ПОДХРАНВАНЕ СЪС ЗАХАРЕН СИРОП

[m_pchelari]

....
По въпроса с дозирането на само 200-300 грама храна на ден - мислил съм си именно за херметични кесийки със сироп, достъпа до които да става през PVC тръби с диаметър 10-15 мм и различна дължина. Вътре тези PVC тръби са натъпкани с някаква мека питка или с пудра захар, която пчелите да я ядат дни наред и когато я проядат до края, чак тогава да проядат кесийката със сироп. И ако има няколко такива кесийки с тръби с различна дължина, би трябвало пчелите да ги достигат в различни дни. Втората идея е някакъв дълъг и тесен лабиринт с храна, в който да е тясно и да не могат много пчели едновременно да отидат до храната. Така също силно можем да забавим усвояването на храната.

Това си го писал в една друга тема, но явно мислиш или сънуваш много сложно. Аз тази година го измислих и съм го направил на един кошер, работи като две и две четири. Ще щракна едно клипче да видиш. Само, че ще имам едно черпане защото си е "ноу хау".
Слагаш една 5 литрова туба на капака отгоре, пробиваш малка дупчица на дъното и в нея пъхаш маркуче от система за банка (в аптеката струва 50 ст.). На системата си има колелце за дозиране на капките и визьор за ориентиране на скоростта на капане. Пробиваш на капака малка дупчица 4-5 мм. и в нея влиза маркучето от системата. На покривната табла пробиваш малка дупка 8-10мм и пъхаш малка фунийка (40 ст. от китайския). Така маркучето капе във фунията без да има връзка между капака и таблата. Фунията виси във крайна лява рамка, която е рамкохранилка и служи като буфер, където се пълни сиропа. Така в лошо време само минаваш и пълниш тубите без да отваряш кошера.
И понеже си ел. маняк помисли си само ако сложиш клапичка горе на маркучето какво става: може да храниш от вкъщи.

[m_pchelari]

Някой ползвал ли е този продукт:

http://pchelit.ru/en/articles.html
http://pchelit.ru/en/

[Mateev]

Това си го писал в една друга тема, но явно мислиш или сънуваш много сложно. Аз тази година го измислих и съм го направил на един кошер, работи като две и две четири. Ще щракна едно клипче да видиш. Само, че ще имам едно черпане защото си е "ноу хау".
Слагаш една 5 литрова туба на капака отгоре, пробиваш малка дупчица на дъното и в нея пъхаш маркуче от система за банка (в аптеката струва 50 ст.). На системата си има колелце за дозиране на капките и визьор за ориентиране на скоростта на капане. Пробиваш на капака малка дупчица 4-5 мм. и в нея влиза маркучето от системата. На покривната табла пробиваш малка дупка 8-10мм и пъхаш малка фунийка (40 ст. от китайския). Така маркучето капе във фунията без да има връзка между капака и таблата. Фунията виси във крайна лява рамка, която е рамкохранилка и служи като буфер, където се пълни сиропа. Така в лошо време само минаваш и пълниш тубите без да отваряш кошера.
И понеже си ел. маняк помисли си само ако сложиш клапичка горе на маркучето какво става: може да храниш от вкъщи.

Хубава е идеята. Не бях се сетил, че медицината може да ни помогне. Има обаче един проблем според мене. Медицинските маркучета и дозатори са изчислени да подават дебит от порядъка на 1 литър за час или два. Толкова време се изкапват банките с физиологичен разтвор в болницата. Следователно за едно денонощие ще се изкапят около 10-15 литра, а това е твърде много. Няма как система, изчислена за 10-15 литра в денонощие, да я настроиш да дава само 300 грама. С две думи - забравяме за медицинския дозатор. Освен това му знам конструкцията (притискане на маркучето с ролка) и съм абсолютно сигурен, че дебита на тази конструкция силно зависи от температурата.

И така.......
От идеята ти останаха само медицинските маркучета. Ако приемем, че те ще издържат на UV радиация и на атмосферните условия (това трябва да се провери), тогава можем да доразвием идеята ти в следната посока (хрумна ми докато пиша). Най-скъпото съоръжение от твоята идея е тубата (резервоара), поради което в пчелина трябва да има един единствен резервоар. Ако 100 кошера трябва да ги храним с по 300 грама на ден, значи резервоара трябва да е 300 литра, за да стигне за 10 дена и 500 литра за 2 седмици. Аз предлагам еднотонен резервоар втора ръка, защото ги има под път и над път по цена 80-90 лева. По-добро съотношение цена/обем и цена/качество няма как да се намери в целия свят.

http://www.bezplatno.net/%D0%BE%D0%B...B0-884735.html
http://olx.bg/bidoni-tsisterni-1-ton...etka-i28848009

