Няма страшно.Не боли много.Само отока продължава по дълго от ужилване на пчела,а и мястото посинява за десетина дена.Щом вкарваш антидот редовно може и да мине по скоро...
Преглед за печат
Няма страшно.Не боли много.Само отока продължава по дълго от ужилване на пчела,а и мястото посинява за десетина дена.Щом вкарваш антидот редовно може и да мине по скоро...
Тянка, знам истински случай на ухапване от пепелянка в Стара планина, на майната си . Затова го споменах.
Не че тръгвам някъде без ракия...и без други работи!
Абе Тянко мед я изкараш, я не, поне вземи вместо да ги трепеш да им вадиш отровата, много пара струва. Само колко колеги искат да се отърват от ....... :-) :-) :-) :-)
Ачка, добре че всичко е минало нормално (ти си знаеш колко нормално е било ).Наздраве!
А всичко си беше нормално,като за случая....Само дето бягах много бързо по пречупена местност.Тогава,Бен Джонсън,Карл Люис щях да ги скъсам..След 1,5ч. бях в заставата.Там бацила ми би змийски серум.След това на уазката и след още 2ч. бях в Рудозем.Там още една инжекция и си ме върнаха на заставата....
Лошото е че тогава нямаше ракия,пък и много по късно пропих,иначе нямаше да търча като луд по чукарите,а щях да му цапна една--две за по сигурно.Наздраве!
Хайде стига сте ги разтягали .Наздраве !!!И пийте и една домашна и за мое здраве ,че в момента съм на работа . Радвам Ви се деца .
Хайде Ачка всички са вече на кънки .Събуди ги за да тръгне наздравицата .
Че кога успя да се ошеташ ,че дори и форума да огледаш и да намериш най –готината тема . Смяната започна преди 56 минути–наставления и про–форма указания 15–20 минути. Останаха 36 минути .Ако и с кошерите /пчелите /си толкова бързо действаща ще станеш перфектна пчеларка т.е. Колежка .Не обръщай внимание на мъжките разтягания на приключения от аскерлъка или току –що случило се .Слабост ,к,во да се прай .Явно го знаеш ,щом използваш много точната дума .Един съвет –не пиши къде си в момента ,работодателите също не са гламави.Може да станеш ''активно търсещ работа '' колкото и да си ценен кадър за фирмата.Ха ,на здраве !Но аз съм на Девин.Лека вечер и спорна работа !
Вчера говорихме за змии, днес освен за тъщи да почнем- няма много прилика но....
Аз моята не си я давам в таз категория-при змиите.Винаги ми е угаждала......"Я памятник воздиг тебе нерукотворньiй"
Сега почвам салатата, после като отпия ще ги оправим змиите, тоест тъщите!
Айде наздраве! Няма как, има и изключения! Има отровни змии, има и удушвачи!
В момент на умиление, тъщата разказва спомени на зетя:
- А на младини бях една такава кльощава, с криви крака, абе… направо грозноватичка.
- Пу, пу! Да не са ти уроки, майко... много добре си се запазила!
Ето ТОВА е Бизнес…
Бащата:
- Синко, искам да се ожениш за момичето, което аз ти избера!
Синът:
- Не!
- Момичето е дъщерята на Бил Гейтс…
- Е, тогава добре.
Бащата отива при Бил Гейтс…
- Искам твоята дъщеря да се ожени за моя син!
Бил Гейтс:
- Не!
- Моят син е главния изпълнителен директор на Световната банка!
- Е тогава добре.
Бащата отива при президента на Световната банка…
- Уреди синът ми за позицията - главен изпълнителен директор на твоята банка.
Президентът на банката:
- НЕ!
- Той е зет на Бил Гейтс…
- Е, тогава добре!
