Ами сериозните предизвикателства са 2:
1. Хофмановите уширители, които пречат рамката да се води по страничните летви.
2. Някои пити не са надградени от пчелите. Тоест нивото на запечатките е под нивото на напречните летви на рамката. Това означава, че има нужда от потъване на ножа в зоната на запечатаните килийки и издигането му в зоната на напречните летви.
Ако точка 2 се пренебрегне (не се измисли конструктивно решение), то тогава част от питите ще имат недоразпечатани участъци. Слагането на такива пити в центрофугата и завъртането им с голяма скорост може да предизвика тяхното разкъсване от центробежните сили. Откъснатите парчета разкъсват и съседни пити, а на дъното на центрофугата става манджа с грозде, която после изисква много усилия за филтриране и отделяне на меда от големите парчета восък.
При тази ситуация не е проблем начина на заостряне на ножа (приемаме, че периодично ще го заточваме). Проблем е самото конструктивно оформление на ножа в контекста на съществуващия метод за подаване и самонапасване на питите в машшината на Lyson. Ако системата за подаване и центриране беше друга, контрукцията, извивките и заточването щеше да е друго. Така че говорим не за какъв да е нож, а за нож, максимално отстраняващ недостатъчците на конструктивното решение на Lyson.
Най-старите ножове имаха едно минимално вдлъбване под режещия ръб, направено с щанца, и то по всичко изглежда, че то вършеше много добра работа. В следващите версии на ножовете това отпадна, и проблемите се задълбочиха.