НАПРАВИ СИ САМ

[zayo]

Ако намалиш оборотите с тези малки "лопатки" едва дали ще можеш да разбъркваш и обръщаш добре сиропа и инверта в него. Ето това е снимка от вътрешността на машината за инверт. Обърни внимание на размера и разположението на перката. Същата е на около 20-25 см от дънота на съда /оборотите са около 55-60/ Ако направиш нещо подобно или по оста слошиш една рамка, за да стане като голямо "Ф" според мен ще върши по-добра работа. Идеята е да накараш флуида да се разбърква както във вертикална, така и в хоризонтална посока. Колкото до това дали ще меси питки, едва дали ще стане за тази работа. Търси тестомесачка.

[Цеко]

Както казва колегата Матеев „Експеримента върви с пълна сила“, в четвъртък ми пристига инвертазата, ще забъркам една „варка“, ще дам проба за лабораторно изследване и после ще анализирам резултатите. Ако трябва нещо да се промени ще направя всичко възможно да го променя. Най лесния вариант е ако се окаже че заради бъркалката сместа не се разбърква добре - оборотите има възможност доста да се увеличат. А ако се окаже че може и тесто да меси (не в същия съд разбира се) това ще ми бъде най големия подарък за Нова година, а ако не може ще си мина и без него както често ми е се случвало до сега

[Mateev]

Ако намалиш оборотите с тези малки "лопатки" едва дали ще можеш да разбъркваш и обръщаш добре сиропа и инверта в него. Ето това е снимка от вътрешността на машината за инверт. Обърни внимание на размера и разположението на перката. Същата е на около 20-25 см от дънота на съда /оборотите са около 55-60/ Ако направиш нещо подобно или по оста слошиш една рамка, за да стане като голямо "Ф" според мен ще върши по-добра работа. Идеята е да накараш флуида да се разбърква както във вертикална, така и в хоризонтална посока. Колкото до това дали ще меси питки, едва дали ще стане за тази работа. Търси тестомесачка.

Достатъчно е сиропа да се върти само в хоризонтална посока. Във вертикална го върти самият температурен градиент. За който не му се правят сложни перки мога да кажа една хитрост - достатъчна е каквато и да е перка, която може да завърти сиропа в казана както и да е. Стига да има някакво въртене, и това вече е достатъчно. Разбълникването във вертикална посока може да се направи с най-обикновенни метални планки, заварени под 45 градуса по стените на съда. Заваряват се на различни места с различна височина, като наклона по височина се сменя - една нагоре, една надолу. Достатъчни са 3-4 през 15-20 сантиметра. Въртящият се сироп изпада в турболенции в зоната на тези планки и се получава страхотно разбъркване във всички посоки.

[Mateev]

Искам да ви предупредя и за един ефект, който може да се получи ако използвате перки с голяма площ. При мене се получи и се чудя как да го намаля. Перките на големите ми двутонни казани са с голяма площ и при тръгване няма проблеми - развъртат се лесно, обаче при спиране се получава ефекта на инерцията - самият въртящ се сироп с неговата си маса продължава да върти перките, а те през червячния редуктор продължават да въртят мотора поне още 5-6 секунди след спирането му. Получава се едно страшно силно вибриране и тресене на мотора и редуктора. При предавка 40:1 вероятно се получават отромни сили на триене - представете си червяка обратно да върти оста с неговия си малък ъгъл. Получава се огромно натоварване и е въпрос на време да се износи и дори да се строши.

Та във връзка с това ако сега трябваше да конструирам нова бъркалка, бих направил перките подвижни. При загребване да се обръщат и да натискат, но при спиране да се сгъват и да не оказват никакво съпротивление на въртящата се огромна маса сироп. А за да има вертикално разбъркване бих направил планки по стените на съда, за да създават турболенции.

