Тия въпроси ми звучат като;Можели да се направи кисело мляко от ялова крава?
Преглед за печат
Тия въпроси ми звучат като;Можели да се направи кисело мляко от ялова крава?
Не казвам, че компа ще извади меда или ще смени майката вместо пчеларя. Ако може да е лесно, защо да е трудно? Ако може да се работи нещо друго и междувременно телефона да те извести, че кошер 154 има нужда от нещо - какво лошо има в това? Пчеларите заради тръпката ли отглеждат пчели, или очакват от пчелите приход като от всяко друго стопанско начинание? Ако е възможно, седейки пред компа, да виждаш текущото състояние на всички кошери и даже историята и прогнозата им, това би било чудесно според мен. А дали е възможно - това е въпроса ми. Все пак живеем във века на компютрите и скоро и готварските печки ще ни известяват с sms, че манджата е готова. Ако днес е скъпо да се осъществи, това не означава, че утре няма да е достъпно и евтино.
И на двата въпроса отговора е ДА. Проблема е, че всичко това е много сложно, и ще отнеме много ресурси (пари и време). Работата не е за 1 човек, а за голям колектив от скъпоплатени хардуерни и софтуерни специалисти. Ако отнякъде извадиш един милион лева и го тропнеш на масата - може би за 2 години екип от 20 човека би изпълнил всичките ти желания.
Аз също съм такъв мечтател и също работя по въпроса с 5-6 човека специалисти, но вече стана година и половина и резултатите са повече от скромни.
Значи не само аз си задавам подобни въпроси. Щом и друг е стигнал до подобни мисли - има хляб в тази работа. Като се замисля колко други неща в живота се превърнаха от много сложни в рутинни и елементарни с помощта на компютрите, мониторинга на кошер, дори и скъп за разработване, неминуемо ще бъде направен. Колко кошера има в малка България и колко ще се падне на един кошер от споменатия милион за разработка? Колко би се повишила производителността на един кошер, ако с дребни машинки като микронагреватели, минивентилатори и др., инсталирани в кошера, подпомогнем работата на пчелата така, че да и остане време да събира мед, а не примерно с всичка сила да вентилира питите?
Да това е така,но се питам,след като нещата са станали елементарни и рутинни кой продукт е поевтинял поради това....с колко би трябвало да поевтинее меда и другите пчелни продукти...?А,добрия пчелар с опит знае след две седмици какво ще е състоянието на дадена група кошери и от какво ще имат нужда.Можеби тетрадката може да заменим с таблет.
@agro,
Прегледай и тази тема: http://pchelari.com/forum/showthread.php?t=904
Доста сериозно е прочиствана, но много идеи ги има там.
Оставете пчелите намира те са свободни животинки умеещи да се справят при много екстремни условия и колкото повече се намесваме в техния живот толкова повече им вредим.При тях всичко е програмирано в продължение на много години целта на пчеларя е единствено да ги насочва в посоката в която желае и да се възползва от тяхната работливост .
Въпрос 1 - възможно ли е състоянието на един кошер да се контролира дистанционно чрез система от вградени датчици, например температура по зони, влажност, тегло, звук, вибрация и т.н
Не! Не може да се контролира дистанционно. Това че, ще измерите температура, влажност, тегло и тн. е едно ама да го контролирате?
То точно това е целта на електрониката в кошера - наблюдение и намеса само при необходимост, а не постоянни ревизии на кошерите - "да видя как са". Така ще се постигнат едновременно три неща:
- намаляване труда на пчеларя;
- повишаване ефективността на работата и намаляване на себестойността на кг пчелни продукти;
- минимизиране намесата в живота на пчелите.
Предлагам да не се дракаме, а де се върнем към темата за електрониката в кошера. Ще разкажа накратко докъде стигнахме в разработката и в концепцията за електронно наблюдение и контрол на различни параметри на кошерите. Започвам отгоре надолу:
СЪРВЪР
Това е денонощно включен компютър в дома на пчеларя, на който "живеят" програмите, наблюдаващи и контролиращи кошерите и пчелините. На този компютър има инсталиран OPC сървър - това е програма, която се занимава с комуникацията по различни интерфейси и протоколи, и която скрива от потребителя цялата сложност на комуникацията. От гледна точка на потребителската програма всички данни вече присъствуват в OPC сървъра и тя работи с тях по един и същи начин, без да се интересува как той успява да ги събере. Температури, влажности, напрежения, токове, слънчеви радиации, дебити на водата, количества топлина, енергии и т.н. - всичко това OPC сървъра го събира от много места по много различни методи през много различни комуникационни канали посредством много различни протоколи. Добавянето на нови данни към OPC сървъра е детска играчка - става само с настройки, а не с писане на програма. Утре ако реша, лесно мога да добавя в него и данни за котировките на валутите от международните борси, или пък данни за количеството на валежите от МТО станциите. Написах това, за да покажа колко важен е OPC сървъра в нашата концепция.
Протокол за комуникация - засега сме избрали Modbus поради неговата универсалност и поради голямото количество готови устройства, който се управляват посредством него.
Контрола включва две опции:
-измерване на параметрите;
-регулиране на определени параметри с оглед доближаването им до оптималните.
И измерването и регулирането са възможни както дистанционно, така и на място - в самия кошер. Като при това проблем не е електрониката (има вече достатъчно мощни процесори, работещи с минимална консумация на енергия). Проблем се явяват изпълнителните устройства и довеждането на достъчно енергия до кошерите.
// Предложение към Админа
Не е ли по-добре постовете след #31 да се отделят и да се присъединят към темата за електрониката в кошера?
Първо трябва да отговорим на въпроса: Кои са тези параметри, които ще измерваме и необходимо ли е това. За температура и влажност изобщо няма да говоря защото всеки пчелар знае каква е температурата в момента в кошера и съответната влажност иначе просто няма да се излюпи пилото. Ако семействата са слаби и не могат да поддържат тази температура се замислете за причината. Тя обикновено е у пчеларя.
Сори за офтопика, tsc1, напомняш за ранния Матеев...
Колега дай една идея за следното нещо. Тези дни се опитвам да събирам прашец за първи път в по-големи количества и бройки кошери и ми дойде една идея за малка но според мен от голяма полза, рационализация. Понеже искам през ден да събирам прашеца все пак да остава и нещо за пчелите, трябва през ден да се слагат и махат прашецоуловителите.
Как според теб би могло да се осъществи ротиране на 180 градуса на спиращата ламаринка на прашецоуловителя по остта показана на снимката. По този начин искам да затварям входа на прашецоуловителя а да отварям друг отвор намиращ се зад тази ламаринка.
Логично е че тази ламаринка трябва да е на някаква мини панта, но каква електроника би могла да се използва за да може с превключвател да се завърта и връща в изходно положение.
Може и другия вариант да се спуска като гилотинка надолу и да се вдига нагоре ако е по-лесно като изпълнение.
Прикачен файл 1159
Не е ли много по-просто да поставиш прашецоуловители с по големи отвори?
Диаметър 5.1 на отворите работят Софрониеви от Монтана. Пазарят от цяла Европа и нямам идея от къде са ги взели. Последно днес четох, че купуват восъчни основи с ТЪРТИЕВИ килийки от Полша.
Жечо Мурзов също не сваля прашецоуловителите, но той мед не гони. Неговите отвори са 4.80 мм. и ги правят в Пловдив. Ето линк http://prodavalnik.com/prashetsoulovitel-i41722693
Благодаря за линковете и предложението. Идеята за двойния вход ме подсети че така може зимата да използвам прашецоуловителите за мишепредпазители, а ако втория вход е запушен става и за тотално затваряне/отваряне на кошерите с едно щракване. Все пак и темата е за автоматизация.
Аз мисля да преустроя един с ръчно отваряне/затваряне а ако Матеев даде някоя ценна идея може и един да се електронизира ей така за ефекта.
Софрониеви сами си ги правят, поне това разказва Софрон на една лекция(лектория) пред "шопите" - http://www.youtube.com/watch?v=PDCYMFlMLWk
И на мен ми стана интересно за восъчните основи с търтиеви килийки, за съжаление във въпросната статия Котларски не споменава какъв точно им е размерът...?!?
...а и малко извън темата: Някой знае ли защо оня ден не излезе Пчеларски вестник. В магазинчето където си купуваме пресата не са го получили, попитах и на няколко вестникарски бутки където съм го мяркал - никъде не са го получавали...?!?
