[QUOTE=roxterox;76303]
Цитат Първоначално публикувано от радо Виж публикацията
.... Къде греша в моите разсъждения драги ми радо?
Грешката е в неверните заключения, породени от неправилното тълкуване (разбиране) на причинно-следствените връзки. Нашият мозък е склонен да прави ГЕНЕРАЛИЗАЦИЯ на базата на малко на брой недоказани събития (наблюдения).

Ето няколко примера на ГРЕШНИ ИЗВОДИ:
1. Вчера карах синя лека кола и катастрофирах. Трябва в България да бъдат забранени сините леки коли.
2. Колата ми я държаха в сервиза цели 15 дена, взех я и катастрофирах. Егати тъпия сервиз.
3. На контролния лист паднаха 500 акара. Следователно семейството ми вече е изчистено от акари. (грешно разсъждение)
4. На контролния лист не падна нито един акар. Следователно нямам акари (грешно твърдение). Следователно препарата е скапан (грешно твърдение).
5. Днес на летище София катастрофира самолет. Отказах се от моя полет защото вероятноста за катастрофа е много висока (грешно разсъждение).
6. Спечелих много пари в казиното. Явно моята система работи (грешно разсъждение).
7. Третирах 10 пъти с ОК и въпреки това семействата ми измряха. Следователно е нозематоза (грешно разсъждение).
8. Видях чудо, следователно има Господ. Грешно твърдение. Ако човек се позамисли, никога няма да получим истинско доказателство за Господ, независимо какви и колко на брой "чудеса" наблюдаваме.

Мога да напиша поне още 1000 примера за самозаблудите, които нашият мозък е склонен да направи. Това е така, защото сме обременени от една еволюция, в която мозъкът е бил принуден да взема бързи решения в условията на недостиг на информация. И толкова добре сме се "адаптирали", щото в голям процент от случаите нашият мозък трудно може да различи собствените си самозаблуди от реалната информация (голата истина). Който не вярва - да гледа предаването Brain Games по Discovery. Живеем в море от самозаблуди, и малцина са тези, които успяват поне малко от малко да се оттърсят от една малка част от тях.

В процеса на еволюцията мозъкът е бил принуден ВИНАГИ да взема някакво решение, и когато не е имал възможност да намери истината, той е запълвал празнотата с ИЗМИСЛИЦА. Тази измислица е била различна при различните индивиди съобразно нивото на техните познания за действителноста. Това продължава и до ден днешен - ИЗМИСЛИЦИТЕ преобладават като бройка над РЕАЛНИТЕ ПРЕЦЕНКИ. Мозъкът обаче много трудно може да направи разлика между двете ..... Има проблем, значи мозъка си има обяснение за него. ВИНАГИ !!! Ама наистина винаги. И в повечето случаи това обяснение е ИЗМИСЛИЦА, ИЛЮЗИЯ, но човек започва сам да си вярва в него.