По мнение на специалистите, пчелите са се появили някъде преди около 150 млн. години - много, много преди да се появи човекът. Пчелите са еволюирали заедно с растенията в продължение на милион години, за да достигнат днешното си съвърщенство. Нераривната връзка между растенията и пчлеите е толкова силна, че те вече не могат да съществуват самостоятелно. Това се отнася за над 80% от растенията на Земята, които са насекомоопрашвани. Смята се, че на Земята има над 160 000 вида растения. Мисията на пчлеите на Земята е да опрашват ентомофилните растения. И в един момент на еволюцията ние човеците сме се пръкнали незнайно как и откъде, а и защо? В процеса на еволюцията, в началото пчлеите са живеели поединично. Това се е оказало неефективно и те постепенно са се организирали в колонии за да оцеляват и колективно да се грижат за продължаването на вида. Една от функциите на колонията е заедно да събитрат храна (мед и прашец) за периодите, когато такава няма в природата. И ето най-висшето творение на Природата - човекът, малко след появата си, като започнал да мисли, се изхитрил и срещу предоставянето на квартитира на пчелите ограбва по-голямата част от хранителните им запаси. Това може би това е началото на така наречената в днено време широко практикуваната дейност "кражба". И така до ден днешен - пчелите се трудят за да опарашват растенията, като "заплатата" им е нектар и прашец. А ние ги ограбваме без да се замисляме. Нещо повече, ние пчеларите непрекъснато се чудим как да ги накараме да събират все повече и повече мед, за да им го вземем. Пчелите са на планетата Земя за да опрашват растенията, а не за да ни хранят с мед.
Може много да се спори какзл ли е Йоан Богослов цитираните в стратегията на КБП думи или не е. Този цитат се среща в различни източници и не е възможно да се стигне доизвора, а е заимстван от налчните източници. По-важното в случая, че думите му, за огорчение на човеците, са верни. Ние хората, ако нямаме усета да разберем мъдрите слова, на тези, които въждат далече напред във времето, ще си платим скъпо и прескъпо за късогледството и плиткоумието. Подобни думи има изречени и от Баба Ванга. Твърди се, че и Айнщайн е казал подобна мъдра мисъл. Аз не съм я срещел в източниците и не съм сигурен дали еказал или не приписваната му мисъл. Понеже според мен тази мисъл също е вярна и независимо дали е от Айнщаин или от някой обикновен човек, тя има респектиращ ефект и я използвам. Хората вярват повече на известни авторитети. Затова в случая е важно да събудим спящите за проблемите на живота на Земята и в частност на пчелсарствот хора на всички нива в обществото, та дано се размърдат и задействат, иначе Апокалипсиса не ни мърда.
По отношение на идеята на КБП за заплащане на опрашването. В теорията на управлението има основни принципи, спазването на които води до успех на бизнеса, независимо какъв е той. Един от тези принципи е "Усилията се прилагат в точката на най-голямо въздействие". Наглед е очевиден, но ето ние пчеларите изобщо не го прилагаме. Огромната полза от наличието на пчелите е опрашването на растенията и поддържането на биоразнообразието - един вече все по-важен проблем на Земята. Специалистите са определили, че стойността на продукцията произведена в резултат на опрашването е 20 - 25 пъти, а в някои случаи и над 100 пъти по-голяма от пчелните продукти, които добиваме. Тогава къде трябва д априложим усилията си? Не е ли очевидно? Дейността "ОПРАШВАНЕ" е десетки пъти по-важна от добива на пчлени продукти. Лошото в случая е, че и общестрвеността и хората в държавата, които вземата решения, че и управляващите ЕС мислят по същия начин - пчеларите печелят от меда, а за опрашването само се споменатва, така за пълнота. Дошло е време ние да си отворим очите,а и да отворим очите на управляващите и на общественоетта, че ние пчеларите отглеждамео основните опрашители, благодарение на които 1/3 от храната идва от тях. Прочетете внимателно стратегията на КБП и ще видите, че в нея никъде не се споменава думата "субсидия". Субсидията са пари, които някой ви дава и които няма да връщате, защото иска (ако иска) да ви помогне, смятайки, че това което правите е важно, но не ви носи достатъчно приходи. Субсидията са пари, които вие не сте заработили и ви се дават, така да се каже като милостиня. В случая с опрашването нещета стоят по съвсем друг начин - отеглеждайки опрашители (пчелите) ние, само в България, осигуряваме селскостопанска продукция на стойност 1 милиард лева (в стратегията има кратки разчети). В тази сметка не е включен ефектът от опрашване на диворастящата растителност, в резултат на което нашите пчели поддържат биоразнообразието. Е не е ли редно да поискаме да ни се заплаща тази дейност, незаисимо къде се намират пчелите ни - с населеното място или на полето? Все едно - едно пчелно семейство на сезон опрашва стотици милиони цветове и от тях се раждат плодове и зеленчуци слъчоглед, рапица и т.н. Твърдо смятаме, че е дошло веме да поискаме да ни се заплаща дейността "пчелопрашване", а не да ни се дава субсидия. Ние сме тези които тоглеждат пчелите-опрашители. Без нас в днешноте време на интензивно монокултурно земеделие вече пчлеите не могат да съществуват свободно в природата. Те просто много бързо ще загинат от пестициди и липса на храна. Затова, че има пчели които осигуряват 1/3 от хранат ние просто трбва да поискаме заплащане. Това тябва да бъде точката на прилагане на нашите усилия. Тук и само тук е изтината. Предложението на КБП е от прихода от 1 милиард в началото да ни се заплащачща от 2016г. по 1,2%, което е по 20 лв. на регистрирано пчелно семейство. Ежегодно сумата да нараства до 2020г. като достигне до 60 лвл. а регистрирано пчелно семейство, което е 3.6% от прихода от опрашването. 3.6% е твърде скромна стойност - бинесът работи обикновено с окло 10% пчелалба. Необходимо е всички пчелари да се обединим около идеята да се борим да ни се заплаща пчелопрашването. Как ще става заплащането - еднакво ли ще се заплаща на слаби и силни семейства и на струпопани на едно място пчелини и т.н. - това са технически въпроси, коит ще намерят своето нормативно решение. Ще има разбира се изисквания и към пчеларите да отглеждат по щадящ пчелите начин. Основното в случая е да убедим управляващите, а и обществеността, че трябва да заплаща нашият тежък физивески труд да отглеждаме опрашители. Медът да се счита като допълнителна награда за това, че отглеждаме опрашители. Откъде ще се вземат пари да ни се заплаща опрашването? Та ние внасяме 1 милард лева в хазната. По темата има какво да се мисли - може от бюджета и по още много други начини. Нашата битка е да убедим управляващите да се организира заплащане на опрашването. Дотук не става въпрос за подвижно пчеларсто, а за стационарните ни пчелини. При подвижно пчеларстване ще търсим допълнитлно заплащане с договри с фермрите. Уважаеми пчелари да се обединим около идетята и заедно да се борим - тя е в интерс както на дребния пчелар, така и на едрите пчелари, т.е. идеята е обединяваща за всички пчелари. Какво чакаме още? Предлагайте още идеи как да убедим управляващите, как да спечелим битката с бюрокрацията, а и всякакви други идеи, които ще помогнат да получим заслижено заплащане ( не субсидия) за пчелоопрашването.