Хей-момци хайде отлепяйте,че да не ви подкара бай ви Иванhttps://www.youtube.com/watch?v=ZV-3...Cf_WJk5TyrN4RQ Вчера-весела събота.Днес пияна неделя,а утре,утре е_ан понеделник
Къде са тия кебапчета? Да закуся с една тройка? И три бирки?
В Раковски на пазара.Там са и по дебели.С три кебапчета можеш да закусваш,обядваш и вечеряш....
https://web.facebook.com/WALID1994/p...33433593361300 Лошо,но има и хубава страна само уиски трябва .
Теория на счупените прозорци - http://varnasummer.com/mislene/1352-...prozortsi.html
Абсолютно. Има и момента на тоталната липса на индивидуалност и оригиналност у хората.
Например започват медиите да показват как хора се палят и хоп вълна от запалени само за дни.
Показват как луди се барикадират въоръжени в къщи и хоп вълна от барикадирани.
Показват как джигити се млатят след ПТП и хоп вълна от млатене по улиците.
Показват как Динко от Ямбол хваща мигранти на границата и хоп една дузина динковци в Странджа.
....................
Показват как хората си гледат пчели, и хоп България топ дестинация за производство на мед! Народа не може да спи, защото пресмята мед и пари!
Днес ми се отвори приятна работа и поработих в/у белия и черния дроб.Спретнахме си разходка на "Кръстова Гора".Около 11ч приятна хладина и ярко слънце-направо рай.Изпълниха се дробовете с чист въздух,а по чеира безброй цъфнали глухарчета ..и веднага реших да се възползвам.Тъй де не само бялото дробче и душата да се кефят,а и черното да понамаже.Направи ми впечатление,че глухарчетата не са толкова горчиви,като равнинните и вместо 3 взех направо дневната доза,при това направо с цветовете....Изморени и изгладнели от оздравителните процедури около15ч.,вече в ниското на Бачковския манастир,върнахме дробовете в реалността.....
Това да не са Джамурски кебапчета.
Това са направо саби! Липсва им само Хачитурян.
Не се съмнявам! Има ли още от мерлото?
Днес отворих ново буре,но памид.Във Видин има още 6-7литра от мерлото....
Бут, буре, бут, буре! И ходиш на работа? Ачка, при такъв килер? Докато не го опразня няма да ми видят очите!
Очи-море....
Добре де, разбрах! Ама знаеш ли продължението след шамандурата?
Днес едно такова ту вали ту спира, реших да погледна какво правят в такова време пчелите.
А те милите, излезли на паша и носят коя охлюв, коя пък гъби набрала.
Работливи гадинки!
А, гъбите провери ли какви ги носят? Щото ако са отровни, няма да продължат дълго!
Колеги, да стискаме палци за Кобрата да прекара Чисора като рядка ръж.
А, не беше баш тъй ама го прекара все пак! Браво Кобра!
На световното по вино, седемдесет процента от родните винопроизводетели си отиват с медали! От тях тези от Тракия, са най титолувани. Кога ще се усетят и за меда?
ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН ФРЕНСКИ ВОЙНИК ОТ 1916 г. Преди 100години за българите от тефтерчето на един пленен френски войник.
Бил съм и в други боеве и при Сома, и при Вердюн, но такава страхотия и такъв бесен народ не съм виждал.
Ребюфа, горкият Ребюфа! Жив го уловиха. Тежко му! Той от тия канибали най-много се боеше. И Кампло, и него уловиха жив. Каква съдба ги чака… Боже, Боже, къде ни изпрати.
Годината е 1916-та. България е в разгара на Първата световна война, а една от арените на драматични сблъсъци между враждуващите лагери е Солунският фронт. Българската армия, подкрепена от съюзниците си от Централните сили, се изправя срещу обединените сили на Антантата, съставени в голямата си част от англичани и французи.
Едно от многобройните успешни за родния войник сражения, водени през военния конфликт, е това при Кенали. 42 денонощия български войски удържат силите на числено превъзхождащите войски на Антантата и спират временно настъплението им към Битоля. Вглеждайки се в този така славен период и по-конкретно изследвайки историята на 23-ти пехотен Шипченски полк, екипът ни откри любопитна находка – дневник на френски военнопленник.
