ЦЕНА НА МЕДА

[Апитрейд Пловдив]

Здравейте,
Моля обяснете на публиката какво е C3 и C4, защото не на всеки му е ясно, че има разлика между захар и захар.
Колко фирми в България изобщо са чували за C3, а за анализи е смешно да говорят, защото нямат средствата да си закупят техниката.
Другия момент е че ваши колеги смесват меда със захар и мога да докажа, че меда им е абсолютен фалшификат, а това пречи и на коректните фирми и пчеларите.
Смесването на захар и мед от пчеларите не е редно, но храненето когато е нужно ще се наложи с времето. Все пак ние не сме изолирани от света и виждаме колеги как практикуват.
Също е важно да се каже, че този метод не е 100% сигурен и дори едно по-високо съдържание на прашец може да измени резултатите(според лаборатория).
7% е приетата норма и това какво означава, че като имаме чист мед, то може да му сложим 7% ЗАХИРА или ще го платите по-скъпо, ако не слагаме захар и е около 7% ?!?!
А и Захарното цвекло е C3, докато Захарна тръстика е C4.
Какво съотношение C3/C4 приемате за нормално към момента?

Здравейте,

Не е толкова лесно да се обясни с думи прости какво представляват тези анализи. Идеята е, че различните растения се разделят в тези две групи според фотосинтезния им цикъл. В категория С3 попадат нектароотделящите растения, а в категория С4 - такива като царевицата и захарната тръстика, от които се произвеждат инвертираните сиропи. 7% е определен като праг на детекция, но е погрешно да се разсъждава, че ако не сте подхранвал и накрая добавите 7% захарен сироп в меда, при анализ всичко ще е ОК. Също така, няма логика да се плаща по-висока цена за мед, който практически отговаря на изискванията - има определени норми и медът или попада в тях, или не - ако не попада, то тогава продуктът не е пчелен мед. Също така, резултатите от различните изпитвания, които изброих в предишното ми мнение, се разглеждат комплексно и дори при умишлено добавяне на С4 захари под лимитът на детекция, някой от другите параметри ще издаде вмешателството. В прикачения файл пускам малко допълнителна информация за тези, които се интересуват - текстът е на английски (стр. 5-7), но за съжаление не зная да има публикации по темата на български език, а и нямам времевата възможност да го превеждам. Разбира се, има и много други източници в интернет, където можете да прочетете още.
Обнадеждаващо е, че в момента вече има нов метод за изследване на всички видове фалшификации в меда, както и неговия географски и ботанически произход - чрез ЯМР. Доколкото знам лабораториите са все още в процес на акредитация, но много скоро самата индустрия ще го изиска и според много колеги от чужбина това ще реши кардинално проблемите с фалшификации на мед и на неговия произход.

Интертек - една от водещите лаборатории, с която и ние работим, ежегодно изпраща доклад за анализите на меда, които са работили през годината. Данните са систематизирани според произхода и честотата на наличие на проблеми в пробите - антибиотици, гмо, фалшификации и т.н. За съжаление, процентът засечени проби с фалшификации от България от общия брой изследвани проби беше доста висок и ни поставяше на едно от челните места в класацията на черните овце. Търсих го днес последния доклад за 2013, за да ви го покажа и него, но не успях да открия на кой компютър е запазен.
Винаги покрай сухото гори и суровото и заради някои недобросъвестни играчи на пазара страда масата, но тук идва ролята на държавата и нейния контрол, а за съжаление в лабораториите на БАБХ разполагат с техника, с която могат най-много да измерят захарозата. Не съществува и механизъм, по който например ние като засечем пчелар с негодна продукция, да сигнализираме съответен орган, продукцията да бъде поставена под възбрана за реализация като "пчелен мед", а пчеларят например да бъде лишен от възможност да кандидатства за държавни помощи за някакъв срок от време (колкото и мизерни да са те).

Останете си със здраве, а че на лъжата краката са къси знаем всички.
Поздрави

[Дамян Дамянов]

Здравейте,

Не е толкова лесно да се обясни с думи прости какво представляват тези анализи. Идеята е, че различните растения се разделят в тези две групи според фотосинтезния им цикъл. В категория С3 попадат нектароотделящите растения, а в категория С4 - такива като царевицата и захарната тръстика, от които се произвеждат инвертираните сиропи. 7% е определен като праг на детекция, но е погрешно да се разсъждава, че ако не сте подхранвал и накрая добавите 7% захарен сироп в меда, при анализ всичко ще е ОК. Също така, няма логика да се плаща по-висока цена за мед, който практически отговаря на изискванията - има определени норми и медът или попада в тях, или не - ако не попада, то тогава продуктът не е пчелен мед. Също така, резултатите от различните изпитвания, които изброих в предишното ми мнение, се разглеждат комплексно и дори при умишлено добавяне на С4 захари под лимитът на детекция, някой от другите параметри ще издаде вмешателството. В прикачения файл пускам малко допълнителна информация за тези, които се интересуват - текстът е на английски (стр. 5-7), но за съжаление не зная да има публикации по темата на български език, а и нямам времевата възможност да го превеждам. Разбира се, има и много други източници в интернет, където можете да прочетете още.
Обнадеждаващо е, че в момента вече има нов метод за изследване на всички видове фалшификации в меда, както и неговия географски и ботанически произход - чрез ЯМР. Доколкото знам лабораториите са все още в процес на акредитация, но много скоро самата индустрия ще го изиска и според много колеги от чужбина това ще реши кардинално проблемите с фалшификации на мед и на неговия произход.

