Матеев го е обяснил някъде в тази тема мисля, но трябва да потърсиш.
Преглед за печат
Ензимната реакция протича в захарния разтвор /сиропа/. Там е мястото на температурния контрол. Терморегулатора следи нея, за да командва водната риза. Ще има инертност на системата, опитно ще се установи.
Има още един ензим - той може да превръща глюкозата във фруктоза. Посредством него се добиват високофруктозни сиропи. Догодина мисля да пробвам - високофруктозният сироп трудно кристализира дори и при високи концентрации, което е удобно.
Ензимът, за който говориш се казва глюкозоизомераза, но не ми се струва удачно глюкозата да бъде разграждана, защото на кашона на Апиинверт изрично пише, че състава на сиропа е глюкоза и фруктоза. Между глюкозата и захарозата в захарта има химическа връзка, която след инвертирането се разпада и в сиропа има смес от двете. Не се знае какъв ще е ефекта на този ензим върху пчелите освен че сиропа няма да кристализира. Но все пак пробвай.
Да, ама се оказва, след консултация с дебелите книги, че глюкозоизомеразата е приложима само към разтворите от чиста глюкоза /обикновено получена от царевично нишесте/, като се получава съотношение глюкоза/фруктоза около 1:1. Това ние така и така си го получаваме от захарта при инвертирането и с ензим. Разделянето по-нататък на глюкозата и фруктозата докъм 90% фруктозен сироп става на колона /реактор/ с йонообменни смоли, т.е. неприложимо в домашни условия. Така че варианта е да се снабдя с готов супервисокофруктозен сироп с 80-90% фруктоза, или да си купя готова кристална фруктоза. И двете се продават, въпрос на цена.
Еее, вие стигнахте до врялата вода, от която някои 'ора и мед пра'ят. :bigsmile: То остави туй, ами се мъчат да прода'ат. Де смогват, де не.
Смогват само някои, основно свързани с обществени поръчки за мед. Но вината не е на този, който яде баницата, а на този, който му позволява. В този смисъл и тук е както навсякъде у нас - краде се. Ама много се краде. А опитите на пчеларя да си намали труда, без да вреди на качеството, в случая нямат нищо общо.
Чак за намаляване на труда, не мисля, че има ефект инвентирания сироп, по-скоро разходите си увеличава пчеларя. Това разбира се е мое мнение, с което може никой да не се съобразява. Както се казва всеки луд с номера си. И аз прилагам разни манипулации при работа с пчелите и не винаги водят до правилен развой, но така съм преценил, така правя. :)
Поне за мен всичко, което правя е за намаляване на разходите по пчелите. Инвертираният сироп, който искам да си правя е за есенно попълване на запасите. Знам, че някои правят мед от това, но никога не бих си рискувал репутацията, за да имам печалба. Вярно, че изкупната цена на меда тази година е страшно ниска. По груби сметки домашно направения инвертиран сироп ми излиза почти на полови цена. Може и да греша. А що се отнася до намаляване на труда, си правя разни машинки като напр, за автоматично пробиване на рамки.
Днес проверих в София цената на кристалната фруктоза - 2,90 за кг с ддс, на торби по 25 кг. Чистота 99,95% и 0,05% вода. Взех спецификацията, ако някой го интересува, мога да я снимам. Имаше и изосуит на 12 кг туби, но цената е прекалено висока. Смятам да пробвам с добавена фруктоза към инвертирания сироп дали няма да докарам сиропа над 75%, без да кристализира. Вероятно ще се получи, но се притеснявам да не стане много хигроскопичен такъв сироп и да поема бързо влага, ако стои незапечатан по питите. Тайничко се надявам да измисля начин да зареждам празни пити с такъв сироп и да ги слагам над семейството като медови корпус. Хем зимата спокойствие, хем напролет манджата им налице. Ако остане - питите белязани и в хладилната камера за гладни времена или отводки.
agro, взе да правиш много експерименти и отиваш към нашата къща, внимавай;)
Трябва да се пробва. Постоянно. Иначе си стоим в мизерията и батака при мед 4 лв. Вие, ако искате, стойте там, аз нямам намерение да го правя без съпротива. Както нямам и намерение да правя фалшификации. За това има много по-лесни начини, за които не е трудно да се информира човек.
