Това ще го проверим тази година. Миналата година го правихме на 70% и имаше известен процент взахарени бидони/хранилки/пити в кошера.Тази година ще го правя на 65% и напролет ще ти кажа резултата.
Това ще го проверим тази година. Миналата година го правихме на 70% и имаше известен процент взахарени бидони/хранилки/пити в кошера.Тази година ще го правя на 65% и напролет ще ти кажа резултата.
Тази година имам отводки които захранвам с инверт за зимно запасяване, но тази сутрин забелязах по дъната че има кристали захар и като прегледах питите видях и там захаросани килийки.Ако някой знае как да не кристализира моля да сподели.
Като се съмняваш в производтеля, защо просто не си дадеш малко зор и да им даваш актвино захарен сироп 1/1 по 2-3 литра 2 пъти седмично...
Има си сложни графики, по които може да се разбере кога даден захарозо-глюкозо-фруктозен сироп (меда е такъв) има склонност да кристализира. Зависи от температурата, както и от различните съотношения на захароза, глюкоза, фруктоза и вода. Трудно е човек да се ориентира, но могат да се извадят някакви обобщени изводи, които да се използват в практиката.
1. Колкото по-добре е инвертиран захарния сироп, толкова по-малка е вероятноста за кристализация.
2. Колкото по-рядък сироп се дава на пчелите, толкова по-добре те го филтрират и инвертират, защото стотици пъти гълтат и плюят микрокапчиците сироп. При гъст сироп намесата на пчелите е по-малка, в резултат на което той получава по-малко инвертиращи ензими.
3. При малки ежедневни дози сироп (под 800 ml) пчелните семейства имат достатъчно време да го обработят така, както трябва (стотици гълтания и плюене). При ударно подхранване (няколко литра в хранилката) пчелните семейства го обработват по съкратената процедура поради липса на време, което означава, че го запечатват недостатъчно добре инвертиран.
4. Друг фактор е температурата. При силните семейства тя е висока в почти целия обем на кошера, а при слабите - само в зоната на пилото. При висока температура в центъра на гнездото (около 35 градуса) дори и взахарените килийки декристализират за 1-2 денонощия. Периферните пити с мед обаче са по-охладени и навлизат в зоната на кристализацията.
5. Най-важният фактор е влажността на меда. Тука само 1-2% разлика могат да окажат огромно влияние дали меда ще кристализира или не. Самото запечатване на килийките с мед е именно поради тази причина - да се съхрани влажността на меда вътре в тях. При лошо восъкоотделяне (липса на паша) пчелите запечатват килийките със закъснение или дори с чужд восък, взет от някъде другаде, но това води до по-гъст запечатан мед, който има по-голяма склонност към кристализация.
И последно - когато има микроцентрове на кристализация, тя се случва по-бързо и по-лесно. Когато пчеларя вади мед с центрофуга, в него се появяват такива микроцентрове (восъчни частици, прашинки и т.н.). И за да се забави кристализацията е редно меда да се филтрира с филтри с отвор около 80-100 микрона. Такива филтри задържат всички по-едри частици, но в същото време пропускат полените и не влошават качеството на меда. В самия кошер в пчелните килийки меда е перфектно филтриран (от пчелите), така че там ефекта от микроцентровете е минимален.
Като цяло ако ще се прави ударно подхранване с гъст сироп, то този сироп трябва да е много добре инвертиран. Ако не е, то тогава подхранването трябва да става бавно (на малки ежедневни дози) и сиропа трябва да е по-рядък, за да принудим пчелите много пъти да го гълтат и плюят и така да добавят повече инвертиращи ензими в него.
Един констатира факт, друг ме пита, защо и двамата обаче не се и опитаха да ми помогнат)
Матеев благодаря за изчерпателния отговор, грешката ще бъде изчистена последната семица им давам по гъст сироп и може би е заради това.А не го и доизчаквам напълно да инвертира.
Направих инвертиран сироп,но пчелите трудно го взимат.От 1 литър за 5 дни са взели само половината.Трябва ли да го разредя и ако трябва с колко?Става въпрос за 1 отводка на 7 рамки.
Чак пък стотици гълтания и повръщания.... Това означава ли, че при силни паши (примерно акация), където магазините ги пълнят и запечатват в рамките на дни, медът остава не добре инвертиран.
Аз бих поспорил по въпроса дали при слаб приток зреенето на меда пък не се извършва по "мързеливата" процедура, т.е. с големи интервали между различните фази на преработването на нектара в мед.
There is a danger that by placing too much emphasis on external uniformity, we may lose the much more important objective of performance.
Точно така - при акациевата паша пчелите не насмогват с гълтането и плюенето, в резултат на което медът остава лошо инвертиран. Количеството на захарозата в него е завишено и достига до 10%. Това е отчетено от законодателя и той е разрешил акациевия мед да има до 10% захароза, докато при всички други видове мед максималното количество захароза трябва да е под 5%.
А в реалноста ако пашата е слаба, но постоянна (напр. ливадна паша), то тогава количеството на захарозата в меда е от порядъка на 1.5 до 2%. При слънчогледа е малко по-високо и достига до 3.0-3.5%. Само при акациевата паша захарозата достига до 8-9%.
Колкото до броя на гълтанията и плюенията - в главата ми е останало между 100 и 200 пъти. Не мога да се сетя за източника на тази информация, но ще поразровя да видя откъде съм го прочел.
Медът се сгъстява по един единствен начин - ИЗПАРЯВАНЕ НА ВЛАГАТА ОТ НЕГО. За да се случи това, донесения от една пчела нектар (някъде около 40-60 mg) се приема на входа от 3-4 пчели, всяка от които го разпределя на още 3-4 малки капчици. Общо са около 10-15 капчици, всяка една около 3-4 mg. Тези капчици се разпределят по стените на килийките и там се оставят да изветряват (да се изпаряват). Дори и да не се появи нито една пчела, тези капчици постепенно ще изветреят (ще се сгъстят) и ще станат на мед, но с много висок процент на захароза. Младите пчели обаче си имат едно основно занимание - обикалят по тези капчици, гълтат ги и ги плюят отново на същото или на друго място. С това гълтане-плюене те добавят в меда инвертиращи ензими (инвертаза, диастаза и др.), минерали, витамини и т.н. Ако младите пчели са много, а меда за сгъстяване - малко, то тогава процеса на гълтане-плюене за всяка една капчица може да се случи до 200 пъти. Ако младите пчели са малко, а нектара е много, то тогава процеса на гълтане-плюене за всяка една капчица се случва само около 30-40 пъти. И в двата случая нектара става на мед, но в единия случай в него има повече захароза (лошо инвертиран), а в другия - по-малко (добре инвертиран).
Това на което му викате ЗРЕЕНЕ НА МЕДА всъщност е процес на гълтане-плюене, който протича с различна скорост съобразно количеството на младите пчели, количеството на нектара, влажноста в кошера и дебита на вентилацията. Алгоритъма за това зреене е усъвършенствуван от еволюцията милиони години. В този алгоритъм преобладава КАЧЕСТВОТО (добро инвертиране) освен ако няма някаква много силна паша - тогава надделява КОЛИЧЕСТВОТО за сметка на качеството (много мед, но лошо инвертиран).
В момента има 2 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 2 гост (и))