Всъщност ето от къде тръгна всичко за мен: http://beehoneyportal.com/forum/view...=1891&start=90
За идеята да се ползват безжични датчици трябва да благодаря на Димитър Бонев. От nikberk тръгна идеята да се ползват само тензометричните датчици и електрониката около тях, а не цели кантари. Nikito също подхвърли доста интересни идеи и така постепенно натрупахме информация и куража да се захванем с електроника за пчелините.
Проследи темата както и тези:
http://beehoneyportal.com/forum/view...hp?f=36&t=2872 -> от тук пък тръгнаха идеите за акустичния контрол и автоматичния анализ на звука в кошера за диагностициране на състоянието му. Оказа се цяла наука!!!
http://beehoneyportal.com/forum/view...=1795&start=15
http://beehoneyportal.com/forum/view...hp?f=36&t=1876
За осъществяването на различни механични движения на прелки, прашецоуловители или отвори за вентилация най-подходящи са така наречените СЕРВОМАШИНКИ. Използват се в моделизма за управление на моделите. Има огромно разнообразие от сервомашинки с най-различни параметри и цени. За конкретния твой случай работа ще ти свърши дори и най-евтината и най-слабата машинка с цена под 5 долара.
Сервомашинки могат да се закупят от тука: http://www.hobbyking.com/hobbyking/s...ll_Servos.html
Някои от тях могат да се намерят дори и в България в електронните магазини за моделисти. Не ти препоръчвам да купуваш най-евтините. Купи си такава, която е с метални зъбни колелета, за да издържи и работи дълги години. Например тази:
http://www.hobbyking.com/hobbyking/s...g_0_10sec.html
Сервомашинките се управляват с импулси с дължина от 1 до 2 ms и период 20 ms. При импулси с дължина 1 ms машинката е забита в упор в едната посока, а при 2 ms - в другата посока. При междинни импулси машинката застава в междинно положение и го държи доста здраво (съпротивлява се на натиск). Ето от тука можеш да си купиш едно генераторче, с което можеш да тестваш или да управляваш позицията на сервомашинката:
http://www.hobbyking.com/hobbyking/s...vo_Tester.html
По принцип сервомашинките са идеални и задължително трябва да се използват при електронизацията на кошера. С тях може да се прави следното:
1. Отваряне/затваряне на прелката
2. Отваряне/затваряне на прашецоуловителя
3. Въртене на кръглите пластмасови прелки
4. Отваряне/затваряне на вентилационните отвори по корпусите
5. Отваряне/затваряне на механизъм за дозиране на храната в хранилката
6. Отваряне/затваряне на достъпа на пчели до хранилката
7. Отваряне/затваряне на клетката на майката
Със сервомашинка може дори да се върти/отваря/затваря и мрежестото дъно на кошера.
Едно много полезно приложение би било да се сложи в хранилката 5-10 килограма сироп (в херметичен съд, за да не се вкисва) и посредством сервомашинка всеки ден да се дозира по 300 грама.
Като се замисли човек, електронизацията на един кошер би трябвало да е много лесна. Най-трудните неща по комуникационните канали могат да се решат бързо и лесно с готови стандартни компоненти. Например това ще свърши идеална работа:
http://www.tp-link.com/common/spotlight/m5360.html
Представлява 3G рутер, който приема GSM сигнал и веднага след това го излъчва във Wi-Fi мрежа. Струва около 100$. Едно единствено такова устройство в пчелина и готово - от домашния си компютър директно можете да излъчwaте Wi-Fi пакети в пчелина, които достигат и преминават през всеки един кошер. Чиста работа. От този момент нататък в кошера могат да се слагат ум да ти зайде стандартни устройства, който да мерят или контролират каквото му хрумне на човек. Ето например LAN релета, които могат да се закупят от България:
http://sigma-shop.com/category/25/lan-relays.html
Ето и устройство, която преобразува Wi-Fi канала в RS-485 канал, което пък отваря възможност за ползване на милиони други стандартни устройства, включая и такива по Modbus.
http://www.ebay.com/itm/RS485-to-WiF...item4d19dd25d6
С две думи - само да си поиска човек, може да си натъпче кошерите със стандартна електроника и сигнално-охранителна техника още от утре.
Единственият проблем си остава доставянето на енергия до кошерите, за да работят всичките им там LAN, RS-485 и Modbus джаджи. Втория проблем е дали пчелите няма да се сърдят на излъчването на 2.4 GHz. Това трябва да се провери.
И третия и най-голям проблем са САМИТЕ ПЧЕЛАРИ. Тяхната ПАСИВНОСТ и тяхното НЕЖЕЛАНИЕ да се погрижат за пчелините си правят възможни кражбите на кошери и инвентар. Крадат им кошерите, те надават вой по форумите, но дори и за минута не им хрумва да защитят с нещо пчелините си. Имам чувството, че ако утре им предложим охранителна система за 1 лев, пак ще си я купят не повече от 10 човека. Аз дори предложих преди една година идеята за RFID лепенки по 20 стотинки, но въпреки ниската цена досега никой друг пчелар освен мене не ги използва.
Не знам при това положение защо въобще пчеларите се оплакват, че някой им кради кошерите? Ами че те са ги сложили насред полето без охрана, а при някои от тях дори и без ограда. Та това е еквивалентно на крещене с пълно гърло на "ела вълчо - изяж ме". И после като дойде вълчо и наистина открадне кошерите, държавата била виновна, субсидиите били виновни, циганите били виновни, въобще всички други са виновни, но не и самия пчелар.
Според мене е крайно време пчеларите да осъзнаят факта, че ако сами не се погрижат за защитата на собственото си имущество, никой друг няма да го направи вместо тях. Също така трябва да осъзнаят факта, че всеки един кошер годишно носи доходи по 100-200 лева, а за 10 години - 1000-2000 лева. При това положение инвестирането на 50-60 лева за охраната на този кошер си е почти задължително. И ако пчеларя не го направи това, нека да се сърди САМО НА СЕБЕ СИ и на никой друг.
За RFID лепенките не си съвсем прав. Аз лично останах с впечатление, че ще разработиш нещата в проста система за възможност за въвеждане на информация във лепенките и после за възможност за нейното изчитане. До колкото съм разбрал проблема с въвеждането беше по-голям. Идеята беше после да развиеш система с огромни възможности на тази база. Аз с удоволствие ще въведа лепенките веднага и ще агитирам активно в нашето дружество с идеята да си купим програматор и четец заедно, само да има такъв разработен продукт. Иначе всичко друго в горния пост е 100% вярно.
Много благодаря колега, значи правилно съм се ориентирал. Не съм специалист по ел. частта но се уграмотявам в движение и преди твоя пост се бях насочил към следното:
http://erelement.com/servos/micro-maestro-6 и
http://erelement.com/servos/emax-es9251
естествено как става използването на контролера ми е пълна мъгла, но като стигна до там пак ще те питам :)
А за другия ти пост за охрната с 3G/WiFi рутер аз съм с точно такъв за 50 лева, ползва нета от 3г флашката и прави безжична мрежа, а wifi камера засича движение и ми праща на есемес и мейл снимката, също и праща стрийм към мой сървър от който си гледам пчелина от всяка точка през телефона.
Проблема с 3G-то е че мобилните оператори не дават статично IP, затова се тези кондики със собствен сървър иначе можеше директно да си въртиш и зумваш камерата на статичното IP.
Дай ми линк откъде мога да си купя твоя евтин 3G/Wi-Fi рутер?
Иначе това със статичното IP е вярно, но доколкото знам тази услуга се предоставя от мобилните оператори. При мене в холдинга я ползваме отдавна и имаме групов договор с 1000 премаршрутизирани SIM-карти с IP адреси директно във вътрешнофирмената ни мрежа. Месечно по този договор плащаме по около 300 лева, което е нищо на фона на 1000-та карти, които са ни дали. Към днешна дата ползваме по-малко от 100 карти, но за в бъдеще това ще се промени.
Ами то както е написано си е направо Gate Way! И аз искам да си купя такъв за 50лв!!! Дай линка!
http://jarcomputers.com/p_WIFITPLINKTLMR3420
Ползвам го от година безпроблемно и с лесна конфигурация.
има и мобилен вариант без антена и с един Лан порт:
http://jarcomputers.com/p_WIFITPLINKTLMR3020
Наистина си е на сметка! Колко ти излиза трафика на месец?