Интертек - една от водещите лаборатории, с която и ние работим, ежегодно изпраща доклад за анализите на меда, които са работили през годината. Данните са систематизирани според произхода и честотата на наличие на проблеми в пробите - антибиотици, гмо, фалшификации и т.н. За съжаление, процентът засечени проби с фалшификации от България от общия брой изследвани проби беше доста висок и ни поставяше на едно от челните места в класацията на черните овце. Търсих го днес последния доклад за 2013, за да ви го покажа и него, но не успях да открия на кой компютър е запазен.
Винаги покрай сухото гори и суровото и заради някои недобросъвестни играчи на пазара страда масата, но тук идва ролята на държавата и нейния контрол, а за съжаление в лабораториите на БАБХ разполагат с техника, с която могат най-много да измерят захарозата. Не съществува и механизъм, по който например ние като засечем пчелар с негодна продукция, да сигнализираме съответен орган, продукцията да бъде поставена под възбрана за реализация като "пчелен мед", а пчеларят например да бъде лишен от възможност да кандидатства за държавни помощи за някакъв срок от време (колкото и мизерни да са те).

Останете си със здраве, а че на лъжата краката са къси знаем всички.
Поздрави

Проблемът е че когато пчелите се подхранват, то добивите са по-големи (без да включваме количеството C4 захар). Пчелите гледат повече пило и ест. количеството мед е повече.
Това се практикува от пчеларите в цял свят и целогодишното подхранване го няма само в България и страни от третия свят.
Следя редовно практиките в различните държави и чесно да си го кажем...количеството захар в Българския мед трябва да е в пъти по-малко от това в меда произведен примерно в Германия. По информация която имам съдя, че пчелари в Германия купуват мед от България и го продават като собствено производство. Моля, ако имате информация как се случва точно това да я споделите.
Умишлено не давам информация как може да се фалшифицира меда, защото не го смятам за правилно, но не е правилно и ваши колеги да се възползват от пчеларите.
Вярвам, че има изгода всички страни по една сделка да са доволни, а в момента нито една не е и би било добре да има по-добра комуникация.

[FVCVS CAESAR]

Проблемът е че когато пчелите се подхранват, то добивите са по-големи (без да включваме количеството C4 захар). Пчелите гледат повече пило и ест. количеството мед е повече.

1. Това по време на главната паша ли го правим или преди нея?
2. Като почнем да ги храним, слагаме ли магазините?

[Дамян Дамянов]

1. Това по време на пашата ли го правим или преди нея?
2. Като почнем да ги храним, слагаме ли магазините?

Всяко прекъсване на притока на нектар води до по-лоши резултати и белите колеги не са глупави и всеки грам им е важен.
Ако кажеш на един "бял" пчелар, че си доволен от 30кг, то той ще си помисли, че имаш кошери в Сахара.
Добивите и кошерите им са в пъти повече, продукцията им е с по-добра цена, държавата ги подкрепя...
Ще кажеш, че сме държава в Африка където телевизор има само диктатора(президент).
Иначе разбрах ти закачката

[Mateev]

Всяка една пчела се нуждае средно от 4 милиграма захар на ден, за да живее и работи. Това означава, че при 60 000 пчели в кошера те изяждат средно около 240 г. захар на ден. Това прави около 480-500 г. нектар на ден. И тука вече е интересният момент - пчелите се хранят с НЕКТАР, а не с готово направен мед, който предпочитат да си го пазят за зимата. И ако в природата няма паша (нектар), то тогава даването на 500 г. сироп на ден ще отиде за изхранването на тези 60 000 гърла, и НЯМА ДА БЪДЕ СКЛАДИРАНО КАТО ЗАХАРЕН МЕД.

Важи и обратната логика - ако няма паша и пчеларя не е налял сироп в хранилката, то тогава натрупаните вече зимни запаси от мед по принуда НАМАЛЯВАТ с по 250 г. на ден.

Следователно всеки един ден без паша, в който пчеларя е пропуснал да нахрани пчелите, всъщност е загуба на 2 ДЕНА от краткия 100-дневен сезон (текущия ден + 250-те грама, събирани през предния ден).

