И от едното и от другото.:bigsmile:
Преглед за печат
И от едното и от другото.:bigsmile:
Топъл въздух,студен въздух.:bigsmile:
И едното и другото. Само, че да не бъркам духането с вентилирането.:bigsmile:
Екскременти.;):bigsmile:
Може и от тях ако не може да излезнат от кошера зимата, но при смесване на топъл със студен въздух.
И от това също прави конденз.
Значи, какво се получава? 65% е добрия вариант. Т.е., в случай, че поставим в хранилката 65% инвертиран сироп за зимно подхранване, няма да е проблем това, че част от него може и да замръзне. И това в случай, че семейството е слабо и не се качи в хранилката, ако е силно пчелите се качват и вдигат температурата в частта в която се намират и нямаме замръзване; разбира се отмятам твърде ниските, от порядъка на минус 20 градуса температури - тогава и силните няма да се качат.
Големият проблем е, какво правим с излишната влага, която пчелите трябва да изпарят, но пък температурните условия не са подходящи за това, особено за дървен кошер. Както забелязахте питанката ми беше с подтекста за температурните разлики на семействата при дървен и полистиролов кошер.
Полистироловия, теоретично, ще има добър температурен режим и може би без проблем ще изпари влагата, а в дървения... Хм... Дървения кошер направо си е казус за разрешаване. Можем да вдигнем температурата на гнездото, ако външно облечем кошера със стиропор, но заслужава ли си ивестицията?
Плюс това, с подхранване с 65% ИС подбуждаме семейството, при условие, че не знаем, как ще се отнесе времето в близкия месец. Нямаме наличие на прашец, който е необходим на пчелите за преработката на сиропа и трябва да го внасяме изкуствено, и то в случай, че го вдигнат, а моите наблюдения са, че пчелите, когато им сложа прашец в хранилката през зимата не му обръщат внимание, но пък досега не съм го месил в падхранката, която съм правил. Майката започва снасяне и температурата в гнездото се вдига, по стените на кошера започва упорит конденз и т.н. Ами ако температурите рязко паднат?
Едно време, като бях млад пчелар имах удивителен случай. Беше началото на януари 2002 или 2003-та, не помня точно. Температурите бяха подходящи, дневните стигаха 15 и лешника при нас цъфна. За няколко дена пчелите бяха буквално като настървени върху него. След няколко дни пак застудя и цветоовете на лешника залиняха, т.е. цветовете изсъхнаха. След седмица времето пак се отвори и тъй като бях млад пчелар с малко кошери и ме сърбяха ръцете започнах прегледи. Чудо на чудесата... При силните семейства имах пило на пет рамки, като голяма част от него вече беше запечатано. Абе природа...
Наистина интересно. Когато пдохраним с твърда храна, знаем, че веднъж започнем ли, и пчелите вдигнат ли я, майките започват да снасят и не трябва да прекъсваме храненията, т.е. в семейството винаги трябва да има наличие на храна. Теоретично същото ще се получи и с инвертиран сироп. Но твърдата храна няма влага, инвертирания сироп има. А пък на пчелите им трябва допълнително влага, за да поемат подхранката, трябва им даже за меда от рамките, за да го усвоят. С една дума, няма ли да е по-добре, вместо с твърда храна, да похранваме през зимата директно с инвертииран сироп?
Той е пчелар не е химик.:bigsmile:
Тогава да си наляга парцалите, а не да се обажда за неща, от които не разбира. Аз казвам ли му как да си отглежда пчелите?
И понеже стана ракиено време ми хрумна точна аналогия на процеса със студената хранилка и замръзналия конденз.
Представи си, че си в кухнята и жена ти готви нещо на печката. Вдига се пара от тенджерата. Мезето на масата вече е сервирано. Вадиш една бутилка кайсиева ракия от фризера и си наливаш в чашата. След малко чашата се изпотява, а после течността по нея се превръща в скреж. А ракията е течна и се излива като масло в гърлото ти!drinks;
Колега smsi-h расъжденията ти са комплексни, но изключително погрешни. Нямам нерви от телефона да пиша дълги постове, но ако не забравя като се добера до компа ще ти опиша колко грешки имаш в последния пост.
Друмев и Инженера ако много ви се сере не го правете тук моля. Благодаря.
То извинението е второ нахалство, но след глупави въпроси следва да има и глупави отговори.
Все пак извинявам се на целия форум за постовети си днес,но това може би се дължи,че съм единствения който не е виждал инверт.
Не мога да си представя как кисна по цял ден във форум по химия и участвам активно в него само само да им продам мед.
Какво удоволствие му прави на Инжинера за мен е непонятно.
Добрах се до компютъра и карам поред.