В него освен информация от първо лице за битката, може да откриете и красноречиви описания на българския войник, който очевидно до този момент е бил силно подценяван и непознат за врага. Написаното ни демонстрира по един ясен начин човешката страна на войната и фактът, че независимо в коя армия служиш, на кой фронт се биеш и срещу кого се изправяш, страхът и постепенно утихващата надежда, провокирани от ужаса на войната, са неизбежни.
Дневникът принадлежи на сержант Жер Оливие от 54-ти колониален полк, който е пленен на 28 октомври 1916 година. Публикуваме го със съкращения.
11 октомври 1916 г.
Не съм виждал още българи, но които са ги виждали разправят страшни работи. Ротния командир потвърди, че тия диваци българите били и човекоядци.
..Проклетата им Битоля… Българите усилено бомбардират гарата Кенали. Вали, кал, вода, проснал съм се по корем всред калта и очаквам… очаквам събитията. Какво ли ще дочакам?
13 октомври 1916 г.
Тая сутрин нашата артилерия усилено бомбардира неприятелските позиции. Особено тука в ляво има една батарея от 155, обръща им из дъно окопите. Но и българите не си играят, шрапнелите им току фучат, свирят, гранати раздират въздуха, от вред трещят бомби. Току изведнъж без да знаем защо, се разгърмяват, пламва цялата линия от адска престрелка…Заради тази престрелка стана вече 3 часа лежа на корема си в тинята – не си познавам ни дрехите, ни обущата – всичко е безформена и безцветна маса – славата на Франция на Балканите!… Някой разправя зад траверса, че тука не са само българи насреща ни. Здраво се държат тия поразеници, инат паплач, забили се в земята и макар, че на тъй на инак нашата артилерия ги рови и разравя – не шават. Тука половината и повечето трябва да са германци. Непременно, защото българите не могат удържа това – казват, че не ги бивало за модерна окопна война.
14 октомври 1916 г.
Вразуми ги, Господи, те искат да атакуваме! Вече раздадоха и вино да ни позамъглят главите – ще има значи атака днес…
…Боже, Боже, имам съвсем слаба надежда да видя още веднъж Франция…Да умреш поне във Франция или за Франция, а то за тия голтаци… Поврага му и сърбите, и българите, и целият им изток…
15 октомври 1916 г., при гара Кенали.
Какви ти германци (бел. ред. – за да бъдат спокойни войниците, френското командване взело решение да им бъде съобщено, че срещу тях воюват немци)! То били българи – брадясали, страшни, черни цървулани. Видях ги с очите си, макар отдалече – цели покрити с косми, с пъклени очи. Отървахме се, ама как, сам си зная, а за другите един Бог знае. На ти тебе атакувай! Не разбирали българите от окопна война! Сочейки безспорната мощ на нашата артилерия, поручик Шотард ревеше: „Те всички са избити от барабанния ни огън. Вървете направо към окопите, никаква съпротива, никаква жива душа няма да срещнете и довечера сте в Битоля – там е почивката, там е избавлението.
Бил съм и в други боеве и при Сома, и при Вердюн, но такава страхотия и такъв бесен народ не съм виждал.
Ребюфа, горкият Ребюфа! Жив го уловиха. Тежко му! Той от тия канибали най-много се боеше. И Кампло, и него уловиха жив. Каква съдба ги чака… Боже, Боже, къде ни изпрати. Аз си знаех, че няма да успеем, но дружинният като викнал: “Атакувай!“ Я ти ела да те видя, я ти излез срещу българите, като били толкова прости и не разбирали от модерен бой… Да бяхме само бели, поне нямаше тъй нещастно да свършим. Аз го заявих и на ротния: “Mon capitain, не ви ща 30 души във взвода, половината ми дайте, само десет ми дайте, да, десет, но да са бели французи.” С тия ваксаджийски кутии – сенегалците, никъде не можеш да отидеш. Те и френски не разбират. Само зъзнат от студ и за вкъщи плачат. Отвратителна сган са тия черни. Ех, да беше цялата ни войска само бели…
16 октомври 1916 г.
