Големите запаси са излишни. Всичко се свежда до логиката на движение на кълбото по време на зимния сезон. По принцип кълбото се движи в посока нагоре, така че един дебел венец от мед може да е много полезен. Страничните запаси от мед по крайните пити са безполезни, освен ако кълбото не се разпусне при топло време и после да се свие на друго място. Това обаче рядко се случва, защото винаги има малко пило, което принуждава кълбото отново да се свие около него при застудяване.
Важна е структурата на разпределение на зимните запаси. Ако са прекалено много, то това означава, че те се намират във втори, по-горен корпус. Преминаването на кълбото между корпусите обаче е ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ при ниски температури. Има така наречената ЗОНА НА СМЪРТА - това са 4-те сантиметра между долната и горната пита (2 сантиметра от долната рамка, 1 сантиметър въздух и още 1 сантиметър летвичка на горната пита). Преодоляването на зоната на смърта при отрицателни температури е едва ли не МИСИЯ НЕВЪЗМОЖНА. Виж ако има затопляне, разпускане на кълбото и после застудяване - тогава се получава и кълбото се събира на ново по-високо място. В много от случаите обаче зоната на смърта не се преодолява и пчелите умират от глад, въпреки че встрани по крайните пити и отгоре в горния корпус има голямо количество мед.