ИНВЕРТИРАН СИРОП

[зуница]

Разходите за ел. енергия и инвертаза са нищожни спрямо тези за оборудването.

Ей, за това го предпочитам "мързеливия" начин с "Пчелит"-а.Десет литрови бутилки от минерална вода и два дена ги риташ да се търкалят, и готово.Ако и руснаците ни вземат за сериозен пазар и не дуят цените, грешка няма да има.

[Mateev]

В сметката включваш ли ел.енергията за поддържане на температурата необходима за инвертирането?

За загряването на 1 тон вода с 1 градус е необходима около 1 киловатчас електроенергия. От тука за една моя варка от около 215 килограма (150 кг. захар и 64-65 L вода за да я загрея от 10 до 45 градуса отива енергия (45-10) * 0.215 = 7.5 kWh. Самата машина (металния казан) също се загрява, но неговата маса е не повече от 50 kg. Нека да приемем, че общото количество на електроенергията, необходима за загряване на разтвора и машината, е максимум 10 kWh. След това тази температура трябва да се поддържа около 48 часа, но когато стените на машината са топлоизолирани, загубите на енергия са много малки. Въпреки това нека да приемем, че за поддържане на температурата отиват още 10 kWh (при добра топлоизолация са много по-малко).

Като цяло в най-лошия случай губим 20 kWh електроенергия, или това е около 4 лева за разтвор, струващ 150 лева захар и 12 лева инвертаза. Или себестойноста от 162 лева се покачва на 166 лева. Това са само 2-3 процента оскъпяване, което е едно нищо. Нека да добавим и 1 час труд (още 4 лева). Получава се себестойност от 170 лева за 215 килограма 70% сироп.

За който не може да си сметне колко ще бъде при други количества на варката, ще преизчисля тези суми към 1 килограм захар. И така .... за да се инвертира сиропа, получен от 1 килограм захар, са необходими допълнително следните други разходи:
ИНВЕРТАЗА - 8 стотинки
ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ - 3 стотинки
ТРУД - 3 стотинки

Или колкото струва захарта (около 1 лев), има още само около 10-15% оскъпяване за нейното инвертиране. Тоест струва си човек да си направи труда да инвертира, като така ще икономиса износване на организмите на пчелите в пчелните си семейства. Специално за есенното подхранване инвертирането си е едва ли не задължително, защото не се изтощават зимните пчели като правят преработка. Те само свалят сиропа и директно го складират по килийките. За пролетното подхранване ползите са следните:
1. Ако сиропа е инвертиран с гъстота 66-70%, може да се сложи много по-рано в хранилките, защото не замръзва, не кристализира и не се вкисва.
2. Това че не се вкисва, когато е с гъстота над 66%, позволява еднократно през март да се сложат 5-10 литра в голяма хранилка, и така на пчелина ще се ходи много по-рядко (икономия на транспортни разходи и труд).

[Цеко]

А каква захар ползвате, чул съм че от захарно цвекло била най добрата, но и по скъпа?

[Mateev]

Захарта от захарно цвекло е C3 захар (става въпрос за радиоизотопен въглероден анализ). Всички растения, от които пчелите събират нектар, също съдържат само C3 захари. Ако приемем, че това има някакво значение, то тогава захарта от захарно цвекло е максимално близка до захарта от естествения нектар, с който се хранят пчелите.

Захарта от тръстика, която масово се предлага в България, е C4 захар. Също така C4 са захарите, получени посредством инвертиране на различните видове нишестета (царевица, ечемик, жито и т.н.). Тези захари са несвойствени за пчелите, защото те никога през своята еволюция не са имали шанса да ги ядат. Сега обаче днешните пчелари тъпчат пчелите с такива захари и глюкозо-фруктозни сиропи, но се предполага, че те са по-трудно усвояеми за пчелите от естествените C3 захари.

Като цяло захарта от цвекло е единствената захар, която по вътрешната си въглеродна структура е максимално близка до захарта от нектара, събиран от пчелите. Вие вече си решавайте струва ли си пчелите да ги храните с естествени C3 заместители (захар от цвекло) или с изкуствени C4 такива (захар от тръстика и глюкозо-фруктозни сиропи, произведени от нишесте).

[Пламен Керчев]

И как да разберем захарта от какво е. Или да разбирам че масовата предлагана в търговската мрежа е тръстикова. А от цвекло предлага ли се и как ще я познаем.