Нашата артилерия бомбардира най-усилено неприятелските позиции – същински вердюнски ад. А те, българите, не мърдат, а се нахвърлят с шрапнели и фугаси по окопите ни. И ние се обърнахме на страшилища. С нашите почернели немити лица, рошави бради, с окаляните до неузнаваемост дрехи, ние сме същински пещерни люде, които газят на четири крака из тинята, гледат подплашено с изцъклени очи и нищо не виждат. Смеехме се на българите…
Ето, тоя огън се превръща във фурия. Ох, нещастие! Пак ли ще атакуваме? Все ние ли се намерихме да ни хвърлят срещу българите?…
18 октомври 1916 г.
Отървахме се. Светна ми. Нощес изтеглиха ротата. Та какво ли беше останало?… Ще си почина, ще полежа и ще подишам малко без гърмежи, без кошмари за тия грамадни страшни цървулани….
24 октомври 1916 г. , с. Секулево.
Това не е почивка, ден и нощ вали дъжд, палатки, окопи, пътища – всичко е плувнало във вода. Кал, невъобразима кал. Не съм виждал в живота си толкова кал – тука е война и с тая непобедима сръбска кал… Изпратиха ни на тия проклети Балкани и вече не се погрижват за нас. Да се биехме за Франция, за нещо свое, а то стовариха ни в тая кал, в тая дива страна, всред тия мръсни сръбски селяни, мръсни като тяхната кал, ние гнием в нея заради техните македонски коптори, докато един ден тия българи скочат върху ни и ни изтрепят. Те поне все пак са си у тях или до тях си и са свикнали. Аз се питам, нас защо ни пратиха тука да мрем? Ние що щем тук?
Малко ни важи, чия била Македония. За техните кавги, ние нещастния французки народ патиме.
Неразбрана война! Но смееш ли да кажеш, че не тука е нашето място, че ние трябва нашата земя да браним, защото я нагазиха бошовете. Ще дойде време, всичко ще се разбере, но колко ми струва, когато всички безполезно си отидем по реда из тия чужди нам пущинаци…
… Студено ми е, треперя…как страдам, как ужасно страдаме всички изхвърляни тук.
Сити сме да се търкаляме из тая кал, всред тия пущинаци,разбирате ли, хей там в Париж, който сте виждали Балканите само на карта, тилови такива…
26 октомври 1916 г.
Пак ни турнаха на линията. Натъпкаха ни в едни по-мизерни окопи, до една река. Гарата Кенали остава по на запад от тук. Българите са съвсем близо, та не смеем да се подадем и да погледнем – цял ден стрелят…
Ротният казва, че дошла още много наша артилерия и получила заповед да не оставя ни една българска батарея да се обади. И действително от нашите артилеристи не можем се оплака – ден и нощ стрелят. Онези – българските – трябва да виждат голяма мъка, но въпреки всичко пак се обаждат. Кой ги знае – нашите ли не ги виждат хубаво, крият ли се някъде… Казват, че по на изток сме имали успехи и българите отстъпали. Не знам, какви успехи имат там ония – сърбите – но тука с толкова артилерия не можем не само да ги поклатим, но и големи мъки ни създават. Нощес ми докарали някакъв си русин да пее руски песни от нашите окопи, за да разколебават българите – те нали нещо са сродни. Той пя, те го слушаха, че като откриха един огън по нас – на ти тебе едно разколебаване, едни песни ни в туй, ни в онуй време. Едва сверихме да се изпокрием…
28 октомври 1916 г.