Инверта няма да стои в хранилката през зимата защото пчелите го свалят с много бързи темпове. Ако докараме семейството до състояние да не взима инверта от хранилката то то е тотално задръстено и няма никаква нужда вече от инверт в хранилката. Ако сиропа е налят в доста студено време той ще стои там до първия топъл ден и веднага ще бъде свален долу така, че проблем със замръзване няма. Няма и смисъл да имаме сироп в хранилката цяла зима, защото това означава тотално задръстено семейство което ще изпита проблем с пролетното развитие и от друга страна инверта в хранилката не може да изпълни ролята на питката върху рамките в студените периоди когато пчелите са в пряк контакт с питката.
Разликата във влагата между нески инверт и меда изключително малка. Като се вземе предвид месечната консумация на семейството през зимата ( около 1кг на месец) става въпрос за смешно количество влага в повече. Ако някой не може да се справи да преразгледа изцяло начина си на зазимяване.
Полистеролния кошер зимува с отворено дъно и неговие температурен режим до момента в който започне по-сериозното гледане на пило е почти същия като на един дървен с отворено дъно. Дори в дървения затоплянето от слънчевите лъчи става по бързо заради по лошата изолация. Нещата се променят коренно чак след 15 февруари когато полистеролния не допуска топлината не пчелите да напуска кошера, но това вече си е почти пролет и не може да се третира като зимно подхранване. Тогава тръгва яко и влагата и в двата вида кошери.
Това че можеш да подбудиш пчелите да гледат пило с подаване на инверт е пълна заблуда. Първо пчелите се подбуждат от захароза която отсъства в инверта. Второ повишаване количеството на пилото става по комплекс от причини, а не просто с подаване на течна храна. Трябва увеличаване на деня, температурна възможност за гледане на повече пило (поразпускане на кълбото)и най-важното условие - принос на прашец.
Последния абзац е напълно погрешен както вече стана ясно. Подхранването с купешки питки през феруари с цел подбуда винаги ми е било много смешно. Масово явление е и всички полудават да слагат питки ама никой не смее да извади някоя рамка и да види какъв е ефекта. Който не вярва да провери, февруари наближава. Февруарското подхранване е важно заради изтънелите венци или липса на такива по това време. Кълбото е яко забило в таванката а времето си е студено и на всичко от горе има и пило за обгрижване. Питката дава храна в досег с кълбото и ако я взимат (няма венец) е безумие да не дадеш следваща.
За да не оставя грешно впечатление, споделям че съм твърдо ЗА инверта през зимата и това е единственото време през което моите пчели си хапват такъв деликатес:laughing:
В случая не става въпрос за пари, а за начин на зазимяване който изградих с годините и ми допада.
Когато има възможност ги зазимявам с мед. Инверта е спасителен пояс за който се хващам ако имам нужда. Става дума за допълване на запасите, а не за зазимяване на инверт, той обикновено е максимум 20% от запаса и то само в някои семейства.
rosty_sz
Подхванах подхранването с инвертиран сироп през зимата, поради елементарната причина, че през последната зима моите пчели упорито не вдигаха твърдата немска подхранка. Не знам дали беше заради големия студ през януари, но когато чукна февруари упоритостта им продължи. Може би се дължеше на това, че поради силния и дълъг студ майките не снесоха през януари и нямаше пило, а през февруари, когато вече се появи пило, семействата ми бяха тотално отслабнали и нямаше кой да се качи, за да вземе подхранка. Тогава, някъде около 20 февруари се принудих да отварям кошерите и да разпечатвам мед, заради изтънелите венци; обръщах рамки за да срещна рамки с мед с такива без мед, имах доста с мед изяден на половината рамка и т.н. Вече около 5-10 март разменях местата на силни и слаби семейства, за да налетят пчели на слабите. Абе, беше трагедия, но спасих повечето семейства.
Напълно съм солидарен с теб, че не трябва да се подхранва цяла зима. Предпочитам да го правя най-рано след Коледа, а след 10 януари си е вече задължително. Аз по принцип давам храна в хранилката, ако семейството има пило, се качва, ако няма не се качва.
Сега си мисля, че при мен се намесиха два фактора. Нозематоза и силен продължителен студ, който принуждаваше семействата да отиват на комин само нагоре, времето не се отпускаше и кълбото не се местеше. Имах голям подмор на оцелелите, а в умрелите имаше между 20 и 30 хиляди пчели. Тази година се надявам да не е проблем, в смисъл, че вече два пъти третирам за нозематоза, в кошерите имам между 15 и 20 килограма мед, а и другата седмица ще правя преградна стена на северната страна на пчелина с цел да избягна създаването на студеното течение през зимата. През последната зима тъкмо в северната част на пчелина семействата масово измряха.
Значи, според теб, през студената зима, януари и първата половина на февруари, спокойно можем да подхранваме с инверт, вместо с твърда храна. Ами ако дадем смес от инверт и захар, как ще е?
Разбирам от написаното, че немската храна е била в хранилката, по добре да е отгоре рамките и пчелите да имат достъп до нея постоянно.
Може ли някой да ми обясни къде ми е грешката че инвертирания сироп който направих стана на паста. 3-4 месеца се задържа течен и после със застудяванетопочнаха да се появяват кристалчета и в момента е като паста. Не вкисва сладък си е но сстава на паста.
