Зазимяване 2014.

[slavi 13]

Благодаря ти scutellator, намерих нещо за това изследване, но не знам дали е същото, което ти си прочел. В тази гора може би са направени няколко изследвания. Ако имаш време дай това с което ти разполагаш.

Ето какво намерих за изследването в гората Arnot.
Цел на изследването: - да се определи дали пчелните семейства са често срещани в гората; - да се види дали семействата са заразени с акар; - да се установи дали пчелите оцеляват дълги години, когато са заразени с акар; - да се определи как пчелите регулират броя на акарите, ако това изобщо се случва.

Какво установяват учените в началото на изследването?
Броят на преброените диви семейства през 1978 г. / когато не е имало акар / е горе долу същият, както при преброяването през 2002 г. и през 2005 г.
Повечето семейства които са намерени през 2002 г. са били живи и през 2005 г.
Има и загинали семейства. Т.е. намират празни хралупи, в които преди това е имало семейства. Но за това по-долу.
Дивите семейства са заразени с акар, но нивото на заразяване не достига високи нива в края на лятото. Измереното ниво на заразяване е ниско или средно.
Учените са изненадани от факта, че пчелите оцеляват без лекарства, когато живеят в хралупа, и не са лекувани против акар.

В гората са поставени капани за роеве. Във всеки капан има по 8 рамки. Забележете и го подчертавам – за изследването се ползват кошери направени от човек, което изкривява получените резултати.
Хващат роеве, като се счита че роевете идват от семействата в гората. Това според мен е напълно погрешно. Бродещите роеве могат да изминат огромни разстояния.
Започват да измерват каква е степента на заразяване на хванатите роеве.

В изводите на изследването преобладават следните формулировки: може да се твърди, трябват още изследвания и т.н.

Първият извод е че няма разлика в степента на опаразитяване между контролните кошери и дивите пчели. Като за изследователите дивите пчели са хванатите роеве, в кошер направен от човек, с 8 ниски рамки, което изкривява резултата на изследването.

Вторият извод противоречи на първия, защото се твърди, че явно дивите пчели са се адаптирали към акара, защото не са били лекувани. Тук изследователите вече визират дивите пчели живеещи в хралупа.

Счита се, че голямото опаразитяване в пчелините се дължи на близкото разстояние на кошерите, докато в гората дивите хралупи с пчели са разположени на огромно разстояние едни от други. Пълна глупост! Това е същото ако се твърди, че ако се разболее цялото ми семейство от грип, ще го изкараме с много усложнения, защото сме много и близко един до друг.

За умрелите семейства: - за някои казват че са унищожени от черни мечки, едно е загинало защото е паднало дървото, но никъде не казват че са загинали заради акара.

Семействата живеещи в хралупа загиват по следния начин – През първата година устройват гнездо и ако не се запасят с храна загиват през зимата, това са късните реве. Ако преживеят зимата, започват да градят пити, и събират повече мед отколкото им е нужен за следващата зима.
Ако хралупата е голяма, семейството се засилва, гради пити и прави самосмяна на майката, но не се рои. Когато цялата хралупа е задръстена с изградени пити, пълни със стар мед, прашец и запечатано пило, семейството пуска 3-4 роя. Изроява се защото няма къде да снася майката, липсата на открито пило предизвиква роене. В хралупата остават много малко пчели, които загиват през зимата, ако изобщо останат някакви пчели. Хралупата остава празна на пчели, но пълна с изградени пити със запечатан мед и прашец.
Това че се намират празни хралупи, обитавани преди това от пчели, нищо не означава. Такъв им е естествения многогодишния цикъл на живот.

Поздрави и успехи на всички във форума!

[Вълчан]

Какъв е точния размер на Япоската "тръвна" и дебелина на дъските?

[slavi 13]

До Вълчан,
Не знам дали ще успея да ти дам линковете, защото съм пълен профан в компютрите, но виж това:

http://www.youtube.com/watch?v=85YEE...feature=g-vrec
http://www.youtube.com/watch?v=85YEErp5xPY
http://www.youtube.com/watch?v=41NFuIVG3EI

[slavi 13]

До Вълчан
Нестандартна японска тръвна - Като конструкция е същата като стандартната, но има разлики в дебелината на стените и размерите на корпусите и дъното. В долния клип има корпуси на японска тръвна направени от дъски дебели само около 20 мм.
http://www.youtube.com/watch?v=0GWB4Deche0

Моята тръвна е направена с дъски около 20-25 мм. И вътрешни размери 30/30 см.
Не съм сложил скарата на стандартната тръвна над кошера. Излишна е, над кошера има само покривни дъски 20-25 мм, каквито дойде.

