ЕЛЕКТРОНИКА В КОШЕРА

[Mateev]

.....Смених в таблицата на Матеев сечението на проводника от 10 на 4mm2 и се получи следното:Line 2.zip
Не зная точните параметри на машинките и как се държат на понижено или повишено напрежение, но това 4.4V не ми се струва критично. (ако е, входното напрежение на линията може да се повдигне още с 0.2-0.3V).....

Не забравяй, че избраните от колегата машинки са аналогови, а не цифрови. При аналоговите машинки имаме електроника, организирана с операционни усилватели. Позицията на сервото зависи от съотношението на площта на положителния импулс към паузата. Тази площ се променя както от ширината на импулса, излъчван от контролера, така и от захранващото напрежение. С две думи - голяма разлика в захранващото напрежение ще предизвика големи разлики в ъгъла на позициониране на машинките.

И такаааа.....
В нормална ситуация всички машинки са в покой и гълтат много малък ток. Следователно падовете на напрежение са малки и всички са доволни. В един момент контролера прави промяна в дължината на импулса. Едновременно заработват много моторчета и дръпват от жицата силен ток. Близките машинки започват да се движат в правилната посока, но далечните се ошашавят, защото от раз напрежението върху тях се срива, площта на положителния импулс се променя, и те хукват да компенсират тази площ, не не в желаната посока, а в ОБРАТНАТА. Осмисли това, което го написах. По време на движение на първите машинки, последните ще имат поведение на кокошка с отрязана глава. Една по една първите машинки ще се позиционират на вярната позиция и тока през тях ще намалее, което път ще облегчи положението на последните машинки, защото тяхното напрежение ще се повиши. Това обаче ще смени посоката, в която се движат, напрежението периодично ще нараства и намалява, защото е функция на тока, и като цяло има голяма вероятност да изпаднат в АВТОКОЛЕБАТЕЛЕН РЕЖИМ с вложен в него случаен елемент за амплитуда и ъгъл на завъртане.

Всичкото това съм го виждал с очите си на модел на самолет с дължина само 2 метра и навързани 5-6 машинки в паралел на кабел AWG 22. Далечните машинки просто побесняват и не искат да се успокоят. Това е така с аналоговите машинки, които са страшно чувствителни на промяна на захранващото напрежение. По документи им дават от 4.8 до 5.2V и всеки самоуважаващ се моделист гледа да го спазва това, ако иска самолета му да лети и да не се разбива в земята.

Когато използваме цифрови машинки, нещата са много по-розови. При тях дължината на импулса се обработва не от операционни усилватели, а от едночипов микрокомпютър. Позиционирането е много точно и въобще не зависи от захранващото напрежение и от консумирания ток. Такива машинки издържат от 5V напрежението да падне до около 3.3-3.5V и въпреки това държат точно зададената позиция. Ако машинките на колегата бяха цифрови, както му препоръчах преди 20 постинга, нещата щаха да изглеждат по друг начин. Сеченията щяха да са много по-малки, защото цифровите машинки носят на много по-голям пад на напрежение и най-важното - не си променят позицията, когато напрежението се клати.

В случая говорим за грешка в глобалното проектиране. Колегата спести някой друг лев от покупката на машинките, но това ще му излезе през носа с проблемите, които възникнаха със сечението и с падовете на напрежение. И сега ще компенсира грешката със скъпи кабели с голямо сечение, и като цяло ще се е прекарал с много повече пари и загубено време. Както е казала народната мъдрост - ЕВТИНОТО ВИНАГИ ИЗЛИЗА СКЪПО.