Прочети темата и ще разбереш.
Благодаря. Ще го имам предвид
Ето какво още се произвежда:http://bg.toshev.eu/bbf-super-isuit-82-anticristal/
Чудя се само защо не му докарват ХМФ по-ниско, след като се оказва, че не е трудно. Предполагам, че този, антикристализиращия, е с много високо съдържание на фруктоза. По технологиите на преработка на нишесте има такива сиропи с 90% фруктоза, ама са си сериозна химия технологично. Горе-долу това търся, като заместител на питките, за да наливам пити и да ги поставям като хранителна надставка. За фруктозата пише, че още над 45% относителна влажност на въздуха започва да абсорбира влага. Това на мен ми говори, че незапечатаните пити със високофруктозен сироп ще поемат излишната влага от кошерния въздух, а няма да го овлажнят допълнително. Освен това, поетата влага ще овлажнява най-много повъхностния слой сироп в килийките, което ще благоприятства вземането му от пчелите, подобно напръскването с вода на разпечатаните пити с мед.
Ако разсъжденията ми дотук са верни, за мен правенето на сироп е по-лесна операция от месенето на питки. Наливането му в празни пити не мисля, че е трудно. Може, след центрофугиране, вместо да се дават празните пити на пчелите за почистване, директно да се наливат със сироп и да се складират в корпуси, готови за поставяне върху плодника след приключване на пашите. Поставянето на един такъв незапечатан корпус, пълен със сироп, върху плодника ще стимулира ли пчелите да хранят майката за есенното снасяне? Ако още носят прашец, както обикновено, може дори да го запечатат. Кълбото ще се захване за тези пити, така грижата за пролетно подхранване и разширяване ще отпадне. Преди първата паша, при прегледа, неизконсумираните пити сироп може да се отстранят за центрофугиране /трябва да са предварително белязани/, за да не се появят във меда нежелани съставки. Извадените пити със сироп може да се центрофугират, предполагам, сиропа ще е годен за повторна употреба за отводки и т.н.
Работа по този начин ще позволява по-пълно изземване на меда от семействата и гарантира зимуване върху храна с гарантирана стерилност и състав. Може в такава храна да се добавят вещества за лекуване или профилактика на разните пчелни болести, вместо да се слагат ленти, да се накапват или опушват.
Най-тежката операция при такава организация ще е разнасянето на пълни корпуси до пчелина за раздаването им по кошерите.
Това са мои умозрителни предположения, не съм пробвал. Засега търся подходящия състав на сиропа и като гледам,май съм го намерил. Остава да се отстрани проблема с ХМФ /да влезе в норма под 3/.
В модерните фабрики за производство на глюкозо-фруктозни сиропи ензимите вече не се наливат във разтвора, а са имобилизирани /закрепени/ върху твърд носител в реакционната колона. По този начин ензимите не остават в готовия сироп, та да излизат после на анализи. Така че високофруктозен сироп /90%/ за подобрител на пчеларския инвертиран сироп може да се купува готов и да се добавя в нужния процент.
Всичко това го мисля от гледната точка на оптимизиране разходите за труд при промишлено пчеларство. При положение, че вече има патентован и заявен за производство синтетичен /изкуствен/ мед, трудно различим от естествения, работата с пчелите за в бъдеще ще бъде поставена в още по-тежка конкуренция.
Щом съдържа "пчелен прашец", кое му е стерилното?
Нещо трябва да се прави, защото ако оставим работите на самотек, вносът ще ни ликвидира. Не грешат тези, които нищо не правят. Единственото нещо, което може да се намали към момента от себестойността на произведения мед, е количеството на вложения труд. Всички останали цени са международни или над тях. За качество никой не дава пари засега, значи не се оценява.
Цитирания по-горе сироп http://bg.toshev.eu/bbf-super-isuit-82-anticristal/ вече е пробван за подобрител. Мнението е отрицателно. Търсенето на подобрител - антикристализатор за сиропа продължава. Знае се засега, че сладкарски сиропи с участие на малтоза и малтотриоза не кристализират, но за пчелите мисля, че са неприложими.
Интересно странна тема се води тук! Ще изкажа мнение изхождаики от моя житейски опит (хранително вкусов). И само да допълня, че човека ще допренесе за унищожаването на пчелните колоний. Така започвам. Аз като един нормален консуматор на храна (всякаква) не бих желал да консумирам тези "химични храни". Живял съм в Англия и Германия. Страни с уж силно развита контролирана храна и произход на продуктите. Ами с цялото ми уважение, но дори БИО продуктите им за нищо не стават. Просто храната в тези държави е пълен кошмар. (Това може да го потвърди всеки които поне за малко е бил в тези две страни). Та изхождайки от това не бих си и помислил да ТЪПЧА мойте пчели с тези химии. На документи и анализи всичко е в нормите. Но пчелите ако можеха да говорят едва ли биха се радвали на това меню.