Продават ги поне на 100 места в цяла България. И в момента ползвам два такива резервоара, за да разкарвам сироп по пчелините. Страхотни са. Та слагаме един единствен такъв резервоар в центъра на пчелина, повдигнат на 2 метра височина с някаква дървена конструкция. С медицински тръбички, за да е максимално евтино, правим магистрална разводка с отклонения до всеки един кошер. До тука добре - решихме въпроса с доставката на сироп. Според мене от фунийки въобще няма нужда. Всяка една тръбичка на всеки един кошер влиза директно в хранилката (тези от по 800 гр., които и сега ги има всеки един пчелар). Сиропа от бидона до хранилката се спуска благодарение на гравитацията. Колко точно сироп ще се спусне във всеки един кошер в рамките на деня се контролира от микроконтролер, който освен всичко друго има обратна връзка от един дебитомер за кафе-машина, сложен на изхода на бидона. Остана само един единствен проблем, който все още не съм го измислил. На всеки един кошер трябва да има някакъв електромагнитен вентил или нещо още по-просто, което да пуска и спира дебита на сиропа. Иначе програмата е лесна - контролера в даден момент от време ще отвори вентила на един единствен кошер и ще чака докато в него изтекат 300 грама (съгласно дебитомера). След това ще затвори този кошер и ще отвори друг и отново ще изчака 300-та грама по същия дебитомер. И така лека полека докато зареди всички кошери. След това заспива и се събужда чак след 24 часа, когато ще направи още един цикъл на зареждане на целия пчелин. и така дни наред докато бидона се изпразни.

Давайте идея какъв изпълнителен механизъм да използвам за отваряне/затваряне на дебита към единичния кошер, но този механизаъм трябва да е надежден и много евтин - не повече от 2-3 лева, иначе цялата система ще се обезсмисли.

[m_pchelari]

Хубава е идеята. Не бях се сетил, че медицината може да ни помогне. Има обаче един проблем според мене. Медицинските маркучета и дозатори са изчислени да подават дебит от порядъка на 1 литър за час или два. Толкова време се изкапват банките с физиологичен разтвор в болницата. Следователно за едно денонощие ще се изкапят около 10-15 литра, а това е твърде много.

На практика е друго обаче. Скоростта се регулира с плъзгача и може да се нагласи да капе безкрайно бавно. По-скоро е ограничена само максималната скорост от малкия диаметър на тръбичката. Освен това скоростта на капане зависи и от количеството в резервоара. Колкото повече намаля резервоара толкова по бавно капе защото гравитачната тежест е малка. Има наистина проблем в силиконовите тръбички, но той е друг. Когато стоят много време силно притиснати и после се отпуснат за да капе по-силно се оказва че са се спеснали перманентно (тоест губят еластичност).
Естествено за много точно дозиране на всеки кошер това не работи. (Освен ако не извикаш някоя мед. сестра с много опит и набито око )

[Ангел Йосифов]

Това със системата го гледах преди няколко години.Мисля,че беше от Сръбски сайт,а скоростта беше около 40 капки на минута.

[Искрен Мутафов]

Някой ползвал ли е този продукт:

http://pchelit.ru/en/articles.html
http://pchelit.ru/en/

Преди десеттина месеца някой го рекламираше тук, във форума. Но не съм го ползвал.

[BUGI]

На практика е друго обаче. Скоростта се регулира с плъзгача и може да се нагласи да капе безкрайно бавно. По-скоро е ограничена само максималната скорост от малкия диаметър на тръбичката. Освен това скоростта на капане зависи и от количеството в резервоара. Колкото повече намаля резервоара толкова по бавно капе защото гравитачната тежест е малка. Има наистина проблем в силиконовите тръбички, но той е друг. Когато стоят много време силно притиснати и после се отпуснат за да капе по-силно се оказва че са се спеснали перманентно (тоест губят еластичност).
Естествено за много точно дозиране на всеки кошер това не работи. (Освен ако не извикаш някоя мед. сестра с много опит и набито око )

Може така, а може и да всеки кошер отбере свои представители и да тези взимат следването от бидона

[m_pchelari]

Преди десеттина месеца някой го рекламираше тук, във форума. Но не съм го ползвал.

Вчера им пратих запитване и са ми отговорили. Малката опаковка е 2 гр. и струва 1 евро за 5 килограма захар. Даже са ми пратили, че в Бьлгария е купувано от колегата Зуница. Транспорта отнема двайсетина дена.

[scutellator]

Инвертирания сироп се възприема от пчелите като готовонаправен мед.

