Цитат Първоначално публикувано от Mateev Виж публикацията

Продават ги поне на 100 места в цяла България. И в момента ползвам два такива резервоара, за да разкарвам сироп по пчелините. Страхотни са. Та слагаме един единствен такъв резервоар в центъра на пчелина, повдигнат на 2 метра височина с някаква дървена конструкция. С медицински тръбички, за да е максимално евтино, правим магистрална разводка с отклонения до всеки един кошер. До тука добре - решихме въпроса с доставката на сироп. Според мене от фунийки въобще няма нужда. Всяка една тръбичка на всеки един кошер влиза директно в хранилката (тези от по 800 гр., които и сега ги има всеки един пчелар). Сиропа от бидона до хранилката се спуска благодарение на гравитацията. Колко точно сироп ще се спусне във всеки един кошер в рамките на деня се контролира от микроконтролер, който освен всичко друго има обратна връзка от един дебитомер за кафе-машина, сложен на изхода на бидона. Остана само един единствен проблем, който все още не съм го измислил. На всеки един кошер трябва да има някакъв електромагнитен вентил или нещо още по-просто, което да пуска и спира дебита на сиропа. Иначе програмата е лесна - контролера в даден момент от време ще отвори вентила на един единствен кошер и ще чака докато в него изтекат 300 грама (съгласно дебитомера). След това ще затвори този кошер и ще отвори друг и отново ще изчака 300-та грама по същия дебитомер. И така лека полека докато зареди всички кошери. След това заспива и се събужда чак след 24 часа, когато ще направи още един цикъл на зареждане на целия пчелин. и така дни наред докато бидона се изпразни.

Давайте идея какъв изпълнителен механизъм да използвам за отваряне/затваряне на дебита към единичния кошер, но този механизаъм трябва да е надежден и много евтин - не повече от 2-3 лева, иначе цялата система ще се обезсмисли.
Преди месец мисля пак се заговорихме на тази тема за автоматичните хранилки. Тогава и на мен ми влезе мухата в главата и премислих десетки различни идеи. До какви изводи стигнах:
1. Идеята за един източник и тръбичка до всеки кошер я отхвърлих по две причини:
- сиропа дълго ще престоява на слънце и жега и се изискват сериозни консерванти, за да не вкисне;
- много дълги пътища на сиропа до кошера и от там куп неудобста - различни количества по пътя, опасност от запушвания, престой на сиропа в тръбичките и излагането им на пряка слънчева светлина и още от сорта.
2. Бидонче за всеки кошер с обем за цялото подхранване или за седмица да речем. Недостатъци:
- пак има риск от вкисване;
- нужда от дозатор и контолер за управление;
- доста енергия за управлението.
3. Индивидуални дози за всеки ден в подходящи пластмасови шишенца. Прости клапани с механично затваряне (пружинка) и освобождаването и с електромагнит с един импулс. Захранява се с батерийка и минисоларно панелче. Разказах ти за тази идея за захранване на всеки кошер, електрониката в него и изпълнителните механизми. Шишенцата с дозите се зареждат в бункер, за предпазване от пряко слънчево облъчване. Управление от фотоклетка при смрачаване (отваря поредния клапан)
Предимства:
- бързо пълнене на бутилките със сироп (може да се направи автоматична линия с дозатор);
- лесно зареждане на бункерите с количка;
- проста електроника и механика;
- малък разход на енергия за управление.
Недостатъци:
- малко по-висока цена от централизирана система;
- не се избягва проблема с консерванта;
Попроучих мнението на пчеларите за създаването и ползването на такава система и останах разочарован от ниския интерес към подобна идея. За това и спрях да мисля за някаква реализация.
Идеята има доста разклонения и варианти.