Медът също е вид инвертиран сироп, само че обогатен с туй-онуй, даже са най-различни видове сироп. Инвертирали са го пчелите и после си го ядат. Така че споко, не им даваме отрова с предварително инвертираната захар.
agro, направо те съжалявам, братле!
Същевременно се надявам да не пристигнеш в радиус 30км от пчелина ми, че ша влезна у криминалната статистика.
Експериментатори като теб, с лопата да ги ринеш, па после едно реване: Пчелите ми умират, има акар, има нозема, има гнилец... и т.н., и т.н.
Ами ще има! И не пчелни, ами и пучи въшки ще хванат тези пчели щом се напиняте да подминете природата!
Уж си интИлигенция, пък забравяш, че експериментите се правят в контролирана среда? Къде е твоята и какво причиняваш на съседите си с тези си "опити"?
Аз знам какво, помисли ти!
Бре, кравите да не ги гледат по природному? Или прасетата и кокошките? Не съм видял някой да търси само месо от диво прасе, че да е по природному. Или да махаме кошерите и да претърсваме хралупите в гората за мед от "диви пчели"? Освен това на никого не преча, нямам болни пчели, откакто се понаучих да се грижа за тях. Ако си мислиш, че нещо в човешката дейност е напреднало без експерименти, се лъжеш. За всичко е платена цена - дали труд, време или пари, все тая. Иначе още щяхме да сме в пещерите и да чакаме поредния астероид да смени живота на Земята. По тази логика и аз те съжалявам, задето отказваш да мислиш с главата си.
Явно е, че няма да го разбереш, но и не съм се надявал. Относно кокошките, прасетата, овците и козите? Ами, те се редуцираха. Предстои такава редукция и на ЕРД, за която ако си кравар, ще да знаеш. Ай пак, кой как си гледа животните??? Пчелар че не си, ми е ясно, дай информация от зърнения сектор ли квичиш, или просто, по подобие на някои божества използваш скъсаната мрежа в мътната вода! Това със сигурност ще разбереш, ама ако ти е малко - да се представим публично? Така спорЪт ще е по-коректен.
Не искам да изпадам до такова ниво на разговор, кой квичи си личи.
Най-скъпия мед в Русия е тоя от планините на Киргизстан.И там точно така отглеждат пчели в хралупи по дърветата в дивите гори.
https://www.bgfermer.bg/Article/6744211
Основния конфликт в пчеларството у нас е между желанието на "бизнеса" за бързи печалби с цената на всичко и природосъобразното отглеждане на пчелите съпътствано с производство на чисти продукти.Някои в алчността си не виждат , че основната полза от пчелите не е в продуктите, които получаваме от тях, а в ролята им за запазване на природното равновесие. Нататък мислете! Който може и иска ще разбере.hi;
Агро не искам да споря, не съм аз този които ще критикува как си отглеждаш пчелите твоя си работа.Само ще изразя несъгласие с този си пост, че меда е сироп с туй унуй и си има достатъчно литература по темата и има нещо важно за дългоживите пчели и меда същи играе роля.А що се отнася до кравите мисля, че има знячение дали ще ядът зимата сено или слама фуража не го коментирам
Бързи печалби в пчеларството - това е нещо като дървено желязо. Говори се, ама никой не го е виждал! Винаги и последователно съм защитавал честния труд, независимо дали е пчеларски. Бързи печалби може да има в друга една област на човешката дейност, с която аз принципно отказвам да имам общо /със съответните последствия/.
Конспиративните теории не са от вчера и лесно хващат дикиш. От форума познавам само Тарти, Бат Тянко, Валтер Желязков и ТСК/баниран/. Модератора даже не знам къде му е страната на чудесата. Дори бих помолил да преместим целия този спам, където му е мястото.
