С молба да оформяте постингите си като въпроси, на които да отговарям, а не като ИЗМИСЛИЦИ на човек с третата ракия в чашата.
Ще приема тази измислица за въпрос, и ще отговоря по следния начин:
Повечето текстове от проектонаредбата не са измисляни от нулата, а са копирани от вече действащи и прецизирани текстове от Наредбите на други въдства (крави, коне, овце и т.н.), с малки доработки така, щото да са подходящи за пчеларския сектор. В тези текстове наистина пише, че ако едно животно умре, с него "умира" и идентификационния му номер. Това е нормално и наистина такава е здравата логика, така че няма защо да се жалвате - текста трябва да бъде такъв и това е правилно.
При пчеларството обаче не става ясно кога "умира" едно семейство. И въобще що е това пчелно семейство? Умирането на майката умиране ли е на семейството или не? Самосмяната умиране на семейството ли е или не?
Мнението на представителите на БАБХ е, че това го решава самият пчелар. Той ще реши кога има нужда един номер да бъде унищожен и подменен с нов. Ако искате, дръжте го този номер 20 години - това тях не ги интересува. За тях и за тяхното професионално изкривяване е важно само да знаят здравословния статус на семейството, което се крие зад този номер, и неговото транспортиране насам-натам при подвижно пчеларство, при местене между пчелините, при покупко-продажба на това семейство и най-вече - какво трябва да изгорят, когато открият американски гнилец (това прозвуча няколко пъти в процеса на обсъжданията).
Пчеларя е този, който съставя протокол за умрели семейства или протокол за новонаправени семейства съгласно утвърдени образци.
Ветеринарния лекар е този, който въвежда тези протоколи във ВЕТИС, като въвеждането ще е номер по номер (семейство по семейство).
БАБХ, ДФЗ и МЗХ са тези, който ще ползват информацията от ВЕТИС за техните си нужди - статистики за боря на семействата, статистики за зимната смъртност, статистики за епизоотичния статус на отделните региони и т.н.