Пак атака! Вече раздадоха вино да ни понапият… Тия хора са си загубили ума. Дъжд вали на порой – сякаш потоп ще става. Мене едва ме прибра поручик шотард под един навес, където и пиша…
Да може дъждът да отмени атаката!…
Тия проклети българи, сто пъти проклети! Залостили са се ей там и всред тоя потоп от дъжд и от огън на стотини наши оръдия, всред тая ужасна тъма и те не спират, а стрелят, трещят с бомби, артилерията им бие по нашите окопи,… и кръв, кал, вода, дим, трясък, тела – всичко се смесва… усещам, че разумът ми се губи в тоя хаос. Глава не можеш да подигнеш, а ще трябва да атакуваш. Че в това ли време намислиха да ни изкарват на разстрел от тия вълци – те само това чакат… Да се помни и да се знае, че който не е бил в атака при Кенали, който не е бил мачкан от тоя рядък, но жесток огън на българите, който в тоя пороен дъжд не се е влачил по корем из калта на плувналия окоп, чакайки часа на атаката, но сигурната смърт, който не е чувствал ужаса всеки момент, да бъде заринат от българска граната, в тая чужда земя или жив разкъсан от внезапно изскочилите български страшилища … в тоя див далечен край…
Насреща е 9-та Плевенска пехотна дивизия.
Наздраве за победата!...Е,само салатката съм снимал......
Еееее Ангелаки ,имам същата чинийчица ,но вкусотиите ми липсват ,като твоите .Ще се примиря и с Черноморска маринована . НАЗДРАВЕ за ПОБЕДАТА .
Някой беше казал, че ракията развръзва езика.
Ами оказа се прав. След няколко ракии ми се добърбори по никое време.
Като чета в темата за цената на меда - едни пазари, едни вълни, едни теории и си зададох въпроса: На Марс дали има свободен пазар, пазарна икономика, конкуренция или нещо подобно, както и да го наричат марсианците?
В България има Монопол, Мафия, Корупция/ Май всичко се побира в една дума – МАФИЯ/.
Е те, тия български неща май са несъвместими с гореизброените/ марсианските/.
Прекупвача може да определя цени на нашия продукт-меда, а ние не можем да определяме цени на собствения си продукт. Е нещо не е наред.
По Живково време имахме право да продаваме продуктите си само на изкупвателни пунктове. Сега по стар навик пак търсим изкупвателен пункт в лицето на прекупвачите. Докога? Нали говорим за пазар, за конкуренция?
Не мога да намеря поста на Ивайло Георгиев, където беше показал опаковка с няколко вида мед, и дори беше споменал и цена. На дребно-добре. Браво.
Много се говори за пчеларски организации, и изобщо не се споменава за пчеларски кооперации. Интересно защо?
Ето какво изрових в нета:
„Междувременно агентите на търговците започнаха открита агитация против кооперацията. Надълго и на широко обясняваха на пчеларите как големите търговци ще ни вземат клиентите и ще ликвидират кооперацията. По-късно разбрах, че са дали кредит на няколко пчелари, за да си купят захар за започването на сезона и тези пчелари станаха най-яростните противници на кооперацията.”
А ето и линка към целия разказ /Според мен всичко е художествена измислица/.
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&...21421273,d.bGs
Дано не съм събудил някого със среднощното си бърборене
Ако си се набърборил, дай и ние да пробваме въздействието на тоя препарат за развързване на езика?
Колеги, говорят ли ви нещо тези снимки? Сусамов тахън купих го преди месец и го бях забравил. Нормално ли е да се отдели слой подобен на олио или наистина е олио? Прикачен файл 6683
Извинявам се, че излезе за пореден път на криво, но съм с тлф.