Е, че ти познаваш двамата "най-големи" иноватори в БГ пчеларството, което е достатъчно и ти да си редом с тях. :bigsmile:
А за инверта стига ги плещи или поне се ограничи, че и без това пазара ограничен, а тук взаимстват инфо разни медии, които така могат да завъртят информацията, че утре ще излезе, че БГ меда е само инверт. Просто колегиален съвет, въпреки че не съм един от прежде споменатите твои познати. ;)
Точно тука не си прав! освен ако не можеш да си направиш правилно сметката. Пчелно семейство с кошера закупено рано пролетта за максимално 200 лв при правилно боравене с него и що годе добри метерологични условия спокойно може да даде една мижава отводка за 60 лв +30 - 40 кг мед по 3.80лв (не можещите да постигнат подобни резултати, които се достигат с подвижно пчеларство, изобщо да не чакат сериозни приходи в следващите две - три години!) и още първата година инвестицията е почти избита. Това ако не са бързи печалби......
Ами ако взема една кола на старо за 2000 лв и я подкарам такси из София, по стотина лева на ден, за един месец съм я избил, а тя все ще изкара поне година, ако се случи читава. Пък ти чакай от кошера.:icon_wink: В София майстор по домашни ремонти по-малко от 100 лв на ден не взема /някои доста повече/, а изплаща мистрии, валяци и маламашки, събиращи се в две чанти. Ама не съм видял да го броят за бързи печалби. А майстор пчелар /това да работи/, дето да изкарва 100 лв на ден на пчелина още не съм видял. Може и да има, знам ли.
Не са печалба, а оборот.
Отдавна го подозирах, но ти окончателно ме убеди - в София изобщо не е рентабилно да си пчелар при положение че има доста по изгодни позиции за работа, но за съжаление не всички можем (пък и искаме) да сме софиянци ....... Подобни доходи си ги изкарвам и аз на месец (бруто) в провинцията, но като гледам наплива за пчелари, бакшиши и майстори не много голям?
Тази есен си направих няколко експеримента зa инвертиране на сироп с лимонена киселина.
Има различни рецепти включително и тук, според които при еднократно загряване и бавно охлаждане се инвертира на 100%.
Първи опит:
1кг. Захар, 0.5. вода 2грама лимонена киселина. Сиропа след загряване до 95С го оставих да се охлажда бавно. Лабораторният анализ показа 7.71% инвертирана захар.
Втори опит:
1кг. Захар, 1л. вода 2грама лимонена киселина. Сиропа го държах загрят до 95C в продължение на 80 минути. Лабораторният анализ показа 49% инвертирана захар.
Трети опит:
1кг. Захар, 0.5. вода 2грама лимонена киселина. Сиропа го държах загрят до 95C в продължение на 150 минути. Имаше силен аромат на карамелизирана захар(индикация за наличие на HMF) за разлика от другите 2 опита.
Лабораторният анализ показа 69% инвертирана захар и ХМФ 60.
Използвал съм уред за бавно готвене и не съм разбърквал сиропа. Вероятно ако го бях разбърквал резултатите щяха да са по добри.
ХМФ анализ направих само на последната проба.
Кое е общоизветсно?
Това че по международни стандарти 80 в меда от топли страни се счита за нормално?
Явно че тези стойности не са толкова отровни за пчелите щом още не са измрели там.
Границите за Португалия били: 18.00–94.00
Бразилия: 1.50–115.20
Влияние оказва и това че медът се съхранява в метални контейнери.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5884753/
Codex Alimentarius Standard commission has set the maximum limit for HMF in honey at 40 mg/kg (with a higher limit of 80 mg/kg for honeys originating from tropical regions) to ensure that the product has not undergone extensive heating during processing and is safe for consumption [6].
Общоизвестното е, че ХМФ в меда /или в захарите/ се увеличава при дълго съхранение на топло /година и повече/ или при нагряване. Това се случва с меда в процеса на обработка и дистрибуция, а не в кошера. Тоест, пчелите не ядат мед с високо ХМФ в естествени условия, такъв мед ядат хората след поредица от обработки и съхранение. Друго общоизвестно е, че пчелите са по-чувствителни от хората към високи дози ХМФ. Този въпрос е само частично засегнат в цитираната публикация /няколко реда/. Всичко това го има по-напред в темата. Аз имам стар инвертиран сироп, оставен с цел наблюдение, видимо нищо му няма, но вече не смея да го дам на пчелите - не съм го съхранявал на студено. Това е и една от причините да си направя голяма хладилна камера на 4 градуса.
