ФИЛМИ НА ПЧЕЛАРСКА ТЕМА

[scutellator]

Имаш желание да изместваш фокуса на проблема.За промените в природата предизвикани неволно от човека поради незнание, не дооценка или простотия, отношението е едно.Тук може да се говори за екологична култура и възпитание и у хората.Но когато става въпрос за целенасочено унищожавене на природни видови, животни или растения, замяната им с ГМО по чисто комерсиални подбуди отношението е съвсем друго.Елементарно е.Дори убийството по непредпазливост се разглежда по различин начин от предварително планираното убийство, с особена жестокост, с оръжие представляващо опастност за мнозина , по КОРИСТНИ подбуди.(Подчертавам, умишлено престъпление по користни подбуди.) Помисли дали това, което защитаваш не е точно такова деяние.
(По отношение на екстремизма, направи справка с написаното от тебе и сам ще разбереш къде е той.)

Във филмчето към което си пуснал линк по-горе, се говори за убиване на Земята още от времето след Първата Световна Война. Не че се прави умишлено, просто тях не ги е грижа достатъчно че някакви си бактерии в почвата щели да загинат, че някакви си буболечки щели да изчезнат и че някакви си диви сортове и стари създадени от човека щяли да бъдат изгубени завинаги. С какво унищожаването на биоразнообразието със конвенционално създадени хибридни сортове царевица е по-малко предумишлено от това ако сортът да е създаден в лаборатория? Аз не виждам разлика.

А да, извинявай, ГМО сортовете ги създават съвсем съзнателно, преднамерено и целенасочено да вредят на човек ( така той ще бъде зависим от здравната система и фармацевтичните компании), да отделят отровни вещества които тровят почвата и убиват по-голямата част от биосферата, да заразяват другите растения и те да стават стерилни и да превръщат земята в пустиня. Да не забравяме и хората в костюми, които насила карат арендаторите да купуват и засяват ГМО култури, вместо конвенционалните хибридни сортове произвеждани пак от СЪЩИТЕ компании ( явно става въпрос за някакво вътрефирмено съревнование между отделните ведомства в една компания).

Поправи ме ако греша.

[scutellator]

Според теб възможно ли е да има значителна разлика в количеството пчелно млечице между "малки" и "големи"?

Според мен - да. (лично мнение, което не мога да подкрепя с научни доказателства)

Възможно ли е ефекта над Вароа да е резултат от "недохранване"?

Ако ми покажеш една научна статия, която потвърждава наличието на такъв ефект, тогава може да продължим да говорим.

[Дамян Дамянов]

Възможно ли е ефекта над Вароа да е резултат от "недохранване"?

Ако ми покажеш една научна статия, която потвърждава наличието на такъв ефект, тогава може да продължим да говорим.

Това беше въпрос с "?" Ако ти преча много бързо мога да натисна ALT+F4.
Ако ще говорим да говорим...ако ли не...приятна вечер.

Дадох ти линк със статии преди няколко дена (може би).

The ending number of mites in brood, percentage of mite population in brood, and mites per 100 adult bees were significantly higher in small-cell colonies.

Over three years of field study, honey bee colonies housed on new comb had a greater area of total brood, a greater area of sealed brood, and higher weight of individual young bees. Brood survivorship was the only variable significantly higher in old comb. The bulk of the evidence suggests that new combs optimize overall honey bee colony health and reproduction. These findings suggest that beekeepers should eliminate very old brood combs from their operations.

[scutellator]

И да си ми ги пратил, съм ги пропуснал.

Извинявай, всъщност ти не ме питаш за причината малката пчелна килийка да намалява нивата на вароа, а всъщност защо НЕ ГИ НАМАЛЯВА?

Аз не съм специалист в тази област, но причините биха могли да са и страшно много други. Интересното е че уголемената пчелна килийка пък с нищо не допринася за по-доброто живеене на пчелите или намаляването на вароа.

По принцип лошото хранене на личинките би трябвало да влияе негативно на популацията на вароа, понеже те не са толкова апетитни ( най-просто обяснено. Всъщност феромонния им профил е различен) за паразитиране. При отсъствие на търтеи и не много висока популация на вароа направи си следния експеримент - разпечатай част от пилото и потърси акари. Това което ще откриеш е че често инфестираните килийки са групирани по няколко, всред големи площи с килийки в които няма никакви акари.