Каква е връзката между “количеството на вложения труд“, изкуствените сиропи, изкуствения мед и пчелния мед? Ако искаш по-малко труд за хранене на пчелите, намери си място за пчелин, където пчелите сами ще се хранят. И не че ти правя забележки, ама доколкото те схващам си някакъв бизнесмен. Та ми е любопитно, там в бизнеса ти, пак ли намаляваш от всичко-труд, материали и т.н. В смисъл, съгласяваш ли се каквото ти каже клиента да правиш всичко само да му угодиш. Та така и с меда. Ако произвеждаш нещо качествено, защо трябва да го приравняваш към....сиропите. Па макар и вносни да били. Намери си пазар за труда и продукцията.
Точков, пак ръсите глупости. Всеизвестна истина е, че за голяма част от "населението", бизнесмен/предприемач/фирмаджия са мръсна дума. Та и вие сега се опитвате да изместите темата, че ако правиш бизнес с пчели и мед, задължително ще е нещо шменти-капели.
Ти "на твоето място" въобще ли не ги подхранваш или "само с мед"?
Най-логичното нещо в предприемачеството е да намалиш разходите за труд и суровини, за да имаш по-ниска продуктова себестойност (разбира се без това да намали качеството).
Не виждам какво "изкуствено" има в сиропите - нали съдържат естествени въглехидрати.
Много добре знаеш, но ако не знаеш - да знаеш, че само с такива като теб дребни пчелари, няма как да се задоволи пазара.
Другото, което аз научих за последните две години е, че мита за така наречения "супер качествен български мед" не е достатъчен за високата му цена и огромно търсене. И заради това производителите трябва да се ориентират в обстановка, за могат да печелят при наличните цени.
Предлагат украински мед на 2 кинта. Да купува и препродава. За чий му е да оборудва и собствена лаборатория до есента. Така разходите ще са 0. Нула.
Не знам какво лошо виждате в храненето на пчелите със качествени сиропи. Вътре са същите съставки, които са и в меда - глюкоза, фруктоза и захароза, с произход цвекло, захарна тръстика или царевица. Редица медове са лоши за зимуването на пчелите, а сиропа поне може да е гарантирано чист и стерилен. Тези, които правят фалшивия мед, изобщо не се занимават с хранене на пчели - наливат си го директно в меда. Използваните за такава фалшификация сиропи изобщо не стават за подхранване на пчелите, там състава е друг, а ХМФ е високо. Всички, които чакат на пчелите за основен доход, ги хранят така или иначе. Поне нека да е с максимален ефект и минимум труд.
Най-добре да са подхранват с обикновена бяла захар ,с това са подхранвали и преди 30 - 40 год. другото е химия.
Каква химия има в сиропа, дето я няма в бялата захар? Разгледай технологиите на производство. Това са продукти за човешка консумация, в тях няма нищо, което не бихте изяли. А и ще го ядат пчелите, не ние. Само трябва да не влиза в меда, за това си има време и начин за подхранване.
В този форум само са спори,кой да е най отгоре ,преди 4/5 год. купих 5 бр кашони апиинверт по 28 кг.и зазимих пчелите с него ,кристализира в килийките и на пролет останах без пчели умряха от глад.Кажете ми този апиинверт какъв е? това беше последното купуване,за изосуита също става като бял цимент ,затова с захар като са подхранва нямам случаи да кристализира.
Форума е и да се спори, а кой ще е най - отгоре се разбира от това какво казва и до колко е вярно то. С това не се нарушават правилата. В момента ти приятелю нарушаваш правилата, като пишеш с главни букви. Моля да ги коригираш с малки или поста ти изчезва. Изискването е такова.
Абе ти, приказката за жабата и подковата зна'иш ли?
ПП към пост 1055
Спорите са характерен етап от цикъла на живот на много растения, водорасли и гъби, както и на някои протозои. Основната разлика между спорите и семената като структури за разпръскване е, че спорите имат много по-малко резервни хранителни вещества от семената.
:laughing::ae:
На една от лекциите си Валери Йорданов каза, че питките, които се продават / дето им казваме купешки/, са направени от втвърден инвертиран сироп, а не с пудра захар /захароза/, както ние си ги правим. Някой знае ли как става втвърдяването на сиропа? Аз имам виждане по въпроса, но не знам дали съм на прав път. Забърква се възможно най-концентрирания захарен разтвор за оптималната температура, при която работи инвертазата - например 55 градуса. Като свърши инвертирането, търсим начин да намалим водното съдържание, така че сиропа да започне да кристализира. Предполагам, отначало ще се получи онази бяла каша, която от време на време се получава по дъното в съдовете със 70 % сироп. При намаляване на водното съдържание и при непрекъснато бъркане предполагам ще се получи бяла паста с консистенцията на крем мед. Като изстине, ще се втвърди. Намаляването на водното съдържание не може да стане чрез нагряване, защото ще се повиши ХМФ-то. Мисля да пробвам с вакуум - помпата, реактора ми е предвиден за вакуум. Някой ако знае или е виждал как се прави, ще ми спести ялови експерименти.