Ларви хранени 6 дена с HMF от 5 до 750 не показват никакво увеличение на смъртността.
Дози ХМФ, за които се установява смъртност от 50% се споменават 2424
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26590927
"Изчисленият LD50 е 778 ug HMF на ларва на d7 и 441 ug HMF на d22. Освен това, ние изложихме възрастни пчели на високи концентрации на HMF, за да сравним смъртността с резултатите от ларвите. На d7 ларвите са много по-чувствителни срещу HMF, отколкото възрастните пчели след 6 дни хранене. Въпреки това, на d22 след поникването възрастните показват по-ниска LC50, което показва по-висока чувствителност от ларвите. Тъй като токсичността на HMF срещу медоносните пчели е функция на времето и концентрацията, нашите резултати показват, че HMF в допълнителната храна вероятно няма да причини големи загуби от разплод. И все пак сублеталните ефекти могат да намалят годността на колонията."
LD50 e дозата, предизвикваща 50% смъртност, но на нас дори и малко отслабване на имунния статус на пчелите ни пречи - отваря врата за лесни инфекции от вируси и бактерии. Така че това резюме върши работа за най-общо ориентиране в проблема. Жизнеспособността на едно пчелно семейство, както сме забелязали, може да намалява незабелязано и после изведнъж - къде са ми пчелите...
Има ли значение каква захар се използва за иневентиран сироп? От написаното от Матеев не разбрах тръстикова или цвеклена се използва.
Има разбира се, но най-добър иневентиран сироп става от бучиниш.
Трябва да се внимава какво се пише, че е възможно да се възприеме неправилно. Модератор
Зависи. Ако използваш ензимно инвертиране, се стараеш да подаваш сиропа така, че да няма от него установими дози в стоковия мед - че в анализа излиза добавената инвертаза. Тогава няма значение каква захар използваш. Ако инвертираш с мед и не те интересува дали захарта ще попадне в стоковия мед, по-добре да ползваш цвеклова захар, че тръстиковата евентуално се установява при анализ. Ама като гледам, едва ли се правят чак такива анализи на масовата продукция от мед. Може би за мед с претенции за "био" евентуално.
А сега четете тук. https://news.bg/health/yadreno-magni...iviya-med.html
Навремето Матеев беше писал някъде тук че от направените от него изследвания или проучвания, цвекловата захар е най подходяща за подхранване на пчелите и изреждаше причините.... и от тогава аз винаги се стремя да ги подхранвам с такава без значение какъв е сиропа.
Тук говорят за фалшификация на меда с глюкозо-фруктозен сироп, произведен от нишесте /напр. изосуит/. Инвертирането на захар /захароза/ не произвежда малтоза или други олигозахариди, а само глюкоза и фруктоза, които са главните съставки на естествения пчелен мед. Тоест - по описаната методика изобщо няма да разпознаят мед, в който има остатъци от инвертиран сироп на база захароза. А за разпознаване на цвеклова от тръстикова захар е необходим изотопен анализ на въглеродните атоми - нещо скъпо и не знам кой ще се главоболи да прави такъв, освен ако предварително няма данни за фалшификация на някаква партида и иска да е сигурен.
През септември забърках 60% захарен сироп /без инвертиране/ и после за проба му добавих фруктоза до 80%. По консистенция заприлича на акациев мед. Досега няма кристализация, стои отвън под навеса. Сега се чудя да го дам ли на пчелите. Фруктозата беше кристална на торби, предполагам без вредни примеси, но само предполагам. Към нея върви и анализно свидетелство, но колко е вярно, не се знае. Целта ми основно е да пробвам мога ли с този гъст като мед сироп да напълня килийките на една пчелна пита и да я поставя в кошера пролетта, за да проверя дали ще я запечатат. Ако се получи, става готова храна за зимата. Първият проблем ще е как да вкарам сиропа в килийките - някакви идеи?
Даката е пълен с идеи.Ще отговори.
