Продължавам развитието на идеята:
Ако на всеки един корпус сложим от задната страна по 4 златни конектора в четирите му ъгъла, и ги свържем отвътре два по два вертикално, тогава спокойно ще можем с малки къси мостчета да прехвърляме отвън енергия от корпус в корпус, без значение колко много корпуса има наредени във височина. Ротирането ще се извършва много лесно - вадим мостчетата, ротираме, слагаме ги отново. Всичко става за секунди.

На най-ниското ниво на дъното също слагаме 4 златни конектора - два в ляво и два в дясно, но там идеята е да можем с по-дълги еднометрови кабелчета да прехвърляме енергия между съседните кошери в рамките на една стойка. При мене една стойка поема до 5 кошера и аз мисля със силов кабел да захраня самата стойка, а после в рамките на нея с мостчета да прехвърлям енергия между кошерите.

Акумулаторите може да са един или повече, свързани в паралел посредством развързващи идеални диоди. Могат физически да бъдат сложени в някой фургон или пък в най-долните корпуси на един или повече от кошерите.

Централната електроника на пчелина също може да бъде сложена във фургон или в един от кошерите. Фотоволтаичното захранване също може да бъде сложено на покрива на някой от кошерите. Въобще цялата тази идея с паралелните жици е много гъвкава и позволява разпределена електроника, разпределено захранване и разпределено акумулиране на енергията.

И последното от идеята, което касае електрончиците - проводниците за захранване могат да се използват и като шина за данни, за да могат кошерите да си комуникират един с друг. Хардурената част е лесна и всеки би могъл сам да я съобрази, а като протокол за комуникация трябва да се използва Modbus. Това е идеалният протокол, който се поддържа от милиони устройства по света. Modbus библиотеки има за всеки един едночипов компютър, струващ лев или два, и всеки специалист сам би могъл много лесно да си разработи Modbus термометър, Modbus нагревател, Modbus реле, Modbus кантар и каквото друго си иска. Системата става евтина и гъвкава и може много лесно да се разширява за в бъдеще. Просто човек си купува или измисля поредното Modbus устройство, свързва го в паралел към двете жици и готово - то заработва и започва да си комуникира с шефа, който управлява мрежата.

От към страната на компютъра, който е разположен на стотици километри в дома на пчеларя нещата са още по-лесни. Има си готовии Modbus драйвери, програми и развойни среди, посредством които всеки сам може да си направи някакъв екран с мърдащи по него числа и графики на температури, влажности и каквото друго му хрумне на човек.

Въобще може да стане ЧУДО за сравнително малко пари, и в основата на това чудо стоят две важни неща:
1. Създаване на надеждна инфраструктура за доставяне на енергия и данни до всеки един кошер
2. Използване на Modbus протокол за вътрешна комуникация по двете жици и за външна комуникация през стандартен GSM модем

На практика не е необходимо в пчелина да има какъвто и да било компютър. Просто GSM-a препредава Modbus комуникацията до домашния компютър на пчеларя и там живее и работи основната програма.