Това е моята логика, но не съм много сигурен дали е вярна. Иначе цитираните от мене цифри са верни и точни.

[ivootur]

Не е толкова лесно да се обясни с думи прости какво представляват тези анализи. Идеята е, че различните растения се разделят в тези две групи според фотосинтезния им цикъл. В категория С3 попадат нектароотделящите растения, а в категория С4 - такива като царевицата и захарната тръстика

Става въпрос за начина по който растенията поглъщат въглеродния двуокис.В зависимост от броя на въглеродните атоми на първото съединени което приема въглеродния двуокис са установени 4 типа фиксасация на въглерода- C3,C4,CAM и фотодишане.
C3 растенията използват цикъла на калвин за фиксация на въглеродния двуокис,но също така използват и фотодишането,което прави фиксацията неефективна.
C4 фиксация използват много тропични видове,както и захарната тръстика и царевицата,но също така и растенията от семейства Млечкови, Кръстоцветни (преставител Рапицата), Лободови, Карамфилови, Острицови, Щирови и др.
Нямам престава как точно се разграничава присъствието на въглехидрати от различните типове растения,още повече че са минали през преработка от ензимите в пчелите.Да се произнесе някой химик.

[m_pchelari]

Важи и обратната логика - ако няма паша и пчеларя не е налял сироп в хранилката, то тогава натрупаните вече зимни запаси от мед по принуда НАМАЛЯВАТ с по 250 г. на ден.

Само да уточним, че става въпрос за 60 000 пчели през период на гледане на пило. След септември кошер с около 15 000 пчели си консумира към 1 кило мед на месец, когато започне пилото средата на януари по 2 кила на месец. Да не вземе някой да тръгне да налива по 250 гр. сироп на ден, което прави 7.5 кг на месец.

[Дамян Дамянов]

Само да уточним, че става въпрос за 60 000 пчели през период на гледане на пило. След септември кошер с около 15 000 пчели си консумира към 1 кило мед на месец, когато започне пилото средата на януари по 2 кила на месец. Да не вземе някой да тръгне да налива по 250 гр. сироп на ден, което прави 7.5 кг на месец.

Да, но казуса е че сиропа влиза в меда без това да става умишлено.
И отново загубите от "чистата съвест" са много големи. Въпрос на време е всичко да влезе в разумни граници. И на мен не ми харесва свинете да ги хранят с рибешки остатъци и хормони, но месото се изкупува и всичко се пази в "публична тайна".

Разход на възрастната пчела работничка (жизнени функции) - 4 мг / ден
Разход на мед зимата за терморегулация с пило - 0,84 кг / седмица
Разход на мед зимата за терморегулация без пило - 0,42 кг / седмица
Протеин нужен за една ларва до излюпване /мин/ - 25 мг (125 мг прашец)
Протеин нужен за една ларва до излюпване /макс/ - 37,5 мг (187,5 мг прашец)
Разход на мед за отглеждането от ларва до имаго - 163 мг / ларва
Разход на мед за отглеждането на смесено пило - 121 грама / 1000 килийки
Разход на прашец от семейство - от 13,4 до 17,8 кг / година
Събран прашец от семейство - от 10,0 до 26,0 кг / година

163мг на ларва х 1000 ларви = 163 грама / ден, а минимума е 59,4 грама / ден (това е което имах предвид като казах, че цифрите дори са занижени).

Матеев издаде преди време, че по вкарването на тези данни в използваем вид се работи, но всичко с времето си и не е само това за вършене.


П.С Утре това ще бъде написано от доктор, професор или доцент в пчеларски вестник и ще се твърди, че са правени собствени изследвания в лаборатория и ще искат финансиране.(схемата е ясна, преписвачи много)

[Дамян Дамянов]

Имам някакво чувство, че Февруари ще има ненормално търсене на мед, ако данните от Южна Америка останат същите.
Държавите от Южна Америка са основния канал за "хубавия" мед от Китай, но на него не се правят изследвания и C3/C4 изобщо не ги вълнува.
На мен ми е интересно как пълния с пестициди и антибиотици мед от Аржентина ще го вкарат в Европа. И как този мед минава изследванията ?!?!?
Иначе първия износ за Америка от Аржентина го направиха преди почти месец.
Всичко говори, че се смесва с чистия истински мед или ще бъде невъзможно да се вкара в Европа.
Българските фирми се правят на луди и се възполват от пчеларите. Излиза, че само в България като се купува мед се правят изследвания.
Ние сме много напред! Браво!

[Димитър Бонев]

Още повече, че страните от Южна Америка не са свободни от ГМО. За Китай да не говорим. Там се ползват масово антибиотици и пестециди, за С3/С4 изобщо да не говорим.