Трафика на минималната тарифа от 10лв/месец май беше 1 гигабайт, който ми стига за да качвам снимка на минута и половина денонощно. Скоростта на ъплоуд е малка и дори да имаше по-голям лимит на трафика, на практика по-бърз уплоуд от снимка на минута не може да се постигне.
Оператор на виваком ми обясни че като навлезе масово IPv6 ще пуснат и статични айпита за 3г донгълите което ще позволи гледането на камерата в реално време.
Аз да обясня идеята ми за автоматизиране на прелката на прашецоуловителя. Започнах с бавни темпове реализацията. Ето и някой снимки:
Прикачен файл 1190
1. Прашецоуловителя е леко модифициран като горната спъваща ламаринка е изрязана и са сложени спъващи "уши" отстрани. Над прашецоуловителя е изрязан още един отвор с височина 1 см.
Прикачен файл 1187
2. Поглед отпред.
Прикачен файл 1188
3. Горния отвор е затворен и пчелите минават през прашецоуловителя.
Прикачен файл 1189
4. Прашецоуловителя е затворен и пчелите ползват горния отвор за вход.
https://www.youtube.com/watch?v=3xCAxeQ8Q28
Серво машинката може да е прикрепена отстрани на дъното и да извършва въртенето на остта на прелката.
Трябва да измислиш и някакъв пружиниращ механизъм, иначе ще изгориш машинката. Нейният ъгъл на завъртане е повече от 90 градуса и ще удря в упор и от двете страни. И когато започне да се мъчи да натиска с максималната си сила, моторчето много ще се зори, ще прегрее и ще изгори.
Ето още малко информация за параметрите, която ще ти помогне да избереш правилната сервомашинка.
Metal Gear - машинката е с метални зъбни колелета. Ако този термин не е изрично упоменат, значи машинката е с пластмасови колелета и ще се износи много бързо.
Titanum gear - зъбните колелета са титанови. Това е изгъзек и може да го ползваш само ако кошера ти ще лети в космоса.
Ball bearing - Оста вътре лагерува с истински сачмени лагерчета. Това е за предпочитане и прави механиката вечна. Ако не е специално упоменато, оста се трие в пластмасата и с времето отвора се износва.
Digital - машинката се управлява от процесор и периода на импулсите е 4 ms. Ако този термин не е упоменат, значи машинката се управлява от аналогова електроника и периода на импулсите трябва да е 20 ms. Digital машинките са за предпочитане. Те могат да работят както с 20 ms период, така и с 4 ms. Позиционират по-точно и не си променят параметрите с времето.
Brushless - Моторчето на машинката е без четки. За предпочитане е да се използва именно такава машинка, защото моторчето е вечно. Ако не е упоменат този термин, значи моторчето е с четки и такава машинка се изхабява много бързо.
Fast - Това са специално оптимизирани машинки за по-голямо бързодействие. Такава не ти трябва, защото гълта много ток и грее много. Бързината обикновенно се постига посредством насвирване на мотора до границата на възможностите му. Подобрява се параметъра бързина, но за сметка на него се влошават всички останали електрически и механични параметри.
Coreless - Ротора на машинката няма ядро. Това го прави много лек, а от там и много бърз. Такава машинка също не ти трябва, защото роторите при тях са с четки. Пак говорим за бързина за сметка на всичко останало.
С две думи - избягвай Fast и Coreless машинки и търси машинка, която да е Digital Metal Gear with Brushless motor and Ball Bearings. Естествено толкова много изисквания вдигат цената. Ако се откажеш от изискването за Brushless мотор, можеш да намериш достатъчно добра, надеждна и евтина сервомашинка. Например тази:
http://www.hobbyking.com/hobbyking/s...dProduct=14458
@Матеев,
Благодаря и от мен за тази полезна информация! Можеш ли да я допълниш с разумните ценови граници на различните машинки, че незапознат с пазара човек може здраво да се набута?
Матеев аз пак те изпреварих и вече заръчах следните джаджи:
http://rcmodelsmania.com/index.php?m...products_id=15
http://rcmodelsmania.com/index.php?m...roducts_id=205
Това е за да започна отнякъде, бюджета ми е много малък за повече разточителство.
За завъртането на повече от 90 градуса не те разбрах. Като за начало мисля с тестера да завъртам сервото под какъвто ъгъл си искам ръчно, все пак тръгвам от а и б.
Както е показано на този клип:
http://www.hobbyking.com/hobbyking/s...d5c033f574bf10
Най-вероятно следващите ми въпроси ще са как да вържа 10-15 сервота на един тестер и след това как да ги управлявам с контролер вместо тестер :)
Чакам с нетърпение понеделник да ми дойдат джаджите.
Откакто се регистрирах, продължавам да чета форума, особено този раздел. Не намерих никъде разискване на тема приложение на зD принтерите в пчеларството. Например - може ли такъв принтер да работи с восък? Ако да - това отваря цяла една нова област в изучаването на размерите и формата на пчелните килийки. Ако стане лесно формоването на пити с минимални разлики във формата и размерите на килийките, може да се окаже, че е възможно да излъжем пчелите в кои килийки какво да залагат, и то по различни зони в самата пита, установявайки точно какви предпочитания имат самите пчели. Тоест - като добавим и малко изкуствено променен по зони микроклимат, да структурираме гнездото в плодника така, както на нас ни се иска. Може да се изпробват и материали, различни от восъка, които да са добре приети от пчелите, достатъчно здрави за многократно използване, годни за периодично измиване и стерилизиране и интензивно центрофугиране. При производство на такива пити част от електрониката на кошера може да е вградена в самите пити. За съжаление не ми се удава да науча английски достатъчно добре, за да следя световните научни постижения в областите, които ме интересуват. Няма начин такива изследвания вече да не са направени и резултатите - публикувани. Всички разсъждения обаче ме водят към извода, че електронизацията на кошера ще е най-успешна на ниво отделна пита, ако и това да стане възможно след многогодишна изследователска и експериментална работа.
3D принтера го остави. Той е за създаване на модели, а не за серийно производство. Ако ти се мисли в 3-мерното пространство имаш една задачка от мен - помисли каква работа би ти свършила една 3-мерна матрица в кошера. Ние вече и намерихме едно приложение. Да видим дали ще намериш и друго приложение.
За експериментална работа трябват модели. Точно 3D принтера ми се види най-подходящ за експериментално моделиране на килийки и пити. Не съм си и помислял за серийни изделия - ще трябва първо да се експериментира с години. А 3 -мерна матрица ми е познато само от математиката, и то смътно. Все пак съм биолог, а не математик, нищо, че се занимавам с дребно машиностроене в момента. Ако се наложи, ще се образовам бързо по въпроса.
Под 5 долара са посредствени евтини аналогови машинки с пластмасова механика. Предназначени са да работят 2-3 часа и да се износят/счупят. Моделистите масово ги използват, защото са евтини, и защото рядко един модел на самолет или хеликоптер прави повече от 1 час полет, без да бъде счупен. Масов хит в този сегмент е HexTronik HXT-900, който си е купил колегата. Това е едно универсално серво с безбройно много приложения, и в света досега сигурно са продадени един милиард броя от него.
Между 5 и 10 долара вече са малко по-добрите машинки, които вече са с Metal Gear и част от тях вече са Digital. Тези машинки живеят малко повече и по претенциозните моделисти ги използват само тях.
Около 10-12 долара вече са Digital машинки с Metal Gear и може би Ball Bearing. Цифровите машинките имат по-точно позициониране. Ако не знаеш, при аналоговите машинки винаги има някаква грешка в позиционирането, защото самият принцип на работа е "Усилване на грешката и изработване на управляващ сигнал". При цифровите машинки посредством съвършен софтуер може да се постигне нулева грешка и дискрета на движение от порядъка на 0.1% от пълния ход. Моделистите ползват тези машинки за финно позициониране на елерони, кормилни плоскости и т.н.
Над 15 долара започват вече силно специализирани машинки, които се използват за критични приложения. Например Swassplate на хеликоптерите трябва да се позиционира изключително точно и в същото време това да се прави много бързо, и освен това то се прави от 3 сервомашинки, които трябва да вървят в абсолютен синхрон. Такива машинки вече могат да струват и 20, 30 или дори 50 долара. Друго специално приложение са машинките за опашки на хеликоптер. Те се управляват от свръхскоростен жироскоп и при тях бързодействието е издигнато в култ - например пълен ход за 3 или 4 милисекунди, което си е страхотно постижение. Хубави опашни сервомашинки има както за 30, така и за 130 долара.