От друга страна, част от недоразвитите пчели пък биха могли да са физически негодни да изпълняват част от задачите допринасящи за анти-вароа механизми - например VSH, където най-важното е пчелите да са способни да "помиришат" наличието на акар под капачето на килийката

[Дамян Дамянов]

И да си ми ги пратил, съм ги пропуснал.

Извинявай, всъщност ти не ме питаш за причината малката пчелна килийка да намалява нивата на вароа, а всъщност защо НЕ ГИ НАМАЛЯВА?

Аз не съм специалист в тази област, но причините биха могли да са и страшно много други. Интересното е че уголемената пчелна килийка пък с нищо не допринася за по-доброто живеене на пчелите или намаляването на вароа.

По принцип лошото хранене на личинките би трябвало да влияе негативно на популацията на вароа, понеже те не са толкова апетитни ( най-просто обяснено. Всъщност феромонния им профил е различен) за паразитиране. При отсъствие на търтеи и не много висока популация на вароа направи си следния експеримент - разпечатай част от пилото и потърси акари. Това което ще откриеш е че често инфестираните килийки са групирани по няколко, всред големи площи с килийки в които няма никакви акари.

От друга страна, част от недоразвитите пчели пък биха могли да са физически негодни да изпълняват част от задачите допринасящи за анти-вароа механизми - например VSH, където най-важното е пчелите да са способни да "помиришат" наличието на акар под капачето на килийката

Линк към пропуснатото

Това е линка към статиите.
Доста добри изследвания по мое мнение.
Автора си противоречи много често, но си го признава и казва това е резултата, а не да се чуди как да го върти и суче.

Питах дали според теб е възможно ефекта от малката килийка да се дължи на недохранване.
От това което пише в статията дори ефекта е обратен при малка килийка. - повече акар
Питах защото той не казва на какво се дължи и мислех, че ти може би имаш по-подробна информация.

Няма как да си направя експеримента, защото нямам акари. Пило съм вадил, на хранилката съм стоял по един час да зяпам за акар, сапунена вода и пчели микс и няма и няма...

Спекулирам...
Бях чел някъде, че пчелите абортират пило когато майката е оплодена от близък роднина. - Не твърдя, че е истина и че точно това е причината.
Предполагам, че това пило ако не го премахват, то поне няма да им е приоритет.
А акара се пъха в килийката точно преди да я запечатат.
Ако акара има повече време да се набута вътре, то това е бонус за него.
Ако се позовем на малко фантазия и сбор на информация...възможно ли е според теб вароа да е привлечен повече от точно това пило на "кръвосмешение" ?
Ето това ми е много интересно...дали когато се оплождат майките с близък роднина не са по-податливи семействата на атаки.
Ако това е така...много ще трябва да си променим мисленето...

Леле колко информация се губи при писмена форма на комуникация

[scutellator]

Ха, сега забелязах че списъкът не е просто библиография, към голяма част от изследванията има линк към в PDF файл.
Видеото съм го гледал, доста е неконвенционално и показва другата страна на истината.
Между другото д-р Кейт Делаплейн от тази година има своя колонка в ABJ, където пише статии.

Когато майката се оплоди с близък роднина (не го приемай буквално - всъщност търтей носещ идентичен (или доста близък) с единия от двата нейни полови алела) от яйце с два еднакви алела обикновенно се излюпва диплоиден търтей, който пчелите изчистват малко след излюпване на яйцето...

Ще продължа после че сега трябва да тръгвам

[Дамян Дамянов]

Ха, сега забелязах че списъкът не е просто библиография, към голяма част от изследванията има линк към в PDF файл.
Видеото съм го гледал, доста е неконвенционално и показва другата страна на истината.
Между другото д-р Кейт Делаплейн от тази година има своя колонка в ABJ, където пише статии.

Когато майката се оплоди с близък роднина (не го приемай буквално - всъщност търтей носещ идентичен (или доста близък) с единия от двата нейни полови алела) от яйце с два еднакви алела обикновенно се излюпва диплоиден търтей, който пчелите изчистват малко след излюпване на яйцето...