Не мисля, че иска да инвертира захар с мед.
Мисля, че иска да втвърди вече инвертиран захарен сироп.
Отдавна пише за тия неща.
Бялото сладко се приготвя на горещо. Фруктозата от инвертирания сироп само това и трябва - ХМФ-то ще удари тавана.
Инвертирането с мед е неконтролируем процес, защото не се знае каква му е инвертазната активност. Освен това инвертазата от меда, забъркан в тестото, ще контактува само с непосредствените си съседни молекули и дотам. Няма ли го разбъркването - резултата ще е слабо инвертиране. А казват, че храненето на пчелите със захароза през зимата ги изтощава. Каза го и Валери Йорданов на лекцията си в Плевен.
За тези рецепти съм чел .
Затова си храня с мед и нямам проблеми .
В нета има и информация за инвертиране с йонообменна смола:
http://nopr.niscair.res.in/bitstream...sezT6dEWhcM3ms
https://en.wikipedia.org/wiki/Ion-exchange_resin
На кратко, това което разбрах е, че след преминаването на захарния сироп (30%-ов) през филтъра, при идеални условия се инвертира напълно за 30 мин.
Вероятно скоростта на преминаване трябва да е по-бавна(чрез накапване) или да се мине няколко пъти през филтъра.
Филтърът от описания тест е 0.6 метра.
Такива филтри/смоли се предлагат у нас за омекотяване на питейна вода.
Самата смола се регенерирала с промиване със солена вода.
Това трябва да са имобилизирани на смоли ензимни препарати.
Изключително полезна тема, отне ми две-три вечери да я изчета. Колеги , може ли да си направя инвертиран сироп в пластмасов бидон? Имам в предвид допустимо ли е от гледна точка на това , че пластмасата ще се загрее до 60 градуса примерно ( ще доведе ли до нежелана остатъчност в сиропа)? Ако става , идеята ми е два бидона по 220литра всеки - да се обслужват с една бъркалка. Тоест, приготвям сиропа в единия и бъркалката се пуска в него , като ще е там през първите 24 часа. Слад това същото се повтаря с вторият бидон. Смятам от външната страна на бидоните да увия нагреватели за подово отопление, а след това да изолирам с вата например... Естествено температурата ще се контролира от термоконтролер... След 48 часа смятам да преливам сиропа в по-големи съдове на стайна температура. Но нямам идея дали ще има проблеми от пластмасата ?!?
Коментирано беше някъде из нет-а, мисля, че в ракиджийския форум, че може да се свари ракия във пластмасов бидон. Там отиват докъм 100 градуса, та при теб /55 градуса/ не би трябвало да има проблем. Но все пак потърси за какъв бидон е ставало въпрос, дали е някой от познатите стандартни. Освен това може да налееш само вода в бидона и да провериш с един бързовар как е работата. Колкото до отделените от пластмасата химически съединения, ядем ги по цял ден от какви ли не опаковки.
При 55 градуса,не знам,но при 100-ще събере боята на бидона.Ще стане безцветен.
Пластмасите са високомолекулни въглерод съдържащи вещества. Молекулите им се състоят от дълги въглеродни вериги, на които се дължат и техните полезни свойства. Самата дума пластмаса произлиза от латинската дума plasticus (податлив на моделиране) и гръцката plastikos (подходящ за оформяне). Може да се произвеждат различни видове пластмаси – твърди като камък, здрави като стомана, прозрачни като стъкло, светли, наподобяващи дърво, еластични като гума. Също така пластмасите са леки, водонепропускливи, устойчиви на химически агенти и може да се произвеждат във всички цветове. Известни са повече от 50 вида пластмаси, като същевременно се разработват и нови видове. Също като металите, пластмасите се разделят на различни видове. Например, найлонът е вид пластмаса, която се поделя според различните си свойства, цена и вида на производствения и процес. Пластмасите може да се смесват, образувайки сплави като металите. Това има за цел да се обединят желаните свойства на няколко вида пластмаса в един. Пластмасите могат лесно да се отливат във форми. Те са синтетични материали, които се добиват главно от изкопаемите горива.
Приложение на пластмасите
Пластмасите са от първа необходимост за съвременния бит на човека. Много голяма част от предметите, които използваме в ежедневието си са изработени от пластмаса. Пластмасите намират широко приложение в индустрията – за направата на различни детайли, в медицинската промишленост, космическата техника и много други отрасли.
