm
Смесването на Инвертирания сироп който давате със вътре кошер ни те запаси, а те са различни като вид и качество за всеки кошер.От там се получава разликата при кристализацията в различните семейства.
Наближава месец Август, когато трябва да правим подхранване за натрупване на зимни запаси, и поради тази причина е време отново да активираме темата за ИНВЕРТИРАНИЯ ЗАХАРЕН СИРОП. Есента на миналата година и пролетта на тази година аз и доста други пчелари хранихме с инвертиран захарен сироп. В общия случай нещата в началото се получаваха, но впоследствие както аз, така и много други пчелари се сблъскаха с един странен проблем:
При определени неизвестни досега обстоятелства част от сиропа имаше склонност да се превръща в МЕК БЯЛ КРЕМ !!!
Това не беше чиста форма на кристализация, защото не се образуваха едри кристали, а някакви много финни. Консистенцията по-скоро прилича на крем - в началото по-рядък и пухкав, а с времето постепенно става все по-гъст и по-гъст, като в част от хранилките наблюдавах дори ситуация на почти пълно втвърдяване.
Много хора ми се обаждаха по телефона да питат какво трябва да се направи, и аз не знаех какво да им кажа. В някои от моите бидони, в контролните проби и дори в хранилките на по-слабите семейства сиропа си стоя невзахарен 6-7 месеца, а в други кристализацията започваше буквално след 1 седмица. В началото обвинихме фирма АНАЛИТИКА, че продава некачествена инвертаза, защото есента нещата се получаваха на 90%, а пролетта взахаряването беше масово. Но дали това наистина е така, или има и други фактори, които не сме ги отчели?
Цяло лято проблема не ми даваше мира - все пак есента наближава и трябва да сме подготвени, но този път трябва да открием причината, за да не допускаме грешките от миналата година. Не един път съм правил опити да намеря някаква полезна информация в интернет, която да ни помогне да разрешим проблема с кристализацията. И всичките опити бяха безуспешни до днес, когато най-после намерих информация, която може да ни помогне.
Междувременно бях извадил бутилката от фризера с пробата от най-първия направен от мене сироп през септември миналата година. Този сироп си стоеше течен някъде до средата на април месец и в един момент реши да кристализира и за няма седмица цялата бутилка побеля. Извадих бутилката от фризера и я сложих в кабинета си да ми е под око, и от време на време я разтръсквах (разбърквах). Направи ми впечатление, че след разтръскване за няколко дена бялата консистенция се утаява и на повърхноста изплува няколко сантиметра прозрачен сироп.
Забравих да ви кажа - направих изследвания на бялата каша и се оказа, че няма абсолютно никакви промени на химическо ниво. Тоест вече имах доказателства, че сиропа не се е променил. Просто нещо в него е кристализирало, и това не е захарозата, защото щеше да има едри кристали, а вероятно глюкозата или фруктозата. Тогава веднага реших да пробвам какво ще стане, ако малко го разредя. И чудото стана !!! В бутилката добавих съвсем малко вода - просто я допълних до капачката. Това може би беше около 10 мл. вода на 500 мл. бутилка. Разтръсках я да се размеси хубаво и я оставих на масата. В началото нищо не се случи, но след 2-3 дена сиропа в бутилката ОТНОВО СТАНА ПРОЗРАЧЕН и си стои такъв вече един месец.
При това положение вече знаем какъв е проблема - ами направили сме ПРЕКАЛЕНО КОНЦЕНТРИРАН РАЗТВОР, който е бил на границата на кристализацията, а там вече някой дребен външен фактор много лесно може да я активира.
Тази сутрин отново започнах да търся в интернет и този път късмета ми се усмихна - попаднах на един направо БЕЗЦЕНЕН ФАЙЛ с всякаква информация за захарните разтвори. Буквално всичко, от което се интересуваме, може да бъде намерено в този файл - влияние на температурата, плътност и тегло на разтвора при различни проценти и при различни температури, какво се случва при инвертиране и най-важното - всякакви параметри на инвертираните сиропи във функция на температура, съдържание на вода (захар, глюкоза, фруктоза), кога и как разтвора става наситен и при него се създават условия за кристализация и т.н и т.н.
В този файл можем да открием отговора на всеки един въпрос, който някога е задаван в този форум за захарните сиропи - нормални или инвертирани. На практика вече не би трябвало да има за нас каквито и да било тайни - просто трябва да се разрови файла и да се намери вярната графика, която показва една или друга зависимост на плътност, температура, тегло, кристализация, време за разтваряне и т.н и т.н.
