Цитат Първоначално публикувано от slavi 13 Виж публикацията
Благодаря ти scutellator, намерих нещо за това изследване, но не знам дали е същото, което ти си прочел. В тази гора може би са направени няколко изследвания. Ако имаш време дай това с което ти разполагаш.
Слави, ето ти го изследването:
https://hal.archives-ouvertes.fr/fil...l-00892236.pdf
Може да прочетеш само последното изречение от абстракта, а пък ако искаш да разбереш ЗАЩО, ще намериш отговора в текста.

Счита се, че голямото опаразитяване в пчелините се дължи на близкото разстояние на кошерите, докато в гората дивите хралупи с пчели са разположени на огромно разстояние едни от други. Пълна глупост!
Никак даже. Ако си имаше малко понятие от вирусология, щеше да ти изглежда най-логичното обяснение. Защо вирусните епидемии ( на нов вирусен щам или коктейл от вируси) възникват/раждат се във места със гъста населеност? Не само защото според теорията на вероятностите шанса е по-голям.
Нека започна със това че вирусите (особенно РНК вирусите, каквито са почти без изключения всички пчелни вируси) се променят постоянно ( при РНК вирусите няма две напълно идентични копия) и между тях и гостоприемника им съществува постоянен динамичен баланс ( постоянна адаптация един към друг).
Във всяко пчелно семейство вирусния щам е малко по-различен от този в останалите семейства (същото важи и за нивата на различните патогени в отделните семейства), както има различия във вируса между пчелите от едно и също семейство. Това идва от генетичното различие (разнообразие) вътре в семейството и между семействата, а както вече казах, патогените постоянно се адаптират спрямо гостоприемника си (т.е. доминиращи стават тези, които са най-ефективни в размножаването си попаднали във въпросния индивид/семейство)
Един вирус - добре, какво обаче става когато донякъде различните вируси от различните семейства се смесят едно със друго? - Увеличава се вероятността да се роди свръх-вирулентен коктейл, който да е приспособен (или точно обратното - защото не е специфично приспособен към даден гостоприемник) към по-голяма част от популацията.
Когато се появи по-вирулентен вирус, то неговите шансове за разпространение намаляват ( убива гостоприемника си и себе си заедно с него), ОСВЕН ако няма възможност БЪРЗО да се прехвърли на друг гостоприемник. При ниска гъстота на населеност, най-успешни са тези вируси ( и бактерии, нозема, и т.н.) които същесвуват заедно с гостоприемника си като коменсиали. Естествено, те ще имат възможност да се разпространят, когато и семейството се рои ( вируси, които подтискат гостоприемника си и му пречат да се размножават, ограничават и себе си).


Вароа... тук ситуацията е също доста интересна и също има много сходни механизми за адаптация на акара. Да не забравяме и че когато какавидата е заразена от донякъде вирулентен вирус ( ако е прекалено смъртоносен - тя ще загине още преди да се излюпи) , то се забавя времето й за развитие, което пък дава репродуктивно предимство на вароа.

Последиците са многопластови