Здравето, откакто свят светува, все е било стока. Иначе никой нямаше да учи амнайсе години за доктор. Напъните здравеопазването да се направи "всекиму според потребностите" не са успявали и няма надежда да успеят, така, както не са успели в останалите области на човешкото битие. Проверено е вече.
„цялата мечта на интелигенцията за свръхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери“
Владимир Буковски
На всеки сложен въпрос има лесен и разбираем за всички грешен отговор
"Погледнато формално, всичко е нормално, погледнато нормално, всичко е формално" - Радой Ралин
Като е стока защо ни задължават да я купуваме тая скапана стока.Нали клиентът винаги има право според добрия търговец? Здравна застраховка вместо държавния безстопанствен казан в който бъркат ръчиците на разни паразити как би работило при нашите доктори? Защо докторите нямат застраховка за "лекарска" грешка?Защото само у нас са безгрешни и недосегаеми.Пазар? Какъв пазар без избор за пазаруващия?
Не казвай " Хоп! " , преди да си скочил!
Задължават ни за добруването на тези, които ни задължават. Не трябва да е така, но е - дотолкова ни стига степента на обществено развитие. Преди точно сто години авторът на "Върви народе възродени" е писал за народа ни и управлението му неща, които и днес са съвсем, съвсем актуални /все едно за 100 години не сме мръднали напред в развитието си/. Например:
"Робът - говорим пак не само за настоящия роб, но и за оня, който макар еманципиран вече от вещественото неволничество, запазил е в душата си рабските инстинкти и влечения, робът не зачита прекалено хуманните закони; той ги нарушава и погазва колчем може да направи това безнаказано.
Той е навикнал да мисли, че законът е израз на чужда воля - на волята на силните - на волята на онези, които употребяват своята сила против неговата немощ. В закона той вижда произволно надмощие - също тъй както в държавната йерархия вижда организирано самозванство.
Тъй че върховната радост и наслада на роба е да прояви своето презрение към всяко правило, да унизи всеки ред и всеки закон, когато, разбира се, може да върши това безбедствено."
За съжаление, като роби по душа, и днес пресъздаваме същото, като преди столетие. Ще можем ли да се променим - съмнявам се. Не и преди да се сменят няколко поколения и то, ако не се затрием като нация през това време.
Различията ни с едни други общества /накъдето бягат децата ни/ са много и видими. Ето един техен автор, цитирал съм го и друг път:
"Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва — тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено." - Айн Ранд
По тази дефиниция сме обречено общество и не виждам да се правят съществени стъпки за преодоляване на тази обреченост. В резултат получаваме управление, образование, здравеопазване, пенсии и т.н. съответни на манталитета ни.
На всеки сложен въпрос има лесен и разбираем за всички грешен отговор
"Погледнато формално, всичко е нормално, погледнато нормално, всичко е формално" - Радой Ралин
Ето ви и отпреди 130 години:
„А народът какво ще каже, какво ще прави? Любопитен въпрос! Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре — музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй «практичен» и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена…
Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? — Идеали? — Суета, вятър!…“
Из „Бай Ганьо прави избори“
"Виж го изобразен в представителите му" - и тогава, както и сега![]()
На всеки сложен въпрос има лесен и разбираем за всички грешен отговор
"Погледнато формално, всичко е нормално, погледнато нормално, всичко е формално" - Радой Ралин
Къде повече, къде по-малко, това са общовалидни симптоми навсякъде по света, таааа... нека сме по-позитивни. Според тая дефиниция всички са обречени. То като цяло човечеството си е обречено де, не заради въпросната дефиниция, а защото, пропито от алчност и лакомия, отдавна е изгубило пътя. Баси кефа, как само ми се иска да съм свидетел на краха му
Уви, няма да ме огрее...
В момента има 2 потребител (и), разглеждащ (и) тази тема. (0 потребител (и) и 2 гост (и))