Това е ясно, аз само предлагам да дръпнем чертата и да видим в кой случай жертвите ще са по-малко - ако спазваме карантината и убием икономиката или ако спазваме карантина само за застрашените, а на останалите разрешим да работят без ограничения /освен мерките, пазещи карантинираните/ с надежда за бързо възстановяване по-нататък. В момента принудително престоява голяма част от производителното населие по света и това ще ни се стовари на главите съвсем скоро със сила, по-страшна, отколкото сегашната епидемия. Ще умрат допълнително поне още толкова, колкото ще отнесе вируса, а вероятно и доста повече. Да се простреляш в крака, защото ти стиска обувката, не изглежда добро решение. Като знам през какво минахме преди 30 години, а бяхме във форма що-годе и още ни държеше страха от властта, сега не ми се мисли, ако нищетата и нямането се върнат в по-сериозна степен. Ще видим неща, които сме гледали само по репортажите - мародери, разграбващи наред, полиция с оръжие само в по-големите центрове, селата, вилните зони и крайните квартали оставени на произвола, самоорганизиращи се "граждани" с оръжие, които бързо ще наречем по-лоши от мутрите някога, но вероятно у тях ще бъде властта и т.н. Що съм такъв песимист, не знам. Все ми се струва, че ще е поне толкова лошо, колкото да ни окупира гладна вражеска армия. И тогава най ще ми е мъчно, че сме се предали без бой, поради страх от жертви.