[Stefanbg]

Искам да ви предупредя и за един ефект, който може да се получи ако използвате перки с голяма площ. При мене се получи и се чудя как да го намаля. Перките на големите ми двутонни казани са с голяма площ и при тръгване няма проблеми - развъртат се лесно, обаче при спиране се получава ефекта на инерцията - самият въртящ се сироп с неговата си маса продължава да върти перките, а те през червячния редуктор продължават да въртят мотора поне още 5-6 секунди след спирането му. Получава се едно страшно силно вибриране и тресене на мотора и редуктора. При предавка 40:1 вероятно се получават отромни сили на триене - представете си червяка обратно да върти оста с неговия си малък ъгъл. Получава се огромно натоварване и е въпрос на време да се износи и дори да се строши.

Та във връзка с това ако сега трябваше да конструирам нова бъркалка, бих направил перките подвижни. При загребване да се обръщат и да натискат, но при спиране да се сгъват и да не оказват никакво съпротивление на въртящата се огромна маса сироп. А за да има вертикално разбъркване бих направил планки по стените на съда, за да създават турболенции.

Доколкото разбирам, идеята ти е перката да е самонагаждаща, с променлив ъгъл - в работен режим зацепва във средата, която бърка, а при спиране на задвижването се изправя подобно на ветропоказател и се нагажда към минимално съпротивление. Но ти като си специалист в електрониката, не си ли се замислял да реализираш схема за плавно намаляване до спиране на оборотите на двигателя от работни до 0, например за 10 секунди. Трудно е регулирането на асинхронни двигатели, но възможностите на днешната електроника и технологии не може да нямат някакво решение. Защото ако редуктора наистина е червячен, а не с конусна предавка, рано или късно ще стане беля. Дори и с конусна предавка, натоварването пак е голямо.
Та пиша по темата, защото в момента съм струпал в мазето купчина казани от перални и ще си правя бъркалка за сироп. Писна ми в кофата и с черпака. Но съм слаб в масообменните процеси и затова искам да попитам следното:
Какво е мнението за разбъркване чрез барботиране, с барботьор, който представлява парче тръба с подходяща форма, перфорирана с много отворчета, по която се пуска въздух. Тръбата е на дъното. При подходящ подбор на броя и диаметъра на отворите и съответен дебит на въздуха ще се получи ли достатъчно разбъркване. И при така усилената аерация допълнителното вкарване на въздух ще повлияе ли на действието на ензимите, ако се използва за инвертиране. Аеробен или анаеробен е процеса?
Имам желание за пролетното подхранване да реша въпроса с приготвянето на сиропа, но бъркалката ще ми е слабо място. Със съда и евентуално подгряване нямам проблеми - имам перални, могат да се сглобят два казана един над друг, а за загряване - имам проводници от електрически одеяла, а може да купя и за подово отопление, ако е необходимо.

[Mateev]

......Какво е мнението за разбъркване чрез барботиране, с барботьор, който представлява парче тръба с подходяща форма, перфорирана с много отворчета, по която се пуска въздух. Тръбата е на дъното. При подходящ подбор на броя и диаметъра на отворите и съответен дебит на въздуха ще се получи ли достатъчно разбъркване. И при така усилената аерация допълнителното вкарване на въздух ще повлияе ли на действието на ензимите, ако се използва за инвертиране. Аеробен или анаеробен е процеса?....

Всякакъв вид разбъркване е възможно, включая и посредством изпомпване на сироп от дъното и пускане отгоре. Специално за разбъркването с мехурчета въздух обаче не мога да дам мнение, защото не съм химик и не знам дали интензивното продухване с въздух химически може ли да промени нещо в процеса. Просто трябва да се пробва.

По принцип са възможни хиляди варианти на топлене и/или разбъркване, но всяко едно отклонение от базовата технология, която е описана във форума, означава нови проби и нови изследвания в акредитирани лаборатории. Ако си готов да дадеш няколкостотин лева на лаборатории за изследване, прави си каквито си искаш експерименти. Ако обаче искаш да се разминеш гратис, придържай се максимално към това, което вече е изтествано и описано във форума.

