То и без това акациевия мед никога не е напълно чист. Миналата година червенееше - не знам каква червена билка са докопали пчелите около акацията, а тази година жълтееше, защото се застъпи с рапицата. Нещо повече - ако си задавате въпроса кое ще надделее - невзахаряването на акацията или бързото взахаряване на рапицата, вече го знам отговора. Акациевия ми мед, смесен със съвсем малко рапица, започна да се взахарява още в матураторите, буквално за една събота и неделя. Получи се обаче не твърдо взахаряване, а нещо като емулсия, нещо като крем-мед, който така и си остана полувзахарен и продължава да си стои като гъста непрозрачна каша.

Иначе част от питите се разкъсаха в центрофугата, защото от едни килийки меда изтичаше (акациев), а в други вече беше взахарен (рапица). Ефекта от това беше, че участъка с взахарен мед става по-тежък от околните участъци с вече изтекъл мед, и на високи обороти взахареното парче пита се откъсва и излита.