Има класове машинки, предназначени да надживеят собственика си. Освен пълния комплект от всички възсможни екстри, при тях има и още една, която не съм я писал в по-горния постинг. Термина е MI, което означава че в обратната връзка вместо триещ се потенциометър се използва магнитен индуктор, като по този начин този компонент на сервото също става вечен. Като добавим и титаниевите зъбни колела и лагери и безчетковия мотор и металния корпус, херметизиран IP65 (още една екстра) и ето ти сервомашинка, която ще те надживее. Цена от 30 до 100$.
Като цяло за нуждите на пчеларството трябва да се използва категорията около 5-10$. Не са най-лошите, но и не са натруфени с излишни екстри, струващи много пари.
Мерси! Явно ще падне копане!crying;
Машинката, която си си купил, е най-добрата сред най-лошите. В нея няма нищо специално, но въпреки това тя е световен хит. Ще имаш проблеми обаче с нейната херметизация, за да не се мокри, както и с времето на живот, ако я връткаш насам/натам много често. Има проблеми и с точността на позиционирането. Позицията на прелката ти ще се променя при промяна на напрежението или на външната температура. Например вечерта я оставяш затворена, а на другия ден по обяд като пекне слънцето откриваш, че има просвет 2-3 милиметра. Ако искаш точност, машинката трябва да е Digital (Цифрова).
Много сервомашинки могат лесно да се свържат към един тестер, ако са свързани в паралел и трите им извода (плюс, минус и управляващ). Колкото до управлението им с контролер - това става много лесно, посредством използване на вградените таймери на контролера или логиката му за ШИМ (широчинно импулсна модулация).
Ето ти статии за стандарта на импулсите:
http://www.helifreak.com/showthread.php?t=263175
http://en.wikipedia.org/wiki/Servo_control
http://www.ronlund.com/rcheli/HELP_SERVO_PULSE.html
В наше време има много стандарти за ширина на импулсите, но най-масовия е един:
1.0 ms - сервото е в единия си край
1.5 ms - сервото е в центъра си
2.0 ms - сервото е в другия си край
Период на импулсите - 20ms за аналогови и цифрови машинки, като при цифровите този период е без значение и може да бъде скъсен до 4 ms.Това, което го написах, всъщност са два стандарта - единия на Futaba, а другия на Spectrum. Двата стандарта леко се разминават с около 20 микросекунди, и когато купуваш машинки от различни производители, вярващи на единия или на другия стандарт, може да имаш леко разминаване в техните позиции (около 5%).
Има разни специализирани бързодействуващи машинки, при които тези импулси са 2,3 или дори 5 пъти по-къси. При тези машинки обаче този факт е специално упоменат в параметрите, за да не се бъркат моделистите.
Също така има и машинки, които са за напрежение, различно от 5V. Има както за по-ниски напрежения, така и за по-високи. Бъди много внимателен с напрежението, защото машинките горят, ако го сбъркаш. Въобще много внимателнo чети параметрите на това, което купуваш, защото лесно може да стане някой гаф. Машинките НЯМАТ НИКАКВА ЗАЩИТА както по напрежение, така и при претоварване. А претоварване се предизвиква много лесно. Просто хвани рамото на машинката и започни да натискаш, като в същото време мериш тока през машинката. В спокоен режим тока е минимален (10-20 mA). Като започнеш да натискаш, машинката започва да се съпротивлява, тока започва да нараства, и може да достигне до няколкостотин милиампера. Мотора започва да вие и да прегрява (това се усеща дори и през корпуса). Колкото повече натискаш, толкова повече се съпротивлява мотора, и ако задържиш така известно време, той просто ще изгори. Именно заради това ти казах, че твоята конструкция за въртене на прелката ще изгори машинката, ако не сложиш някакъв пружиниращ елемент, който да позволява на машинката да прави пълния си ход от 120-140 градуса, а прелката при това да бъде ограничена за въртене само на 90 градуса. Това може да се направи с навита пружинка или с ограничаващо пружиниращо/потъващо рамо (тип амортисьор).
Именно тези особености на сервомашинките ги прави неподходящи за прелките. Сложно и скъпо! Там има друго решение, работещо на принципа "Отворено-Затворено". Без всякакви аналоговщини!
Няма друго решение, което да е с евтини стандартни компоненти. Ако имаше - отдавна щеше да е навлязло в моделизма или в роботиката.
Нали не искаш да слагаш електромагнити - прас-прас и 100 пчелни глави хвръкнаха........
Пак прас-прас - и прелката се напълва с трупове.......
Със сервомашинка е идеалното решение. Контролера трябва да я управлява бавно. Процеса отваряне затваряне трябва да трае цяла минута, за да имат шанс пчелите да се измъкнат от притискащите ги повърхности.
"Ala ger com ala ger" Прелката се налага да се затваря при екстрени ситуации автоматично. Няколко войника се жертват за да спасят цялата армия.
Малко се светнах за контролерите и сега ако трябва да избирам отново бих се спрял на тези неща:
http://erelement.com/servos/micro-maestro-6
и http://erelement.com/servos/emax-es9251
но все пак да започна отнякъде тя практиката ще покаже.
Сега те разбрах за пружинката и изгарянето на сервото. Аз защото си мислех чрез контролера да се завърта сервото примерно на 88 градуса а не на 90 градуса, което няма да държи прелката под натиск, или вместо ламарина да се използва много тънка алуминиева плака или огъваемо пвц и при натиск да не тормози сервото.
В един форум срещнах, че ако свържеш много серво машинки в паралел (тока им се подава отделно а само кабелите за данни и заземяване се свързват паралелно към ардуино или друг контролер) и кабела за данни е прекалено дълъг се губи мощност по трасето. Ама това са бъдещи проблеми :)
Контролера е страхотен. Сервото е фалшиво. Това е микросерво с много малка сила - само 270 грама при 1 сантиметър рамо. Трудно ще движиш прелката с такава малка сила. Вятъра като духне и ще я клати. Пчелите като я натиснат и ще я отварят. Ако случайно пчелите леко я заклеят, сервото няма да може да извърши отлепването. Ако лагеруващата ти система леко ръждяса или се зацапа с кал - пак сервото няма да може да се справи с движението. А резултата вече го знаеш - машинката се мъчи и сервото изгаря. Решението - винаги трябва да си имаш сила в запас.
Нормалните масови сервомашинки с тегло от 9 до 15 грама имат сила около 2-3 килограма на 1 сантиметър рамо. Това всъщност е следващия параметър, с който трябва да се съобразяваш. Микромашинките са за миниатюрни приложения и при тях водещи параметри са размера и теглото, а не силата. Избраната от тебе машинка е микромашинка. Добра е като параметри за паячето на клипа, но нестава за управление на прелка. На тебе ти трябва машинка с тегло 9-15 грама и сила 2-3 килограма на 1 cm рамо.
Колкото до рамото - сам знаеш, че с увеличаване на дължината на рамото силата пропорционално намалява. Твоето рамо на прелката ще е около 2 сантиметра, което означава, че 2-килограмова машинка ще прилага по периферията на прелката сила само от 1 килограм. Това е достатъчно, за да се смачкат малки боклучета, като например трева или паднало листо. Достатъчно е да попречи на мишка да влезе. Достатъчно е и да разлепи прелката, ако пчелите леко са я заклеяли по периферията.
ПС: Виждам те, че купуваш от български електронни магазини. За единични бройки и за експеримент става, но трябва да знаеш, че цените в тях са 2-3 пъти по-скъпи от китайските. Най-евтините и качествени машинки на света можеш да си закупиш от тука:
http://www.hobbyking.com
Този електронен магазин е абсолютен световен лидер с гарантирано най-добрите цени в целия свят. Той е първоизвора на моделизма в световен мащаб. Асортимента му е безкраен - има от пиле мляко. Каквото ти трябва, търсиш първо в този магазин, и после в останалите. Всички останали по-дребни сайтове, включая и българските, купуват от Hobby King и препродават на двойна и тройна цена.
Да щях да те питам от този сайт доставят ли до БГ и колко излиза доставката, че цените за едни и същи неща са точно 2.5 пъти по-скъпи.
Между другото 2013г. английската Bee Farmers Association стартира проект за 1.4 милиона евро за мониторинг на кошерите конкурентен на кемерсиалния проект арниа: http://www.arnia.co.uk/how-it-works/
Доколкото разбирам технически нещата се изпълняват с контролери от типа на ардуино и Raspberry Pi.
