Има и други начини. Например чилийския с ген. Аугусто Пиночет и турския с ген. Кенан Еврен. Да напомням ли пак тезата за приликата между българина и говедото?
Че то чилийския начин го има в България още от 1944г. с руската окупация, после с комунистическите концлагери и национализацията, след 1989г. с мутрите, с ограбването на банките, с т.н. "приватизация", сега със със задължителното гласуване.
Край няма ли да има?