Първо, сред пчеларите има масово смесване на понятията качество и безопасност на меда. Много пчелари казват "пробата ми от меда е хубава и медът ми е качествен" и с това всичко за тях приключва. Само че, физикохимичният анализ може да показва много добри показатели, НО това съвсем не значи, че медът е безопасен. Общоприетият физикофимичен анализ дава информация за качествените параметри на меда, но не и за неговата безопасност. Това е основна разграничителна линия. БЕЗОПАСНОСТТА на меда и на другите пчелни продукти означава в меда да няма попаднали по един или друг начин вредни съставки - "замърсители", които могат да увредят здравето на потребителя. И вече да си дойдем на думата. ЕС е разработил цялостна система от нормативни документи - регламенти осигуряващи запазване на храните от замърсители на всички етапи на тяхното производство докато стигнат да потребителя. Почти всички регламенти започват с чл.1, който постановява, че отговорност за безопасността на храната носят "операторите на храни". В този контекст, пчеларите също са оператори на храни и те носят пълна отговорност за безопасността на пчелните продукти, които произвеждат. Темата е много обширна и трудно ще мога накратко да опиша основното, но ще се опитам. Освен регламентите на ЕС, към ООН има една комисия "Кодекс алиментариус", която е като законодател в областта на безопасността на храните за целия свят. Тази комисия е дефинирала основните хигиенни и производствени изисквания към операторите на храни. Тези изисквания са по-общи и са валидни за всички производители на храни. На тази база, на основата на теорията за управление на качеството и на реламентите на ЕС всеки бранш, съобразно спецификата на извършваните дейности, си разработва свои добри производствени и хигиенни практики ДПП/ДХП. ДХП за пчеларството представляват набор от хигиенни правила за всеки етап от дейността пчеларство, започвайки от избора на място за пчелин - да е отдалечено от промишлени замътсители, като се мине през хигиена при работа на пчелина, ваденето на мед, центрофугирането на мед, хигиена в помещението за вдене на мед, транспорт на мед, съхранение и разфасоване на мед, лечение на пчелите, подхранване на пчелите и т.н. На всеки от етапите е направен анализ на възможните замърсители и са набелязани действията на пчеларя, за да избегне замърсяване или за свеждане на замърсяването до минимум. Последния случай е борбата с нозематозата - в меда попадат вредни съставки, маакар те да са минимално количества. Затова пчеларят трябва да спазва карентния срок на продукта, преди да сложи магазините. Много пчелари смятат, че има скъпи и трудни за изпълнение изисквания - помешения с фаянсови плочки теркот на пода. Това не е вярно. Изискванията към помещенията са твърде скромни и са по силите на пчеларите - подът трябва да може да се забърсва с мокър парцал - достаъчно е да е циментов пода. Стените не искат плочки, а боя за влажни помещения - има я на пазара и е малко по-скъпа от латекса. И това е всичко. Центрофугата трябва да е от инокс. Това са най-скъпите неща. За да носи отговорността си за безопасността на меда, за най-големите опасности от замърсяването му, съгласно регламент 852, той трябва да прави записи - в готови за целта "контролни карти". Най-големите опасности за меда са лекарствата и продуктите за подхранване - в зависимост от състава им, в тях може да има вредни за хората съставки. Изискванията към първичното производство каквото е и пчеларството, са значително по-ниски от тези за преработвателните предприятия на храни. За да усвоята изискванията на добрите хигиенни практики, пчеларит е достатъчно да минат еднодневно обучение. Това е накратко. За повече подробности, имам редица публикации на тази тема, публикувани в Пчеларски вестник през предходните години.