Ето докъде съм стигнал с тестовете за автоматична прелка на прашецоуловителя:
https://www.youtube.com/watch?v=uilcxwqnZNQ&feature=youtu.be
Електрониката и механиката почти са изяснени остават тестове за издържливост и доизпипване на изработката. Контролера е pololu maestro и на видеото е програмиран за самостоятелна работа, да отваря/затваря прелката на всеки 1,5 секунди.
При наличие на повече свободно време следващата стъпка е тестване в полеви условия.
Трябва да скриеш сервото в кутийка, за да не го вали дъжда. И също така намали скоростта на въртене, за да не мачкаш пчелите.
Ще стане едно меле на прелката.
"Старомодните" пчелари и тези, които не събираме прашец, ги затваряме един път в годината. Това, заедно с разговора с пазачите на входа, на мен ми отнема много по-малко от една минута на кошер. В случая явно се търсят други ефекти :)
Въпроса за практическото приложение на отваряне/затваряне на прашецоуловителя ще предизвика доста спорове знам. Аз 12 години една троха прашец не съм събирал и много стари пчелари ми казват: Защо им вземаш прашеца?
Само че нещата се променят. Това което ме накара да събирам прашец не са икономически мотиви а решението ми да отнемам замърсения с пестициди прашец да го съхранявам до разпада на химикалите в него и да го използвам след това. Именно затова тази година сложих прашецоуловители на 100-тина кошера.
Само че не се оказа толкова лесно да се навеждам по 100 пъти всеки ден или през ден, затова реших да си направя труда за нещо по-модерно.
Освен тези доводи мога да кажа и още няколко. Примерно събирането на прашец в определени дни, часове и прочее. Забелязах че прашеца от рапица го носят най-вече в късните следобедни часове, и защо да не включвам прелките само от 3 до 6 часа и да не се мъчат през останалото време?
По отношение на пестенето на време и сили, няма човек който да ме убеди че предпочита да мине пред 100 кошера да им вземе прашецоуловителите вместо да натисне едно копче.
По темата за пестицидите ето едно интересно проучване:
"Crop Pollination Exposes Honey Bees to Pesticides Which Alters Their Susceptibility to the Gut Pathogen Nosema ceranae"
http://www.plosone.org/article/info%...l.pone.0070182
Цитат:
We found insecticides and fungicides in all 19, and herbicides in 23.6% of, pollen samples. Insecticides present in pollen collected by the bees came from seven categories. We found oxadiazines in 10.5%, neonicotinoids in 15.8%, carbamates in 31.6%, cyclodienes in 52.6%, formamidines in 52.6%, organophosphates in 63.2%, and pyrethroids in 100% of pollen samples. Both neonicotinoids and oxadiazines were present only in pollen collected by bees in apple orchards
При теб случая е друг - ти правиш превключване "със-без" прашецоуловител и на мен идеята ми харесва! Матеев в случая е прав - щом често ще има превключване трябва да се намали скоростта на сервомашинката.
Как ще командваш всичките кошери едновременно? С каква комуникация?
И още един въпрос - на тази ламаринка ли ще кацат пчелите при отворена прелка?
Скоростта ще е доста по-малка, контролера го позволява много лесно за настройване. Пуснах го на бърза скорост и малък интервал да тествам моторчето. За сега върви непрекъснато над 10 часа, което е над 10 000 отваряния/затваряния. При 1-2 отваряне/затваряне на ден това са години експлоатация. Матеев съветва за моторче с метални зъбчатки, но мисля че и най-евтините моторчета (1,5 кг на см. натиск) с пластмасови зъбчатки ще вършат работа.
За кацането на пчелите, чакам с нетърпение понеделник да се затопли и да слагам дъното на един кошер да видя дали лесно ще сменят входа пчелите. По идея би трябвало да използват рамото на ламаринката като прелка за входа без прашецоуловител.
Ако се свържат всички мотори последователно, с една команда се управляват всичките. Има и вариант всеки мотор да е отделно свързан с контролера и да има отделно управление. Така примерно ако имаш кошери с различна сила може да настроиш прелките за всеки на различен режим. Контролера обаче трябва да е с повече входове. Най-големия за 48 серво мотора е този:
https://www.sparkfun.com/products/11498
Най-якото е че за комуникация имаш много възможности. Контролера се програмира през usb на компа, вкарва скрипта в паметта си и после действа сам. Освен това има модули за WiFi i GSM. Тоест може да пратиш sms на номера на платката и отваряш/затваряш прелките. Или отиваш с таблета на пчелина и чрез WiFi отваряш/затваряш прелката.
Изключително съм благодарен на Матеев че ме насочи към моделистиката. Там има почти всичко за дребна но полезна автоматизация по кошерите. На мен електрониката ми е чужда тема, но се занимавам с програмиране и чат-пат вдявам и се ограмотявам в движение.
Преди време правих една програма за пчелари за Windows phone. Който ползва такъв телефон може да я изтегли безплатно от тук:
http://www.windowsphone.com/bg-bg/st...d-5dbd965d64e2
За мене най-тежката операция е затваряне/отваряне на прелките, когато предупредят за пръскане. Случва се няколко пъти в годината и всеки път се ходи вечерта по 7-8 пчелина да се затворят прелките и на следващата вечер/сутрин пак, за да се отворят. Навъртат се много излишни километри и човешки труд. Ако за няколко лева може да се модифицира всеки един кошер, заслужава си инвестицията.
То май това е единствения случай на нужда бързо и едновременно да се затварят всички прелки.
Пускам първите тестове на автоматизирания вход на прашецоуловителя. Времето днес беше ужасно, но намериха час за активно летене и се възползвах за снимки.
Прикачен файл 1258
На снимката се вижда големината на контролера на серво моторчето.
https://www.youtube.com/watch?v=Hwh0P8a34Jw&feature=youtu.be
За тестване при активен летеж настроих контролера за отваряне/затваряне на прашецоуловителя през 25 секунди. Скоростта е почти минималната. Прелката се отваря/затваря за около 10 сек. Двата входа са много близки и прибиращите се пчели влизат в кошера без объркване. Нямаше и проблема от премачкване на пчели поради изключително бавната скорост на прелката. Освен това ако се настрои събирането на прашец през ден, смяната на позицията на прелката може да става нощем при липсата на летеж.
Следващия тест трябва да е с няколко прелки свързани последователно, за да се види дали ще работят в синхрон.
Според мен повечето пчели от клипа искат да влизат през горния отвор и определено блуждаят като не откриват входа горе. При истински усилен летеж горе ще почернее. Това не е чак толкова голям проблем, но продължавам да си мисля, че не си заслужава. Така или иначе трябва да идеш да вземеш прашеца или поне да го разстелиш по мрежата на дъното. И в крайна сметка колко струва въпросната механизация? По точно, колко би струвала за 50 кошера примерно? После още сумати време за изработка на допълнителните детайли и колко е сигурно, че всичко ще работи коректно след година?
Иначе БРАВО за ентусиазма. Определено си създал работещо устройство отговарящо на началната ти идея.
Първоначалната ми идея беше да събирам прашеца и да го давам с 2-3 месеца закъснение с оглед редуциране на пестицида най-вече на рапицовия прашец. После практиката ми показа че може да има и други приложения, като събиране през ден или в определени часове за да не се тормозят пчелите прекалено и най-вече пестене на време за други дейности.
Иначе за цената аз съм последния който ще въведе нещо което е скъпо и неоправдано. Сервомотора е 4 лева + окабеляване около 50 стотинки на кошер + контролер за 35 лева за пчелина или серията кошери. Тоест за 50 кошера ще е около 260 лева (10 килограма прашец). Разбира се развойната дейност е най-скъпа, като имаш готов вариант в последствие излиза по-евтино.
Верно си е малко играчка, но стъпка по стъпка може и да стане, има още тестове.
Сега прелката много "мазно" се затваря и отваря и жертви няма. Есперимента е сполучлив! Дезориентирани са само пчелите, пред погледа на които става смяната, останалите които долитат после като че ли се справят.
Колко моторчета можеш да управляваш с един контролер? Кой ще управлява контролера и как?
Към сметката от 260 лева трябва да се прибави и рутер, такса за интернет, време и пари за изработването на допълнителните елементи ( захвати, ос, капаче,водозащита и т.н.) Чудесно занимание за през зимните месеци. Предполагам какъв гъдел за душата ще е в един момента 50-60 прелки да се завъртят.