[koragroup]

Захарта от захарно цвекло е C3 захар (става въпрос за радиоизотопен въглероден анализ). Всички разстения, от които пчелите събират нектар, също съдържат само C3 захари. Ако приемем, че това има някакво значение, то тогава захарта от захарно цвекло е максимално близка до захарта от естествения нектар, с който се хранят пчелите.

Захарта от тръстика, която масово се предлага в България, е C4 захар. Също така C4 са захарите, получени посредством инвертиране на различните видове нишестета (царевица, ечемик, жито и т.н.). Тези захари са несвойствени за пчелите, защото те никога през своята еволюция не са имали шанса да ги ядат. Сега обаче днешните пчелари тъпчат пчелите с такива захари и глюкозо-фруктозни сиропи, но се предполага, че те са по-трудно усвояеми за пчелите от естествените C3 захари.

Като цяло захарта от цвекло е единствената захар, който по вътрешната си въглеродна структура е максимално близка до захарта от нектара, събиран от пчелите. Вие вече си решавайте струва ли си пчелите да ги храните с естествени C3 заместители (захар от цвекло) или с изкуствени C4 такива (захар от тръстика и глюкозо-фруктозни сиропи, произведени от нишесте).

А един съвет как да разпознаваме коя захар каква е?
Защото едно е сигурно: Българска захар НЯМА! А и доверието ми към "какво пише на етикетите и сертификатите" е отдавна изчерпано.

п.с. Аз че доста време го писах е вярно, ама колегата ме е изпреварил с къде 30 минути...

[Дамян Дамянов]

Цвекловата захар образува много повече пяна. За аромата на загнило - не е сигурно защото има по-модерни инсталации преработващи захарното цвеклото по-добре. Въпреки това се усеща различен аромат, понякога направо гаден. Няма начин да направиш сироп със захар на Захарни заводи и Румънска и да не намериш разликата. Цвекловата захар трябва да е по-евтина, но в Европа се случва точно обратното. Свързано е с квотите - нас не ни интересува.

Внесената от Румъния захар е сигурно над 80% цвеклова, но никъде няма да го напишат. ДДС и квоти гонят хората
В Русия си е национална политика да използват цвеклова, но как се внася в България е друг въпрос.
Тоест, внасят евтина цвеклова и я пишат тръстикова само заради квотите - схемата е много голяма. Ако искаш да си я купиш с името цвеклова на нея, то цената е по-висока.
После започва едно месене и всяка фирма получава различно съотношение цвеклова/тръстикова или само тръстикова или само цвеклова.
Има и менте захар която много трудно се разтваря и пада на дъното, същата почти не става на буца - различно количество фруктоза/глюкоза и най-вероятно подсладител.
Ние тези неща не сме ли ги говорили и преди?!?!

[Mateev]

И как да разберем захарта от какво е. Или да разбирам че масовата предлагана в търговската мрежа е тръстикова. А от цвекло предлага ли се и как ще я познаем.

Масовата захар в търговската мрежа на България е тръстикова и ако доставчика не знае каква е - значи е тръстикова.

Аз лично купувам захарта на цели ТИР-ове и задължително искам да е цвеклова и да има към нея сертификат за цвеклова. И горещо се надявам, че наистина ми доставят цвеклова, като за гяволука обикновенно си плащам по 10-15 стотиники повече, отколкото е тръстиковата.

Като цяло горещо се надявам, че наистина храня с цвеклова, но на практика нямам истински гаранции. Имам само една ксерокопирана хартийка - сертификат, но дали тя се отнася точно за моя ТИР, никой не може да ти каже. Просто разчитам, че доставчика няма да ме излъже, защото все пак очаква и следващия път да купя от него. Иначе изследвания не съм правил - много са скъпи и се правят само в западни лаборатории.

[Дамян Дамянов]

И в България могат да се направят изследвания, но не е отъпкана пътека. Бях изкарал дори и ценоразпис, но в коя ли тема е...
Никога няма пълна гаранция, но поне някакво доверие...Дори и да не е 100% цвеклова захар, то поне ще бъде по-добра от нишестето в питките. Викам си днес да не ги дразня, но продават вредни за пчелите продукти.

[Цеко]

Аз без да искам съм уцелил, купих 4 чувала сръбска захар и на чувала си пише че е произведена от Šećerna repa