Това го чета между другото и не ми е основен интерес, но като попадна на нещо интересно поне за обща култура.
Четах някъде за статични и променливи характеристики на породата.
Това значи че можем да фиксираме една характеристика или да я премахнем.
Всяка една порода излиза, че е компромис и едни качества се заменят с други.
И целта на всичко това е да се докара до баланс подходящ за пчеларите.
И излиза, че мелезчетата може би са по-подходящи за селекция отколкото вече отделените породи.
Поправи ме, ако бъркам.

Цитат Първоначално публикувано от scutellator Виж публикацията
Всички тези статии са се появявали в ABJ през годините.

Пчелите със VSH поведение са способни да абортират (иначе съвсем нормално) пчелното пило когато има акар в килийката. Потърси в гуугъл снимки за VSH и ще разбереш какво имам впредвид.




(почти) Всеки индивид притежава две двойки хрозмозоми. Прието е че на един нормален индивид само 50 % от алелите са еднаквии и във двата хромозома. Това което прави инбридингът е да замества хетерозиготните (различните) алели с хомозиготни (еднакви). Може да потърсиш в интернет за коефициент на имбридинг или коефициент на (а сега де...) relationship. На практика и двете са едно и също. Когато оплодиш дъщеря със нейната майка (при пчелите) - т.е. изпозваш едно семейство и за личинки и за търтеи, коефициента на ибридинг е 50%, ако го направиш отново - той става 75% и т.н. Когато един индивид е напълно идентичен и във двата си хромозома (напълно хомозиготен), то всички негови полови гамети (в случая яйцеклетки или сперматозоиди) ще бъдат генетично абсолютно идентични една със друга. Когато два такива индивида се оплодят по между си, поколението е ..... клонинги.


Та инбридинга просто създава екстремуми, докато липсата на инбридинг създава разнообразие. Да речем че белегът който ни интерисува е резистентност към Ам. гнилец. Ако започнем да съешаваме близкородствено кое да е семейство и създадем различни линии от него и вземем че след 10 поколения ги тестваме за усточйивост към Ам.гнилец - голяма част от тях ще са свръх устойчиви към Ам. глилец а друга голяма част - свръх податливи, останалите ще са някъде по средата. Изложени на всякакви заболявания, при "метизираните" семейства винаги ще забелязваме че много малка част от пилото загива от ам. гнилец, друга малка част от Евр. гнилец, трета от деформиращ крилата вирус и т.н. но като цяло, семейството продължава да е работоспособно. При семейство със голям коефициент на инбридинг или ще видим супер устойчиво към всичко семейство, или свъхподатливо (макар и към само едно от заболяванията)


Та относно времето за развитие на пилото - със близкородствено и селекция то може да се намали. Със метизиране - едни пчели ще се люпят по-рано, други по-късно, но средно статистически времето за излюпване ще бъде някъде по средата.



Къде е недостатъкът на прекаленото близкородствено - че прави всички индивиди в семейството със много еднакви и сходни параметри. А за съжаление няма как да се съчетаят всички хубави качества във един единствен индивид и да бъде създадено общество от такива индивиди. Обикновенно когато селектираш за едно качество, всъщност селектираш ПРОТИВ някое друго.
Това върху което се фокусира развъждането на Бъкфаст е не толкова създаването на такова общество от перфектни индивиди, колкото хармоничното взаимодействие на различните индивиди в семейството.
Естествено при селекцията едно нещо е за сметка на друго, човек трябва да знае какава част от генетичното разнообразие (водещо до загуба на някои касти във пчелното семейство и намаляване на неговата приспособимост към всякакви условия) е готов да жертва, за да постигне целите които си е поставил (високи добиви, ниска ройливост, лесни за работа - има най-различни)