Нормално е, но малко множко ми се вижда. Може би, защото е престоял повече време.
https://z-1-scontent-vie1-1.xx.fbcdn...9a&oe=57E13574
Тия по морето пак ще са добре тая година.:bigsmile:
Колега jdrumev-минавам през Златарица близко сме:) и утре на морето:) такива пчелички не са за изпускане
Става то така или иначе мед няма само рояци:bigsmile:.На теб риболова ти се отдава на ли,че на мен само лова.
Радо, е , ти,от Златарица та чак до морето Не се аби .В момента има само търтеи (Израелци) Пчеличките ще пристигнат с другия чартер .
Комплект сме аз рибар ти ловец,кът не я хвана ще я стреляш:) Ще изтрепем търтеите първо и след това берем наред:))))
Днес открих една добра комбинация-водка(подарък) с череши от личната градина.Столичная изкара повече от 10 години по рафтове и шкафове.Даже последните 1-2 години се вози на вратата на хладилника.На жената и е писнало да я премята в хладилника и днес ми постави ултиматум....е най-после дойде редът на водката.....а,черешите едни червени хрупкави.....само да не "поливаме розите" нощес......НАЗДРАВЕ!
Анафалгичен шок след ухапване от пчела има ли лечение,явно станах алергичен и сега несмея да доближа пчелина
А,ми,никакви рози.Снощи си мислех,че водката е вкиснала за толкова години.....Сега съм на ракия и ягоди.Розите все още имат някакъв мижав шанс,но съм взел мерки,че утре съм на Старосел....
Ачка, в местноста Бяло Камъне на почивка ли ще ходиш?:) Разправят, че било много хубаво и мисля това лято да ида за няколко дни!
На Бяло Камъне бях преди 32 години за две седмици.Ежедневно "превземахме" Момини Гърди тактически и практически....Това "воено" си беше супер.....
Иначе уте ще отскоча да разгледаме разкопките.
Хвърли едно око да видиш дали са там още тия Момини Гърди да знам дали въобще да ходя!:bigsmile:
Че къде ще се денят.Че ги налазвахме нееднократно и преди нас и след нас също..Невярвам да са се "похабили" най много някой иманяр да ги е "загрозил".....
Ще налазвам и аз, ама работния плот! Де този късмет, да лазя по гърди? Че и момински! Бре! Дай боже всекиму! Може да са депутатски почивки, ама требе да се яде- с водка, ракия,кафе все е добре!
Иване,ходих до Бяло Камъне-нищо и половина,даже и път няма,но преди да стигна до там минах през Изба Старосел-тук е истината.Иначе Момини Гърди си плачат за епилация.Не са ония гърди от преди 30 години-гладки,заострени....На връщане минах през Деликатес Житница,напълних торбите и.........
На такова екскурзионно, и аз искам да дойда!
Ами ха де.Ти,като си се закотвил на тезгяха и буря не може те отвя."Не човек,а желязо".За пореден път ще спомена напътствието на Шефа за душата-"дал Съм ти една душа,ако не и угаждаш ще Си я прибера"
Това къде го пише? Аз съм чел- Пийте но не се опивайте!
Еееее,Тома,къде пиш,къде пише.Толкова ли е важно,къде пише.Аз питам ли те,къде пише за опиванет.Щом казваш-вярвам,че е така......Иначе "тъмянката" е добро вино...
Бат Венци, за четенето не съжалявам! Обаче, че нямам време за кръшкане- за това да! Пък и признавам си, много приятели имам, и като видя зор им дотягам с въпроси! И те милите отговарят, какво да сторят?
Абе имах подозрения, че след толкова години от Момини Гърди ще са станали ЛЕЛИНИ! Ачка, похвалиха ми този комплекс в Бяло Камъне https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j...BWc-Y6yvz63S5g, та там мисля да ходя! Иначе ми казаха, че пътя около 5-6 километра бил много лош!
Вчера беше бала на дъщеря ми! Голяма суетня, голяма врътня. Гости в "тесен" кръг - ми, то все едно сватба правихме!:) Пожелавам на всички такива и подобни приятни моменти!
