Природата си има механизми да се справя с свръх популация на видове.
Вижте какво се случва като цъфне бамбука на всеки 48г.
Плъховете регулират популацията си и дори канибализират.
Всички видове имат такива механизми работещи по един или друг начин.
Дори човека! При лоши условия раждаемостта пада.
При високи нива на стресовия хормон бременността се прекратява.
Вълкът е идеален пример при живот в плен може да забременее на възраст под година, а на свобода след 2 годишна възраст.
Ако зимата е дълга вълка може да забави раждането, защото плячката е оскъдна.
Комодският варан може да снася неоплодени яйца(мъжки).
Най-разпространените вируси са най-безобидни, а колкото е по-опасен един вирус, то толкова е по-малко разпространен.

Примери има милиони от най-простите микроорганизми до човека.
МКБ дали е изключение?!?!
Много малко вероятно.
Пчелата е на над 100 млн години, а пчеларя на едва 5000.
Предполагам има какво още да видим.
Африканската пчела е много склонна да изоставя кошера при лоши условия.
Предполага се, че това е заложено във всички пчели, но е латентно и може да е причина за CCD.
Тя се стреми да отглежда много повече пило и да прави колкото може повече рояци.
Африканката е много по-агресивна и това и помага при МКБ.
А нашата пчела не рискува толкова много, защото имаме зима и рояка може да не оцелее.
МКБ е известен с това, че е склонен да се концентрира над един или два кошера на пчелин до пълното им унищожение.
Разликата с акара е че МКБ си избира семейството и влага много там, а акара атакува навсякъде където може.
Много рядко МКБ атакува голяма процент от кошерите едновременно и това са изключения по-скоро.
Ето това пак е механизъм за контрол на популацията.
МКБ търси слаби семейства и такива с проблеми.
Едни казват, че ларвата е привлечена от светлина, а други, че вечер се заравя.
Ако търси светлина, капан може да се направи лесно, но вече ще е късно за семейството.