Гьдел за душата е точно определение. По механичната част има пипкава работа обаче модеми, интернети и прочее не трябват. Даже за следващия тест мисля да е само с един бутон, дори без програмиране на контролера за максимално опростяване.
Кьм контролера могат да се вьржат на теория безброй сервота, стига да са окабелени последователно. Захранването им се подава отделно а от контролера им се подава управляващия сигнал. Надявам се следващото видео да е управлението на 6 кошера с батерия без компютьр и ток за по-реална ситуация. Сега като вземем субсидиите.... :)
Прикачен файл 1279Прикачен файл 1280Снелгрова табла"плачеща" за електроника.Хоп копченцето и всички основни семейства получават сила(подсилване с летяща пчела) в точният момент.
Когато започне пашата,тогава се прави налитане.
Обикновенно налитане се прави около обед,когато повечето пчели са извън кошера на паша.
Корпусна технология.Двусемеен кошер.Долното семейство-основно,горното помощно.Снелгровата дъска служи за таван на долното и дъно на горното.От горното се отнема летящата пчела в първите 1-2-3 дена от началото на пашата,через отворите на СД.Има много инфо в нета за работата със СД.
Да наистина много подходяща за ел. задвижване. Много частен случай обаче, едва ли са много пчеларите ползващи такива дъски. Също и като проблем ми се струва подвижността на таблата (местенето и по различни кошери), ако има моторче и кабели по нея ще е по-трудно местенето й. Евентуално с вградено моторче и батерии в самата табла, но при условие че се превключва само веднъж в годината дали ще е оправдана инвестицията.
Двусемейното отглеждане предполага използването на СД при всеки кошер-демек всеки кошер си има СД.Освен това пчеларят,който си е избрал подобна технология,не разчита само на една паша,а поне на 4.Преработката на дъната е елементарна-махат се клиновете и пред всеки отвор се монтира прелка-капак.
Матеев имам нужда от една консултация дано да следиш темата. По снимката долу имам 2 въпроса.
Прикачен файл 1322
Колко дебел кабел в AWG ми е нужен за да захрани 30 сервота с консумация около 200 мА в пиково натоварване, като кабела ще e дълъг около 30 метра? Намерих много таблици и все различни данни дават. Примерно за 20AWG дават от 1,5 до 7 ампера.
И второто ми питане е с каква букса да свържа 18AWG с примерно 22AWG за всеки женски конектор. Тоест женския конектор с кабел 22AWG трябва да се свърже с дебелия основен кабел който ще е около 18AWG?
Мерси предварително.
При тебе проблема не е в издръжливостта на кабела, а в неговото омично съпротивление, което създава пад на напрежение. Ако просто се изчислява електрическа инсталация, норматива е от 4 до 6А на кв.мм кабел. Но това е с цел кабела да не прегрява. Ако търсим минимален пад на напрежение, тогава сечението на кабела трябва да нараства дотогава, докато намалим този пад до исканото от нас ниво. Няма как - ще се наложи малко да посмяташ. Ще ти дам началните данни и методологията.
Съпротивлението на един меден проводник със сечение 1 кв.мм и дължина 1 метър е 0.0168 ома. Запомни го това число. От тука нататък пропорционално увеличаваш това съпротивление с нарастване на дължината и с намаляване на сечението.
Относно сервомашинките - те се захранват с напрежение 5V, като диапазона на устойчива работа е от 4.8 до 5.2V. Ако захраним единия край на линията с 5.2V, трябва така да изчислим сечението, щото на другия край да не пада по-малко от 4.8V. Тъй като имаме разпределен товар по дължината на линията, сметките на ум са невъзможни. Ще се наложи да се стъкне една табличка на ексел. Ще гледам тази вечер да я направя и ще я публикувам.
По въпроса с отколоненията от трасето - няма лесен начин да го направиш с куплунзи, защото снадката ще е подложена на климатични въздействия. Аз лично бих предпочел запояване и след това заливане на спойките и част от кабела с епоксидна смола в малка алуминиева кутийка. Пластмасова не става, защото UV радиацията ще я унищожи за 2-3 години. Най-лесно е да си купиш от практикер 1-2 метра алуминиева тръба или квадрат с размер около 1х1 см. Режеш парченца по 4-5 сантиметра и скриваш спойките в тях. Лепиш с тиксо в единия край и заливаш с епоксидна смола от другия.
Искам да кажа също така, че нарисуваната по-горе схема на свързване е грешна. При тебе е необходимо ПАРАЛЕЛНО свързване и на трите проводника - плюс, минус и сигнален. Тока ще тече само по плюса и минуса, така че тези жици трябва да са дебели. По сигналния проводник почти няма да тече ток, така че неговото сечение не е от значение. Просто сложи какъвто проводник имаш.
Още един проблем - нали знаеш, че използваните от тебе проводници трябва да са с UV стабилизация на изолацията. Иначе прегарят за 2-3 години. Втвърдяват се и се напукват, а след това се трошат. Или трябва да използваш скъпи проводници със силиконова изолация, или български кабел тип СВТ-с, който е специално направен за работа на открито под UV лъчи.
Последния проблем - честотата на сигналния проводник. Тя се движи между 1 и 2 kHz и ако директно я пуснеш по обикновенна жица, ще се прояви вълновия ефект, който ще доведе до голямо затихване и до отражения, които пък ще доведат до силно изкривяване на сигнала в края на линията и до ошашавяне на сервомашинките. За да не се случи това се използва специална усукана двойка с предварително известно вълново съпротивление, и на края на линията се терминира с резистор с това съпротивление. При тебе разстоянието е сравнително малко и не знам дали ще се прояви този ефект, но ако се появи, ще се наложи за сигнала да използваш една от двойките на някой FTP кабел за външна употреба. UTP не става - ще изгори на слънцето.
Стига си плашил човека с тия UV лъчи! Дявола не е толкова черен, колкото си го представят бабите. Кабела ще надживее сервомашинките. И не му трябва усукана двойка за 1KHz! По ЛПК (лек полеви кабел паралелна двойка) звуков сигнал с честотна лента до 4KHz стига без проблеми на десетки километри.
Относно възлновото съпротивление и отраженията не съм специалист и имам много малко практически опит. Преди 2 години правишме слънчеви електроцентрали и опъвахме FTP кабели за RS-485 интерфейса. Трансфера беше само на 2400 бода и въпреки това имахме големи отражения и големи проблеми с надеждността на връзката. Наложи се да включваме Bost джъмпърите и надлежно да терминираме, и чак тогава нещата се оправяха. Говорим за разстояния от порядъка на 50-100 метра. Имахме и централа с 500 метра, но там директно слагахме усилватели/повторители на всеки 90-100 метра. Всъщност от там знам, че разстояния от порядъка на 100 метра вече са критични. За 30 метра, както е при колегата, не знам какво ще се случи. Затова просто го предупредих, за да не се шашка, ако крайните машинки започнат да се движат хаотично.
По въпроса със сервомашинките обаче имам огромен практически опит. Връзвал съм хиляди в какви ли не комбинации и на какви ли не дължини. От опит знам, че при дълги кабели машинките започват да се ошашавят и да се движат самопроизволно както си искат и накъдето си искат. Причината за това е както ниското напрежение, така и постъпвашите смущения по дългите линии.
При колегата ще има 3 сериозни проблема за разрешаване:
1. Голям пад на напрежение по захранващата линия, който ще го принуди да слага големи сечения на захранващите проводници.
2. Вълнови ефекти и отражения по сигналния проводник, които ще доведат до намаляване на амплитудата и до заобляне на фронтовете на сигнала. Това е убийствено за аналоговите машинки. Те не са чак толкова стабилни колкото цифровите и произволни изкривявания в сигнала директно се отразяват на позиционирането и на заеманата позиция.
3. Големи смущения от електромагнитен характер. Всяка една светкавица сигурно ще кара машинките да подскачат насам-натам. Все пак говорим за напреженови входове и напреженов сигнал, който се смущава много лесно от едва ли не всичко, за което се сетиш.
Колкото до UV лъчите - ела у дома да видиш как една гофрирана труба е станала на сол само за 2-3 години, защото "специалистите", които ми правиха басейна, си мислеха че с нея ще защитят кабелите - ха-ха. Не се ли използва силиконов проводник или СВТ-с, инсталацията няма да издържи повече от 2 години. В ЕРП-тата много добре го знаят това и за външни инсталации използват само СВТ-с. Такъв кабел се използва дори и тогава, когато е закопан в земята, и само последните 1-2 метра от него се покават на повърхността, за да влязат в таблото.
