Когато всички казват, че нещо е невъзможно, то се смята за такова. Намира се един, който не знае, че е невъзможно и вземе, че го направи. Нещо подобно е и със заплащането на опрашването. Излизането от отъпкания коловоз е много трудна мисия. Всички знаят, че пчелите дават мед и че жилят и с това завършват представите на редовия граданин. Това е масовият случай. Не са ни известни подбни напъни за заплащане на пчелоопршаването от пчеларски организации в страните от ЕС. Какво пречи тази плодоносна идея да излезе от малка България. Ще цитирам още един принцип на управлението: "Доброто управление е резултат на добрите идеи". Реализирането на тази идея ще донесе една заслужена справедливост на огромнаста роля на опрашването и добри приходи на пчеларите. Съгласно принципите на управлението опрашването е точката на най-голямо въздействие. т.е. ако в него се съсредоточат усилията, както на пчеларите, така и на управляващите, ефектът ще е много по-голям, (особено в условията на недостиг на храни в целия свят), отколкото добива на пчлени продукти. Учудващо,е че досега този подход не е бил застъпен среиозно. Нека това да е българският принос в пчеларството. Има още един показателен пример:на един конгрес на астрономи се явява един турчин с фес на главата, който докладва, че е открил нова планета. Никой не му повярвал! На следващия конгрес същият турчин се появил с европейски дрехи и всички му повярвали, че е открил нова планета . (Преразказано по памет от "Малкия принц" на Екзюпери).
По отношение на виждането на ЕС - има 3 - 4 документа, свързани с проблемите на пчелрството - Резолюции от 2008г., от 2011г. , седмица на пчлдеите и опрашването от 2012г. и др. Във всички тях се разглеждат пчелрските проблеми, болестите по пчелите и други проблеми. За опрашването се посочва, че опрашителите намаляват, че са важни за производството на храни, на акцентът основно пада върху добива на пчелни продукти - отново в коловоза, от който трудно се излиза. Ако ние не положим усилия това положение да се промени, е няма кой друг да го направи. Необхдимо е да установим контакти със сродни пчелрски организации в страните от ЕС и с общи услиия да поставим пчелите в истинското им място - основни опрашители, осигуряяващи 1/3 от храната на хората в целия свят. В този смисъл те се явяват и част от националната сигурност. Мед наистина може да се внесе, но опрашване - не. Това го пише и в една от Резолюциите на ЕС, но в нея пак основно се говори за пчлени продукти. Надявам се, че може да разчитаме на българският евродепутат г-жа Мария Габриел. Така, че ще се обърнем и към нея и ще се опитаме да я убедим в правотата си. Това може да е от голяма полза. Предложението на КБП е от ЕС също да с едават по 30 евро на регистрирано пчелно семейство за извършваното пчелопрашване, а не за субсидии. Така, ако идеята се реализира, пчеларите ще получават общо по 120 лв. на регистрирано пчелно семейство за пчелоопрашване - едно напълно заслужено заплащане. При такава ситуация пчеларите ще трябва да полагат усилия за по-природосъобразно отглеждане на пчелите, без да се пресилват за добив на пчлени продукти. Разбира ще има още ред условия, които ще се наложи да спазват пчеларите. Това е тема на детайно регламентиране впоследствие. Основното сега е да се убедят управляващите в необходимостта да се запалаща пчелопрашването.