Ето го безценния файл: Прикачен файл 4654
На базата на данните за плътността на захарния сироп от стр. 17 и 18 седнах и изчислих параметрите на различните видове сиропи - % захарност, обем в литри и тегло в килограми. Разработих 3 различни таблички на Excel, които можете да ги използвате като калкулатор когато решите да правите един или друг сироп.
Първата табличка е изчислена на база на фиксирано количество захар. Тя изчислява колко вода е необходима, ако предварително знаем точното количество на захарта. Изчислил съм табличката за 100 kg захар (2 пълни торби). В първата колонка е показан какъв сироп искаме да получим (какъв % на захарноста). Във втората колонка са изчислени необходимите литри вода, за да се получи тази захарност. В третата колонка съм изчислил колко килограма ще се получи цялата варка. В четвъртата колонка съм изчислил колко е специфичното тегло на сиропа, а в петата колонка - колко литра сироп ще стане цялата варка.
Прикачен файл 4655
Втората табличка е изчислена на база фиксирано количество вода - в случая 100 литра. Табличката изчислява колко захар е необходима при 100 L вода, за да се получи сироп с определен процент на захарта (захарност). Последните 3 колонки са същите като на горната табличка - колко килограма е цялата варка, колко е специфичното тегло и колко литра ще стане цялата варка.
Прикачен файл 4656
Всеки един пчелар може да си избере една от двете по-горни таблички (която му е по-удобна) и да работи с нея. За тези пчелари, които са свикнали да мислят в ЦЕЛИ ЧАСТИ (1:1, 2:1, 3:4 и т.н.) съм подготвил и трета табличка, която преизчислява тези цели части в % на сиропа, неговото тегло и получените литри.
Прикачен файл 4658
Предполагам, че с тези 3 таблички отговорих едновременно на стотиците въпроси и спорове, които са се водили в този форум на тема обем и тегло на различните видове захарен сироп. Публикуваните от мене изчисления са направени при температура на сиропа от 20 градуса. При различните температури теглото и обема са различни, но изменението е много малко (десети от %), така че може да се пренебрегне. Също така и при инвертираните сиропи има някаква минимална разлика в теглото и обема, но тя пак е пренебрежимо малка (под 1%).
Като цяло можем да приемем, че данните от горните 3 таблички важат при всякакви температури и при всякакви видове сиропи (всякакви комбинации от вода, захароза, глюкоза и фруктоза), като максималната грешка при тези вариации не надхвърля 1%.
А сега ето я и графиката, която обяснява защо се взахарява нашият инвертиран захарен сироп:
Прикачен файл 4659
На графиката ясно се вижда, че фруктозата се насища (появява се склонност за взахаряване) при много високи концентрации (над 80%). Захарозата е склонна да се взахарява при концентрации над 65%. Глюкозата обаче има СИЛНА СКЛОННОСТ ЗА ВЗАХАРЯВАНЕ дори и при ниски концентрации (над 35%). Тоест ако нещо се взахари в меда или в нашия инвертиран сироп, то това ще е на първо място ГЛЮКОЗАТА.
Забелязва се и още нещо - при високите температури, при които правим инвертирания сироп (около 50 градуса), всичко е наред, но с охлаждане на сиропа той става силно нестабилен, защото глюкозата преминава във фаза на ПРЕСИТЕН РАЗТВОР, на който му трябва някакъв много дребен външен фактор, който да предизвика интензивно кристализиране.
А ето и две графики, които показват какво се случва със смесени разтвори. Първата графика е за смес от захароза и глюкоза, а втората графика е точно за нашия случай - смес от захароза и инвертирана захар.
Прикачен файл 4660
На практика с нашето инвертиране ние правим точно това, което е показано на втората графика - инвертираме една голяма част от захарта, но останалата част си остава неинвертирана. На графиката ясно се вижда при какви температури и при какъв процент на инвертиране на захарта колко концентриран трябва да бъде разтвора, за да не се взахарява (да не се пренасища).
За който не може да се ориентира на графиката - трябва да гледа най-долната червена черта. Тя показва каква е допустимата захарност на разтвора при различни степени на инвертиране. Ние успявахме да постигнем 70-80% на инвертиране (гледа се долната скала), като при такъв процент на инвертиране разтвора ни не трябваше да има захарност, по-висока от 65%. Ние обаче правехме 70%-ен разтвор, който е стабилен при високите температури, на които го правим, но влиза в нестабилната зона след неговото охлаждане.