НАЗДРАВЕ!drinks;
Човек винаги може да смени курса!:)
Към избата...
И за да не цапам повече темата на Ves, ако позволите един въпрос. Знаете ли, кое е животното с най развито обоняние?
Слона........
Колега,малко късно но все пак искам да поздравя абитюриентката , теб и цялото ти семейство със следния цитат:"За всеки край има едно ново начало
и всеки изминал спомен, е мечта напред" Пожелавам най-вече здраве и успех за напред. Обожавам темата "бърборене" , но само с удоволствие чета,но не мога да взема участие. Тъй като бях много деликатно обидена от колегата от БАКАДЖИКА .Понякога пиша неподготвена за което съжалявам.Но на него не му прави чест "лютият език".Правя му евала за НАУКАТА ,но все пак ,ако може да бъде по-деликатен със начинаещите пчелари.Поздрави на "бърборковците".
Молодец:bigsmile:
Знаете ли кое е животното с най-силно обоняние?
23 юли 2014, 14:01 | Христина Рибарска
Приматите и човешките същества притежават най-малък брой гени, свързани с обонянието
Слонският хобот е не само дълъг, но и с най-развито обоняние в животинския свят, съобщава Франс прес, цитирайки данни от японско научно изследване.
Геномът на африканския слон съдържа най-голям брой гени, свързани с олфактивните рецептори (близо 2000), се посочва в изследването, публикувано в сп. "Genome Research". Това означава, че слонът разполага с обоняние, което е пет пъти по-развито от човешкото и два пъти - от това на кучето. В тази област хоботните бият предишния притежател на този рекорд в животинския свят, плъха, пише БТА.
Начинът, по който тези олфактивни гени функционират, не е много ясен, но очевидно точно това е позволило на слоновете да оцелеят във времето. Силно развитата им способност да усещат миризми позволява на тези животни да намират храна, партньори и да се изплъзват на преследвачите си.
За целите на изследването учените са сравнили обонятелните органи на слоновете с тези на 13 други животни - коне, зайци, индийски свинчета, крави или шимпанзета.
Приматите и човешките същества притежават най-малък брой гени, свързани с обонянието, установява изследването. Според авторите това вероятно се дължи на факта, че човек се осланя по-малко на обонянието, отколкото на зрението, което е прогресирало.
Ако е този колега за когото си мисля той според мен е с много практичен опит и трезва мисъл и човек доста може да научи от него, но наистина действа в стил Макаренко (метод който между другото доказал се със своята ефективност).
Ще използвам цитати на шопите
http://4.bp.blogspot.com/-My5WuqUJuz...1600/shop3.JPG
Женя за да не стане недоразумение имах в предвид че трябва да сме по корави и дървени и да не се отказваме лесно:
-Оти да се косиме като че ни мине.
Не е слона! Туй дето попитах, Батко понявга знае повече от Чичо! Има ли други верни отговори на въпроса, кое добиче има перфектно обоняние?
Не е явно Дамянич, обаче не е баба Меца!
http://imgur.com/abvIgxJ
тия да но, не ми набарат и те пчелина:bigsmile:
Лятото наближава и повече ми върви бирата, джина с тоник и гръцката мастика! Комшиите отвориха рибарницата, и пържат риба всякаква. А в месарницата бъркат кайма за кюфтета- стават жестоки. А и я оставят да престои една вечер. Но когато станат сърцата, съм приготвил да им предложа едно овче сиренце. То сега зрее. Така! Чакам само кандидат плажисти- пчелари авантюристи да оглеждаме красивите рускини! И още по хубавите родни хубавици! Наздраве! Ако няма мед, ще ядеме мел. Но поне аперитива и мезето ще са истински!
Tянка,да не мислиш,че в събота вечер ще си остана само на пилешка супа.Освен това има и шампионска лига........
А за отпушване на кръвоносните съдове де е илача?