Основни свойства на пластмасите
Пластмасите притежават голямо разнообразие от ценни свойства и са относително евтини. Те са по-леки от други материали със същата здравина, и за разлика от дървесината и металите, те не ръждясват и не изгниват. Може да се произвеждат във всякакви цветове (може и да са прозрачни) и форми. Имат по-малка плътност от металите и са по-леки. Плътността на повечето пластмаси варира от 0.9 до 2.2 гр./куб. см. Те могат да се подсилват със стъкло и други вещества като по този начин се получават много здрави материали. Но те имат и някои недостатъци. При изгарянето им се отделят отровни газове. Въпреки, че пластмасите имат висока температурна устойчивост – до 288 С, не се използват, когато е необходим материал с висока температурна издръжливост. Заради тяхната молекулна стабилност, пластмасите трудно се раздробяват на по-дребни части и това създава проблеми свързани с изхвърлянето им в сметищата.
Химия на пластмасите
Пластмасите се състоят от много дълги молекули от въглеродни атоми, свързани във вериги. Полиетилена, например е изграден от изключително дълги молекули, съдържащи над 200 000 въглеродни атома. Точно тази структура придава ценните свойства на пластмасите, за разлика от малките кристали на структура на металите. Малка част от пластмасите се произвеждат от растителни масла, но по-голямата част се произвеждат от природните изкопаеми горива. Тези горива съдържат въглеводороди, които са градивните единици на дългите полимерни молекули. Тези единици се наричат мономери, съединени една за друга образуват дългите вериги наречени полимери. Процесът на съединяване на отделните мономерни молекули във верига се нарича полимеризация. Например Етилена (Етена) при нормални условия е в газообразно състояние. Когато обаче се подложи на висока температура, налягане и катализатори той се полимеризира
до полиетилен. Когато се съединяват много еднакви мономерни единици процесът се нарича полимеризация.
Веригите на така получените съединение (полимери) са изградени само от един и същ мономер. Пластмаси, които са получени при полимеризацията на еднакви мономери са полиетилен, полипропилен, поливинил хлорид (PVC), полистирен и други. Когато се свързват два или повече различни мономери процеса се нарича кондензация. При този процес освен главния продукт – дадения полимер се образува и нискомолекулно
съединение – вода, алкохол. Веригите на този вид полимери са изградени от различни мономери подредени по определен начин. Полимери, които се получават при поликондензация са найлон (полиамид), полиестерите, полиуретан и други. Свойствата на пластмасите се определят от дължината на молекулите и дадения
мономер или мономери, от които са изградени. Например еластомерите са вид пластмаси, изградени от дълги, плътно усукани молекули. Тези усукани молекули дават възможност на пластмасите да се разтягат и повторно да възстановяват изходната си форма като пружина. Пример за такива пластмаси са Силиконовите запушалки и гумените ластици. Въглеродния скелет на полимерите често се свързва с по-малки допълнителни вериги състоящи се от други елементи – хлор, флуор, азот, силикон и др. Тези допълнителни вериги добавят нови свойства на пластмасите. Например, когато водороден атом въглеродната верига се замести с хлорен, се получава поливинил хлорид (PVC), една от най-широкоразпространените и използвани пластмаси. Добавянето на хлор във веригата увеличава здравината и твърдостта на пластмасата и я прави по-устойчива. Всеки вид пластмаса има определени предимства и недостатъци свързани със съответния им строеж. Дългите полимерни вериги стават по оплетени (като спагети), което придава на пластмасите висока издръжливост на опън, здравина и удароустойчивост, но пък стават по трудни за отливане във форми.
Термопласточност и втвърдяване на пластмасите
Всички пластмаси, независимо дали са получени чрез полимеризация или чрез поликондензация, се разделят на две групи термопластични и термовтвърдяващи се. Тези два вида се определят в зависимост от това как реагират пластмасите на топлина. Термопластичните пластмаси при нагряване омекват, а при охлаждане се втвърдяват. А термовтвърдяващите се пластмаси стават завинаги по-твърди след загряване. Причината за различната реакция на пластмасите към топлина е в тяхната химична структура. Молекулите на термопластичните пластмаси са линейни или много слабо разклонени, те не се свързват химически помежду си при нагряване. Термопластичните пластмаси може да се нагряват и охлаждат, затова те могат да се претопяват и формоват почти неограничено дълго време. Термовтвърдяващите се пластмаси се състоят от вериги, които се свързват химически една с друга при нагряване. Когато това стане молекулите образуват голяма, пространствена мрежа, която се приема за една гигантска молекула. Веднъж втвърдени, термовтвърдяващите се пластмаси не могат повече да се разтопяват. Те се използват за направата на топлоустойчиви изделия, защото може да се нагряват до температури около 260’C, без да се разтапят.
Различната молекулярна структура на термопластичните и термовтвърдяващите се пластмаси, позволява на производителите сами да определят свойствата на различните пластмаси, според това, за което ще се използват. Понеже термопластичните пластмаси са изградени от отделни молекули, свойствата им са много повлияни от молекулната им маса. При повишаване на молекулната им маса се увеличава разтегливостта,
удароустойчивостта и износването. Обратното, защото термовтвърдяващите се пластмаси се състоят от една голяма мрежовидна молекула, молекулната им маса не влияе на свойствата им. Вместо това свойствата им се определят от добавянето на различни пълнители и подсилващи материали като фибро-стъкло и др.