Графиката обяснява и факта, че добавянето на съвсем малко вода в моето контролно шише възстанови прозрачноста на сиропа - ами просто преместих точката на моя сироп под червената черта за стайна температура. Ако обаче сега го сложа във фризера, сигурно отново ще побелее (ще се взахари глюкозата).
Гледайки втората графика вече можем да отговорим на въпроса:
Какво да направим, за да не се взахарява инвертирания ни сироп?
Ами отговора е много лесен - трябва да го направим малко по-рядък - например 65% или още по-добре - 60%.
Втората част от отговора е "ПЕРИОДИЧНО ДА ГО РАЗБЪРКВАМЕ" защото ако сиропа стои дълго време неподвижен, тогава има склонност да се утаява. При утаяването концентрацията на дъното на бидона се увеличава, което води до активиране на взахаряването на дъното, а това взахаряване създава микрокристали, които започват постепенно да се разпространяват от дъното към повърхността.
Какво ще се случи с този захарен сироп там вътре в кошера?
Ами гледайки графиката, сиропа който е в близост до пилото (до зимното кълбо) ще си остане течен, защото температурата му ще е над 20 градуса. Сиропа по периферията обаче (по крайните пити) ще се взахари. Това не е беда, защото напролет когато семейството се разрастне и започне да отоплява по-голям обем от кошера, този сироп обратно ще декристализира, защото червената графика за него ще се повдигне нагоре.
Липсва ти още една табличка, ако искаш кръгло число литри сироп колко вода и захар да смесиш.
Прикачен файл 4661
Развих по-подробно табличката за направа на сироп при фиксирано количество на захарта. Изчислих всички данни при 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 kg захар. За по-големи количества само се умножава по 10 и по 100, което може да се извърши на ум.
Прикачен файл 4663
Ето екселския файл на Версия 1 на калкулатора: Прикачен файл 4667
В шеет Density се намира базовата таблица на плътностите, прекопирана от файла с данни по-горе. Под тази таблица съм разработил по-подробна таблица на плътностите със същите полета, но вече през 1%, като съм използвал линейна интерполация за междинните стойности. Тази втората таблица ми е основна и от нея тегля индексно данни за всичко останало по другите таблици.
В шеет Syrup1 са ми таблиците с изчисления при фиксирано количество на захарта, което се въвежда в жълтите полета най-отгоре на всяка една подтабличка. Тази стойност в жълтото поле можете да я променяте с произволно друго количество на захарта, и съответната подтабличка веднага ще се преизчисли за нововъведеното количество.
В шеет Syrup2 са старите версии на всички публикувани от мене таблички. Тях също можете да ги използвате, като също можете да променяте количеството на захарта или водата в жълтите полета, което ще доведе до преизчисляване на съответната таблица.
ПС: Не променяйте нищо друго, освен жълтите полета, защото можете да повредите някоя формула и всички резултати ще отидат по дяволите. Специално в полетата за плътностите има формули, които извършват претърсване на втората таблица от шеет Density. Ако повредите тази таблица или ако разместите редовете, всички останали изчисления ще се объркат.
Ето един по-семпъл и от мен. С най-често използваните съотношения.
Направих си го миналата година,когато започвах с пчелите
Никога не уцелвах необходимото количество.Въвеждаш кол. вода и бр. кошери. Прикачен файл 4673
Прикачен файл 4672
Това е обем в литри. Не е плътност.
Като сте почнали да си издавате "тайните" да си издам и аз тая с която работя.Това листче стои при захарта и тенджерата.Прикачен файл 4674
А тези които не ги мързи могат да намерят оригинала във "Все о пчеловодстве".
Същото е. Density (аз си го превеждам като плътност) представлява теглото на материала (в случая сиропа) в единица обем. А литрите течност всъщност са мярка за обема на течноста, така че всичко се връзва.
Оригиналните единици на плътноста според файла по-горе са kg/куб.м., но тъй като 1 куб.дм.е всъщност 1 литър течност, то тогава можем да преобразуваме мярката в kg/L, ако разделим стойностите във файла на 1000.
Мислех си, че това го знае всеки с начално образование (3-ти клас), и затова по-горе не си направих труда да ви го обяснявам.