Последното преброяване /отчита 10 годишен период/ даде следните предварителни данни:
1. Не се преброихме електронно - процентът на електронно преброилите се е по-малък от този на предишното преброяване. Защо? За себе си към си отговорил, колко е вярно, не знам. На мен ми изглежда, че е намалял процентът на хората, които искат и могат да направят електронното си регистриране. Увеличил се е процентът хора, за които електронните услуги са непозната или нежелана територия. Тъй като това са обикновено по-възрастни хора, то следва, че средната възраст на българина се е увеличила, дори без да гледаме резултатите по възрастови групи.
2. Намаляването на населението у нас е с над половин милион за 10 години, като скоростта на това намаление се увеличава. Като се погледнат процентите по възрастови групи, се вижда защо това е така - намаляват хората в трудоспособна и детеродна възраст. Това предизвиква положителна обратна връзка и явлението се засилва, защото се раждат по-малко деца.
3. Населението продължава да се концентрира в големите градове, а провинцията се обезлюдява. Това явление също е с положителна обратна връзка. Колкото по-малко хора живеят в населеното място, толкова по-невъзможно или скъпо става да се поддържат адекватни условия на живот там и още хора се изнасят.
4. Преброяването протече непълно поради лоша организация и липса на желаещи да бъдат преброители. Това е показателно за ефективността на колективните начинания у нас.
Като цяло, положението е зле. Все по-малко работещи ще трябва да издържат все повече пенсионери и процесът се ускорява. Това означава по-голяма данъчна и осигурителна тежест за работещите - допълнителен стимул за емиграция към по-добре организирани общества. Тоест - всички признаци сочат, че българското население ще продължи да намалява с ускоряващо се темпо.
След констатиране на фактите, стигаме до въпроса за причините за намаляването на българите.
1. Защо българите бягат от държавата си? Това мисля, не е труден въпрос - най-напред виждат възможност да избягат от мизерията и да живеят по-охолно. Второ по значение според мен е възможността за реализация и признание на кадърните и образованите, каквато възможност те не получават у нас поради специфична народопсихология и поради ограничената възможност за творческа дейност. Тук ще цитирам една хипербола от Калин Терзийски:
„Аз не искам повече да се подмазвам на простаците, наричащи себе си Народ, само за да ме приемат и харесват.
Защото, видите ли, един образован човек е винаги неприятен и трябва винаги да положи усилия, за да се хареса на народа. Трябва, примерно, да се наведе, пък да вземе от земята фашкия, па да се понамаже. Или поне да говори тъпо, на диалект, на „човешки език”, разбираемо (моля ви се!), за да бъде приет и харесан и да не бъде низвергнат от истинските хора, от обикновения Народ!
Като естествено тук извива един хор от народни хора, които казват: Кой бе, ти ли си образован, а пък ние не сме, така ли?“
2. Защо продължителността на живот у нас е по-ниска? Логично - защото не живеем здравословно, поради икономии не се храним пълноценно и поради недостиг на средства здравеопазването не е на нивото, на което би могло да бъде.
Изниква въпросът защо горенаписаното е така у нас, а не е така в останалите европейски държави, на които завиждаме и където емигрират децата ни. Тук постепенно от фактите се преминава към хипотезите.
По дадености като страна си имаме природа и географско положение по-добри от редица държави в Европа. По природни богатства сме що-годе по средата. Но по степен на развитие сме на последно място в Европа. Защо? Кое е това нещо, което ни липсва?
Единственото логично обяснение е, че не сме в състояние да се организираме като общество. А добра обществена организация предполага социално ангажирани членове. Ние съвсем не сме такива - дори на микронивото обитатели на един вход в жилищен блок ние не сме в състояние да поддържаме адекватен порядък /това от личен опит/.
Възниква въпросът защо ни куца обществената организация. Отговорът може да е само един - личностите, които трябва да я създадат, не могат да го направят. Единствената причина, за която се сещам, е липсата на морал. Ние сме индивидуалисти тарикати, интересуващи се преди всичко и на първо място от собствения си интерес. Готови сме на какви ли не мошенгии, само и само да не платим за нещо от общ интерес. Гледаме да не плащаме осигуровки, застраховки, данъци и такси, независимо за какво точно се събират и това е като национален спорт. Преуспяват у нас предимно крадци и мошеници и те са пример за подражание, а не обект на публично изобличаване. Оправдания има много, но те не променят съществуващото положение. До такава степен сме се развалили, че, когато се пръкне някой свестен, го считаме за луд /както е забелязал поетът още преди повече от 150 години/. Оттогава нищо не се е подобрило в морала на българина, по-скоро се е развалило.
Може ли да се направи нещо, за да се предотврати изчезването ни като народ? Аз това не го знам, но знам едно - ако не знаеш, не признаваш или изопачаваш причината за даден проблем, няма надежда да намериш решение, освен случайно или по каприз на съдбата. Ние засега не сме стигнали до публично признаване на причината за проблема, който имаме, следователно не предприемаме адекватни мерки за решаването му.