И така.....
Настъпи момента да уплашим колегата с първото изчисление - за падовете на напрежение. Направих екселска табличка, в която сложих 30 сегмента проводник с дължина от по 1 метър, удвоих ги (заради двата проводника за плюс и минус) и след това сметнах падовете на напрежение при максималния ток, който тече през сервомашинките. И ооооооо.... ужас - получи се, че инсталацията трябва да се прави с кабел със сечение 10 кв.мм. Не се учудвам на този резултат. Когато едно време правихме слънчеви централи, тогава масово използвахме 6 и 10 кв.мм. кабел при ток на 1 стринг точно от порядъка на 5-6 ампера. Няма как - падовете на напрежение са съгласно закона на Ом, а той е непоклатим и понякога дори жесток.
Ето го файла, за да се убедите сами с очите си: Прикачен файл 1323
Как да се разреши проблема?
Вариантите са няколко:
1. На всяка една сервомашинка се слага аналогов стабилизатор 7805 и след това по линията се подава по-високо напрежение от порядъка на 12V. Сечението на кабела ще намалее, защото вече можем да си позволим пад на напрежение от цели 5V (от 12 на 7V), а не 0.4V, както е при директното захранване на машинките.
2. На машинките не се слага нищо, но на всеки 3-4 метра от трасето се слага DC-DC Boost преобразувател, който компенсира падането до 4.8V и отново го повдига на 5.2V. Първите 2-3 DC-DC преобразуватели трябва да са мощни, за да издържат на ток 5-6A.
3. Прави се пирамидално (звездовидно) захранване. Например на всеки 3-5 машинки се слага по един маломощен DC-DC Step-Down преобразувател, а след това входовете на тези преобразуватели се опроводяват с тънък проводник и се захванват с високо напрежение от порядъка на 24-30V. Този вариант е най-икономичен от към цена. Масово се използва при системите за видеонаблюдение и камери, отдалечени на стотици метри. При тях дори DC-DC преобразувателите свалят напрежението от 60V и всичко това е с цел намаляване на сечението на захранващите кабели. При този вариант свързващия проводник директно може да е UTP или FTP.
И в трите случая пак е игра на изчисления на всеки един сегмент и пак трябва да се ползва публикувания от мене екселски файл. Забравих да кажа - имате право да променяте стойностите в жълтите полета. Другите не ги закачайте, защото са формули и ще повредите правилността на сметките.
Добрата новина е, че все пак маломощните DC-DC преобразуватели струват само по 1-2 долара в eBay заедно с доставката. Лошата новина е, че за да ги сложите да работят там на открито на атмосферни условия, ще се наложи също да ги сложите в алуминиеви кутийки и да ги залеете със смола.
Въобще осигуряването на електроенергия във всеки един кошер не е лесна работа, и ако се върнете десетина страници назад в тази тема, ще откриете колко подробно съм описал и какво огромно внимание съм отделил именно на аспекта ЗАХРАНВАНЕ НА КОШЕРИТЕ. Видове кабели, сечения, схема на свързване, начин на контактуване, издържане на UV радиация, на студ, на пек, на дъжд, на сняг, на електромагнитен импулс от светкавиците, как да се прехвърли на захранването между корпусите, DC-DC стабилизатори във всеки кошер, проблеми с комуникацията, вълновите съпротивления, отраженията, терминирането и т.н и т.н. Всичко това много добре трябва да се обмисли и да се проектира и изчисли правилната инфраструктура, а след това вече е лесно. След това просто измисляме поредната платка с поредния датчик или сервомашинка, включваме я в захранването и комуникационната шина и готово.
Въобще електронизацията на един пчелин минава през следните етапи:
1. Осигуряване на източник на енергия в пчелина - лесна задача - прави се с готови елементи.
2. Докарване на интернет до пчелина - лесна задача - прави се с готови компоненти
3. Структурно окабеляване с верните проводници до всеки един кошер и корпус - трудна и скъпа задача.
4. Комуникационен канал до всеки един кошер и корпус - задача със средна трудност - трябва да се стъпи на някакъв стандарт - напр. RS-485 и Modbus.
5. Добавяне на всякакви бъдещи електронни джаджи - лесна задача, ако първите 4 точки са направени както трябва.
Огромни благодарности за отговорите. Ти мислиш по мащабно, а аз трьгвам от а и б и после натрупвам по малко. В моя частен случай имам ток на пчелина и ако се наложи ще подавам отделно ток на всеки 9-10 кошера така че спада на напрежение не ме плаши толкова. Няма да ползвам за начало батерия а ac-dc адаптер. Сигналния кабел обаче ме притеснява за тази дистанция. Вече сьм порьчал кабелите и моторчетата за 6 кошера и ще видим. Ако стане за 6 ще го натькмим и за 60. За uv в момента не мисля пьрво да проработи стабилно а кабелите после ще се сменят. То няма как да стане с версия едно, ще има и две и три.
За нагревателите кабела ми е 2x1.5mm2 захранват 100 награвателя по 30 вата на 50 метра. Замервал сьм волтажа в края на проводника и за мое учудване имаше спад само 8-10 волта. Говоря за ac ток. При 2 дена непрекьсната работа обаче ми се стопи термостата, което или се дьлжеше на малкия проводник или на калпав термостат.
Захранването с променлив ток на разпръснати обекти е аргументирано още от Никола Тесла. Загубите са по-малки и преобразуването - по-лесно. На мен ми допада концепцията, която ползвахме при кабелната телевизия, а после я взаимстваха и ланаджиите. Пуска се по кабела, носещ и сигнала променливо захранващо напрежение 48-60V. На място, в захранвания обект то се изправя и преобразува с DC/DC преобразовател в значително по-ниско (примерно 12V) за захранване на електрониката. Така се неутрализират и значителни падове по захранващата линия.
Според този калкулатор http://www.powerstream.com/Wire_Size.htm
За 8awg на 25 метра и 5 ампера dc ток спада на напрежението ще е 0.5 волта което мисля че е поносимо за сервотата. Ако искам да намаля жицата май ще трябва да скьсявам растоянията.
Матеев всьщност не ми даде инфо с какьв конектор да свьржа 8awg с 22awg. Врьзката ще е закрепена под всеки кошер и няма да е подложена на дьжд и сльнце. Запояването е много статичен вариант.
Не разбирам две неща - защо ползваш тъпата американска система awg, а не тази на СИ (mm2) и къде имаш кабел 22awg?
Ползвам awg защото сайтовете за моделистика дават кабелите в awg. Иначе има таблици за приравняване към мм2. От калкулатора в предния ми пост излезе че за 25 метра кабел с натоварване 5-6 ампера трябва да ползам 8awg кабел който е равен на около 8 мм2 кабел. Матеев излиза прав в сметките си че ми трябва кабел около 10 мм2. Това ще трябва да е доста дебел кабел и тъй като не ми се занимава с усилватели, dc-dc конвертори и прочее сложнотии и скъпотии май в моя случай най-добре ще е да прекарам 25 метра кабел на ac ток и на всеки 5-6 кошера (4 метра) да слагам контакт с ac-dc адаптор. Така жицата ще може да е много по-тънка. Разбира се става кофти че нещата няма да са централизирани.
Серво моторчето идва с кабел 26 awg. Основния кабел евентуално трябва да е 8 awg. A всяко отклонение от основния кабел към серво моторчетата може да е 22 awg. (просто такива продават по сайтовете).
Връзката между 22 и 26 awg става с букса фабрична мъжко/женско.
Само че между 22 и 8 awg разликата между дебелините е голяма, 8 awg не става на същата букса и затова питах Матеев как може да се свържат тези кабели най-лесно. Предполагам за тази връзка той казва чрез запояване, обаче ми се струва много статичен този вариант.
Ето линкове към буксата и кабела:
http://arxangelrc.com/index.php?rout...product_id=137
http://rcmodelsmania.com/index.php?m...roducts_id=185
Тия сервомашинки да не консумират като калорифери? Нахвърляй една схема как смяташ да си захранваш кошерите и да посмятаме.
Прикачен файл 1324
Ами това е схемата. Малко не си личи че свързването е паралелно защото съм нарисувал магистралния кабел с една линия а реално там е двойна линия за + и -.