[Вълчан]

Тези клипове ги гледах и ми направи впечатление, че корпусите не са с фиксирани-стандартни размери. Нещо което видях в клиповете, е че имат в долната си част метални пръчки, на кръст или Х. положение за да задържат питите да не се свлекат при отнемане на корпуса. Някой нямаха. Кога се вади меда, август или по- рано?

[slavi 13]

До Вълчан

Металните твърди кабели или летвите поставени на кръст се поставят за да не се свлекат питите в гнездото надолу, когато се отреже с кордата най-горния корпус. Можеш да поставяш или кабел или летви. На всеки корпус се поставят тези неща, това е задължително.
Вътрешният размер 30/30 съм го избрал защото пчелното кълбо през зимата е около 20-25 см. при силни семейства И защото кошера става много висок през лятото. Ще пробвам и с размери 35/35, но това според мен е максимума.
Медът се вади през септември-октомври. Тогава през студен ден, сутрин рано, пчелите са на кълбо, ниско долу, там където има празни килийки, и напускат запечатания мед отгоре.
Вадиш най-горния корпус, изрязваш питите, и веднага го поставяш най-отдоло, под семейството. Супер, три в едно, вадиш мед и разширяваш за пролетта, и пчелите имат много въздух през зимата, няма влага и т.н.

[slavi 13]

Японската тръвна има много недостатъци.
1. Много е висока през лятото, и е нестабилна;
2. Трабва да се повдигне, а тя е тежка, но в интернет има клипове с повдигачи, които се командват от един човек;
3. Не могат да се правят прегледи, с всички произтичащи от това последствия;
4. Трудно размножаване, най-лесно с хващане на рой, но може да се постави горна приставка, в която да влезе стандартна рамка с отводка;
5. Трябва сам да си я правиш, няма от къде да я купиш;
6. Медът се пресова, трябва сам да си направиш преса.
Сигурно има и още недостатъци.
Не ви я препоръчвам. Това е само опит да видя дали пчелите боледуват в нея.

Поздрави и успехи на всички във форума!

[rosty_sz]

С голям интерес погледах разни клипове за този японски начин на пчеларство. Интересно е и смятам да пробвам. Много ме впечатли горнището от пчеларското облекло на японеца от първия клип пуснат от slavi 13. Изработено е само от мрежа. СУПЕР, почвам да си търся такова и ако някое е попадал в ибей или в някой друг магазин да пуска линк. Много интересно е че японците въобще не ползват пушек. Духат с уста и почукват по кошерите. Точно тези действия имат обратен ефект при моите пчели обаче при тях действа.
Последно попаднах на един клип, който моля да коментираме.
Дали може талкова лесно да се справим с роенето?
Какво става с маточниците след като майката не успя да излети?
Тази ли майка ще оставят или ще се опитат да я сменят с някоя от излюпващите се, която няма да може да се оплоди заради ханемана на входа?
Ще пробват ли пак на другия ден или след няколко дни?
И така на татък. Ето го и клипа https://www.youtube.com/watch?v=SHsYLdyi-8Y

[Георги Кръстев]

Мой познат е използвал ХР по входовете против роене, каза че са се излюпили майки и в повечето случаи младата майка остава. Но е било големи мъки да гледаш това сем. Излиза събира се по клоните връща се в кошера ... тнт...

[scutellator]

....Вземи например скутелатора....имаш лошия навик да е все отгоре. Прав е в 98% от случаите, но понякога ще се опита да ти донесе вода през десет села за да те убеди, че е прав и в другите 2% където греши .....

Ха ха. Съгласен. Имай в предвид че аз много внимателно си подбирам битките (а не че съм всезнаещ) и много рядко коментирам неща за които не съм абсолютно сигурен (до колкото това въобще е възможно). Понякога просто ме мързи (както във случая) и си затрайвам за неща които човек и без това сам ще открие (или прочете от другаде, ако е любознателен) след време.