Проблема с Лисонските разпечатващи машини е всеизвестен. Но се оказа, че е преодолим. Заклинването на рамките е поправимо с допълнители ограничители на веригата( става въпрос за малките цилиндърчета стърчащи от веригите... който ползва такава машина ще ме разбере ). За мен по-голям проблем бяха ножовете, а те са пълна конструктивна недомислица. Наложи се малко физическа намеса от моя страна. Резултатът е, че вече мога да разпечатвам без допълнително подгряване на ножовете. Споделих резултата с Денимир Минев, а той ме помоли да му покажа подобрените ножове и ... и сега ножовете ми са в Полша в завода на ЛИСОН. А решението е просто - режещата част трябва да е вълнообразнаКолкотото за дъгите служещи за преодоляване на горната и долната летви - ами достатъчни са само крайните две. До колкото си спомням на машината на Матеев са 10 или 12 на брой. Моите бяха 4, а са необходими само две.