Паралелно свързване на 30 консуматора на 5 волта dc ток по 0,2 ампера на консуматор. Общо около 5-6 ампера на 5 волта по жица дълга 25 метра. Консумацията е нищожна - общо за 30 машинки в момент на завъртане около 30 вата. Проблема е падането на волтажа на тези 25 метра понеже тока е dc.
Както при usb кабелите които са дълги по 5 метра, ако искаш по дълга връзка на usb трябва да вземеш usb кабел с усилвател. Това също междувпрочем е вариант, сещам се че такъв 5 метров usb кабел беше около 20 лева.
Едно време слагахме в офиса уеб камера която трябваше да снима на долния етаж и я свързахме с 3 такива кабела за 60 лева, по-скъпи от самата камера :)
Нещо не мога да включа в темата. Не загрявам какво трябва да прави тази електроника и тези моторчета.
Да управляват затварянето и отварянето на прелките. Виж темата по-горе.
@m_pchelari,
Смених в таблицата на Матеев сечението на проводника от 10 на 4mm2 и се получи следното:Прикачен файл 1325
Не зная точните параметри на машинките и как се държат на понижено или повишено напрежение, но това 4.4V не ми се струва критично. (ако е, входното напрежение на линията може да се повдигне още с 0.2-0.3V).
Ако трябва да го правя аз бих направил следното:
1. Избирам кабел 2хПВА2 4mm2 за захранването и 2хПВА2 1.5mm2 за управлението. Усуквам ги по двойки с дължина на линията между кошерите и го поставям в общ шлаух, устойчив на UV (може и термосвиваем). Зачиствам и калайдисвам краищата.
2. Избирам плътно затваряща се евтина пластмасова кутийка, която да събере необходимия брой инсталационни клеми от посочения тук вид (със замостване). Такава кутийка трябва да има под всеки кошер. От нея излизат проводниците за захранване на машинката (2хПВА2 2.5mm2) и за управлението (2хПВА2 1mm2) за кошера.
3. Намирам си едно ел.табло (от тези, в които монтират елетромерите по стълбовете ЕРП-тата) и го закрепвам максимално близко до първия кошер, от където ще тръгва линията. В него се монтират захранващия преобразовател и всичката друга електроника. До там подвеждам 220V/50Hz захранване и работата заспива.
Инсталационните клеми са нещо интересно, когато се стигне до там нещата да станат професионално може да влязат в употреба. Кошерите ми са в три редици по 30 кошера. Всяка редица има по 10 стойки с по 3 кошера на стойка. Така че перфектния вариант е да има изходи до всяка стойка и само слагаш дъното щракваш клемата и си готов, ама много вода има да изтече докато стане.
Днес модифицирах 3 дъна, утре ми идват буксите и ако ми стигне времето ще стане теста за синхрон. Захранването го реших окончателно: пускам 25 метра кабел на ac ток по редицата и на всяка стойка слагам ac-dc конвертор на 5 волта. Така ще работя само с тънки кабели 22 awg (0.33мм2), освен това е и най-евтиния вариант.
Не забравяй, че избраните от колегата машинки са аналогови, а не цифрови. При аналоговите машинки имаме електроника, организирана с операционни усилватели. Позицията на сервото зависи от съотношението на площта на положителния импулс към паузата. Тази площ се променя както от ширината на импулса, излъчван от контролера, така и от захранващото напрежение. С две думи - голяма разлика в захранващото напрежение ще предизвика големи разлики в ъгъла на позициониране на машинките.
И такаааа.....
В нормална ситуация всички машинки са в покой и гълтат много малък ток. Следователно падовете на напрежение са малки и всички са доволни. В един момент контролера прави промяна в дължината на импулса. Едновременно заработват много моторчета и дръпват от жицата силен ток. Близките машинки започват да се движат в правилната посока, но далечните се ошашавят, защото от раз напрежението върху тях се срива, площта на положителния импулс се променя, и те хукват да компенсират тази площ, не не в желаната посока, а в ОБРАТНАТА. Осмисли това, което го написах. По време на движение на първите машинки, последните ще имат поведение на кокошка с отрязана глава. Една по една първите машинки ще се позиционират на вярната позиция и тока през тях ще намалее, което път ще облегчи положението на последните машинки, защото тяхното напрежение ще се повиши. Това обаче ще смени посоката, в която се движат, напрежението периодично ще нараства и намалява, защото е функция на тока, и като цяло има голяма вероятност да изпаднат в АВТОКОЛЕБАТЕЛЕН РЕЖИМ с вложен в него случаен елемент за амплитуда и ъгъл на завъртане.
Всичкото това съм го виждал с очите си на модел на самолет с дължина само 2 метра и навързани 5-6 машинки в паралел на кабел AWG 22. Далечните машинки просто побесняват и не искат да се успокоят. Това е така с аналоговите машинки, които са страшно чувствителни на промяна на захранващото напрежение. По документи им дават от 4.8 до 5.2V и всеки самоуважаващ се моделист гледа да го спазва това, ако иска самолета му да лети и да не се разбива в земята.
Когато използваме цифрови машинки, нещата са много по-розови. При тях дължината на импулса се обработва не от операционни усилватели, а от едночипов микрокомпютър. Позиционирането е много точно и въобще не зависи от захранващото напрежение и от консумирания ток. Такива машинки издържат от 5V напрежението да падне до около 3.3-3.5V и въпреки това държат точно зададената позиция. Ако машинките на колегата бяха цифрови, както му препоръчах преди 20 постинга, нещата щаха да изглеждат по друг начин. Сеченията щяха да са много по-малки, защото цифровите машинки носят на много по-голям пад на напрежение и най-важното - не си променят позицията, когато напрежението се клати.
В случая говорим за грешка в глобалното проектиране. Колегата спести някой друг лев от покупката на машинките, но това ще му излезе през носа с проблемите, които възникнаха със сечението и с падовете на напрежение. И сега ще компенсира грешката със скъпи кабели с голямо сечение, и като цяло ще се е прекарал с много повече пари и загубено време. Както е казала народната мъдрост - ЕВТИНОТО ВИНАГИ ИЗЛИЗА СКЪПО.
:) така е, обаче аз съм взел само 3 машинки от 100 така че тестовете ще покажат. Аз ти вярвам като говориш ама друго е око да види ръка да пипне.
В такъв случай решенията са три:
1.Минаване към цифрови машинки;
или
2. Вдигане на захранващото напрежение на 12V и добавяне на DС/DC преобразователи; (това решение позволява включване на буферен акумулатор за аварийни случаи)
или
3. Допълнителен UTP кабел за управление и създаване на "мексиканска вълна" от по 8 машинки.
Каква е разликата в цената между аналоговите и цифровите машинки?
Супер. Тогава сега е времето да си направиш експерименти с изкуствено намаляване и повижаване на напрежението на машинките. Сега е момента да изгориш една от тях, за да си изясниш критичните граници на работа, а не това, което го пишат като параметри. Сега е времето да си купиш и от други машинки по една, за да може да си направиш сравнителен анализ. Както каза, нищо не става от първия път, но ще е глупаво да се набуташ с много на брой машинки, които не ти вършат никаква работа. Задачата е много специфична и трябва да се подхожда към нея с подобаващо внимание и с малко повече скептицизъм.
Ако ти кажа, че разработката на една нова паста за зъби струва на завода ни 20-30 хиляди евро и отнема 3-4 месеца - няма да повярваш. Все пак има само 3-4 детайла в нея и все пак ако ти изпратя списъка с нещата, които трябва да се свършат по тази разработка - ще паднеш под масата.
За съжаление електроника трябва да има във всеки един корпус, в дъното, в хранилката и в капака. Трябва да има и на стойката за кошера. Просто под понятието електроника в кошера аз и ти имаме различно виждане по въпроса. Аз си представям малки платчици с размер 2х2 сантиметра, имащи ги във всеки един корпис, и струващи под 10 лева едната. Ще мерят температури, влажности и други тра-ла-ла и ще си приказват по Modbys със сървъра у дома. Между другото днес постигнахме първия си малък успех - предадохме един стринг (буфер) информация на 200 метра разстояние на 470 MHz през 4 желязобетонни стени с платчици с размери 2х2 сантиметра и цена под 5 лева. Това според мене е началото на революцията в електронизацията на кошера и по-специално в комуникационната част.
Опитваме се да усвоим този модул: http://www.ebay.com/itm/SI4432-470MH...item20da489d3f
На снимката е 2 пъти по-голям, отколкото е в действителност.