А сега ето я и графиката, която обяснява защо се взахарява нашият инвертиран захарен сироп:
На графиката ясно се вижда, че фруктозата се насища (появява се склонност за взахаряване) при много високи концентрации (над 80%). Захарозата е склонна да се взахарява при концентрации над 65%. Глюкозата обаче има СИЛНА СКЛОННОСТ ЗА ВЗАХАРЯВАНЕ дори и при ниски концентрации (над 35%). Тоест ако нещо се взахари в меда или в нашия инвертиран сироп, то това ще е на първо място ГЛЮКОЗАТА.
Забелязва се и още нещо - при високите температури, при които правим инвертирания сироп (около 50 градуса), всичко е наред, но с охлаждане на сиропа той става силно нестабилен, защото глюкозата преминава във фаза на ПРЕСИТЕН РАЗТВОР, на който му трябва някакъв много дребен външен фактор, който да предизвика интензивно кристализиране.