Ще продължа после че сега трябва да тръгвам

ХахаХаха... Хвърли ме в шах Аз мислех, че си ги видял и коментираме изследванията
Видя ли колко информация се губи

Значи дипроида стига най-много до ларва и е невъзможно да продължи развитието си с акар.
Това което четах беше със снимка на пчела как вади ларва, но не се казваше, че всички диплоиди се абортират.
Заблудил съм се явно.

Виж това (колонката дясно на борд е с изследвания)


Друг линк (тук има още малко изследвания, като това за диетата на пчелите е много интересно. Пак гледай за колонката дясно на борд)


Тук е направо на цялата CAP на едно място. (Мисля, че се дублират с първия сайт 1:1)

[scutellator]

Всички тези статии са се появявали в ABJ през годините.

Пчелите със VSH поведение са способни да абортират (иначе съвсем нормално) пчелното пило когато има акар в килийката. Потърси в гуугъл снимки за VSH и ще разбереш какво имам впредвид.

Ако се позовем на малко фантазия и сбор на информация...възможно ли е според теб вароа да е привлечен повече от точно това пило на "кръвосмешение" ?
Ето това ми е много интересно...дали когато се оплождат майките с близък роднина не са по-податливи семействата на атаки.
Ако това е така...много ще трябва да си променим мисленето...

(почти) Всеки индивид притежава две двойки хрозмозоми. Прието е че на един нормален индивид само 50 % от алелите са еднаквии и във двата хромозома. Това което прави инбридингът е да замества хетерозиготните (различните) алели с хомозиготни (еднакви). Може да потърсиш в интернет за коефициент на имбридинг или коефициент на (а сега де...) relationship. На практика и двете са едно и също. Когато оплодиш дъщеря със нейната майка (при пчелите) - т.е. изпозваш едно семейство и за личинки и за търтеи, коефициента на ибридинг е 50%, ако го направиш отново - той става 75% и т.н. Когато един индивид е напълно идентичен и във двата си хромозома (напълно хомозиготен), то всички негови полови гамети (в случая яйцеклетки или сперматозоиди) ще бъдат генетично абсолютно идентични една със друга. Когато два такива индивида се оплодят по между си, поколението е ..... клонинги.


Та инбридинга просто създава екстремуми, докато липсата на инбридинг създава разнообразие. Да речем че белегът който ни интерисува е резистентност към Ам. гнилец. Ако започнем да съешаваме близкородствено кое да е семейство и създадем различни линии от него и вземем че след 10 поколения ги тестваме за усточйивост към Ам.гнилец - голяма част от тях ще са свръх устойчиви към Ам. глилец а друга голяма част - свръх податливи, останалите ще са някъде по средата. Изложени на всякакви заболявания, при "метизираните" семейства винаги ще забелязваме че много малка част от пилото загива от ам. гнилец, друга малка част от Евр. гнилец, трета от деформиращ крилата вирус и т.н. но като цяло, семейството продължава да е работоспособно. При семейство със голям коефициент на инбридинг или ще видим супер устойчиво към всичко семейство, или свъхподатливо (макар и към само едно от заболяванията)


Та относно времето за развитие на пилото - със близкородствено и селекция то може да се намали. Със метизиране - едни пчели ще се люпят по-рано, други по-късно, но средно статистически времето за излюпване ще бъде някъде по средата.



Къде е недостатъкът на прекаленото близкородствено - че прави всички индивиди в семейството със много еднакви и сходни параметри. А за съжаление няма как да се съчетаят всички хубави качества във един единствен индивид и да бъде създадено общество от такива индивиди. Обикновенно когато селектираш за едно качество, всъщност селектираш ПРОТИВ някое друго.
Това върху което се фокусира развъждането на Бъкфаст е не толкова създаването на такова общество от перфектни индивиди, колкото хармоничното взаимодействие на различните индивиди в семейството.
Естествено при селекцията едно нещо е за сметка на друго, човек трябва да знае какава част от генетичното разнообразие (водещо до загуба на някои касти във пчелното семейство и намаляване на неговата приспособимост към всякакви условия) е готов да жертва, за да постигне целите които си е поставил (високи добиви, ниска ройливост, лесни за работа - има най-различни)

[Дамян Дамянов]

Това го чета между другото и не ми е основен интерес, но като попадна на нещо интересно поне за обща култура.
Четах някъде за статични и променливи характеристики на породата.
Това значи че можем да фиксираме една характеристика или да я премахнем.
Всяка една порода излиза, че е компромис и едни качества се заменят с други.
И целта на всичко това е да се докара до баланс подходящ за пчеларите.
И излиза, че мелезчетата може би са по-подходящи за селекция отколкото вече отделените породи.
Поправи ме, ако бъркам.

