Първоначално публикувано от
scutellator
Понякога става въпрос за пространсвена изолация ( далечно разтояние една от друга, наличие на естествена Природна бариера - река, море, пустиня, степ/преия, планина, или пък изолирана долина...), друг път за климатична адаптация/бариера или наличие на конкурентно предимство благодарение на някой патоген, паразит или вредител.
Например... Спирането на инвазията/разпространението на африканизираните пчели в САЩ към момента се дължи на нищо друго освен на климатична граница изразяваща се в годишното количество валежи.
Във южна и центална Африка едновременно съществуват и A.m.scutellata, които са светло оцветени, агресивни, ройливи и обитават области с ниска надмирска височина, и тъмните пчели в планините - например - А. m. monticola, A.m. simensis и т.н., които са тъмни/черни, неройливи и кротки.
Във южна Италия, туземните пчели са черни (A.m. siciliana), във центалната част (без крайбрежната ивица) светложълти (междинна популация между южните и северните пчели) Лигустика, а на север в планините - КАФЯВИ! (Лигурийска пчела). Естествено на изток и на запад съществува интрогресия между популациите Карника-Лигустика и Mellifera Mellifera - Лигустика, съответно, и от двете страни на границата.
Друг ярък пример за климатична адаптация е неспособността на Карниката да издържа на високи температури (чисто физически), както и специфичния й годишен цикъл на развитие на пилото (пролетен пик и есенен минимум).
Навремето инвазията на трахейния акар и в проследствие вароатозния акар, са променили в голяма степен генетичната карта на географско разпространение на различните раси медоносни пчели. Например, най-много от това пострадва разпространението на западно европейските пчели A. mellifera mellifera и Nigra, за сметка на Карника.
Когато говорим за климатична адаптация или етологична адаптация, трябва да имаме вредвид и друго. В Природата фенологичния календар е различен при различна надморска височина (или климат). Семействата, тъй като няма кой да ги подхранва, разширява/изземва меда, се стремят физиологичния пик на семейството да съвпадне със най-благоприятния за това момент ( т.е. тези на които пика на развитие се разминава с главната паша - загиват). На пролет се развиват, имат размножителен период, ограничен от наличната цъфтяща растителност, събират мед/блокират се, и чакат наново Пролетта.
Във тази връзка, във Източните Родопи, съществува както природна бариера (нагънат релеф), температурно различие ( както годишно, така и в дневната амплитуда) и различие във цъфтящата растителност.
Тази година, пролетта по по-високите части започна със цял месец по-късно, от тази в низините. Освен това, с увеличаване на надморската височина, броя на стърщелите се увеличава, а този на смействата -намалява. За да оцелява една пчела във високите части, задължително трябва да може, освен всички други условия, да издържа на по-голяма жега и суша през лятото, и най-вече - да се защитава от нападения от стършели и оси! Нищо чудно защо пчелите по високите части са със жълто оцветяване.
А относно случая на о. Крит - отговора е много прост - КОРЕННО различен климат. В източен Крит (Сития), климатът е подобен на този в северна Африка, докато този в западен Крит - подобен на този в южна Гърция