Цитат Първоначално публикувано от Mateev Виж публикацията
Младите и начинаещите пчелари обикновенно са съгласни на КАКВА ДА Е МАЙКА, стига да е евтина. След 2-3 години блъскане за лудо започват да се досещат, че майката е сърцето на семейството, и ако тя не е качествена, целия им труд по подръжката на семействата отива по дяволите. Осъзнавайки този факт те всъщност се изкачват на следващото стъпало .........
Голямото мнозинство пчелари никога няма да мръднат от първото стъпало. Ако нямат късмета още в началото докато са зелени да се сблъскат с нещо което да им остави трайни впечатления, след това надеждата да преминат на второто стъпало за тях е малка. В най-добрия случай обикновенно стигат до пчелраска степен тип "старшинка" (военен термин) - многогодишни опитни пчелари със 100-ина кошера, ловуващи всеки сезон рояци по горите и хралупите. Чак ми става тъжно, когато дойдат при мен с молба да им помогна във ваденето на някой рояк от хралупа (нали уж съм "опитен" пчелар)- остават доста изненадани че ги отпращам с мотива че нямам никакъв практически опит в това (което си е и вярно). Българския пчелар масово разчита на роеви, самосменни, свищеви, купешки и т.н. майки - всякакви но не и преднамерено произведени от него. През роевия период пада голямо разхождане напред-назад на неплодни майки в кибритени кутийки.
Веднъж един пчелар който познавам ме спря да ме попита по какъв начин правя майки (аз му обясних същността - пластмасови чашки, пренасяне, всеки маточник в нуклеус и т.н.), след което той започна да ми разправя подробно как като убиеш майката и след няколко дни като разрушиш по-старите маточници, какви ХУБАВИ майки ставали ...... явно "моя" метод не представляваше никакъв интерес за него.

Пчелар който цял живот е работил със нищо друго освен скрап, никога няма сам да разбере че има и по-добри пчели. За него това всеки един кошер да е продуктивен две години, а на следващите две да е непродуктивен (докато сам не си смени майката) и постоянно да има различни семейства всеки сезон даващи от нула до пет магазина (т.е. центрофугирания) - (главно заради неизвестната възраст на майките) за него е толкова естествено и нормално, колкото и въртенето на луната и слънцето - ЧАСТ от естествения биологичен цикъл на едно семейство. Ха, накарай такъв човек да осъзнае нуждата от селекция ( за него - някакво отвлечено понятие) - т.е. да влага средства в подобни дейности. Селекцията се свежда до открадване от време на време на някой кошер (или казано с други думи - овежаване на кръвта) от пчелар дето очевидно е маалко по-напред от останалите. Ха накарай такъв човек да даде 40-70 евро за майка (свободно оплодена) . В Африка, малцината, които притежават разборни кошери (обикновенно дарени по някоя програма за развитие на пчеларството в района) обикновенно гордо ги показват на всички и се хвалят със тях като най-ценната и луксозна МЕБЕЛ която притежават в дома си (използват ги за да си държат новите си дрехи във тях). Логично е - един разборен кошер струва от порядъка на 100$ (внос), а къщата в която живеят - сигурно не повече от 25$.


Още е трудно за много от пчеларите да го осъзнаят, да- на пазара могат да бъдат намерени както много добри F1 майки , така и изключително добър генетичен материал (разплодни майки), но който иска да изцеди максимума от потенциала (още по-големи добиви) който селекцията би могла да предложи - то (разплодните майки) трябва да си я прави сам. Това е което е опитвам да набия в главата на българските пчелари.
Ако пчеларството е основен доход, направо недоумявам как най-важния стълб в производството е оставен масово на произвола на съдбата или на някой друг (купешки майки). Дет' се вика в една Сърбия всеки втори пчелар практикува осеменяване на майки за личните си нужди.