Пчелоопрашване и субсидиране или Директни плащания

[kirschman]

Разбира се, но е много тежко за вдигане при развъртанията за изравняване по сила на двете семейства. После не е без значение с какви рамки се работи. Идеята на Лангсрот-Рут е била да се работи с един вид рамки и да не се търсят други рамки при наличието на единия вид примерно за магазини или плодници. Иван Венер, ако сте обърнали внимание не използва магазинните рамки за плодникови за да не се нападат от молеца. Там където е имало пило молеца напада. Забележете, че при изградени нови рамки в които не е снасяно че не се нападат от молци ако са в отделен корпус само нови рамки. При смесено поставяне има молци, но те са по старите рамки. При 1000 кошера както той работи предполагам (което не е писал) е ужас да съхраняваш рамки за следващата година в сандъци. Можеш да си направиш МК кошерите много бързо на ДДБ като отдолу се постави пояс висок 7 см (над дъното). Проблема както писах в един раздел в България приятели не е в това как се работи, въпреки че и това е важно, а в пашите, годините и лечението. При добра година нещата са добри. Но лечение няма и сме изоставени. Идеята ми за заплащане на пчелоопрашването (подвижното пчеларство) по 60,80 и 100 лева според броя на пашите е да се увеличи с 30-40 % добива на ентомофилните растения (опрашвани от пчели) и да можем да заплащаме за прегледите на лекарите примерно по 1 лев на кошер. И тогава МЗ ще облага арендаторите с данък пчелоопрашване, който да е минимален и да се осигурят пари за пчелното субсидиране. Така е правилно, защото без нашите пчели добивите им ще са трагични. Не може да очакваш 100 тона мед от една саксия кориандър. При оплождането цветовете престават да отделят нектар и пчелите се местят на друг цвят. Затова въвеждам съотношението 4/10, което означава, че на 100 декара са нужни 40 силни кошера за опрашване. За мед може да ги закараш всички, но при закарани примерно 200 кошера се получава пренасищане с пчели и добива от мед за кошер пада. На тия от горе (министрите) мога да им разкажа играта. Нищо не разбират, а се занимават да ръководят такъв важен за икономиката отрасъл като земеделието. Пак казвам - Германия от пчелоопрашване получава приходи от 14-15 милиарда евро годишно, а от износ на мед 100-120 милиона евро. Сами си направете изводи кое да се субсидира. Меда или пчелоопрашването. А пчелоопрашване без пчелар в съвременния свят не може да има при тази голяма концентрация на производство на слънчоглед, рапица и пр. Нужни са много опрашвачи за кратко време. Това в съвременните условия от всички насекоми-опрашвачи може да го осигури само медоносната пчела, която осигурява голяма инвазия за 10-15 дни колкото трае цъфтежа на кориандъра и срънчогледа. При лоши години се изисква като имаме субсидия да оставим меда за пчелите и на следващата година да има резултат, а не за ги тъпчем със захар и после да се вайкаме защо така, защо иначе. При това положение и за пчеларя ще има доход и той няма да се отказва от бизнеса си, няма да ходи в Германия да си търси друга работа, а тук ще работи с мерак. За останалите кошери по дворовете да се заплаща примерно по 20 лева на кошер, но това да става с комисия от лекар, кмет и РА. Така няма да се крият повечето пчелари и да не показват доходи и за държавата ще има. Няма да има и протести. Хората като живеят добре не се оплакват.