ЦЕНА НА МЕДА

[borislav aleksandrov]

Аз не го играя опозиция. Напротив за огромна част от написаното съм съгласен.

Международната пазарна икономика и конкуренция много често нямат нищо общо с българските фирми. Но аз не съм специалист в тази област.

Действителна ситуация – през януари-февруари 2011 година аржентинските производители отчетоха че „реколтата“ от мед ще е по-слаба в сравнение с 2010 година. В резултат аржентинските кооперативи и организации на пчелари стопираха 50 хил. тона мед и ги оставиха в складовете си в искане на по-висока цена. По принцип Китай и Мексико винаги са „готови“ за запушат дупката, но техните продажби не скочиха. А някой от по-големите играчи на пазара от САЩ и Канада вместо това се пренасочиха към европейския пазар в търсене на мед. В края на февруари европейските купуващи офиси предлагаха сделки с доставка август-септември-октомври при цени с около 20 цента по-високи от нормалната, и с занижено изискване относно количеството от нормални доставки от 20 – 40 тона паднаха до 10 тона. Аз не съм икономист но при повишаване на международната цена и задържането и в рамките на около 1 година без кой знае какви колибания, би следвало цената да мръдне малко нагоре но тя не мръдна дори и с 1 стотинка напротив имаше твърде много пчелари които се оплакваха че „прекупвачите“ им предлагали цени от 3,60 – 3,80 лв. до 4 лв.

Също така по-принцип големите износители обикновено са на „светло“ - в България не е съвсем така. Укриването на данъци и печалби е национален спорт. А конкуренция – просто няма такава. Конкуренцията в повечето случай е коя фирма ще докопа меда първа когато е на „зор“ и на каква цена. Понеже големите разфасовчици в Германия работят с всички фирми и спускат една и съща поръчка на всички и печели тази която предложи най-добрата цена и най-краткия срок. Вярно правени са опити за договорка и не са успявали. Но е вярно и че пречат на всеки решил да се намеси в този бизнес. Поради търговската тайна и че голяма част от бизнеса е на тъмно е много трудно да се каже колко точно печелят. Онова което е на светло реално е около 10 %. А онази част която е на тъмно – там никой не знае.

Действителен случай – партида от 20 тона мед - обикновено производителя звъни на всички търговци за цена и условия като тенекии, документи, плащания. Разбира се иска някоя стотинка в повече. Заинтересованите взимат проби ако всичко е наред – идват, товарят, плащат. Две големи фирми износителки в рамките на 1 час си организираха своеобразен търг, чрез телефонно наддаване а техните закупчици единствено съобщаваха новата цена. Без предупреждение и някаква договорка едната и другата изпращат камион да товарят меда и се засичат с разлика от 2 минути. Максималната цена тогава беше 3,20 лв. всеки твърдеше че повече от това не може и няма как. След час цената беше 4.00 лв. на колкото и се продаде. Инцидентен случай но показателен. А мнозина ме заклеймиха като лъжец понеже не вярваха че е възможно...

Нашите пчеларски кооперативи са пълна пародия и към настоящия момент всички до един сигурно са фалирали. Те и бяха създадени и със съвсем друга презумция. Другият им проблем е че когато стане дума за пари (внасяне на парични вноски), управление, разпределение на дялове нещата придобиват – груб селски характер.

Любим пример – Румънски кооператив – начало 12 души – в момента 100 членове - 6 000 кошера – минимална бройка за членство 20 кошера – вноска 40 лв. на кошер еднократно и 2 лв. на кошер на месец – реализирани проекти по програмите 45 за модернизация на пчелините, 15 проекта за БИО – април тази година отвориха фабрика за преработка и разфасоване на своята си продукция - проект по мерките с 50% собствено участие. Пазари – вътрешен чрез една верига от магазини и дребни търговци – външен Италия и Полша. В момента работят по защитаването на собствена марка мед и „изнасянето“ й на ЕС пазара.

Това което ми е интересно как те успяват да прескочат всички посредници и получават наистина по-добра цена за своя си мед, а тук това се оказва невъзможно и противоричащо на пазарната икономика и конкуренция. Далеко съм от илюзията че ще се обединим в кооператив и ще цъфнем и вържем, а и за една нощ ще станем милионери… това е просто абсурдно. Иска се много работа и средства но все пак е постижимо. Едни от големите аржентински износители са именно пчеларски кооперативи и обединения.

Цената е реална – 15 лей/ кг акация – 15 лей са 6,60 лв. на едро и около 30 лей – 13,20 лв. на дребно в бурканче купено от пчеларя или местният пазар. Но те си отстояват някакви позиции дори имат и държавна политика, а ние – ние си събуваме гащите и се надупваме на всеки – като в повечето случай когато стане дума за изисквания сме и по-големи католици и от папата…

Scutellator в прав при изходните и вносните мита които имат някой медове направо си е загадка...