Това би трябвало да означава че пчелите по някакъв начин могат да измерват количеството инвертаза във меда или сиропа. Сигурен съм че има правени изследвания по въпроса, защото съм срещал такива. Ако някой не го мързи, нека да се порови из научните статии и да приключи най-после този спор ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ.

Ако на семейството му се накапва определеното количество сироп, то хранилка въобще не му е нужна. Пчелите ще изсмукват капката от тръбичката още преди да се е показала.



Относно кетоните - не съм сигурен че те са пълноценен заместник на въхлехидратите. Който е бил на нисковъглехидратна диета знае че след 4-тата седмица (дотогава нивата на инсулина са сравнително високи и кортизона разгражда мускулна маса за да произвежда въглехидрати да не изпада тялото в хипогликемичен шок) човек започва невротично да обикаля из къщата и да търси скрита вафличка и се моли да не открие, защото ще трябва да започва с диетата отначало. Усещането може да се сравни със абстиненция от леки наркотици (марихуана, алкохол, цигари...) И когато тялото вече премине в режим на употребата на кетони вместо въхлехидрати - потта започва да мирише на ацетон (леко цитрусова).

[tsc1]

Продават ги поне на 100 места в цяла България. И в момента ползвам два такива резервоара, за да разкарвам сироп по пчелините. Страхотни са. Та слагаме един единствен такъв резервоар в центъра на пчелина, повдигнат на 2 метра височина с някаква дървена конструкция. С медицински тръбички, за да е максимално евтино, правим магистрална разводка с отклонения до всеки един кошер. До тука добре - решихме въпроса с доставката на сироп. Според мене от фунийки въобще няма нужда. Всяка една тръбичка на всеки един кошер влиза директно в хранилката (тези от по 800 гр., които и сега ги има всеки един пчелар). Сиропа от бидона до хранилката се спуска благодарение на гравитацията. Колко точно сироп ще се спусне във всеки един кошер в рамките на деня се контролира от микроконтролер, който освен всичко друго има обратна връзка от един дебитомер за кафе-машина, сложен на изхода на бидона. Остана само един единствен проблем, който все още не съм го измислил. На всеки един кошер трябва да има някакъв електромагнитен вентил или нещо още по-просто, което да пуска и спира дебита на сиропа. Иначе програмата е лесна - контролера в даден момент от време ще отвори вентила на един единствен кошер и ще чака докато в него изтекат 300 грама (съгласно дебитомера). След това ще затвори този кошер и ще отвори друг и отново ще изчака 300-та грама по същия дебитомер. И така лека полека докато зареди всички кошери. След това заспива и се събужда чак след 24 часа, когато ще направи още един цикъл на зареждане на целия пчелин. и така дни наред докато бидона се изпразни.

Давайте идея какъв изпълнителен механизъм да използвам за отваряне/затваряне на дебита към единичния кошер, но този механизаъм трябва да е надежден и много евтин - не повече от 2-3 лева, иначе цялата система ще се обезсмисли.

Преди месец мисля пак се заговорихме на тази тема за автоматичните хранилки. Тогава и на мен ми влезе мухата в главата и премислих десетки различни идеи. До какви изводи стигнах:
1. Идеята за един източник и тръбичка до всеки кошер я отхвърлих по две причини:
- сиропа дълго ще престоява на слънце и жега и се изискват сериозни консерванти, за да не вкисне;
- много дълги пътища на сиропа до кошера и от там куп неудобста - различни количества по пътя, опасност от запушвания, престой на сиропа в тръбичките и излагането им на пряка слънчева светлина и още от сорта.
2. Бидонче за всеки кошер с обем за цялото подхранване или за седмица да речем. Недостатъци:
- пак има риск от вкисване;
- нужда от дозатор и контолер за управление;
- доста енергия за управлението.
3. Индивидуални дози за всеки ден в подходящи пластмасови шишенца. Прости клапани с механично затваряне (пружинка) и освобождаването и с електромагнит с един импулс. Захранява се с батерийка и минисоларно панелче. Разказах ти за тази идея за захранване на всеки кошер, електрониката в него и изпълнителните механизми. Шишенцата с дозите се зареждат в бункер, за предпазване от пряко слънчево облъчване. Управление от фотоклетка при смрачаване (отваря поредния клапан)
Предимства:
- бързо пълнене на бутилките със сироп (може да се направи автоматична линия с дозатор);
- лесно зареждане на бункерите с количка;
- проста електроника и механика;
- малък разход на енергия за управление.
Недостатъци:
- малко по-висока цена от централизирана система;
- не се избягва проблема с консерванта;
Попроучих мнението на пчеларите за създаването и ползването на такава система и останах разочарован от ниския интерес към подобна идея. За това и спрях да мисля за някаква реализация.
Идеята има доста разклонения и варианти.