Термопластичните пластмаси може да се разделят в няколко групи, в зависимост от начина на подреждане на молекулите им. Правите и здраво подредени една до друга линейни вериги дават по здрава пластмаса. Такива са молекулите на найлона. Ъгълът, които сключват веригите помежду си определя прозрачността на пластмасата. Пластмасите с успоредни вериги отразяват светлината и са непрозрачни. Пластмасите с частично успоредни вериги само частично разпръскват светлината и са полупрозрачни. Пластмасите с аморфна структура не отразяват светлината и са прозрачни. Те се използват в оптиката.
Производство
Процесът на придаване на определена форма на пластмасите стои в основата на тяхното производство. Има много методи за формоване. Те се делят на два вида според вида на пластмасите – за производство на термопластични пластмаси и за производство на термовтвърдяващи се пластмаси. Методи за производство на изделия от термопластични пластмаси.
Впръскване във форма (шприцване)
Екстурзия
Издуване
Издуване на тънък филм
Пресоване
Методи за производство на изделия от термовтвърдяващи се пластмаси
Оформяне с компресия
Валцуване
Реакционно-впръскващо моделиране
Общи методи за производство на пластмасови изделия
Отливане
Газо-разширяемо формоване
По-важни видове пластмаси:
Термопластични пластмаси:
Полиетилен – РЕ – [8CH28CH28]n
Полиетилен с ниска плътност – LDPE – 0.91 – 0.93 г/куб.см.
Полиетилен с висока плътност – HDPE – 0.94 – 0.97 г/куб. см.
Поливинил хлорид – PVC
Полипропилен – PP
Полиетилен терафталат – PET – [8OOC8C6H48COO8CH2CH28]n
Акрилонитрил бутадиен стирен – ABS – [8CH9CH8CH9CH8] n
Полиметил метакрилат – PMMA –
Полиамид – PA –
Термовтвърдяващи се пластмаси:
Полиуретан – [8R8OOCNH8R’8]n –
Фенолфомралдехиди –
Меламин-формалдехид – MF –
Урея-формалдехид – UF –
Ненаситени полиестери – UP –
Епоксидни смоли
Подсилени пластмаси
Био-деградиращи пластмаси
Поради своята молекулна стабилност, пластмасите трудно се разграждат до по прости съединения, затова повечето видове пластмаси днес се разглеждат като био-неразграждащи се. Но в последно време учените се опитват да синтезират пластмаси, които се разлагат от различни видове бактерии или от слънчевата светлина. Такъв нов вид пластмаса е специален полимер на нишестето, които се разгражда от бактерии. Съвременните изследвания са насочени към откриване на нови пластмаси, които да се разлагат при излагане на слънчева светлина. Продължителното излагане на пластмасата на ултравиолетово лъчение довежда до повреждането и.
Екологични проблеми, свързани с пластмасите
Изгаряне
Някои от отпадъците, като хартия, дърво, пластмаси и други се изгарят в специални съоръжения преди да бъдат депонирани в депата за смет. Това изгаряне се прилага с цел да се намали обема на отпадъците, но същевременно се отделят големи количества отровни газове, които замърсяват околната среда. Изгарянето на отпадъците и в частност пластмасите е строго ограничено поради тази причина и рядко се прилага.
Рециклиране
Всички пластмаси могат да бъдат рециклирани. Термопластичните пластмаси може да се претопят в нови изделия. Термовтвърдяващите се пластмаси може да бъдат използвани като подобри тели на термопластичните. Химическото рециклиране е процес, при който настъпва деполимеризация на полимерите.
За протичането на деполимеризацията се изискват специални условия – висока температура и катализатори. Целта на деполимеризацията е след разпадането на полимера неговите мономерни единици могат да се използват за органичен синтез. При друг процес наречен пиролиза, и двата вида пластмаси се изпаряват и се кондензират в течни въглеводороди.
Събирането и сортирането на използваните пластмаси е скъп и трудоемък процес. Само около 5% от пластмасите се рециклират. Има нови машини, които разделят пластмасите от другите отпадъци и ги сортират. Но дори и най-модерните системи за такъв контрол разпознават само няколко вида пластмаси. Например чрез машина с рентгенови лъчи се разпознава PET от PVC.
Ако пластмасите не са сортирани, при рециклирането не се получават качествени продукти. Затова от рециклирани пластмаси не се произвеждат опаковки за храни, а бутилки за моторни масла, опаковки за сапуни, кошчета за боклук, текстилни влакна и др.
Риск91
даа, производството и свойствата на пластмасите са най-различни...Химията си е доста сложна наука... Лично мен ме изтересува бидоните , които са ширпотреба ( за вино , зеле и т.н.) дали биха свиршили работа за инвертаза при температура не повече от 60 градуса. Навсякъде ги ползват при външни и стайни температури (-20С +40С). Смятам , че 20 градуса отгоре не са фатални , но знам ли ?!?Намират се лесно и са доста евтини спрямо неръждавейката, от хранително-вкусовата промишленост се намират втора ръка по за 20 кинта бройката(200л-220л).
