Няма как да видя основата, пък и тя не ме интересува. Управлението на голяма организация е нещо като полет с хеликоптер. Летиш високо и виждаш, че поляната е зелена - аха, всичко е наред. Ако има жълти петна - предприемаш някакво действие. При това положение има ли смисъл да кацам на поляната, за да видя че на нея има и тръни, канавки, камъни и други дребни проблеми? Нали поляната е зелена, а това е най-важното.

Когато си на високо, ти мислиш глобално. Трябват ми например 1 милион пасти за зъби от някакъв модел и се разпореждам те да бъдат произведени. Нека началниците под мене да мислят подробностите - какви суровини трябва да се доставят и колко, как да се организира производството и в каква последователност да се произведат и сглобят компонентите, колко хора трябва да се назначат или уволнят и т.н. Имат си глави на раменете - нека да ги използват. Целта им е поставена, ресурсите им са осигурени, инфраструктурата също - ами останалото нека те да го направят.

Много ме кефи Уорън Бъфет - вторият най-богат човек на планетата. Със всеки един свой директор той се среща само веднъж годишно. Срещата обикновенно е по време на обяд. Това да бъдеш поканен на обяд с Уорън Бъфет е равносилно да бъдеш поканен на среща с Господ. Та по време на този обяд се разменят не повече от 20-30 изречения, и всяко едно от тях обикновенно струва по 1-2 милиарда долара на една или друга компания. Веднъж един от директорите му го попитал "Абе аз мисля (предлагам) да закупим два самолета на стойност няколкостотин милиона единия, защото еди какво си .........". Уорън Бъфет му отговорил "Не ме занимавай с глупости. Имаш си глава на раменете, вземи си сам решението. Мене ме интересува колко процента печалба ще дадеш в края на годината. Ако смяташ че самолетите ще я увеличат, ами купи си колкото си искаш".