[Stefanbg]

Благодаря за отделеното внимание!
Не искам да се размина гратис - безплатен обяд няма. Просто търся нискобюджетен вариант, и тъй като имам двигатели с турбини от прахосмукачки (останали от моя сервиз), ми се иска да ползвам този начин. В противен случай трябва да купувам двигател с редуктор, лагерен възел и да правя бъркалка, било то рамкова, пропелерна, лопаткова или каквато там ще е и това ще е доста скъпо. Затова питам, ако някой е правил проекти за химическата или за хранителновкусовата промишленост за апарат с подобно разбъркване, да сподели опита или някакви емпирически резултати. Не ми се тръгва по пътя на пробите и грешките. И ако тук лесно се прави експеримент - капвам няколко капки оцветител на повърхността на разтвора, пускам въздуха и наблюдавам разбъркването, то за промени в протичането на процеса, евентуално някакви окислителни процеси заради насищането с кислород няма как да разбера. Ако можех да си позволя изследвания и анализи, просто нямаше да ги правя, а да си купя готов апарат-бъркалка, дори и да е втора употреба.
Предварително благодаря!

[Mateev]

На теория инвертазата е ензим, който НЕ СЕ ПРОМЕНЯ в процеса на инвертиране (като количество и/или качество). Той просто е КАТАЛИЗАТОР, който прави реакцията възможна, и в края на процеса ИНВЕРТИРАНЕ количеството му е същото, както в самото начало. На практика химически реакции НЕ СЕ ИЗВЪРШВАТ. Просто една сложна молекула захароза се РАЗКЪСВА на една проста молекула ГЛЮКОЗА и една проста молекула ФРУКТОЗА. Химическите им формули са еднакви - C6H12O6. Различна е само подредбата на атомите в молекулите.

При това положение аз лично си мисля, че продухването с въздух НЯМА ДА ПРОМЕНИ ПРОЦЕСА, но понеже не съм сигурен, предпочитам да си замълча и да оставя специалистите да си кажат думата. Алтернативата е да направиш експеримент и след това да направиш поне едно изследване в акредитирана лаборатория - тогава поне ще получим доказателство за това твърдение.

[tsc1]

Благодаря за отделеното внимание!
Не искам да се размина гратис - безплатен обяд няма. Просто търся нискобюджетен вариант, и тъй като имам двигатели с турбини от прахосмукачки (останали от моя сервиз), ми се иска да ползвам този начин. В противен случай трябва да купувам двигател с редуктор, лагерен възел и да правя бъркалка, било то рамкова, пропелерна, лопаткова или каквато там ще е и това ще е доста скъпо. Затова питам, ако някой е правил проекти за химическата или за хранителновкусовата промишленост за апарат с подобно разбъркване, да сподели опита или някакви емпирически резултати. Не ми се тръгва по пътя на пробите и грешките. И ако тук лесно се прави експеримент - капвам няколко капки оцветител на повърхността на разтвора, пускам въздуха и наблюдавам разбъркването, то за промени в протичането на процеса, евентуално някакви окислителни процеси заради насищането с кислород няма как да разбера. Ако можех да си позволя изследвания и анализи, просто нямаше да ги правя, а да си купя готов апарат-бъркалка, дори и да е втора употреба.
Предварително благодаря!

Тия двигатели с каква мощност са? И с какви номинални обороти? Четкови ли са?

[Дамян Дамянов]

1. Загряваш със запалка(горелка) до червено.
2. Правиш ъгъл, който ти е удобен.
3. Загряваш отново.
4. Няколко удара с чук.
5. Режеш върха и/или изпиляваш.
6. Загряваш отново и потапяш във вода. (повтаряш 2-3 пъти)
Ако не ти хареса нещо, пилиш, кривиш и загряваш. Инструментът е закален и от чуплива стомана, трябва да се загрее преди да се огъва.