Дойде ми идея. Първоначално смятах да пусна към празна пита струя сироп от някакъв маркуч с малък диаметър чрез помпата за мед, но се сетих за по-производителен вариант. Смятам да залея изцяло питите в изправено положение със гъстия медоподобен сироп. После ще създам вакуум в съда, въздухът в килийките ще се разшири многократно и ще избълбука нагоре през сиропа. След снемане на вакуума останалият въздушен обем в килийките ще се свие многократно и на неговото място ще се настани сироп под натиска на атмосферното налягане. Най-отдолу ще остане малък обем въздух, но той вероятно сам ще изплува към повърхността на килийката. И там да остане, целта ми ще е изпълнена - почти пълна пита със течен 80% сироп, който не кристализира. Този сироп, благодарение на високото си съдържание на фруктоза, ще действа и като влагоабсорбатор - ще поглъща влага от кошерната атмосфера. Докато погълне влага до степен да е податлив на вкисване, се надявам пчелите да го хапнат. Ако пък се окаже, че много бързо се оводнява и вкисва, може да предприема друга мярка - примитивно изкуствено запечатване на напълнената студена пита чрез напръскването и с фино пулверизиран стопен восък. Това как ще стане, не ми е ясно, но не пречи да се пробва. Ако успея да произведа за всеки кошер по един пълен магазин сироп - само го слагам отгоре и край на подхранването и грижата за медовите запаси. Питите ще са белязани и преди акацията ще се махат и центрофугират отново за бъдещо подхранване. Почвайте с критиките.:typing:
Сиропът за зимуване на пчелите задължително трябва да е инвертиран. Ако им го сипеш в хранилките и пчелите си го пренесат в килийките, ще го инвертират. Ако направо им го налееш в килийките, вероятно ще ги излъжеш да го запечатат неинвертиран. Ще ги принудиш, посред зима да го инвертират, за да се хранят с него. Не бих рискувал с подобен експеримент.
Тоест, ще пренесат храната от торбата в центрофугирания корпус сами и евентуално ще я запечатат, а не аз да се мъча да наливам пити. Логично.
Не се чудете на любопитството ми - обичам да научавам неща, включително и от собствен опит. Доставя ми удоволствие. Странно нещо е това информацията - привидно безполезни късчета познание, натрупвайки се във времето, в един момент дават цялостно познание за същността на нещата или стават материал за нова теория.
Не се наемам да отговоря на този въпрос. Дори не си спомням да съм прочел конкретно точно това из книжките. От скромен опит - все съм се чудил защо едни пити са запечатани, а други така си и остават незапечатани, като по едно и също време се развива действието.
Засега го вземат от хранилките без проблем. В хубаво време здраво летят за прашец. Смятам да ги наливам изобилно до акацията, за да проверя дали ще почнат да го складират и запечатват. Ако има принос от овошките, проверката може да се окаже несигурна работа, но ще видим. Днес ще надникна в кошерите да проверя как я карат.
......:):):):confused::confused::confused:
Само за информация
Захарният сироп 1:1 е съставен от:
- 48% фруктоза
- 47% глюкоза
- 5% захароза (кристална захар)
Ако искаме да инвертираме сиропа си:
- То трябва да го направим 66% по Brix (или 70%, както е апиинверта). Brix (66 гр захар на 100 разтвор (в случея-вода));
- Измества се равенството между фруктозата и глюкозата като се добавят 8% фруктоза (66гр захар x 8% = 5,28 гр фруктоза) - което означава 66 гр захар + 5,28 гр фруктоза + 100 мл вода);
- Така направения разтвор престоява 24-48 часа на температура +25 градуса;
- Ако искаме да копираме апиинверта, може да се използва цвеклова захар.
Готовия сироп
- Може да го изпратите за анализ за наличие на инвертаза - Тома неверни 1;
- Може да го оставите я някое кюше и да наблюдавате кога ще кристализира - Тома неверни 2;
- Може да си го давате на пчелите и хич да не ви дреме за апиинверта;
А също може и хич да не си правите труда да инвертирате, защото...не е доказана полза от файдата (освен ако не искате да допълните зимните запаси). Много е изписано по темата във форума и Интернет пространството.
Тука нещо се обърках - захарният сироп е разтвор на захароза. Инвертираният сироп е смес от глюкоза, фруктоза и остатъчна захароза. Или бъркам нещо?
