В ЛР се събира повече прашец и то много повече.Въпроса ми бе подвеждаш ако сравняваме ЛР с класическия ДБ ама ако работим с ДБ като с ЛР няма значение вида кошер.
Писа:
,,Аз си мисля, че роенето до някъде може да е следствие на многото прашец, а не предпоставка за събирането му. А има ли прашец природата, те ще си събират, няма да стоят "празни".,,
Е защо ще го събират тоя прашец има причина да го събират и слагат запас.
Защо се случва от биологична гледна точка в пчелина едно семейство да се изрой, друго да пусне един рояк и да се успокои, а третото изобщо да не се рои?
Явно отговора ми бе твърде лаконичен. За мен разликата между ЛР и ДБ е само размера на рамката. Другото е начин(метод, технология) на пчеларстване. Както има пчелари, работещи с два плодника ДБ, така има и работещи с ЛР, но без ротация и т.н. Та, затова какво и колко ще съберат, мисля че не зависи от системата кошер, а от това как работим с нея. А пък, ако има къде да го слагат, винаги ще събират, с някои изключения- роево, осиротяване...
Да техологията е важна.В класическия ДБ е един плодник и 1 магазин.Пчелите не слагат прашец над главите си.Пчелите не местят/прехвърлят прашеца/пергата.Затова събират по малко прашец.Извода според мен е, че не прекомерното количество перга, стар мед в кошера ще доведе до роене а когато е в плодника.Затова и така трябва да се работи, че дори и да е класически ДБ да се използва магазина като плодник.Няма нужда да се пояснява защо е нужна на пчелите пергата.
Ако приемем, че пчелите танцуват буги-буги в близост около пчелина и като мине време и ако пчелина е по-изолиран тоест няма пренаселеност и ако приемем че:
,,Медоносната пчела се характеризира с полиандрия /полибащинство/. При брачните полети пчелната майка се чифтосва с няколко търтея (до 20) и впоследствие снася яйца с различна наследственост, от които в семейството се раждат генетично разнородни пчели работнички. Така всяка пчелна колония вече може да бъде представена първоначално като своеобразна общност, състояща се от няколко групи пчели, като във всяка група преобладават наследствени белези на един или друг търтей, осеменил майката.,,
Одавна се чудя и не знам отговора майка оплодена само с един търтей плодна ли е ?
Та от гореизложеното би ли станало това: ,,При изолирани пчелини механизмът на инбридинг се постига много бързо, след което трябва да се очаква намаляване на жизнеспособността и продуктивността на семействата,,
Доста встрани от смисъла на разговора, но понеже живо ме вълнува- проявявам интерес към добиването и използването на всички пч. продукти, но става ли въпрос за перга, не знам как може да се гарантира на 100% чистотата и от заразяване с Aspirgillus flavus. А аспиргилозата при човек, в много случаи се лекува бавно и трудно, като не е изключен и летален край...
В деиствйтелност на мен ми е много по интересен въпроса с биологията на роенето, смяна на майките, що за ...............й са бащините семейства и тия неща как и до каква степен се отразяват на здравния статус на пчелните семейства.За аспергилозата знам, че е опасна както и ботулизма и не знам как може да се гарантира 100% ва липса на риск и от двете неща.От теорията знам, че в Русия е предпочитан продукт спрямо прашеца или поне с такова впечатление съм останал.От това де съм чел съм останал с впечатление, че по лесно се добива и е по-малък стрес и здравен фактор от събирането на прашец.
Нямам практика и не ме интересува освен за общя култура и нямам идея дали това де съм чел, е това де е в действителност но един приятел пчелар по мое мнение уместно твърди, че добиването на един продукт е винаги за сметка на друг а по мое мнение кофти е ако е за сметка на пчелите в смисъл здравен статус.
В момента има 3 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 3 гост (и))