Място за бърборене

[Георги 1974]

Ето ви едно резюме. То е свръхкратко, все едно приказката за Червената шапчица да ви я разкажат с три изречения, но няма как да отделя повече време.

По повод златния резерв на България и разни други неблагополучия:
През февруари 1959 над 20 тона златен резерв на НРБ са изнесени в СССР с влак през пункт „Унгени“. Поводът – трезорът на БНБ не можел да издържи на ударна вълна от ядрен взрив и на пряко бомбено попадение. Резервът е натрупан преди 1944 и не е пипан дори през двете национални катастрофи. По това време председател на БНБ е Вела Луканова – леля на Андрей Луканов.
През 1960 България изпада в неплатежоспособност и изнесеното злато е продадено на СССР за погасяване на част от дълга към съветските банки в Париж и Лондон.
Имало е молби до Хрушчов за нови кредити и отлагане на старите, но по това време е Берлинската криза /повод за стената/ и на Хрушчов не му е до Живков и България. Закъсацията е била голяма и тогава е взето онова решение България да иска да стане 16-та република на СССР. През 1962 са продадени още 6 тона злато. През 1964 са продадени още 6 тона злато. Всичко отива за погасяване на кредити към съветските банки. Фалита на държавата е все пак предотвратен със съветска помощ чрез няколко последователни кредита в периода 1960 – 1964 г. Договорена през 1968 г помощ за страната ни – суровини от СССР, осигурява за следващите 10 години спокойно съществуване.
През 1978 отново го закъсваме – дългът вече е 6 млрд, а пари за погасяването му няма. С триста зора уреждат кредит от СССР и положението отново е спасено. Обещаваме най-тържествено на съветските другари, че вече няма да правим така и до 1984 външният дълг е намален до 3 млрд.
След 1984 следва нова криза. Рейгън прецаква цената на петрола, ограничава кредитирането на соц.лагера и забранява износа на високи технологии. Започва увеличаване на дълга ни с около милиард на година. Последният съветски кредит е даден през 1986. Така към 1987 дължим на СССР към 2 млрд и няма с какво да ги изплащаме. Страната е в технически фалит и с дълг от вече 7,5 млрд. Валутните приходи намаляват и годишно са с милиард по-малко от разходите за обслужване на външния дълг. Другарите вече разбират накъде отиват нещата и зарязват марксизма-ленинизма. Започват с правилниците за стопанска дейност. Указ 56 е замислен 1986, но е приет 1989 – явно не са били готови през 86-та да стават капиталисти. Следват поредица от безсмислени реформи и свободно падане в дълговата пропаст. Дългът нараства с около 1,5 – 2 млрд годишно в периода 1987- 1989. Знаем после какво се случи.
В книгата на марксистко-ленинския икономист Иван Костов /издадена преди 2-3 години/ е описано какво е заварил и с какво е трябвало да се справя в министерството на финансите в края на 1990 г.
Такива ми ти работи, господа, това успях да измъкна от книжките в библиотеката тази вечер.. Твърдението, че СССР ни бил дължал и ни бил изплатил дълга си, явно не издържа на фактите. Много неща от тогавашните кражби излязоха с документи и имена, но осъдени /например за задграничните фирми и парите, потънали там/ няма или поне аз не знам за такива. Доста изследвания са написани по тези въпроси от близката история, базирани на запазените архивни документи и на мемоарите и приживе интервютата с тогавашните висши партийни и стопански функционери.

Бива ама да си обективен вземи и напиши сега колко милиарда дължим и колко милиарда губим от златото и ценните метали с него и къде по-света има концесия 1,5 % и то само за златото без металите.

П.П.Знам, че няма да напишеш за неща де не изнасят на доктрината ти и ги подминаваш като атомните бомби.