Ако искаме да инвертираме захарен сироп, го правим с ензима инвертаза / а не да му добавяме фруктоза/. Инвертаза се съдържа се в меда или си го купуваме. Инвертазата разпада молекулата на захарозата на една молекула глюкоза и една молекула фруктоза. Моларната концентрация на получения глюкозо-фруктозен сироп е 1:1. Реакцията ще протече докрай, ако я проведем безкрайно дълго. В практиката това е неприложимо, затова винаги има остатъчно количество захароза в готовия инвертиран сироп. Ако искаме да получим трудно кристализиращ сироп, добавяме фруктоза и изменяме съотношението. В момента обикновен захарен сироп /неинвертиран/ с добавена фруктоза и 80% концентрация стои под навеса от септември и не проявява никакви признаци на кристализация. На консистенция и на вид е като прозрачен акациев мед. За сравнение - 65% инвертиран сироп миналата година образува дебел пласт бяла утайка на дъното на тубите. По-напред в темата Матеев също го е писал. Повечето инфо по тази тема така или иначе вече е написано тук. Който не го мързи, може да я изчете изцяло, игнорирайки мненията на утвърдените спамъри на форума.
Концентрации на захарен сироп, по-ниски от 60 - 65% започват бавно да ферментират и да издуват тубите. Налага се да се държат в хладилник. Не ме питайте откъде знам:laughing:.
Глюкозо - фруктозните сиропи от сорта на изосуит са на база нишесте от зърно /царевица/. Понеже и там реакциите за деполимеризация на молекулата на нишестето не протичат докрай, в продукта има недоразградени остатъчни въглехидратни вериги. Наричат се олигозахариди и са несмилаеми за пчелите. Кои са те и колко е тяхното количество зависи от технологията на производствената инсталация, вероятно и от партидата зърно, спазването на технологичната дисциплина и т.н.
Това бих го редактирал така: ако искаме сиропа ни да не кристализира:
.................................................. .................................................. ................................
.................................................. .................................................. .................................................. ............................................66 гр захар + 5,28 гр фруктоза и доливаме вода до 100 грама.
Супер:) имам си вече редактор:yo::yo::yo:...Търся си издател:typing:...някой да си предложи услугите...
"...Ако искаме да инвертираме захарен сироп, го правим с ензима инвертаза / а не да му добавяме фруктоза/..."
Тук, скъпи ми Агро, трябва да се пробваш още веднъж. Да не би знанията да са ти по-малко от колкото си мислиш, че знаеш:)
Химията си е химия. Ако захарозата се хидролизира в присъствието на фруктоза, за ензима инвертаза никой нямаше да е чувал. Това и преди е писано в темата от ник "софиянец", но той така и не разви по-подробно въпроса. Принципа на Льо Шателие - Браун не е отменян. Логиката сочи, че при равновесна реакция / в случая хидролиза на захароза/ добавянето на продукт на реакцията ще измести равновесието в обратната посока. Това от общата химия. Ако в случая има някакъв специфичен фактор, нарушаващ принципните правила / например - фруктозата да е катализатор на тази реакция/, ще се радвам да се образовам по въпроса - човек не може да знае всичко.
Принцип на Льо Шателие - Браун: "Ако в/у една равновесна с-ма се окаже външ. въздействие, в с-мата протичат процеси, които да окажат противодействие на оказаното външ. възд. до установяване на ново равновесие."
"В състояние на равновесие концентрацията на всички в-ва, участващи в с-мата остава постоянна величина за неогр. дълго време. Ако обаче по някакъв начин се промени концентрацията на някое от в-вата, според ЛШБ, равновесието ще се измести в посока, обратна на посоката на външното въздействие"
Започна от това, което написа:
"Захарният сироп 1:1 е съставен от:
- 48% фруктоза
- 47% глюкоза
- 5% захароза (кристална захар)"
Да попитам тогава разтвор на цвеклова или тръстикова захар как трябва да се именува - захарозен разтвор може би? И какво съотношение търсим в него?
Написах горните постове не за да се дразним един друг, а защото доста хора четат тук и нека да сме коректни с фактите.
Дописвам си - наскоро някой написа из темите, че при ферментацията на бира причинители са бактерии, а при виното и ракията са гъбички /разбирай дрожди/. Може и обратното да беше, не помня, не помня и в коя тема беше, но си беше пълна щуротия.