"-Дъската и хлопа на моята каруца, господине. Плеще като учен човек: ни сама разбира, ни другите й разбират." / Елин Пелин - Андрешко/
Та чудя се - да се смея ли, да плача ли на Андрешковския ни манталитет? Нашия народ не си обича властта открай време, не, направо я мрази. Тя винаги му е била спусната отгоре, чужда, един вид. Дали турска или руско-германска, никога не я е приел като своя. Там някъде се е скрило и онова презрение към по-умния, който е успявал да се издигне над блатото. Не случайно лекари караха таксита след 89-та. Вследствие на това умните почтени бяха натикани в ъгъла и нагоре се устремиха само умните мошеници. Пак следствие на Андрешковския ни манталитет. Поколения ще трябва да се сменят, но дали ще има време?


Цитат
Шегувам се. Това са го пробвали много хора за различни продукти и услуги. В общия случай точно това е резултатът. Питай търговците на билки или етерични масла например. Хората с години създават такъв контакт и доверие, с надеждата някой ден да станат търговски партньор на голяма фирма. Аз дори не съм се опитвал в моята област, защото предварително знаех, че нямам изградено име и авторитет за пред големите търговци. След 20 години в занаята и създадени множество контакти, сега бих опитал да го направя, но вече не ме интересува - одъртях и нямам вече онзи хъс, както навремето. Освен това, ако се стигне до интерес, хората искат да дойдат и да видят къде точно се заготвя стоката им, какъв контрол има, какви стандарти се поддържат и т.н. Трябва да има човек какво да покаже, ама това куп пари струва, трябва да си ги събрал отнякъде и така кръгът се затваря. Е, ако си бил верен служител в такава фирма години наред и си спечелил доверие, също става. Късметът също не е излишен в живота, на някои им се случва, но на повечето не.