Ми,байо,какво ти пречи,вместо за 3 дни да го направиш за 10.
Затова ти го постнах това. За да погледнеш какво е разнообразието. Та знае ли ги човек точно какви са бидоните, но все си мисля, че са обикновен найлон. За 60 градуса ще ти свършат работа. Чел съм върху такива пластмаси, найлони и др., да не се държат при температура над 50 градуса. След време съм забелязал, че се разпадат. Но определено 60 градуса не са много.
Ами ще се умува по-въпроса...След няколко месеца ще се занимавам практически с това, за сега събирам информация.
Още един специалист по въпросът за сиропа !
Единственият бидон за твоето начинание е синият за съхранение на химикали ,от чист полиетелен е, не старее и нито изпуска нито поглъща вещества от съхраняваните, втора употреба от цеховете за разфасовка на химикали за растителна защита , аз лично ползвам резервоари от нераждавейка 316L.
От хранително вкусовата стават ,но да са тези които се реже горният капак и са светло сини.
Ти още не си издал книгата, та за момента се придържам към наличната литература . Ако не ме лъже паметта, тази година за сефте удвояваш, ще се радяам пролетта да си успял, аз също тази година съм направил над 80%отводки но каквото не ми е харесало е обединено, но по принцип не съм привърженик на идеята (х3 или х4)
Хаха, профито отгоре ма преби - бидони от цехове за разфасовка на РЗ химикали?!? И тва после за хранителен продукт? А стига ве...
Значи истинските "сини" бидони имат маркировка PEHD, на български е ПЕВП - полиетилен висока плътност. Сини е в кавички, защото има такива и бели, и светлокафяви, и тъмносиви /такъв тъмносив, 60литров имам два броя, които са поне на 20 години и в единия си правя зеле, другия за зеле е 120 литра, оригинално син/. Има разбира се и нови на пазара, както и нови сини, които не са от ПЕВП... Като ще е втора употреба, нека поне да е сигурно, че преди в него е имало ХВП.
П.п. Между другото, една колежка си вари бурканите с бързовар в пластмасова кофа от латекс. Аз това не съм го пробвал /имам си ламаринена кофа/ но го имам предвид за аварийни ситуации.;)
П.п.п. Мисля че се разбрахме, но все пак - маркировката в масовия случай е HDPE.
Янчо не са никакви глупости ама на твоя пророк му взеха думата тук та не може да потвърди, но Друмев след голямата смрътност си въстанови пчелина с меда от загиналите семейства и използва технологията на Алексея Ивановича Демко
Источник: ж-л «Пчеловодство» 1966г. №7.
Герой труда — Сибирский пчеловод А.И. Демко
http://24medok.ru/wp-content/uploads/demko2-300x256.jpg
Уффффф пак не си разбрал, де прочете за меда, че не съм съгласен с Барков? Изказването ми е за бройката, която споменава той и изказването, че не е привърженик на многото отводки ама така ще е щом почва да вади мед от овошки и спре чак септември да върти центрофугата, как в такъв случай да му се правят отводки, то му стига да улови на комшиите рояците :). До преди няма и месец се разхожда с късите гащи и тениска, а ние вече бяхме с вълнените дрехи.
KostadinNK
Къде видя размера на филтъра?
Дължина 0.6 метра, а диаметър?
В друго подобно изследване, пак със смоли. В момента не мога да го намеря. Възможно е да са го махнали.
Не е много по темата, но да споделя. Миналата седмица забърках обикновен захарен сироп /не инвертиран/ 65 % директно в реактора с бъркалката без никакво загряване на водата, направо от водопровода /15 - 16 градуса температура/. Напълних водата, пуснах бъркалката и почнах да сипвам захарта. Понеже пакетите 1 кг бяха от промоцията на сръбска захар в Лидл, сипването вървеше със скоростта на отваряне на опаковките. Действието се разви привечер, оставих бъркалката да работи и се наспах. На сутринта имах бистър сироп, все едно че съм го варил, а реактора на пипане беше студен като водопровода. Пиша това, за да се знае, че при добро разбъркване може и да не се подгрява.
Нещо не много практично но ...
Инвертиране на захарен сироп без никакви катализатори при:
25C температура би отнело 440 години,
100C температура съответно 53 дни.
данните са от тук: https://chemistry.stackexchange.com/...-boiling-water
Да 440 за 25C и само 50% :Thus, a solution of sucrose in water should be 50% decomposed into monomers after 440 years -- at 25 °C.
и 53 дни за 99% при 100C :Getting 99% degradation would take about 53 days.
Здравейте! Четох много във форумите за това как да си приготвим сами инвертиран сироп. Може би не съм разбрал всичко и затова имам въпрос. Правя си казан с водна риза и се чудя коя температура трябва да следи терморегулатора- тази във водната риза или на сиропа. Ако можете, помогнете ми.