Всички тези статии са се появявали в ABJ през годините.

Пчелите със VSH поведение са способни да абортират (иначе съвсем нормално) пчелното пило когато има акар в килийката. Потърси в гуугъл снимки за VSH и ще разбереш какво имам впредвид.




(почти) Всеки индивид притежава две двойки хрозмозоми. Прието е че на един нормален индивид само 50 % от алелите са еднаквии и във двата хромозома. Това което прави инбридингът е да замества хетерозиготните (различните) алели с хомозиготни (еднакви). Може да потърсиш в интернет за коефициент на имбридинг или коефициент на (а сега де...) relationship. На практика и двете са едно и също. Когато оплодиш дъщеря със нейната майка (при пчелите) - т.е. изпозваш едно семейство и за личинки и за търтеи, коефициента на ибридинг е 50%, ако го направиш отново - той става 75% и т.н. Когато един индивид е напълно идентичен и във двата си хромозома (напълно хомозиготен), то всички негови полови гамети (в случая яйцеклетки или сперматозоиди) ще бъдат генетично абсолютно идентични една със друга. Когато два такива индивида се оплодят по между си, поколението е ..... клонинги.


Та инбридинга просто създава екстремуми, докато липсата на инбридинг създава разнообразие. Да речем че белегът който ни интерисува е резистентност към Ам. гнилец. Ако започнем да съешаваме близкородствено кое да е семейство и създадем различни линии от него и вземем че след 10 поколения ги тестваме за усточйивост към Ам.гнилец - голяма част от тях ще са свръх устойчиви към Ам. глилец а друга голяма част - свръх податливи, останалите ще са някъде по средата. Изложени на всякакви заболявания, при "метизираните" семейства винаги ще забелязваме че много малка част от пилото загива от ам. гнилец, друга малка част от Евр. гнилец, трета от деформиращ крилата вирус и т.н. но като цяло, семейството продължава да е работоспособно. При семейство със голям коефициент на инбридинг или ще видим супер устойчиво към всичко семейство, или свъхподатливо (макар и към само едно от заболяванията)


Та относно времето за развитие на пилото - със близкородствено и селекция то може да се намали. Със метизиране - едни пчели ще се люпят по-рано, други по-късно, но средно статистически времето за излюпване ще бъде някъде по средата.



Къде е недостатъкът на прекаленото близкородствено - че прави всички индивиди в семейството със много еднакви и сходни параметри. А за съжаление няма как да се съчетаят всички хубави качества във един единствен индивид и да бъде създадено общество от такива индивиди. Обикновенно когато селектираш за едно качество, всъщност селектираш ПРОТИВ някое друго.
Това върху което се фокусира развъждането на Бъкфаст е не толкова създаването на такова общество от перфектни индивиди, колкото хармоничното взаимодействие на различните индивиди в семейството.
Естествено при селекцията едно нещо е за сметка на друго, човек трябва да знае какава част от генетичното разнообразие (водещо до загуба на някои касти във пчелното семейство и намаляване на неговата приспособимост към всякакви условия) е готов да жертва, за да постигне целите които си е поставил (високи добиви, ниска ройливост, лесни за работа - има най-различни)

[Ivan_vd]

Това го чета между другото и не ми е основен интерес, но като попадна на нещо интересно поне за обща култура.
Четах някъде за статични и променливи характеристики на породата.
Това значи че можем да фиксираме една характеристика или да я премахнем.
Всяка една порода излиза, че е компромис и едни качества се заменят с други.
И целта на всичко това е да се докара до баланс подходящ за пчеларите.
И излиза, че мелезчетата може би са по-подходящи за селекция отколкото вече отделените породи.
Поправи ме, ако бъркам.

Ми то се вижда и при животните вземете един обикновен пумияр неговата имунна система е мн по силна от ,,чистокръвните породи,, а и при хората е така наще деца от малко захлаждане и сополите готови да не кажа че и по лошо а наще ,,мургави,,събратя децата им са по кофите за боклук с голо дупе януари месец и да сте видели м....л на доктор .Освен ако няма да падне някои лев де.